РЕШЕНИЕ
Номер
68
07.03.2023 г.. град
Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на осми февруари две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана К.ова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия К.ова административно дело номер 510 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на К.К.Д., ЕГН **********,*** и съдебен адрес за призовки и съобщения
гр. С., ул. „Т. у.“ № 2, ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 4136/15.10.2022 г., издадена от младши
инспектор във 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС, с табели с
регистрационен номер ******* за срок от 6 месеца. В жалбата се изразява
становище за незаконосъобразност на заповедта, издадена при липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваната
заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. Ангажирани са писмени бележки чрез упълномощен процесуален
представител по хода на делото и по съществото на спора.
Ответникът –
младши инспектор във 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ (ПП) при
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), представя административната
преписка. За насроченото на 08.02.2023 г. представя молба – становище, с която
се иска да се даде ход на делото в негово отсъствие и е изложено становище по
съществото на спора. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана.
Административен
съд - Русе намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна по смисъла
на чл. 147 от АПК, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа
страна по делото се установява следното:
При проверка,
извършена от полицейски органи на 15.10.2022 г., в 04:00 часа, гр. С., по ул. „Г.
Р. Д.“ с посока на движение от ул. „Ж. Г.“ към ул. „П. В. С.“, К.К.Д. е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с per. № *******,
като до блок 373 е бил спрян за проверка. Водачът Д. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Drug Test
5000, с № ARKD
0049 за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същият е уведомен за
започване на ПАМ и едновременно с това му е издаден Талон за медицинско
изследване № 093647 за Военномедицинска академия (ВМА), като са му връчени 7
бр. холограмни стикери с № АО59337. При така установената фактическа обстановка
младши инспектор във 02 група, 02 сектор в отдел ПП при СДВР е издал процесната
ЗППАМ № 4136/15.10.222 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП на Д. е наложена ПАМ прекратяване на
регистрацията на МПС, с табели с рег. № ******* за срок от 6 месеца. В
мотивната част на заповедта фактическа обстановка е описана чрез препращане към
съставения за установеното нарушение АУАН GA 765787/15.10.2022 г. за нарушение по чл. 174,
ал. 3, изречение второ от ЗДвП, в който водачът Д. е посочил, че няма
възражения. Заповедта е връчена на Д. лично на 15.10.2022 г.
В
представения по делото Талон за изследване № 093647/15.10.2022 г. е посочено,
че проверката е започнала на 15.10.2022 г. в 04:00 часа, като Д. е отказал
проба с техническо средство. Отбелязано е, че Д. следва да се яви във ВМА в
срок до 30 минути от връчването на талона, което е станало в 04:33 часа на
15.10.2022 г.
Към
административната преписка е представена Справка картон на водача за К.К.Д..
Недоволен от
така постановената заповед, Д. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Сочи се, че
административният орган неправилно е възприел поведението на Д. като отказ да
даде проба, защото той е искал да му бъде предоставено време за консултация и
запознаване с правата, които има, но полицейския орган незабавно му е съставил
посочения АУАН. В този смисъл се твърди, че не е налице отказ от тестване. Жалбоподателят
възразява, че за него е неясно основанието, на което е издадена обжалваната
заповед, тъй като посоченото правно основание съдържа няколко хипотези и за
него е неясно срещу какво следва да се защитава. Като порок на заповедта се
сочи, че тя е издадена от некомпетентен орган; допуснати са съществени
нарушения на административно производствените правила; счита, че мотивите
противоречат на фактическите основания и въобще заповедта е немотивирана, т.е.
