РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Силистра, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Гражданско дело №
20243400100317 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Н. Н. Ш., ЕГН **********, от с. Черковна, общ. Дулово, ул.
„девета“, № 6, подадена чрез адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия
София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № **********, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000. ул.
„Цар Асен" № 1. ет. 4. тел.: **********. ********************@***.**, желае
съда да осъди ответника, да заплати на ищцата Н. Н. Ш., с ЕГН: **********,
както следва:
1. обезщетение в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/ за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 27.09.2023г., при което е
причинена смъртта на сина й Г.Н.Н.ов, с ЕГН: **********;
2. законната лихва върху претендираната главница по предходната т.
1, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие, посредством молба-претенция от 03.01.2024г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението;
3. направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, р-н
„Студентски”, бул. “Симеоновско шосе” № 67А, представлявана от
изпълнителните директори Павел Валериев Димитров, Валентин Валентинов
И., чрез упълномощен процесуален представител - адв. С. Д. Д., АК - Добрич,
личен номер **********, с адрес за призоваване: гр. Добрич, ул. „Д-р Иван
1
Пенаков“ № 4, тел. **********, оспорва изцяло исковите претенции по
основание и по размер считайки, че същите са неоснователни, в която връзка
моли съда да ги отхвърли. Претендира сторените деловодни разноски.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено
следното
от фактическа страна:
На 27.09.2023г., около 23:43 часа, на път „Н-21“, на км. 80 + 400 м.,
водачът Радан С. И. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с
peг. № СС 9947 АТ, загубил контрол над управлението на автомобила, който
излязъл извън пътя и се преобрънал неколкократно в крайпътна нива, с което е
реализирано ПТП с пострадали лица. При инцидента е причинена смъртта на
Г.Н.Н., ЕГН **********, който пътувал в същия автомобил.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.10.2023г. Образувано било и досъдебно производство
№ 225/2023г., по описа на РУ на МВР - Тутракан.
Видно от представените писмени доказателства починалият Г.Н. Н.ов е
син на ищцата Н. Н. Ш..
По твърдения на ищцата тя била изключително близка със своя син.
Двамата имали изградена помежду си дълбока емоционална и духовна връзка,
основана на взаимно доверие и силна обич. Починалият бил опора и носел Н.
на майка си, която милеела за него и отдала живота си на неговото отглеждане
и възпитание.
Ищцата твърди, че непрестанно мисли за трагичния инцидент, заради
което се разстройва силно, станала е неспокойна и напрегната, и не може да
свикне с мисълта, че е загубила завинаги своето дете. Твърди, че страда от
постоянно безсъние, няма никакъв апетит и е отпаднала физически.
Преустановила е всякакви социални контакти и няма желание за нищо,
станала е апатична и мрачна.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е
управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с peг. № СС
9947 АТ, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с полица
№ BG/22/123000322443, валидна от 24.01.2023г. до 24.01.2024г., което
легитимира ответника, като страна в настоящия процес.
На 03.01.2024г. ищцата отправила молба-претенция до ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение - молба вх. № 102/03.01.2024г. След, като застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция ищцата инициирала на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
настоящото исково производство.
2
От заключението на вещите лица изготвили назначената от съда
комплексна автотехническа, медицинска и токсикологична експертиза може
да се установи следното:
Процесното ПТП е настъпило извън населено място, нощно време, по
наклонен надолу от 5,1 % сух асфалтов участък от пътя. Автомобилът
„Фолксваген Пасат” с peг. № СС 99 47 АТ се е движел по път II-21 в посока от
с. Коларово към гр. Силистра с приблизителна скорост около 131 км/ч. по
средата на пътното платно.
В лекия автомобил освен водача е имало и още четирима пътника.
Навлизайки в левия затревен банкет лекия автомобил, е бил ориентиран вече
косо с дясната си страна в посока Силистра и поради неравността на левия
банкет е продължил движението плъзгайки се полустранично на дясната си
страна. При това си плъзгане лекият автомобил се е и завъртял по посока на
часовниковата стрЕ.. Достигайки последната констатирана купчина трева
задната част на лекия автомобил се е надигнала при което същият е отскочил и
след, като се превъртял паднал по диагонал на заден ляв фар, след което
последвали още няколко превъртания на автомобила завършили в нивата
извън пътя.
Според заключението на експертите водача на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при
положение, че е имал свидетелство да правоуправление, не е бил употребил
алкохол и не е управлявал лекия автомобил със скорост над максимално
разрешената на извън населено място. Експертите сочат още, че предвид
състоянието на водача (наличието на 3,36 °/оо алкохол в кръвта) и липсата на
правоспособност скоростта на движение на лекия автомобил не е отговаряла
на изискванията за безопасно движение.
