Решение по дело №642/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 683
Дата: 7 ноември 2022 г. (в сила от 7 ноември 2022 г.)
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20221001000642
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. СГС, ТО, VI-18 състав е
осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата от 45 026.54 лв., представляващо дължимо индексирано възнаграждение по
чл.5, ал.4 т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за месец март 2019 г. и сумата от 46 236.80 лв., представляваща дължимо
индексирано възнаграждение по чл.5, ал.4 т.2 от договора за извършване на обществен
превоз № СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец април 2019 г., ведно със законната лихва
върху присъдените суми от 12.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за главницата за разликата до
пълния претендиран размер от 138 710.39 лв. за месец март 2019 г. и сумата от 135 079.62
лв. за месец април 2019 г. С решението Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД
на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 11 700.48 лв. обезщетение за забава върху
присъдената главница, за периода от 15.04.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021
г., като е отхвърлен иска за лихва разликата до пълния претендиран размер от 35 101.43 лв.
и сумата от 11 018.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдената
главница за периода от 15.05.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021 г., като е
отхвърлен иска за лихва разликата до пълния претендиран размер от 33 056.98 лв. С
решението Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.78 от ГПК
сумата от 7 444.03 лв. съдебно-деловодни разноски за производството. С решението „МТК
Гроуп“ ООД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 78 от ГПК сумата
от 433.29 лв.

Срещу това решение в осъдителната му част, с която Столична община е
осъдена да заплати на „МТК Гроуп” ООД дължими суми, е подадена въззивна жалба от
Столична община. Жалбоподателят моли отмяната му като неправилно и необосновано,
1
постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че отношенията по договор №
СОА16-ДГ56-1196 от 02.12.2016 г. между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД е
обвързано с императивните правни норми, регламентиращи обществените отношения,
свързани с възлагането и извършването на обществен превоз на пътници съгласно Закона за
автомобилните превози и Глава втора „Разпределение и възлагане на превозите по
транспортни Схеми“ от Наредба № 2/15.03.2002 г. Сключването на договора било
вследствие проведен конкурс, който не бил свързан със свободно договаряне между
страните. Сключването на договора било след дадено съгласие на колективен орган на
местното самоуправление и при водещ изцяло обществен интерес, а не търговският интерес
на изпълнителя.
Жалбоподателят счита, че тълкуването на договора при съобразяване на чл.8,
изр.2 от ЗЗД, съгласно който упражняването на правата не може да се извършва в
противоречие с интересите на обществото, следвало да се извърши в съответствие и в
защита на обществения интерес, който е водещ при сключването на този вид договори. В
договора били предвидени способи за промяна на предварително определената в чл.5, ал.1
цена, като обаче са определени ясни условия и обстоятелства, при настъпването и
доказването на които е възможно това да се случи. В чл. 5, ал. 4, т. 2 била предвидена
хипотеза при непостигане на съгласие относно изменението на цената на километър пробег,
същата да бъде изменена с 2,5%. Необходимо условие за влизане в действие на тази
хипотеза е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени
определената по договора цена и непостигнато съгласие при преговорите. Съдът
неоснователно приел, че при липса на провеждане на преговори може да бъде изменена
цената. В чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора било предвидено като задължително условие за
промяна на цената, същото да бъде инициирано от някоя от страните в писмена форма и
мотивирано, но липсвали доказателства по делото за наличие на такова предложение.
Претенцията на ищеца се отнасяла за период, в който той не е отправил искане за
провеждане на преговори и само на това основание искът бил неоснователен.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителят по договора не може да се позовава
едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора и че позоваването на
едната хипотеза, автоматично изчерпва възможностите за позоваване на другата хипотеза.
Отделно, съдът разгледал единствено въпроса, свързан с увеличението на природния газ, но
липсвала обосновка относно увеличението или намалението на цената на смазочните
материални. При евентуално намаление на цените на тези материали за процесния период
било възможно предпоставките за увеличение на цената за извършването на превоза да не са
налице, което би довело до отмяна на решението и постановяване на ново такова в полза на
СО.