липсват мотиви. Въвеждат се отново твърдения, че Д. не е отказал да извърши
теста, а при проверката не му е дадена възможност да извърши консултация и да
се запознае с правата си, поради което прибързано е издаден АУАН. Релевира се
оплакване, че не е налице административно нарушение, поради което не е следвало
да бъде издадена ЗППАМ. Предявени са искания по доказателствата – разпит на
свидетел при режим на довеждане и изискване на информация от ВМАV Иска се
отмяна на обжалваната заповед и присъждане на съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Във връзка с
искането на жалбоподателя, от ВМА С. е представено писмо вх. № 398/30.01.2023
г., с което съдът е уведомен, че К.К.Д. е предоставил биологични проби (кръв и
урина) за изследване на наркотични вещества по реда на Наредба № 1/19.07.2017
г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози
съгласно (Наредба № 1) Талон за изследване № 093647, явил се е за медицинско
изследване във ВМА на 15.10.2022 г., като пробите са взети в 05.40 ч. съгласно
Протокол за медицинско изследване. Посочено е още, че пробите от лицето не са изследвани, като
същите чакат ред за изследване (по реда на постъпване на възлагателен
документ/Талон за изследване). Към 26.01.2023 г. чакащите ред за изследване
проби по назначени съдебни експертизи за установяване употреба на алкохол и/или
наркотични вещества (включително с талон за изследване) в специализираната
Химико-токсикологична лаборатория на ВМА-С. са повече от 750, като заключенията
се изготвят със забавяне около четири месеца след датата на постъпване на
пробите. Към писмото са приложени като доказателства:
ü
Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в който е посочено, че пробата е
взета на 15.10.2022 г. в 05:40 часа. Направено е отбелязване за употреба на
лекарствени продукти през последните 24 часа (ръкописно нечетливо описани по
наименование и количество) по повод болки в корема, като приемането е без
лекарско предписание.
ü
Талон
за медицинско изследване № 093647.
ü
Лист
за преглед на пациент – К.К.Д. на 15.10.2022 г. в 05:42 часа, насочен за кръвна
проба по Наредба № 1.
Ответникът е
представил молба – становище вх. № 475/02.02.2023 г., с която иска да се даде
ход на делото в негово отсъствие, прилага писмени доказателства, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прилага писмени бележки. По
съществото на спора сочи, че процесната заповед е мотивирана, а във връзка с
мотивите е направено позоваване на ТР № 16/1975 г. на ВС и др. Изложени са
доводи във връзка със същността на наложената ПАМ и относно извършеното
нарушение от Д.. Счита, че заповедта е издадена при правилно приложение на
материалния закон. Иска се от съда да отхвърли жалбата, с която е сезиран.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност
по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят
е представил писмени бележки вх. № 550/07.02.2023 г., с които, аналогично на
ответника иска да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като сочи, че
необходимостта от събиране на гласни доказателства е отпаднала, поради което
оттегля искането си за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане.
Твърди, че след като Д. се е явил във ВМА и е дал проба за изследване, на
практика не е налице отказ от тестване и следователно оспорената заповед е
издадена без фактическо основание. Въвежда съображение, че не е имало причина
въобще Д. да бъде тестван и инициирането на проверката е в нарушение на чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 1. Счита, че ответника следва да докаже, че Д. е отказал да
бъде тестван. Сочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП относно
презумптивната сила на съставения АУАН е в пряко противоречие с чл. 6 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и
с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на разноски по представен списък.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Във връзка с компетентността на
административния орган, по делото са ангажирани следните доказателства:
1. Заповед № 8151з-1436/06.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно неговото заместване.
2. Заповед № 8151з-1/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на основни структури на МВР за
осъществяване на контрол по ЗДвП (т. 3 – СДВР).
3. Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на
директора на СДВР за определяне на длъжностни лица – държавни служители за
налагане на ПАМ по ЗДвП (т. 1 - отдел ПП при СДВР).
4. Заповед № 513з-4720/19.06.2018 г. на
директора на СДВР за преназначаване на младши инспектор Е. В. С.на длъжност
младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР.
5. Заповед № 513з-1224/10.02.2021 г. на
директора на СДВР за преназначаване на младши инспектор А. М. К. на длъжност
младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР.
6. Удостоверение рег. №
513р-11500/30.01.2023 г., издадено от началник на 01 сектор „Човешки ресурси“
при СДВР, че А. М. К. към датата на издаване на удостоверението заема длъжността
младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР.
В
този смисъл не се потвърди неподкрепеното с факти твърдение в жалбата, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган. Съдът, като съобрази ангажираните
доказателства, приема, че ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен
орган в рамките на неговите правомощия.
Не
намира опора в представените доказателства твърдението, че заповедта не
отговаря на изискванията за форма. Жалбоподателят излага противоречиви
твърдения – отначало признава, че изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
(приложими за този вид заповеди) са изпълнени от ответника и заповедта има
предвиденото в правната норма съдържание. След това твърди, че тези изисквания
са спазени формално, защото правните и фактическите основания не кореспондират
помежду си. Накрая се сочи, че заповедта въобще не съдържа мотиви. Всички
посочени твърдения и изложените в тази връзка пространни разсъждения са с
единствената цел да се обоснове защитна теза, че Д. не е отказал тестване с
техническо средство в момента на проверката. Не се споделя от съда твърдението,
че е налице липса на мотиви. Посочени са фактическите основания, които
обосновават налагането на ПАМ в конкретния случай. На следващо място, в частта
относно мотивите е приложимо ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС, съгласно което
мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в
съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. Обратно на
изложените възражения, съдът намира, че обжалваната заповед е надлежно
мотивирана, като същата е издадена при съответствие на правните основания спрямо
фактите, установени в хода на административното производство.
В жалбата се
твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, без да се конкретизират същите. Според
съда в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за
нейната отмяна.
При
извършената проверка за законосъобразност съдът намира, че заповедта е издадена
при правилно приложение на материалния закон.
Според
изложените разсъждения в жалбата относно приложението на чл. 171, ал. 1, буква
Б във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и посочената в тази правна норма Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в частта по чл. 3а административният орган не е изяснил
фактическата обстановка, защото се е позовал само на отказа на Д. да бъде
тестван с техническо средство. Според жалбоподателя първо е следвало да се
изчакат резултатите от медицинското изследване и едва след това да се пристъпи
към издаване на заповедта. Според съда жалбоподателя тълкува неправилно
посочените от него норми. Нормата на чл. 171, ал. 1, буква Б от ЗДвП въвежда
императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност административният
орган следва да издаде ЗППАМ когато са налице фактите и обстоятелствата,
предвидени в хипотезата на тази правна норма. Достатъчно е установяването на
употребата на наркотични или упойващи вещества по един от посочените в
разпоредбата начини. Твърдението на жалбоподателя, че следва да се изчака
постигането на безпротиворечиви резултати и едва тогава да се наложи ПАМ не
отговаря на съдържанието на посочената разпоредба.
Действително,
както е отбелязано във вече посочения от съда Протокол за извършена на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 44), поведението на Д. е
адекватно и не буди съмнения, но подобна преценка дали да се наложи или не ПАМ
в случаите на положителна проба за употреба на наркотични или упойващи вещества
не е предоставена в правомощията на административния орган.
В
процесната заповед е вписано правното основание за издаването – чл. 171, т. 2а,
буква Б
от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Цитираната норма, предвижда, че За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая, за
да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя,
административният орган се е позовал на една
от хипотезите – водачът на МПС отказва да му бъде извършена
проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози.
Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е
посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на посочените дата
и място жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ и отказва да
бъде тестван за употреба наличие на наркотични вещества или техните аналози с посочено техническо средство. Това
описание от фактическа страна е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на
собственика на управлявания лек автомобил по смисъла на приложената правна
норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за
прилагане на ПАМ. С факта на отказа е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП.
Оспорената
ПАМ е приложена
законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието на
изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й. Като писмено
доказателство по делото е приет, без оспорване от страните, АУАН GA
765787/15.10.2022 г., съставен от младши
автоконтрольор при отдел
ПП при СДВР. Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установяването
на отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо
средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място,
материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до
съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият е
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва презумптивната
сила на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с абстрактни изрази за отричане на същата от
съвременната национална съдебна практика във връзка с практиката по чл. 6 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободии и при пряко
противоречие с чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, без да е в
състояние да посочи каквато и да е конкретика. Основната цел на посочените
твърдения, въведени от жалбоподателя, е да защити тезата, че доказателствената
тежест е на ответника. Сочи се, че ответникът е този, който следва да докаже,
че Д. действително е отказал тестване с техническо средство.
В цялата жалба непрекъснато се
твърди, че К. Д. не е отказал да се тества с техническо средство, а е поискал
да му бъде предоставено време да проведе консултация, защото преди това е
употребил лекарства и се притеснява, че пробата може да е положителна, а също и
за да се запознае с правата си. Според посоченото в жалбата, такава възможност
не е предоставена на Д. и незабавно, почти веднага срещу него е съставен АУАН и
издадена процесната заповед. След като впоследствие Д. е отишъл в лечебното
заведение и е дал биологична проба за изследване, не е налице отказ от
тестване.
