№ 116
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205584 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3653902,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Х. П. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 950 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като
нарушението, заснето с процесното АТСС, неправилно било съотнесено към нормата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, не била уточнена територията, на която е извършено, уредът
не бил в изправност и не било ясно дали бил годен за употреба. В съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя се допълват аргументите, а именно че
няма снимка на АТСС, не се посочвало на кой метър било разположено, като това
препятствало да се установят метрите до знака, не било отбелязано приемане на
протокола по чл. 10 от Наредбата, нямало данни за обучение на служителя боравил със
системата, а и на две от снимките не се виждало МПС.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява.
Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок
доколкото от въззиваемата страна е посочено, че електронния фиш е връчен на
19.08.2020 г., което съдът тълкува в полза на нарушителя, а именно спазен срок за
обжалване, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.05.2020 г. в 09:11 ч. на път ІІ-64, км. 50 посока от с. Труд към гр. Пловдив,
при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, МПС, лек автомобил марка
„Пежо“, модел 307, с рег. № *** се е движил със скорост от 147 km/h, като е превишил
1
скоростта от 60км/ч. с 87 km/h и това е установено с АТСС TFR1-№529. Електронният
фиш е издаден на жалбоподателя А. Х. П., ЕГН ********** в качеството му на
собственик на процесния автомобил.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-№529 да е одобрено
средство за измерване от 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 06.06.2019 г., като е издаден протокол от
проверка № 2-32-19 от същата дата и на 12.06.2020 г. за която е издаден протокол № 2-
32-20 от същата дата.
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 6207р-8738 от
13.07.2020 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път II-64 км 50 в
посока с. Труд - гр. Пловдив. Установява се по делото, че на път II-64 в посока с. Труд
- гр. Пловдив има поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта на 60
km/h на км 50+700. Километражът на пътя нараства от гр. Карлово към гр. Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и
приложение към него, протоколи за проверка с № 2-32-19/06.06.2019 г. и №2-32-
20/12.06.2020 на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 6207р-6643/26.05.2020
г., разпечатка на фиш серия К № 3653902, справка за нарушител/водач, инструкция за
използване на АТСС, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна
полиция за издадени фишове, Писмо от АПИ относно разположение на пътен знак
В26, писмо от ОД на МВР РУ Труд относно първоначална подготовка на
мл.автоконтрольор Г. В..
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3%, тъй
като водачът се е движил с повече от 100 km/h. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта,
превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия
автомобил и координатите.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя относно неприложимостта на 189, ал.4 от ЗДвП към конкретното
установено с АТСС нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези
на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от
мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС,
2
прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в
динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се
реализира на място от контролните органи установили по време на движение
нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към
ППС, а именно ****. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол.
Контролният орган не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП. Затова и възражението в този смисъл се прие за неоснователно.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че техническото средство не е сработило правилно. За да е
законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните
условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския
институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната
с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система. Съдът намира, че фактът, че на две
от представените снимки не е заснето МПСто не опорочава по никакъв начин
изправността или правилното сработване на механизмите на техническото средство.
Системата е отчела всички необходими и релевантни данни. Видно е, че при
преминаването на автомобила е засечено неговото изображение и неговата скорост.
Последващите две изображения след снимката, направена след 4 десети от секундата
от началото на заснемането, са ирелевантни за установеното нарушение. Тъй като
времевия интервал на заснемане в стационарен режим на АТСС (0-6 сек), не позволява
обхващането през цялото време на МПС, което се движи със 150 км./ч., тъй като
времето, за което автомобил с такава скорост преминава покрай устройството за
заснемане е много по кратък. Причината за липсата на изображение на МПСто в две от
снимките е именно недопустимо високата скорост.
3
Видно от изпратеното писмо от ОД на МВР Пловдив, инсп. Г. В. е преминал
първоначална подготовка със специалност младши автоконтрольор, която включва
дейности по контрол на пътното движение и работа със системи за контрол на пътното
движение и анализатори. Това напълно покрива изискванията на закона, същият да е
преминал обучение за работа с АТСС, поради което възражението в този смисъл се
явява неоснователно.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
529, тъй като тя е била в употреба към 24.05.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за
датата на установяване на нарушението на 06.06.2019 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша на мястото,
специално пригодено за посочване на вида и номера на АТСС, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в
който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо
статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично
изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно
изискванията на производителя.
Установи се, че АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек
автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са
разположени на участък от пътя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил Пежо 307 с рег. № *** се е движил на
път II-64, км. 50 в посока от с. Труд към гр. Пловдив със скорост от 147 km/h. Не се
установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно на
4
основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на извършване
на нарушение на път II-64, км. 50, което съвпада с това в протокола по чл. 10 от
Наредбата, в посока от с. Труд към гр. Пловдив не е действало въведено ограничение
на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно представеното
писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия път и в същата
посока, но на различно място, а именно км 50+700. Оттам и мястото на въведеното
ограничение и задължението на водачите на МПС да се съобразяват с него е съвсем
различно. Нещо повече към км 50 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с
60 km/h и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата
скорост е била 90 km/h. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено
нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за
съобразяване със знак В26. Такова е възникнало на различно място, макар и няколко
стотин метра по-далеч, в посока към гр. Пловдив. Каква обаче е била скоростта на
движение именно към мястото на действие на знак В26 е въпрос, който не може да
бъде изследван в настоящото производство и за него не е повдигнато обвинение за
извършване на нарушение.
Посочено е в съставения протокол, че разстоянието от пътен знак е 200 метра,
като това не кореспондира, а противоречи с представената справка от ОПУ, в която е
посочено, че знак има на км. 50+700 на процесния път. Километражът на пътя нараства
от гр. Карлово към гр. Пловдив, което означава, че мястото на нарушението (50ти км.)
е преди действието на знака. Дали тази несъвместимост на данните в протокола и
обективната действителност се дължи на грешно попълване на протокола по чл. 10 от
Наредбата или на неправилно разположение на АТСС за съда е ирелевантно, като
представлява порок на издадения фиш, тъй като не се доказа да е извършено
посоченото нарушение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак. Оттам и не е съществувало задължение за
жалбоподателят да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и
ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да
са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено.
Извън посочените съображения и в принципен план следва да се посочи, че
законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят - глоба в размер от 950 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение с над 50 km/h, а именно с 87. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, напротив, скоростта от 147
км./ч. дори при действието на общото ограничение от 90 км.ч. важащо за соченото
място, разкрива изключително висока обществена опасност и укоримост на
поведението на водача, но въпреки това тъй като лицето П. неправилно е привлечен
към административнонаказателната отговорност и не се доказа да е извършено
нарушението сочено в електронния фиш от обективна страна, процесния акт се явява
незаконосъобразен и това влече неговата отмяна.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя.
5
Такива са претендирани и сторени от жалбоподателя в размер на 450 лв. за адвокатско
възнаграждение като 100лв. са за изготвяне на жалба, а 300 за процесуално
представителство. Последователна и непротиворечива е съдебната практика на
касационната инстанция, относима за подобни на настоящия казус случаи не позволява
едновременното присъждане на възнаграждение за двете действия. Двете алинеи на чл.
18 от Наредбата съществуват в условията на алтернативност, като се дължи
възнаграждение по отделно за всяка една от двете хипотези, но не и за двете заедно. В
конкретния случай, не е спорно обстоятелство, че един и същи адвокат - адв. П. е
изготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство по делото, като му се
дължи възнаграждение само по чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Нормата на чл. 18, ал. 1 от
Наредбата, предвижда че възнаграждение за изготвяне на жалба се дължи само и
единствено ако адвокатът е изготвил жалбата срещу наказателното постановление, без
да е осъществил процесуално представителство по делото (така изрично Определение
№ 1704 от 14.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. ч. а. н. д. № 2458/2020 г.) Именно
поради тези съображения настоящият съд следва да присъди само възнаграждението за
процесуално представителство, а именно това по договор за защита и съдействие от
31.08.2020 г. в размер на 300 лв. Тъй като същият се явява на минимума на посоченото
от чл. 18, ал.2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ то не следва да се обсъжда направеното
възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3653902, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Х. П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 950 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на А. Х. П. с ЕГН **********, от гр.
Пловдив, *** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6