№ 278
гр. Кюстендил, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по Въззивна жалба вх. № 5121/26.04.2024 г., депозирана от И. К. Г.
с ЕГН *********, с адрес: гр. ****************, и Въззивна жалба вх. №
5311/30.04.2024 г., депозирана от К. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.
*******************, чрез пълномощника адв. С. К. от АК - Кюстендил, със
служебен адрес: гр. ************************, насочени против Решение № 395 от
16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 161/2024 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е осъдил К.
М. Г. да заплаща на пълнолетния си учащ син И. К. Г. месечна издръжка в размер на
100, 00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2024 г., платими
до 5-о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, до завършване на висшето му образование, но не по-късно от
25-годишна възраст или до настъпване на основания, водещи до нейното изменяване
или прекратяване, а искът за разликата над уважения до пълния предявен размер от
400, 00 лв. месечна издръжка отхвърлил като неоснователен и недоказан. Постановил
е, на основание чл. 242, ал. 1, хип. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.
Отхвърлил е и иска с правно основание чл. 149 от СК, за осъждане на К. М. Г. да
заплаща на пълнолетния си учащ син И. К. Г. издръжка в размер на 300 лв. за периода
19.01.2023 г. до 18.01.2024 г. като неоснователен и недоказан. Осъдил е К. М. Г. да
заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил сумата 144 лв., представляваща
държавна такса по иска с правно основание чл. 144 от СК, както и 5, 00 лв. в случай на
1
служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е К. М. Г. да заплати на адв. К. Д. от
КАК сума в размер на 125 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално съдействие при условията на чл. 38 от ЗА на И. Г.. Осъдил е И. К. Г. да
заплати на адв. С. К. от КАК сума в размер на 875 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално съдействие при условията на чл. 38 от ЗА на К. Г..
Въззивникът И. Г. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
предявените от него искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК са
отхвърлени, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност
поради протИ.речие с материалния закон.
Счита, че присъденият от районния съд размер на издръжка е несправедлив и
силно занижен, несъобразен със събраните в хода на производството доказателства,
като поддържа, че са налице всички предпоставки за присъждане на издръжка в
претендирания с исковата молба размер.
Не била направена и надлежна преценка на свидетелските показания, дадени от
близки до ответника, заинтересовани лица, съобразно чл. 172 ГПК.
Допълва, че съдът не обсъдил обстоятелството, че ответникът е изтеглил кредит,
който според въззивника представлява доход, и възразява срещу доводите на КнРС, че
това са средства, с които същият не би се обогатил, като протИ.речащи с константата
практика на ВКС.
Акцентира и върху обстоятелството, че ответникът е собственик на два имота.
Поддържа, че не са налице изключителни невъзможности и затруднения за
ответника да отделя по-висока издръжка за обучаващия му се син.
Оспорва изводите на решаващия състав, че на ищеца е плащана издръжка от
ответника преди депозиране на исковата молба, като изтъква, че в мотивите си съдът
се е позовал изцяло на лъжливи показания на свидетели, които не са били очевидци.
ПротИ.поставя се на твърденията, че ответникът е плащал издръжка и семестриални
такси, като неподкрепени с писмени доказателства.
Възразява ответникът да е материално затруднено лице поради липса на
представени доказателства в подкрепа на това обстоятелство. Допълва, че решаващият
състав, освен че осъжда ответника да заплати разноски и такси по делото, го осъжда да
заплати адвокатско възнаграждение съгласно уважената част на иска, което счита за
изключително протИ.речие с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Подчертава, че в мотивите си КнРС приел, че издръжката е вид социална помощ
за издържания, без да направи разграничение между двете понятия.
При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени в
пълен претендиран размер. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Не
се ангажират доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. М. Г., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.
С. К., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба. Поддържа се, че присъждането на издръжка в размер на 100 лв. е неправилно и
незаконосъобразно спрямо осъдения да я заплаща родител, поради недоказаност на
законоустановените предпоставки, доколкото при съпоставка на доходите, с които
ответникът разполага, спрямо разходите му, плащането й ще създава финансови
затруднения.
2
Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба.
Доказателствени искания не са ангажирани.
Своевременно е депозирана и въззивна жалба от К. М. Г., чрез процесуалния
му представител по пълномощие адв. С. К., с която първоинстанционното решение се
обжалва в частта, в която К. Г. е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в
размер 100 лв., считано от дата на завеждане на исковата молба 19.01.2024 г., платими
до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната
част поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Поддържа, че в случая не са налице всички кумулативни предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 144 СК. Изтъква, че при
наличните доказателства за доходи на ответника, спрямо разходите му, дори
заплащане на издръжка в размер от 100 лева ще създаде финансови затруднения за
задължения да я дава.
