О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1643
гр.Пловдив,14.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито
заседание на четиринадесети август,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1651/19г.по
описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 6817/19.06.19г.,постановено по гр.д.№ 5191/19г.на
ПдРС,21-ви гр.с.,е върната искова молба вх.№ 21996/03.04.19г.по описа на
ПдРС,подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,рег.№ *********,със
седалище:Франция,Париж,бул.“Осман“№ 1,действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.-клон България,ЕИК-*********,срещу В.М.Т. като недопустима,прекратено е
производството по делото и е обезсилена Заповед № 9968/16.11.18г.9205/04.12.15г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 16861/12г.по
описа на ПдРС.
Подадена е частна жалба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.,рег.№ *********,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.-клон България,с която се обжалва изцяло постановеното определение.Навеждат
се съображения за неправилност на същото и се иска отмяната му,като вместо това
съдът да постанови връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.Претендира се юристконсултско възнаграждение.
ПдОС,след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС е подадена
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.-клон България с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено вземанията на дружеството от ответницата В.М.Т. в
размер на 5112лв.главница,3604лв.възнаградителна лихва и 233,81лв.законна лихва
за забава,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
16861/12г.по описа на ПдРС.В исковата молба ищецът се позовава на договор за потребителски заем от
14.07.14г.,сключен между ответницата Т. и „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД,чийто правоприемник се явявало чуждестранното дружество-ищец след
вливане от 2018г.
С атакуваното
определение първоинстанционният съд е
приел предявените искове за недопустими,за което е изложил подробни
съображения.Според ПдРС при предявяване на положителен установителен иск по
чл.422 от ГПК е недопустимо кредиторът-ищец да променя материалноправната му
характеристика,като ищецът не можел да
въвежда други,различни правопораждащи факти в сравнение с тези,посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.ПдРС е констатирал,че ищецът
сочи различни лица,с които е възникнало правоотношението.В исковата молба се
позовава на договор,сключен с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД-България,а в заповедното производство твърди,че
облигационното правоотношение е възникнало с „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.-Франция.Според
районният съд разминаването е съществено,тъй като е относимо към страните по
самия договор и предпоставките,позволяващи им да претендират изпълнение по него.Въвеждането на различни или
допълнителни правопораждащи факти,в сравнение с тези,посочени в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение обосновавали извод за липсата на пълна
идентичност на вземанията в производството по чл.422 от ГПК и заповедното
такова.Цитирана е и съдебна практика в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд.Следва да се отбележи,че
специфичният характер на иска по чл.422 от ГПК изисква наличието на пълна
идентичност на вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба,а в случая
това не е така.Рамките и предметът на исковото производство са предопределени
от заповедното,както правилно е отбелязано в атакуваното определение.Налице е
обаче разминаване по отношение на лицата,с които е възникнало
правоотношението.Неправилно частният
жалбоподател смята,че не е налице разминаване между посочения правопораждащ
факт-сключен и неизпълнен от ответника договор за потребителски кредит,в
исковата молба и подаденото
заявление.Разминаването е в страните,които са посочени като такива в сключения
договор,а те са част от правопораждащия факт,на който ищецът е основал
претенцията си.Разминаването може да е формалистично,както счита жалбоподателя,но
и самото заповедно производство е формално.Дори и да се касае за допуснато грешно изписване на дружеството-страна по договора за
потребителски кредит в заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,това
не може да се коригира в исковия процес по реда на чл.129 от ГПК,поради което правилно
районният съд е приел,че исковата молба следва да се върне и производството по
нея следва да се прекрати.
Правилно и в
съответствие с т.13 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.14г.на ВКС,ОСГТК районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Предвид горното
настоящата инстанция намира,че частната
жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед изхода на
делото разноски на частния жалбоподател не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6817/19.06.19г.,постановено по гр.д.№
5191/19г.на ПдРС,21-ви гр.с.,с което е върната искова молба вх.№
21996/03.04.19г.по описа на ПдРС,подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.,рег.№ *********,със седалище:Франция действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.-клон България,ЕИК-*********,срещу В.М.Т. като
недопустима,прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед №
9968/16.11.18г.9205/04.12.15г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 16861/12г.по описа на ПдРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: