Решение по адм. дело №2259/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Оспорва се заповед № ЗСПД/Д-РВ/23195 от 25.09.2025г. на началник отдел „Социална закрила“ към дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

Жалбоподателката О. Д., [ЛНЧ], украинска гражданка, чрез адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. * твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и целта на ЗСПД, като моли съда да я отмени. Твърди, че е пристигнала на територията на България заедно с дъщеря си В. Д. и на 14.03.2022г. на двете е предоставена временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Детето е записано в училище на територията на гр. Пловдив. Постановеният отказ за предоставяне на помощ твърди да е в издаден в противоречие с Конституцията на РБ, Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случаи на масово навлизане на разселени лица. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Оспорва наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката Д. и дъщеря й са лица с украинско гражданство.

Жалбоподателката е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в Украйна заедно с дъщеря си и й е предоставена временна закрила в Република България по реда на ЗУБ.

Не е спорно между страните обстоятелството, че детето В. Д. е записано в трети клас в ОУ „Стоян Михайловски“ - гр. Пловдив, за което е представено и надлежно удостоверение.

О. Д. е подала заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/Д-РВ/23195 от 17.09.2025г.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23195 от 25.09.2025г. исканата помощ по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че майката и детето са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Същата е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025г. за възлагане извършването на действия по издаване на заповеди от процесния вид, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на АОД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД.

Постановеният със заповедта отказ не е съответен на материалния закон.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения. Хуманитарният статут представлява международна закрила. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила (хуманитарен статут), но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУБ е предвидено, че чужденците с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут имат всички права и задължения на българските граждани с изброени изключения и ограничения въведени със закон. В допълнение в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада в нито една от изброените в чл. 3 от ЗСПД хипотези, но това не означава, че семейството на детето няма право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона. В ЗУБ, който е специален закон по отношение на бежанците, няма ограничения в правата на достъп до социалната система, освен предвидените със закон. Няма ограничение в правата на чужденците с международна закрила (хуманитарен статут) и няма уредба по отношение на тези лица според чл. 3, т. 5 ЗСПД, която разпоредба не е окончателна и не урежда изчерпателно хипотезите, за да се приеме, че е забранителна, а и препраща към друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Следва да се отбележи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007г. Повече от ясно е, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по-новият закон отменя по-стария).

Отделно от това тълкуване на закона, въведеното със закона ограничение лицата, по отношение на които се следва еднократна помощ да са български граждани е в противоречие и с чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. В него е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Според Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, в чл. 13, § 2 се предвижда, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно ЗУБ (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.

Затова и постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, като Заповедта следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда.

За разноските:

В полза на процесуалния представител на жалбоподателката се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 ЗАдв. Искането ще следва да се остави без уважение предвид липсата на всички кумулативни предпоставки на закона за присъждане на такова. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски на насрещната страна. Тоест, освен нлаичието на една от хипотезите на чл.38,ал.1 от ЗА, каквато в случая е налице, с оглед на представения договор за правна защита и съдействие, е необходимо кумулативно и наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. Нормата е специална спрямо реда, установен в ГПК и АПК и намира приложение в процесния случай. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23195 от 25.09.2025г. на Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

 

ВРЪЩА преписката на Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление – декларация на О. Д., [ЛНЧ], украинска гражданка, по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/Д-РВ/23195 от 17.09.2025г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Оставя без уважение искането на адвокат И. З. К., АК-Пловдив, № ********** за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.