Счита, че ищецът не доказва и нуждата от издръжка. Акцентира върху изрично
наведеното в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба
възражение, че ищецът не е в невъзможност да полага труд и да реализира доходи.
Поддържа, че в случая липсата на доходи у ищеца не се дължи на обективни причини
– невъзможност да полага труд по здравословни причини, поради безработица или
временна ангажираност в университета. Твърди, позовавайки се на свидетелските
показания на свид. Г.а, че ищецът разполага с възможност и време да полага труд и
осигурява собствени средства за издръжка, като същевременно същият е харчил
големи суми за хазарт, лишавайки се по този начин от средства, с които да покрива
нуждите си.
По изложените съображения заявява искане за отмяна на решението в
атакуваната му част и отхвърляне на предявения иск. Не се ангажират
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна И. К. Г..
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.
Съдът, след като провери обжалваното решение с оглед правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК, и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни – ищец
и ответник в първоинстанционното производство, и са насочени срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, в рамките на сезирането.
По отношение на правилността на решението съдът намира следното:
3
Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 144 от
Семейния кодекс (СК).
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните
писмени доказателства, че ищецът е роден на 13.05.2002 г., като негови родители са К.
М. Г. и Г.Я.И. – спр. приложеното заварено копие от Удостоверение за раждане №
514560 – л. 4 от делото.
Видно от приобщеното пред въззивната инстанция Уверение №
236341/15.10.2024 г., издадено от ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, И. Г. е
студент в четвърти курс в посоченото учебно заведение, редовно обучение с
специалност право.
Според данните в Удостоверение №7 от 22.01.2024 г. /л. 9/ за брутните месечни
доходи на майката, в периода юли-декември 2023 г. тя е реализирала такива в размер
между 770,54 лв. и 808,08 лв.
От трудовата си дейност ответникът е реализирал доходи за периода 19.01.2023
г. –м. 09.2023 г. в размер на 2669,91 лв. – средно месечно месечно възнаграждение –
спр. л. 47 от първоинстанционното дело, а видно от приобщената справка от ТД НАП,
офис Кюстендил, от 01.09.2023 г. и понастоящем е служител в „**********“ ЕООД,
като получава възнаграждение за труд в размер на минималната работна заплата.
Видно приложеното пред въззивния съд Удостоверение изх. № 19/2024 г., издадено от
„Чистота Балкани“ ООД, от м. юли 2024 г. К. Г. има нов работодател и получава
трудово възнаграждение в размер на 840,29 лв.
Видно от служебната бележка с изх. №354-0324/08.03.2024 г. К. Г. е водач на
товарни и специални автомобили над 12 т., но по вътрешни курсове и поради това не
получавал бонуси и командировъчни.
По делото са налични данни, че ответникът има задължения по погасяване на
кредит в размер на 7 344, 13 лв., със срок за погасяване 36 месеца, при месечна вноска
в размер на 234, 53 лв. – спр. Удостоверение с изх. №516-047/22.02.2024 г., издадено
от „Юробанк България“ АД, на 23.01.2024 г. Установено е също, че главницата по този
кредит, видно от Удостоверение №516-064/26.02.2024 г., издадено от „Юробанк
България“ АД, почти изцяло е послужила за погасяване на предходен кредит към
същия кредитор в размер на 7 148, 40 лв.
Събрани са и данни за имуществото на ответника, според които той притежава
един лек автомобил, съсобственост в рушаща се сграда в гр. Кюстендил заедно с брат
си, както и е съсобственик в къща в с. С. заедно с майка си.
Наведени са доводи, че живеел понастоящем в гр. П., където имал ново
семейство. Налице са данни, че К. Г. има пълнолетна дъщеря от връзка, преди тази с
майката на ищеца, и внук от първото си дете, които не се били оспорени.
Не е било спорно, че ищецът има и сестра от друга връзка на неговата майка –
А.П., на 13 г. – така и Удостоверение за раждане № 95456/28.03.2011 г. /л. 10/.
Видно от искане до изп. директор на НАП от 22.11.2023 г. (л. 38) ищецът има
хазартна зависимост и поради реализираните финансови загуби са предприети
административни действия за осуетяване възможността да участва в определени
хазартни игри. В т.см. са налични и гласни доказателства.
