№ 34209
гр. София, 17.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110153153 по описа за 2023 година
Настоящото определение е по чл. 248 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е приключило с постановяването
на решение № 117 от 05. 01. 2025 г. Във връзка с така постановеното решение е
постъпила молба от ищеца С. Р. П. с ЕГН ********** за изменение на решението в
частта за разноските. Според ищеца първостепенният съд неправилно не уважил
направеното в хода на производството възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Макар и правилно първата инстанция да
определила минималното адвокатско възнаграждение по главния иск, неправилно
според ищеца било определено и минимално възнаграждение по акцесорния иск.
Според ищеца всъщност минималното адвокатско възнаграждение трябвало да се
определи върху сборувания материален интерес от главния и акцесорния иск, а не по
всеки поотделно. Изтъква, че разноските за адвокатско възнаграждения на самия ищец
били изчислени в рамките на този минимален размер. Нито фактическата и правна
сложност на делото, нито осъществената от адвоката на насрещната страна
предполагали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в толкова по-
голям размер от така възприетия от ищеца минимум. Позовава се на практиката на
Съда на Европейския съюз. Иска от съда да измени първоинстанционното решение в
частта за разноските, като намали разноските на ответницата за адвокатско
възнаграждение от 4 000 лева на 2 669 лева и 68 стотинки.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на искането по чл.
248 ГПК от ответницата Н. Й. Д. с ЕГН **********. Оспорва искането. Излага доводи,
че минималните размери на адвокатските възнаграждения по съответната наредба не
ограничавали възможността на адвоката и неговия доверител да уговорят и по-високо
възнаграждение. Намира за ирелевантна разликата в размерите на възнагражденията
на двете страни. Изтъква фактическата и правна сложност на делото.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд
направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта за
1
разноските е неоснователно.
Ищецът е направил своевременно в последното открито съдебно заседание
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което доводите му за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна не са преклудирани. Въпреки това
те са неоснователни. Първо, неправилно ищецът поддържа, че адвокатското
възнаграждение трябвало да се начисли върху сборувания материален интерес на
главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), „За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете“. Поради тази
причина правилно първостепенният съд е определил минимално адвокатско
възнаграждение веднъж за главния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и отново за кумулативно
съединения с него акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При това
положение правилно е изчислен минималният размер на адвокатското възнаграждение
на общо 3 050 лева (2 650 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от приложимата редакция
на Наредбата, и още 400 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата нейна редакция).
В случая ответницата е представила доказателства за уговарянето и реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер – общо 4 000 лева.
Действително, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени с подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия
адвокатски съвет, в какъвто смисъл е решението на Съда на Европейския съюз по дело
С-438/22. Но разглежданото дело по преценка на настоящия съдебен състав се
характеризира с фактическа и правна сложност, изразяваща се твърдения за договор за
заем, възражение за привидност и прикриване на „стоп-капаро“ и задатък по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, анализ и преценка на
редица писмени доказателства и разпит на общо петима свидетели. Предвид тази
фактическа и правна сложност на делото уговарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение с 950 лева над минималния размер не би могло да се приеме от съда за
прекомерно. Поради тези съображения първостепенният съд намира искането по чл.
248 ГПК за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищеца С. Р. П. с ЕГН ********** за изменение на решение №
117 от 05. 01. 2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3