Съдът се позовал на изготвената експертиза, която ползвала единствено
данните на НСИ за средната цена на природния газ без да са отчетени цените на смазочните
материали, като компонент от уговорката в процесната клауза. Неясни били мотивите на
съда да приеме единствено данните на НСИ. Липсвали мотиви за преценката на съда
относно смисъла на уговорената с договора клауза на чл. 5, ал. 4, т. 2 и възможността същата
да бъде практически приложена. Статистическите данни, предоставени от НСИ, не можело
да послужат като релевантни данни, за да се извърши промяна на цената на превоза.
Жалбоподателят твърди, че за процесния период не са осъществени всички
предвидени в договора предпоставки, при които страните са уговорили, че размерът на
дължимото на ищеца възнаграждение за извършения обществен превоз се променя спрямо
първоначално договорения такъв в чл. 5, ал. 1 от договора.
Жалбоподателят поддържа, че е неправилно решението и в частта по исковете
за обезщетение за забавено плащане. В договора не бил посочен падеж за плащане на
увеличената цена в хипотеза на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава след покана, а в
конкретния случай покана не била отправяна.
Ответникът по жалбата „МТК Гроуп“ ООД я оспорва и моли въззивният съд
2
да я остави без уважение. Поддържа, че решението в обжалваната от Столична община част
е законосъобразно и правилно.
Срещу решението, в частта, с която исковете са частично отхвърлени е
постъпила въззивна жалба от „МТК Гроуп“ ООД, което моли то да бъде отменено и
исковете му – уважени в цялост. Счита, че съдът не е указал на страните какво следва да
установят по делото, а е бил длъжен да го стори. Неправилен бил изводът на съда, че
липсвала покана до ответника за преговори за изменение на възнаграждението. Представя
писмо изх.№ 274/26.05.2022 г. и писмо изх.№ СОА22-ТД26-7061/27.05.2022 г. като твърди,
че са нови доказателства.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „МТК
Гроуп“ ООД обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Столична
община, за неплатен остатък от възнаграждение за извършен обществен превоз на пътници
по основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за месеците март и април 2019 г. – 138710.39 лв. за месец март 2019 г. и
135 079.62 лв. за месец април 2019 г., както и искове за обезщетение за забавеното плащане
на тези възнаграждения в размер 35 139.97 лв върху възнаграждението за м.март 2019 г. за
периода 15.04.2019 г. до 12.10.2021 г. и в размер 33094.51 лв. върху възнаграждението за
м.април 2019 г. за периода 15.05.2019 г. до 12.10.2021 г. Претендират се законната лихва от
датата на исковата молба 29.06.2021 г. и разноски по чл. 78 ГПК, включително за
възнаграждение за един адвокат. Твъденията са, че на 02.12.2016 г. е сключен договор за
обществен превоз на пътници между страните, за срок от 8 години, при уговорено
възнаграждение 3 лв. на километър без ДДС, платимо на две вноски – 30 % авансово, в срок
до 15-то число на текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец, въз
основа на действително извършения пробег. С чл.5, ал.4 от договора била договорена
промяна на цената при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на
Националния статистически институт към датата на подписване на договора. В този случай
страните се задължават да проведат преговори за уточняване на промяна във
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо
първоначално уговорената цена, а при непостигане на съгласие при преговорите се
съгласяват, че възнаграждението на километър пробег се променя с 2,5 %. Превозът бил
осъществяван с нови автобуси, използващи за гориво природен газ /метан/, а данните на
НСИ относно цените на природния газ за крайни небитови потребители, които се събират за
шестмесечие, сочели при съпоставката за последното шестмесечие на 2016 г., когато е
сключен договора и за първото шестмесечие на 2019 г., в което попадали процесните
месеци, че цените на природния газ са се повишили с повече от 60 %. Ищецът предложил на
ответника да проведат преговори за промяна на цената по договора, но ответникът не
реагирал. Това според ищеца обуславя приложение на клаузата относно увеличение на
възнаграждението по чл.5, ал.4, т.2, изр.последно, която следвало да се тълкува в смисъл, че
всяко увеличение с 20 % на разходите за гориво води до увеличение на възнаграждението с
2,5 %, съответно увеличението с повече от 40 % на тези разходи обуславя увеличение на
възнаграждението с 5 % до 3,15 лв. без ДДС, съответно 3,78 лв. с ДДС. Ищецът не бил
издавал фактури с увеличения размер на възнаграждението, но го счита дължимо. Твърди,
че ответникът е изпаднал в забава на плащането на 15.04.2019 г. за остатъка от
възнаграждението за март 2019 и на 15.05.2019 г. по отношение възнаграждението за април.
Ответникът Столична община оспорва исковете.Не спори относно
сключването на договора за обществен превоз на пътници с твърдяното от ищеца
съдържание, включително относно клаузата на чл.5. Счита, че тази клауза следва да се
тълкува в смисъл, че относим към сравнението за увеличение на цените на ГСМ е на първо
място не моментът на сключване на договора, а моментът на влизането му в сила. С нея не
било предвидено автоматично увеличение на цените, а то било обусловено от наличието на
две кумулативни предпоставки: 1./ провеждане на преговори и 2./ непостигане на съгласие
3
за промяна. Преговори не били провеждани и в периода, за който се претендира
възнаграждението по делото, дори не е отправяно и предложение за такива. Тълкуване на
клаузата на чл.5 в смисъла, предложен от ищеца, обуславяло нейната нищожност, тъй като
съдържало несъществуващ критерий относно промяна на цената - статистически данни на
НСИ относно цените на ГСМ. НСИ не поддържал статистика за цени на смазочни
материали, а само относно цената на природния газ и то за шестмесечен период, който не
бил приложим към договора между страните. Оспорва да е налице посоченото от ищеца
увеличение на цените, тъй като ищецът правел съпоставка между цени за вторите
тримесечия на двете години, в които попадали и датата на сключване на договора и
месеците, за които се претендира възнаграждение преди тези периоди да са изтекли.
Ответникът спорва да е налице основание за увеличение на възнаграждението с 2,5 % при
всяка 20 % промяна на цените на горивото. Въпросът относно наличието на основание за
повишаване на цените бил уреден с подписани между страните споразумения. Оспорва
исковете за забава, тъй като ищецът не бил издал фактури за увеличеното възнаграждение.
По делото е представен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., сключен
между Столична община, в качеството на възложител и „МТК Гроуп“ ООД, в качеството на
изпълнител за извършване на обществен превоз на пътниците по основни градски автобусни
линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 за срок от 8 години
/чл.3, ал.1 от договора/, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия.
Съгласно чл.3, ал.2 договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на
определението за прекратяване на адм.д.№ 11168/2021г. на АССГ. Съгласно чл.5, ал.1 от
Договора Столична община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД за извършения обществен
превод цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег,
като възнаграждението е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на
текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на
действително извършения пробег. Съгласно чл.5, ал.4 цената на километър маршрутен
пробег, която е определена при сключването на договора се променя, когато: 1./ от датата на
сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече
от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора; 2./ когато
настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо
цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие
страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената
в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се
споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %.; 3./ при настъпване на което и да е
от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на
другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7
дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от
30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се
прилагат последиците в т.1 и т.2.
Представено е писмо изх.№ УП-1210/02.04.2021 г., с което Национален
статистически институтинформира, че не провежда специфични изследвания на цената на
природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. Посочено е, че НСИ
извършва наблюдения на цените на природния газ като два пъти годишно отчита цените на
природния газ до крайни небитови и битови клиенти – за периодите януари-юни и юли-
декември на отчетената година.
Представено е предложение, входирано на 28.09.2017 г. в Столична община, с
което „МТК Гроуп“ ООД е отправило мотивирано предложение за промяна на цената по
договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., както и второ такова предложение.
Представени са справки за цената на природния газ за 2016 г. и 2019 г., от
които се установява, че цената е увеличена с повече от 5%.
Представени са издадени от „МТК Гроуп“ ООД към Столична община 4 броя
фактури за заплащане на цената /аванс и окончателно плащане/ за месеците март и април
4
2019 г.
Ищецът „МТК Гроуп“ ООД и ответникът Столична община са представили
доказателства за осъществяването на процедурата за избор на изпълнител за осъществяване
на обществен превоз за основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А,
25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, при който е избрано „МТК Гроуп“ ООД.
Ответникът Столична община е представила две споразумения от 2021 г.,
сключени между страните, с които възнаграждението по договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. е индексирано с размера на инфлацията и три платежни нареждания за
заплащане на индексацията.
С писмо от 26.05.2021 г. „МТК Гроуп“ ООД е предложило на Столична
община да изпрати представители за провеждане на преговори за повишаване на цените на
превоза. С отговор от 27.05.2021 г. Столична община е посочила, че предложението ще бъде
разгледано и съвместно следва да се определи дата за преговори при наличие на
предпоставките за това.
Във въззивната инстанция са приети по реда на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК нови
писмени доказателства: Решение № 607/21.07.2022 г. на Столичен общински съвет, с което е
утвърден проект за споразумение между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД за
уреждане на отношенията на страните във връзка с договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016
г., както и подписано от Столична община и „МТК Гроуп“ ООД споразумение от 22.08.2022
г.към договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., с което страните са определили нова цена
на превоза и са се съгласили да отменят действието на разпоредбата на чл.5, ал.4 от договор
№ СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., считанов от 24.00 ч. на 31.07.2022 г.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице П. А. Д.. Заключението е изготвено след проверка на: издадени фактури за
аванс и доплащане за пробег през 03.2019 г. и 04.2019 г., платежни нареждания за заплатено
възнаграждение, протокол за наложени санкции за 03.2019 г. и 04.2019 г.; Справка за
годишно потребление на природен газ през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. от „МТК Гроуп“ ООД,
фактури за закупени количества природен газ от доставчик „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
Справка с цените на природен газ, определени от КЕВР ; решения на КЕВР, както и справка
в „Център за градска мобилност“ ЕАД и са проверени издадените фактури за аванс и
доплащане за пробег през 03.2019 г. и 04.2019 г., платежни нареждания за заплатено
възнаграждение, протокол за наложени санкции за 03.2019 г. и 04.2019 г. Експертизата е
изискала копия на фактури за доставка на природен газ от „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
поделение „Малашевци“, от които са видни количествата и цените на закупения природен
газ, като данните са представени в таблицата на стр.3 и 4 от заключението. Годишното
потребление на природен газ през периода 01.2018 г. – 12.2018 г. е 27 532.53 MWh или
99 117.09 ГДж., което означава, че „МТК Гроуп“ ООД през 2018 г. е било на границата
между трета група /И 3/ и четвърта група /И 4/, но все още в трета група / не е надхвърлило
лимит от 100 000 ГДж./. В таблицата на стр.5 са представени данните за цената на
природния газ през второто шестмесечие на 2016 г. и първото шестмесечие на 2019 г. по
данните на НСИ, от които е видно, че увеличението за всички групи е над 60%. Според
вещото лице за месец март 2019 г. ищецът е изминал 513 742,171 км. пробег, за които е
получил възнаграждение 1 848 685.70лв., от което е приспадната сума за наложени санкции
по Протокол № **********/12.04.2019 г. – 786.13 лв. и е изплатено възнаграждение в
размер на 1 848 685.70 лв. Според вещото лице допълнително възнаграждение за месец
03.2019 г., при индексация от 7,5% /3.60 лв.с ДДС по договор х 7.5 % = 0.27 лв. с ДДС
индексация/ за изминат 513 742.171 км. пробег възлиза на сума в размер 138 710.39 лв. За
месец април 2019 г. ищецът е изминал 500 294.874 км. пробег, за които е получил
възнаграждение 1 800 354.21 лв., от което са приспаднати 707.33 лв., представляващи
наложени санкции по Протокол № **********/14.05.2019г. и е изплатена сума в размер на 1
800 354.21 лв.
5
Вещото лице е изчислило допълнителното възнаграждение за месец 04.2019 г.
при индексация от 7,5% /3,60лв.с ДДС по договор х 7,5% = 0,27лв. с ДДС индексация/ за
изминат 500 294.874 км. пробег е допълнително дължима сума в размер 135 079.61лв.
Размерът на лихвата за забава, изчислен върху главница 138 710.39 лв. за период от
15.04.2019 г. до 11.10.2021 г. е 35 101.43 лв. Размерът на лихвата за забава, изчислен върху
главница 135 079.61 лв. за период от 15.05.2019 г. до 11.10.2021 г. е 33 056.98лв.
Вещото лице е установило, че Отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“
на НСИ провежда наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на Регламент
2016/1952 относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията.