Съдът не приема като основателни така
направените възражения. Твърдението на жалбоподателя
за доказателствената сила на АУАН
противоречи на изричната законова разпоредба, като доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от визираната в АУАН, е на жалбоподателя.
По делото жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован
извод за фактическа обстановка, различна от посочената в съставения АУАН.
Въпреки предоставената
възможност за ангажиране на свидетелски показания, жалбоподателят по собствено
желание оттегли направеното от него доказателствено искане. На първо място за
административният орган не е предвидено
задължение за предоставяне на време за консултации. На следващо място не
отговаря на действителността, че незабавно е пристъпено към съставяне на АУАН и
към издаване на заповедта. Видно от съдържанието на съставения АУАН, Д. е спрян
за проверка на 15.10.2022 г., в 04:00 часа, а талона за изследване е издаден в
04:33 часа. И двата документа са подписани от Д. без възражения. Налице са само
твърдения в жалбата, които не са подкрепени от доказателства, като при това
органа, постановил процесната ЗППАМ правилно е определил релевантния за спора
факт - отказ за тестване за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.
Не може да се приеме за основателно
соченото в жалбата и в писмените бележки, че след като Д. е дал биологична
проба за изследване, няма отказ от тестване и заповедта следва да се отмени
като незаконосъобразна. Причината за това съждение на съда е факта, че в
жалбата се сочи даване на посочената проба, но съзнателно не е направен
коментар за времето, в която същата е дадена. Налице е хипотезата на чл. 3а, т.
1 от Наредба № 1, при която лицето е отказало тест с техническо средство и
следва да проведе медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба
на наркотични вещества или техните аналози. Съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредба №
1 Контролният
орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване
с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. В конкретния случай като място в
талона за изследване е посочена ВМА, а времето за което Д. следва да се яви в
посоченото лечебно заведение е определено на 30 минути, т.е. при издаден талон
в 04:33 часа, този срок изтича в 05:03 минути. Видно от представения от ВМА
протокол, Д. се е явил доста по-късно в сравнение с определения срок – в 05:42
часа. Нормативно изискването за даване на биологична проба съдържа кумулативно
три изисквания – да се яви посоченото лице, в посоченото лечебно заведение и в
определеното време за явяване. Условията следва да са налични кумулативно, и в
случая при Д. не е
изпълнено последното от тях – не е спазил определения срок за явяване. В този
смисъл, Д. не е дал надлежно биологична проба и е налице посочения в
обжалваната ЗППАМ отказ, поради което заповедта има фактическо основание, което
е съответно на вписаното в нея правно основание за налагане на ПАМ.
Съдът намира, че заповедта
е постановена в съответствие с материалния закон. При наличие на
законоустановените предпоставки, както е в случая, административният орган
действа при обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка
относно издаването на ЗППАМ. Според нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б"
от ЗДвП, ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година. На административния
орган е предоставена възможността да прецени само срока на наложната мярка и
той е наложил минималния срок от 6 месеца.
Заповедта отговаря
на целта на закона. Целта на закона е да не се допуска водачите, като участници
в движението, да шофират под въздействието на наркотични вещества и/или техните
аналози, тъй като подобни действия са с изключително висока степен на
обществена опасност. И тук въведеното в жалбата твърдение, че заповедта не
отговаря на целта на закона, не е скрепено с конкретни твърдения в какво се
изразява несъответствието. С оглед фактите по делото и тълкуването на закона,
съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната
от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
При така
изложените мотиви съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради
което жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
По делото
искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на СДВР следва да се присъди сума в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, което обаче е определено по ред, различен от сочения от
ответника в представената молба – становище (по чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ). Размерът на юрисконсултското
възнаграждение е определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК;
Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Присъден е минимален размер по
причина, че делото не представлява фактическа и/или правна сложност; проведено
е само едно заседание, за което ответникът е представил молба-становище и
писмени бележки, без да вземе пряко участие в него.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Д., ЕГН **********,***
и съдебен адрес за призовки и съобщения гр. С., ул. „Т. у.“ № 2, ет. 3 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4136/15.10.2022 г.,
издадена от младши инспектор във 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН ********** да заплати 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение на Столична дирекция на вътрешните
работи.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: