Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.09.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 42 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на
вода в недвижим имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК „А.“,
бл. ., ет. ., ап. .. Този имот бил свързан към водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер … бил
ответникът Х.С.М..
Сочи, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба
на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на страните по
начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с
абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие
на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от същата други
различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите
Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и
К услуги в предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на
имота, находящ се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. .,
ап. ., в установените срокове било извършено отчитане на показанията в
монтирания в обекта водомер и начисляване сумите за потребеното
количество вода, но въпреки това длъжникът не извършил плащане на дължимите от
него суми за периода от 25.11.2015 г. до 29.11.2018 г., на стойност 1629,23
лева - главница и лихва за забава в размер на 277,54 лева, начислена за периода
от 06.02.2016 г. до 04.10.2019 г.
Тъй като ответникът не заплатил
стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото
дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
и било образувано ч. гр. д. № 874/2019 г. на РдРС, в
рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
631/16.10.2019 г. в полза на заявителя и настоящ ищец, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От съда се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1629,23 лева – главница
за периода от 25.11.2015 г. до 29.11.2018 г., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ
се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 277,54 лева - мораторна лихва за забава за периода от 06.02.2016 г. до
04.10.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е направил възражение за погасяване на претендираните
суми по давност.
Наред с това, сочи, че ищцовото дружество не ангажира доказателства, от които да е
видно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на процесния водоснабден имот, от което следвало, че между
страните не съществувала облигационна връзка по повод доставката на питейна
вода в имота.
Според ответника представените с
исковата молба Общи условия били неприложими в отношенията между страните, а
наред с това същите не били разгласени по надлежния ред.
По изложените съображения, моли исковете
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
редовно призовано, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 14.10.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника Х.С.М. за дължими суми за ползвана питейна
вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл.
., ет. ., ап. ., за периода от 25.11.2015 г. до 29.11.2018 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 874/2019 г. на РдРС, по което
в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 631/16.10.2019
г. против длъжника и настоящ ответник, връчена на последния при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, справка - извлечение за ползваното количество питейна вода
за процесния водоснабден имот и за дължимите и
незаплатени суми, както и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 14.10.2019 г., от която
се установява, че процесният имот, находящ се гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., е
деклариран от „Даймонт Секюрити“
ООД.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се установява
размерът на начислените за процесния период суми за
питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало
платени суми, относими към исковия период. В
заключението си е посочило, че за периода от 25.11.2015 г. до 29.11.2018 г. за процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., стойността на ползваната, но
незаплатена питейна вода е 1629,23 лева, като лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 06.02.2016 г. до 04.10.2019 г. е в размер на 277,54
лева.
Според вещото лице, в процесния водоснабден имот консумираната вода е отчитана по
среден разход и показания на водомера.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, която е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на
ответника, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани
с исковата молба.
Не се установява по делото ответникът
да е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на
собственик или ползвател на имота. В отговора си ответникът чрез назначения му
особен представител изрично е оспорил, че е собственик или ползвател на имота,
поради което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото
вещно право на ответника. Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител
на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава
ограничено вещно право върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани. Представената от ищцовото
дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство
за установяване на горепосоченото обстоятелство, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни, още
повече, че видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ имотът е деклариран
от „Даймонт Секюрити“ ООД.
След като ответникът не е собственик
на имота или носител на право на ползване, той не е в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и не може да
отговаря за плащане на сумите, дължими за потреблението на питейна вода. Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили.
След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от
него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а
именно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на водоснабдения
имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не
установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това, предявените искове
се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В. и К.” ООД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:***,
иск за признаване за установено по отношение на Х.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1629,23 лева (хиляда шестстотин двадесет и девет лева и двадесет и три
стотинки) – главница за периода от 25.11.2015 г. до 29.11.2018 г.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. .,
ап. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 277,54 лева (двеста седемдесет и седем лева и
петдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за
забава за периода от 06.02.2016 г. до 04.10.2019 г., като неоснователен и
недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./