Съгласно Регламента два пъти годишно се отчитат цени на природен газ до крайни небитови
и битови клиенти, съответно за първо и второ шестмесечие на отчетната година, като
данните са в таблица на стр.7 от експертизата. Видно от същите според заключението
увеличението на цената на природния газ по данни на НСИ през 03.2019 г. и 04.2019 г. в
сравнение с 12.2016 г. и 07.2017 г. е, както следва: през 03.2019 г. и 04.2019 г. е с 60.37 %
по-висока в сравнение с цената през 12.2016 г. и с 22.05 % по-висока в сравнение с цената
през 07.2017 г. Цената, на която ищцовото дружество закупува газ се определя от КЕВР,
като за процесния период цените са сформирани на тримесечие и представени в таблицата
на стр.8 от заключението. От фактури за доставка на природен газ от „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, поделение „Малашевци“ са видни покупките на посочените цени.
Увеличението на цената на природния газ по данни на НСИ през 03.2019 г. и 04.2019 г. в
сравнение с 12.2016 г. и 07.2017 г. е, както следва: през 03.2019 г. и 04.2019 г. е с 45.45 % -
46.65 % по-висока в сравнение с цената през 12.2016 г. и с 28.51 % - 29.57 % по-висока в
сравнение с цената през 07.2017 г.
І. По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.372, ал.1 от ТЗ вр.
чл.17 и сл. от ЗАТ и чл.35 и сл. от ЗАТ.
По делото не се спори и видно от представените доказателства, между
страните е сключен договор за обществен транспорт на пътници, по силата на който ищецът
се е задължил да извършва автобусен превоз по възлагане на ответника по основни градски
автобусни линии с № 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119.
Договорът е сключен в резултат от провеждане на конкурс, в рамките на който ищецът е
класиран със заповед от 06.10.2008 г. на първо място като договорената цена е 3 лв. на
километър маршрутен пробег по разписание.
Няма спор между страните и е установено от експертизата, че за месеците март
и април 2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора и ответникът му е заплатил
чрез третото лице Център за градска мобилност ЕАД възнаграждение за извършения
обществен превоз на пътници по първоначално уговорената цена от 3.60 лв. с ДДС
съответно за: 1./ месец март 2019 г., за изминати 513 742.171 км. пробег е изплатено
възнаграждение в размер на 1 848 685.70 лв. след приспадане на санкция и 2./ месец април
2019 г., за изминат 500 294.874 км. пробег и възнаграждение 1 800 354.21 лв., след
приспаднати 707.33 лв. санкция е изплатена сума в размер на 1 800 354.21 лв.
Предмет на исковата претенция е уговорено в договора увеличение на цената
на транспорта за тези процесни месеци.
Установено е, че с предложение до ответника с вх. № 8504/СОА17-КЦО1-
23361 /28.09.2017г., ищецът е поискал на основание чл.5, ал.4, т.2 и т.З от процесния
договор, дружеството провеждане на преговори и актуализиране на цената на превоза в
съответствие с клаузите на договора.
Спорът между страните е относно действителността, тълкуването, както и
настъпването на условията по клаузите по чл.5, ал.4 от процесния договор.
По отношение на тълкуването на тази клауза съдът изхожда от нормата на
чл.20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
6
практиката и добросъвестността.
Въззивният съд намира, че разпоредбата на чл.5, ал.4 е формулирана по начин,
който е пределно ясен. Нейните т.1 и т.2 предвиждат две отделни и самостоятелни хипотези,
при реализацията на което и да е от тях, цената по договора се променя. В подкрепа на това
е т.3 на разпоредбата, с която страните са се съгласили, че при настъпване на което и да е от
условията, описани в предходните две точки се поражда правото на всяка от страните да
предложи мотивирано преговори за новата цена. По тази причина съдът намира
неоснователни възраженията на ответника, че двете отделни основания се изключват
взаимно и че постигнатите между страните споразумения през 2021 г., с които изменят по
реда на чл.5, ал.4, т.1 от договора цената на превоза изключват преуреждане на отношенията
им по реда на чл.5, ал.4, т.2 от договора, по повод твърдяното от ищеца увеличение на
цената на горивата са неоснователни. Фактическите състав на двете основания за промяна
на уговорената по договора цена са уредени отделно и независимо един от друг. Този по т.1
предвижда увеличение на цената при инфлация, както и намаление при дефлация, които
процеси са свързани с общо изменение на цените на всички стоки и услуги. Фактическият
състав на т.2, предвижда увеличение на цената по договора при съществена промяна -
повишаване на стойността на характерните за изпълнението на превоза ресурси като отчита
интереса на изпълнителя по договора.
Действително със споразуменията от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. страните, по
реда на чл.5, ал.4, т.1 от договора са променили цената на извършваната услуга. Предявеният
иск се основава обаче на реализиране на фактическия състав, предвиден от чл.5, ал.4, т.2 от
договора, който както е посочено по-горе е отделно и самостоятелно основание за промяна
на цената. Твърденията са, че е налице повишение на цената на ГМС с повече от 20 %, което
обуславя увеличение на цената на извършваната транспортна услуга и това са
обстоятелствата, които съдът счита за релевантни за да приеме дали искът е основателен.
Въззивната инстанция намира неоснователно възражението на ответника за
нищожност на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, основано на липсата на
статистически данни от НСИ. По делото са представени справки от електронната страница
на Националния статистически институт, от които е видно, че институтът поддържа
статистически данни за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е
ищецът, който използва като гориво за превозните средства, с които извършва възложения
му обществен превоз природен газ. НСИ обобщава данните и изготвя шестмесечна
статистика. В тези статистически данни липсват цените на смазочни материали като от
писмо изх.№ УЛ1210/02.04.2021 г. става ясно, че НСИ не ги изследва. Въззивният съд обаче
напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че това не лишава от съдържание
клаузата на чл.5, ал.1, т.4 от договора. Събраните, обобщени и публикувани данни относно
повишаването на цените на горивото самостоятелно могат и обуславят поовишаване на
цените на предвидения в договора компонент от който зависи увеличението на цената по
него. Без значение е това, че статистическите данни не са по отделни месеци, тъй като
предвиденото в договора условие не е свързано с определен отчетен период, а с промяна на
цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на договора -
02.12.2016 г. Формулировката е ясна и еднозначно сочи релевантните за увеличението
факти, с оглед на които доводите на ответника относно влизане в действие на договора,
въвеждане в експлоатация на първата линия са неотносими.
Въззивният съд намира неоснователен довода на ищеца, че клаузата
предвижда възможност за промяна на цената след всяко увеличение с 20 % процента на
цените на ГСМ. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 не съдържа постигнато съгласие при всяко
ново увеличение на цените на ГСМ, цената на договора да се увеличава с 2,5 %. Клаузата
обуславя еднократно увеличение на цената по договора независимо от това с колко повече
от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена. Липсва
каквото и да било основание да се приеме, че съгласието е за промяна на цената на услугата
при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената на горивата.
Неоснователен е доводът на ответника, че тълкуването на договора следва да
7
се извършва в защита на обществения интерес, който бил водещ при сключването на този
вид договори. Законът с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД предоставя възможност на страните да
свободно да уговарят свободно съдържанието на договора като единственото ограничение е
клаузите да не противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави.
Прилагането на специална процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба №
2/15.03.2002 г. при сключването на договора, който е насочен към обслужване на
обществени нужди гарантира в достатъчна степен охраната на обществения интерес и
разходването на публичните средства. Волята и интереса само на една от страните не може
и не бива да бъде критерий при тълкуването на договора. В същото време съдът не счита, че
съобразяването на обществния интерес обуславя невъзможност за промяна на първоначално
определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съобразно данните на
НСИ. Общественият интерес изисква и осигуряването на сигурен и безопасен за гражданите
и обществото транспорт, което от своя страна предполага и наличие на съответен ресурс за
изпълнението на транспорт от този вид. Процесният договор е сключен през 2016 г. и
определеният от страните срок на неговото действие е 8 години - чл.З, ал.1. Тази
продължителност на действие на договора предполага предвиждане на механизъм чрез
който договорената първоначална цена да бъде променяна при промяна на икономическите
условия, в които ще се извършва изпълнението на договора, което страните по делото са
сторили с разпоредбата на чл.5, ал.4.