Експертите сочат, че процесния лек автомобил е бил със заводски
монтирани предпазни обезопасителни колани както на предните така и на
задната седалки. Лекият автомобил е бил заводски оборудван с предни
предпазни въздушни възглавници и странични предпазни въздушни
възглавници на предните седалки. В резултат на удара са задействани
предните предпазни въздушни възглавници. Установено е от експертите, че
при настъпване на произшествието пострадалият син на ищцата Гюрсай
Надеждов Н.ов е бил без поставен предпазен колан. Последният е седял на
задната седалка в дясно.
В резултат на процесното ПТП на Г. Н.ов са причинени , следните
увреждания: Черепно - мозъчна травма: контузия на главата, експлозивно
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата, тежка
контузия на главния мозък с размачкване на мозъчното вещество,
субарахноидална хеморагия, кръв във вентрикулната система. Анемия на
паренхимните органи. От направеното изследване е установено наличие на
етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,39 %о.
Според вещите лица непосредствената причина за смъртта на Н.ов се
3
дължи на тежката несъвместима с живота череп но - мозъчна травма, довела
до централно - мозъчна дисфункция поради мозъчната контузия с раз
мачкване на мозъчното вещество.
Вещите лица сочат още, че при конкретния механизъм на настъпване на
произшествието предпазния колан би ограничил движението на тялото от
изхвърчаваме от автомобила и по този начин би предотвратил уврежданията
нанесени по главата на пострадалия които са довели до смъртен изход. Сочи се
още, че предпазният колан би ограничил свободното движение на тялото и би
предотвратил изпадането му от купето на автомобила след неговото движение
при излизане от пътното платно и навлизане в нивата, до окончателното му
спиране. Поставеният колан според експертите би предпазил Н.ов от травми
на вътрешни органи, които са довели до смъртен изход, като се сочат за
пример останалите лица, пътували в автомобила с поставени предпазни
колани и останали живи.
В заключение експертите са категорични, че е налице причинно
следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на сина на ищцата, който
е починал поради травмите получени при катастрофата.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно
психологическа експертиза се установява, че у ищцата се регистрира
преживяване на тревожни симптоми и вътрешни конфликти в периода след
катастрофата, които са извели личността на г-жа Ш. от нейното познато и
обичайно равновесие, направили са я тревожна и притеснена, страхуваща се
от новото състояние. Експерта сочи, че негативните преживявания и
емоционални страдания са довели до ограничаване и на нормалните й
ежедневни личностни дейности.
Поради неразположението, което изпитва след катастрофата Н. Ш.
избягвала да общува активно с близки и трети лица и към момента, същата се
разстройвала непрекъснато, споделя за преживяване на различни и с висок
интензитет негативни чувства, с които й е трудно да се справи и към момента.
Според вещото лице вероятно дълго време ищцата ще се опитва да
преодолява последиците и личните си преживявания, тъй като предвид
социалният си опит и вътрешен ресурс се опитва по - скоро сама да
преодолява, понякога допуска подкрепата на близки и роднини.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно
психиатрична експертиза се установява, че ищцата Н. Н. Ш., е с граничен на
лека умствена изостаналост интелект. Хистрионен тип личност с
дисоциативна реактивност. Не се констатира психично заболяване, което да се
приеме като категорична последица от загубата на сина й Г.. Отреагирала е с
протрахирана реакция на скръб и траур. Според експерта констатираните при
психологическата експертиза симптоми от тревожно - депресивния спектър,
може да са последица от последвалите също неблагоприятни житейски
събития за ищцата - пореден брак, раждане на дете и поредно изоставяне от
съпруг. В заключението се сочи че протрахираната реакция на скръб и траур
4
по същество е тревожно - депресивно състояние, пряка последица от внезапна
загуба на близък, с който индивида има тясна емоционална връзка.
Принципно отзвучава спонтанно с времето, в редки случаи се налага
медикаментозно лечение. Протрахираната реакция на скръб и траур е в
причинно - следствена връзка със загубата на сина й, като според експерта
същата е отзвучала спонтанно, без да е търсена специализирана помощ.
Към настоящия момент на преден план са проявите на хистрионния тип
личност с дисоциативна реактивност на фона на ограничен интелектуален
капацитет и ограничен личностов ресурс за справяне с поредна
неблагоприятна житейска ситуация. Вещото лице сочи, че ищцата не приема
медикаменти свързани с емоционалното й състояние и не провежда никакво
лечение.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че Н. като всяка
майка полагала грижи за детето си което отглеждала първоначално с баща му
– Ф., а после и сама и с помощта на майка си. През различни периоди са
живели в Испания и в България. След завръщането им в България Гюрсай не
продължил обучението си. Според свидетелите ищцата полагала грижи за Г.,
който бил привързан към майка си,.
Свидетелят Д.И.Д. сочи, че когато живеели в Испания Г. и сестра му
били изоставени в една квартира самотни за 3 - 4 месеца, без родител. Сочи
също, че след, като се завърнали в България децата живели известно време
при баща си, а когато той излизал зад граница идвали при майки си. Според
свидетеля през този период, докато били разделени майката и бащата, Г. се
виждал рядко с майка си - през седмицата, през месец, но дори и при тези
редки срещи тя му е помагала с пари и дрехи.
Всички свидетели сочат, че ищцата посрещнала много трагично смъртта
на сина си, а след загубата много се променила. Страдала емоционално и
споделяла с всички, че не намира смисъл от живот за на пред без загиналият й
син Г..
От свидетелските показания се установява още, че скоро след смъртта на
Г. ищцата е родила още едно дете.
От показанията на свидетеля Е. С., който е пряк очевидец на процесното
ПТП се установява, че водача и всички пътници от автомобила включително и
загиналия Гюрсай заедно са употребили алкохол преди да се качат и да
потеглят с него. Според свидетеля водача Радан е бил видимо пиян до степен
да не знае къде отива и всички са знаели, че не е правоспособен водач.
Свидетелят посочва още, че не е видял Гюрсай да слага колан в автомобила.
от правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са
подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от
производството. Разгледани по същество съдът намира исковите претенции за
частично основателни по следните причини:
5
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани
обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и вината на
застрахования при ответника водач. По делото липсва спор относно наличието
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” обусловила
пасивната процесуална легитимация на ответника.
Спорният въпрос е размера на дължимото обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди изразяващи се в преживени в следствие на
инцидента душевни болки и страдания. По твърдения на ищцата потвърдено
от показанията на свидетелите същата преживяла тежко смъртта на сина си, с
когото били в изключително силна емоционална връзка. Загубата повлияла на
емоционалното състояние на ищцата водейки, както до душевни мъки и
терзания, така и до промяна на начина й на живот.
Ответникът оспорва претенциите за обезщетение, като в подкрепа на
становището си позова на установените по делото обстоятелства сочещи за
умствена изостаналост, както и предвид факта, че същата е превъзмогнала
скръбта си зачевайки и раждайки друго дете след смъртта на Г. Оспорва се и
размера на исковите претенции с аргумента за доказано съпричиняване на
вредоносния резултат.
На отделно основание ответника оспорва претенциите приемайки, че
ищцата е била в лоши отношения с покойния си син, че същата го е
изоставила от ранна детска възраст, никога не е полагала грижи за него през
живота му, нито физически, нито морални, нито финансови, а починалият Г.Н.
е бил отгледан от своя биологичен баща Ф. Х. И..
Съдът не споделя тази част от ответниковите аргументи касаеща
отношенията между ищцата и покойният и син Г. приживе, както и твърдяната
липса на преживени след смъртта му душевни болки и страдания. В
преобладаващата си част свидетелските показания опровергаха тази теза и
макар да се установи, че ищцата и сина й Г. не са живели заедно през част от
живота на момчето свидетелите единодушно потвърдиха наличието на
близост между тях. Не може да се възприеме и аргумента, че ниското
интелектуално равнище на ищцата е предпоставка за наличие на по малко
топли чувства между нея и синът и, както и твърдението, че раждането на
друго дете след смъртта на Г. е показател за превъзмогната загуба.
Предвид установените по делото обстоятелства съдът приема, че са
налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка
и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е
валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на
ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
6
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005
год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на
даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. №
708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето
нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на
трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009
год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на
психически болки, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в
ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда съдебно психологична експертиза.
Експертът съобщава, че е налице като причинно –следствена връзка между
състоянието на ищцата и внезапната смърт на нейния син. Становището на
експерта се потвърди и от показанията на разпитаните в хода на процеса
свидетели.
Ето защо и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди с
такава тежест, претърпени по повод ПТП съобразно възприетия с чл. 52 от
ЗЗД, принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът
следва да заплати на ищцата Н. Н. Ш. е в размер именно на претендирания от
200 000 /двеста хиляди/ лева,
Същевременно отчитайки установените по делото обстоятелства
основани на събраните свидетелски показания и заключението на вещите лица
изготвили назначената от съда КСАТМТЕ съдът намира за доказано
твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Г.. От токсикологичните данни установени по експертен път се
установява, че в момента на ПТП синът на ищцата е бил с наличие на алкохол
в кръвта в концентрация 2,39 %о, а водачът на автомобила Р.С. И. съответно с
наличие на 3,36 °/оо алкохол в кръвта) и липсата на правоспособност за
управление на автомобил. От показанията на свидетеля Е. С. - пряк очевидец
на ПТП, пътувал в същия автомобил се установява, че всички включително
сина на ищцата Г. и неправоспособният водач Р. И. са консумирали заедно
алкохол непосредствено преди да се качат в автомобила и да потеглят с него.
Нещо повече свидетелят посочва, че Р. е бил видимо в нетрезво състояние и не
7
знаел на къде отива. Ето защо съдът приема, че след, като загиналият Г.
знаейки за тези обстоятелства се е качил доброволно в автомобила той сам се е
поставил в рискова ситуация пренебрегвайки елементарни изисквания за
безопасност, като извън всичко това не си е поставил и обезопасителния колан
макар автомобила да е бил оборудван с такъв. По тези съображения съдът
приема, че е Г. с действията си е допринесъл за вредоносният резултат коствал
живота му и в случая е налице 50% съпричиняване.
По тези съображения съдът намира от исковата претенция досежно
размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди
приета за основателна до претендирания размер от 200000 /двеста хиляди/
лева следва да се редуцира до 100 000 /сто хиляди/ лева поради установено
наличие на 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
По изложените по горе причини съдът намира основният иск за
частично основателен, което го мотивира да приеме и акцесорните претенции
за такива. По отношение началната дата, от която следва да се дължат лихви
върху присъдените суми за обезщетение съдът счита, че лихви се дължат след
изтичането на тримесечния срок по чл. 380 от КЗ. Имайки предвид
предявената на 03.01.2024г. извън съдебна застрахователна претенция съдът
приема, че лихва върху присъдената главница следва да се дължи от
04.04.2024г.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет/ лева представляваща част от
сторените деловодни разноски, които според представения списък по чл. 80 от
ГПК, са общо в размер на 350 лв.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищцата да заплати на
ответника сумата от 1325 /хиляда триста двадесет и пет/ лева представляваща
част от сторените деловодни разноски, които съобразно представеният списък
са в общ размер на 2650лв.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт сумата от 4000 /четири хиляди/ лева държавна
деловодна такса и общо 400 /четири стотин/ лева представляващи част от
изплатените от бюджета на съда възнаграждения на експерти и преводач
редуцирана съобразно изхода на спора.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, гр.
София, п.к. 1700, да заплати на Н. Н. Ш., обезщетение в размер на 100 000
/сто хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
8
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
27.09.2023г., при което е причинена смъртта на сина й Г.Н.Н.ов, с ЕГН:
**********, ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 /сто
хиляди лева/ считано от 04.04.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. Ш., срещу „Застрахователна Компания Лев
Инс” АД, ЕИК: *********, и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе"
№ 67А, р-н „Студентски”, гр. София, п.к. 1700, за горницата над присъдената
сума от 100 000 /сто хиляди лева/ до претендирания размер от 200 000 /двеста
хиляди лева/, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на
27.09.2023г., при което е причинена смъртта на сина й Г.Н. Н.ов, с ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, гр.
София, п.к. 1700, да заплати на Н. Н. Ш., , 175 лв. /сто седемдесет и пет/ лева
деловодни разноски за производството по гр.д. № 317/2024г. на ОС –
Силистра.
ОСЪЖДА Н. Н. Ш., да заплати на „Застрахователна Компания Лев
Инс” АД, ЕИК: *********, и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе"
№ 67А, р-н „Студентски”, гр. София, п.к. 1700, 1325 /хиляда триста двадесет и
пет/ лева деловодни разноски за производството по гр.д. № 317/2024г. на ОС –
Силистра.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
и адрес на управление: бул. "Симеоновско шосе" № 67А, р-н „Студентски”, гр.
София, п.к. 1700, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ОС – Силистра сумата от 4400 /четири хиляди и четири стотин/
лева представляващи 4000 /четири хиляди/ лева държавна деловодна такса и
общо 400 /четири стотин/ лева представляващи част от изплатените от
бюджета на съда възнаграждения на експерти и преводач редуцирана
съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9