В първоинстанционното производство са събрани и показанията на З.Г. – майка
на ответника и баба на ищеца, и Б. Г. – брат на ответника и чичо на ищеца, според
които ответникът е предоставял сума в размер около 300 лв. месечно за издръжката на
4
сина си. Тази варираща сума бащата е предоставял лично на сина си, като е заплащал
семестриалните му такси в университета, както и го е транспортирал до града, в който
учи и обратно. Според свидетелите бащата спрял да предоставя финансова издръжка
на сина си от декември 2023 г. Свидетелят Г.а сочи също, че ищецът сам споделил
пред нея, че играе хазарт. Поискал официална забрана за това по молба на майка си и
съжителстващия с нея мъж. Поради тази си зависимост теглил суми от фирми за бързи
кредити, които баща му после изплащал. Постоянно настоявал за пари.
С обжалваното решение К. М. Г. е осъден да заплаща на пълнолетния си учащ
син И. К. Г., месечна издръжка в размер на 100, 00 лв. (сто лева), считано от датата на
завеждане на исковата молба – 19.01.2024 г., платими до 5-о число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до
завършване на висшето му образование, но не по-късно от 25-годишна възраст или до
настъпване на основания, водещи до нейното изменяване или прекратяване, а искът за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 400,00 лв. месечна издръжка
отхвърлил като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е бил и искът с правно
основание чл. 149 от СК, за осъждане на К. М. Г., да заплаща на пълнолетния си учащ
син И. К. Г., издръжка в размер на 300 лв. за периода 19.01.2023 г. до 18.01.2024 г.
Пред въззивната инстанция са ангажирани нови доказателства, посочени по-
горе.
При възприетата фактическа обстановка съдът, в настоящия му състав, намира
от правна страна следното:
Досежно иска с правно основание чл. 144 от СК:
Законът, отчитайки житейски утвърдените отношения на взаимопомощ в
семейството, възлага в отговорност на родителя да осигури материална подкрепа и на
пълнолетното си дете в определен, възприет от закона като разумен срок за добиване
на образователен ценз, когато това не създава особени затруднения за родителя – чл.
144 от СК. Следователно, търсеното в процеса притезание предполага: 1) наличие на
предписаната от закона родствена връзка 2) участие на детето в учебен процес при
редовна форма на обучение; 3) установени потребности 4) недостатъчност на доходи
или приход от собственото му имущество, за да покрие потребностите си и 5) доход
или обективна възможност за получаване на такъв у родителя, позволяващ му
отделяне на средства при гарантирано задоволяване на неговите присъщи
потребности. В тежест на ищеца в първоинстанционното производство е било да
установи главно и пълно на посочените релевантните факти.
При така разпределената доказателствена тежест по делото липсва спор по отношение
на първите две предпоставки, като те са установени и с приобщените по делото
писмени доказателства - спр. приложеното заварено копие от Удостоверение за
раждане № 514560 – л. 4 от делото, както и приобщеното пред въззивната инстанция
Уверение № 236341/15.10.2024 г., издадено от ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград.
Повдигнатият в настоящото производство спор е ограничен до това нуждае ли
се от издръжка ищецът, респ. ако – да, какъв следва да е размерът на присъдената
сума, която ответникът може да отдела, поради което следва да бъдат обсъдени по
отделно последните три от указаните предпоставки за възникване претендираното
притезание.
С оглед горното, по делото е изяснено, че ищецът продължава образованието си
във висше учебно заведение. Установено е също, че не реализира доходи, каквито
безспорно са му необходими, за да посреща дори основните си нужди. С това
5
необходимостта от финансовото му подпомагане, също се възприема за установена,
макар и житейски оправдана да е тезата на ответника, че на възрастта, на която се
намира ищецът, може и следва да осигурява приходите си сам. Следва да се обърне
внимание обаче на това, че пълнолетните лица, макар и учащи, разполагат с
гарантирано от закона правото на издръжка в този период, но под условие - само ако
това не създава особени затруднения за родителя. Законодателят не е разписал изрично
критерии за установяване състоянието на "особено затруднение" при изплащане на
издръжка. В съдебната практика се приема, че преценката за материалните
възможности на дължащия издръжката е винаги конкретна и зависи от имуществото,
от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на жИ.т на задълженото лице – така ППВС № 5/1970 г., Решение №
199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о., Решение № 305/07.06.2011 Г. по гр.
д. № 1269/2010 г. на IV г. о., ВКС и мн. др. Досежно задължението за издръжка стоят и
правилата на морала. Придавайки му и правно значение законът безспорно цели да
осигури материална подкрепа на нуждаещо се лице. Участието му в процес,
гарантиращ повишаване на образователния му ценз, обективно е в състояние да
разшири възможностите му за социална реализация, поради тази причина е било
възприето и законодателното решение родителят да бъде ангажиран материално,
макар и детето да е достигнало пълнолетие. Противно на морала обаче, е това да стане
за сметка на гарантираните от правния ред присъщи потребности на самия родител.
При посочените пояснения и така събраните по делото доказателства, следва да
бъдат взети предвид данните за установените доходи на родителите на ответника,
ориентирани към минималната работна заплата, за периода, за който са ангажирани
доказателства относно тях. Ответникът, видно от данните в Удостоверение изх. №
19/2024 г., издадено от „Чистота Балкани“ ООД, от м. юли 2024 г. има нов работодател
и получава трудово възнаграждение в размер на 840,29 лв. Има и задължение за
погасяване на кредит с месечна вноска в размер на 235,53 лв. В същото време не се
спори, че той живее понастоящем в гр. П., където има ново семейство, като има и
пълнолетна дъщеря от връзка, преди тази с майката на ищеца, както и внук от първото
си дете. Няма данни да реализира други доходи от свое имущество, въпреки че
притежава недвижим имот в съсобственост с други лица. С това следва да се приеме,
че макар и трудно, разполага с финансова възможност да подпомага сина си, но само
със сумата от 100 лв., което не би създало особени затруднения за него. До същите
изводи е достигнал и първостепенният съд, заради което атакуваният акт, в тази му
част, ще бъде потвърден.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че по делото липсват доказателства,
които да сочат на особени нужди за ищеца. По съществуваща оборима житейска
презумпция всеки пълнолетен може и следва да се издържа сам, спазвайки закона и
установените правила на морала. Породените съмнения за налични увлечения към
хазарт обаче, за което свидетелстват събраните писмени и гласни доказателствени
средства – искане до изп. директор на НАП от 22.11.2023 г. /л. 38/ и от обясненията на
З.Г., баба на ищеца и майка на ответника, не следва да бъдат насърчавани с
допълнителни средства и за сметка на ответника. Доказателствата в т.см. са ценени
правилно от първостепенния съд при условията на чл. 172 от ГПК, като не са налични
данни, които да ги опровергават.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК:
По правило издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна,
6
тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение,
като е допустимо търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска -
тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е
правил опити за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се
организира съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с
настоящия случай. Поради това разпоредбата на чл. 149 от СК регламентира, че
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска, а по указанията на чл. 146 от СК тя се изплаща
ежемесечно. Претенцията обаче, в тази част се възприема за неоснователна.
Настоящият състав намира решаващите изводи на първоинстанционния съд в този
смисъл за правилни, поради което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
атакуваното съдебно решение в тази част.
В случая се претендира заплащане на издръжка за минало време – за периода
19.01.2023 г. – 18.01.2021 г.
По делото бе установено, че страните отдавна живеят отделно. Установено е
също от разпита на свидетелите З.Г. – майка на ответника и баба на ищеца, както се
посочи по-горе, и Б. Г. – брат на ответника, респ. чичо на ищеца, че ответникът е
предоставял различни суми месечно за издръжката на сина си. Наред с това бащата е
заплащал семестриалните му такси в университета, както и го е транспортирал до
града, в който учи и обратно. Според свидетелите предоставяната финансова издръжка
е изплащана до м. януари 2024 г., а изплащането й било преустановено, след като
станало ясно, че има заведено дело за присъждане на такава по съдебен ред – през
януари 2024 г. Тези показания, преценени със засилена критичност по реда на чл. 172
от ГПК, без да са опровергани от другите доказателства по делото, се възприемат за
достоверни, и са достатъчни да установят, че в този период е заплащана издръжка,
макар да не е било налице съдебно основание за това. Данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетелите да е повлияла на достоверността на
показанията им. Те са непосредствени, логични, последователни и дават представа за
полаганите грижи и заплащаната издръжка от ответника за неговия син, въпреки
разделеното им живеене.
Така следва да се приеме, че тази претенция е неоснователна и недоказана.
До идентични правни изводи е достигнал и първостепенният съд, поради което
атакуваното съдебно решение ще бъде потвърдено.
По разноските:
При тази изход на правния спор – неоснователност на постъпилите жалби, в
полза на страните в настоящото производство не се следват разноски.
По обжалваемостта:
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящият съдебен
акт не подлежи на касационен контрол.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. №
161/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от разп. на чл. 280,
ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8