Неоснователен е доводът на ответника относно неспазване на условията,
предвидени в чл.5, ал.4, т.2 от договора за увеличение на цената след провеждане на
преговори. Условието за увеличение на цената по реда на тази норма е промяна на цената на
ГСМ и същото не е поставено в зависимост от допълнително изразяване на воля от
страните. Нормата наистина предвижда преговори между страните, но при нейното
тълкуване се установява, че те са необходими в случай, че се поддържа увеличение на
цената с повече от 2.5 %. Страните са се съгласили, че дори при непостигане на съгласие при
преговори увеличението на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ
спрямо цената към датата на подписване на договора води до увеличение на цената по
договора с 2.5%. По този начин е постигнато автоматично увеличение на цената на услугата
с 2,5%. Допълнително, по делото е установено, че ищецът е предложил на ответника
преговори, поради което съдът намира, че поведението на ответника е причина за
неизпълнение на процедурата по съгласуване на по-голямо увеличение на цената от
предвиденото от страните при сключването на договора, като ответникът неоснователно се
позовава на незаконосъобразното си поведение за да обоснове ненастъпване на договорните
условия за промяна на цената на услугата.
Неоснователно е становището на въззивника относно приложението на
споразумение от 22.08.2022 г.към договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. към процесния
период. В посоченото и прието като доказателство по делото споразумение страните са
постигнали съгласие, че разпоредбата на чл.5, ал.4 от процесния договор няма да се прилага
считано от 24.00 ч. на 31.07.2022 г., което е далеч след приключването на процесния период,
към който тази разпоредба намира приложение.
С оглед изложеното дотук съдът счита, че по делото е установено
настъпването на условията на чл.5, ал.4, т.2 от договора, предвиждащ самостоятелно
основание за увеличаване на цената по договора в размер от 2,5 %. Съответно се установява,
че ищецът, още на 28.09.2017 г. е депозирал при ответника с вх.№ 8504/СОА-КЦ01-
23361/28.09.2017 г. предложение за актуализиране на цената за превоз, като от датата на
получаване на предложението от ответника до 05.11.2017 г. е изтекъл и посочения в чл.5,
ал.4, т.3 срок за започване и приключване на преговорите, но такива не са осъществени.
Считано от 05.11.2017 г. цената следва да се счита увеличена на основание чл.5, ал.4, т.2,
вр.т.3 от Договора от 3.60 на 3.69 лв. с ДДС. Няма спор между страните, че за процесните
месеци август и септември 2018 г. ответникът е заплатил на ищеца възнаграждението, което
е първоначално дължимо по договора за извършения обществен превоз на пътници по
първоначално уговорената цена от 3,60 лв. с ДДС без да е съобразено увеличението от 0.09
8
лв. с ДДС на километър пробег. Това означава при съобразяване на изминатите за процесния
период километри, че с еднократна индексация на възнаграждението с 2,5%, размерът на
допълнителното възнаграждение възлиза на 45 026.54 лв. за месец март 2019 г. и сумата от
46 236.80 лв. за месец април 2019 г., а за разликите до пълните предявени суми исковете за
главница се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази му част.

ІІ. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Страните са постигнали съгласие в договора относно падежите на
задължението за заплащане на цената на осъществения превоз и тъй като задължението не е
изпълнено на падежа, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено
плащане, считано от 15-о число на месеца, следващ този, през който е извършен превоза.
Първоинстанционният съд е изчислил обезщетението за забавеното плащане
на остатъка от възнаграждението за март и април 2019 г. като е съобразил размера му и
периода на забавата като въззивният съд възприема установените от него стойности. По
отношение на останалата част от исковете въззивният съдът намира исковете неоснователни.
По отношение на разноските съдът намира, че право на разноски при този
изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали, като на ищеца, съобразно
уважената част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 2576.70 лв., като
възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като уговореният и заплатен размер е по-нисък от минималният такъв,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от
1872.97 лв.


Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. СГС,
ТО, VI-18 състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, гр.София,
ул.Московска, №33 да заплати на МТК ГРОУП ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.Витоша, № 150, ет.1 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
2576.70 лв..
ОСЪЖДА МТК ГРОУП ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Витоша, № 150, ет.1 да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, гр.София, ул.Московска, №33 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
1872.97 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10