МОТИВИ :

 

Обвинението против подсъдимия М.М.М. ***, ЕГН ********** е за това, че:

За периода 10.11.2015г. – 13.11.2015г. в гр. Тръстеник, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил следното:

1. На 10.11.2015г. противозаконно присвоил чужди движими вещи – 20660кг  пшеница на стойност 7024,40 лв., собственост на ЕТ „А.– Т.П.“***, които владеел;

2. На 13.11.2015г. противозаконно присвоил чужди движими вещи – 2760кг пшеница на стойност 938,40 лв., собственост на ЕТ „А.– Т.П.“***, които владеел, като общо причинената щета е на стойност 7962,80 лв. – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, б.“а“ и б.“б“ от НК.

Срещу подсъдимия М.М.М. е предявен граждански иск от “ЕТ „А.– Т.П.“*** за  сумата от 7962,80 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 10.11.2015г., до окончателното й изплащане.

Съдът е приел така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и е конституирал ощетеното юридическо лице “ЕТ „А.– Т.П.“***, като граждански ищец.

В съдебно заседание подсъдимият М.М.М. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия М.М.М.. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага наказанието на М. да бъде определено при изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода около минимума, предвиден в закона при прилагане на чл.58а от НК, с оглед процедурата по реда на съкратено съдебно следствие.

Повереникът  на гр.ищец  поддържа молбата, с която е предявен гражданския иск и  моли съда същият да бъде уважен    в пълен   размер, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

Защитникът на подсъдимия - адв. Б.Й., моли с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и предвид обстоятелството, че подзащитният й признава своята вина, да му бъде наложено наказание в предвидения от Закона минимум в размер на три години лишаване от свобода, като на чл.58а, ал.1 от НК същото да бъде намалено с 1/3. По отношение на гражданския иск, счита същия за основателен и моли да бъде уважен в размера предявен от гражданския ищец, а именно 7962,80 лв.

Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.М.М. е роден на ***г***, със средно образование, не работи, женен и осъждан.

През 2015г. подс. М., работел като комисионер. Осъществявал връзка между продавачи на зърно и купувачи. Такива търговски взаимоотношения подс. М. имал и с ЕТ „А.П.“***. Пълномощник на дружеството бил Ц. П.П., съгласно пълномощно рег.№ 1774/2014г. на Нотариус В.П.с район на действие РС – Плевен.

През м.11.2015г. подс. М. отишъл в гр. Тръстеник до базата на ЕТ „***“, за да види пшеницата, която имат. Договорили се с Ц.П. да я закупи на цена 0,34 лв. за килограм, като му обяснил, че ще бъде закупена за дружеството „***“ ЕООД – София. 

На 10.11.2015г. подс. М. изпратил в гр. Тръстеник камион с водач Б.Г.К.. От склада на ЕТ „***“ било натоварено количество пшеница, която била измерена на кантар в гр. Тръстеник – той  бил общо съоръжение за града и се ползвал от всички. Пшеницата била 20 660 кг., след претеглянето била издадена кантарна бележка без номер. Б.К. с натоварения камион се отправил към гр. Кнежа. Докато пътувал подс. М. му се обадил по телефона обяснил му, че  намерил пазар за тази пшеница и му казал да я закара в гр. Копривщица. К. отпътувал за там. В началото на града го чакал човек. Отишли заедно на кантар, където претеглили пшеницата, след което я разтоварил в склад в края на града.

Подсъдимият обяснил на К., че трябва да получи плик с парите, дължими за тази пшеница и да му го предаде. Лицето предало на К. плик със сумата от 2680 лева, която К. предал на подсъдимия М.,***.

За това количество пшеница  на следващият ден – 11.11.2015г., от ЕТ „***“ била издадена фактура с получател „***“ ЕООД на стойност 7024,40 лева. В хода на разследването било установено, че управителят на това дружество към онзи момент - И.А.И. го закупил от непознати лица, но не бил запознат с предмета на дейност на дружеството.

В склада на ЕТ „***“ останали още 2760 кг. пшеница за натоварване. Подсъдимият М. и Ц.П. се уговорили след като бъде натоварено и това количество, да бъде заплатена в брой на място дължимата сума за цялото количество пшеница и да бъдат оформени останалите документи.

На 13.11.2015г. подс. М. изпратил в гр. Тръстеник камион с шофьор Х.К., който натоварил останалите 2760 кг. пшеница от склада на ЕТ „***“. Пшеницата била измерена на кантара в града, била издадена кантарна бележка без номер и К. откарал пшеницата в гр. Кнежа. Там я разтоварил на циментова площадка пред склад, така както му обяснил подсъдимият М.. По-късно подсъдимият продал това количество пшеница  на лице, което преработвало зърно за отсевки.

Междувременно подс. М. не заплатил на ЕТ „***“ нито сумата от 7024,40 лв. за натоварените 20 660 кг. пшеница, които продал в гр. Копривщица, нито сумата от 938,40 лева за натоварените 2760 кг. пшеница, която продал в гр. Кнежа, като реализираните парични суми от продажбите взел за себе си.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Т.И.П., Ц.П.П., Х.Л.К., И.А.И., Б.Г.К. и М.М.В., дадени в досъдебното производство, както и от представените с досъдебното производство №1869/2016г. по описа на РП-Плевен писмени доказателства.

Показанията на свидетелите Т.И.П., Ц.П.П., Х.Л.К., И.А.И., Б.Г.К. и М.М.В., дадени на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.

Обвинението се доказва и от писмените доказателства средства, а именно заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява следното:

ЕТ „А.– Т.П.“*** предоставили на М.М.М. общо 23,420 тона пшеница, натоварена и извозена с кантарни бележки без номера от: 10.11.2015г.-20,660 тона и от 13.11.2015г. 2,760 тона. Пшеницата от 20,660 тона била превозена и разтоварена в гр. Копривщица, а 2,760 тона били превозени и разтоварени в гр. Кнежа. От показанията на свидетеля Ц.П. е видно, че договорената цена за продажба на пшеницата  била 0,34 лв.за  килограм. За превозеното количество от 20,660 тона била издадена фактура № **********/11.11.2015г. с получател „***“ ЕООД – гр.София на обща стойност 7024,40 лева (20,660 х 0,34 лв.). За начин на разплащане не било отбелязано „в брой” или „с платежно нареждане”. Липсват данни за извършено разплащане по фактурата. Същата била отразена в дневника на ЕТ“***“ за извършени продажби за м.11.2015г. По отношение на количеството 2,760 тона освен кантарната бележка няма представени документи и няма данни да е извършено плащане. Като за количеството от 2,760 тона дължимата сума е 938,40 лева (2,760 х 0,34 лв.). Поради това следва да се приеме, че началната дата на извършеното деяние е 10.11.2015г., а крайната дата е 13.11.2015г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимият М.М.М. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, б.“а“ и б.“б“ от НК, като за периода 10.11.2015г. – 13.11.2015г. в гр. Тръстеник, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил следното:

1. На 10.11.2015г. противозаконно присвоил чужди движими вещи – 20660кг  пшеница на стойност 7024,40 лв., собственост на ЕТ „А.– Т.П.“***, които владеел;

2. На 13.11.2015г. противозаконно присвоил чужди движими вещи – 2760кг пшеница на стойност 938,40 лв., собственост на ЕТ „А.– Т.П.“***, които владеел, като общо причинената щета е на стойност 7962,80 лв.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия М.М.М.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, б.“а“ и б.“б“ от НК.

Престъплението съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква „а” от НК, тъй като подсъдимият М.М. е извършил престъплението предмет на обвинението, след като е бил осъждан  за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година по н.о.х.д.№10544/2008 г. на ОС-Плевен, за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6, вр. с  чл.26, ал.1 от НК – на лишаване от свобода за срок 1 година и 10  месеца.

Деецът подлежи на съответно наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия М.М.М. е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Съдът прецени високата степен  обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му. Обстоятелство от естество да отегчи отговорността на подс. М. са предходните му осъждания за тежки  умишлени престъпления от общ характер.

За смекчаващи вината и отговорността обстоятелства за подсъдимия М.М.М., съдът отчита  съдействието, което и оказал на разследващите органи за разкриване на обективната истина,     доброто процесуално поведение и влошеното му  здравословно състояние,  което е видно от представените по делото множество  медицински документи:   Експертно решение №1071/22.03.2017г., Епикриза Клиниката по кардиология гр. Плевен от 20.01.2017г. и  Катетеризационен протокол №129/2017г. на М.М.М. от същата клиника.

При така анализираните обстоятелства съдът счита,  е в случая наказанието на подс. М. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно 3 години  и 6 месеца лишаване от свобода, като след задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 така определеното наказание на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС при първоначален строг режим.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително - възпиращо и предупредително - възпитателно на подсъдимия.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В резултат на виновното поведение на подс. М.М.М., за гражданския ищец ЕТ „А.– Т.П.“***, са настъпили определени имуществени вреди. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.

 Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване. Ето защо съдът счита, че подс. М. следва да заплати на ЕТ „А.– Т.П.“*** обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени вреди в пълния предявен от него размер на 7962,80 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.11.2015г., до окончателното й изплащане.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М.М.М. следва да заплати направените по делото разноски в размер на 125,58 лв. по сметка на ОД  на МВР – Плевен, разноски в размер на 74,00 лв. по сметка на РС-Плевен  и сумата от 318,51 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: