Р Е Ш Е
Н И
Е № 261340
гр. Пловдив, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14892 по описа за 2020 г.
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по
искова молба от И.Г.К., ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с която е предявен осъдителен иск да се осъди ответника да
върне на ищеца сумата в размер на 401.82 лева, представляваща платена без
основание по недействителна клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяня на обезпечение по договор за кредит от ***.
В
исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от ***,
по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 800 лева. В договора
е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение във фиксиран размер от 401.82 лева. Счита, че уговорената неустойка
е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора, поради което
клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави и е нищожна и платената по
нея сума в размер на 401.82 лева е платена без основание и подлежи на връщане.
С оглед изложеното е предявен иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който оспорва иска, като счита същият за неоснователен по
подробни съображения изложени в отговора на исковата молба. Счита, че клаузата
за неустойка не е недействителна и платената по нея сума не е платена без
правно основание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника по клауза за
неустойка по договор за кредит от ***
сума в размер на 401.82 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен
договор за паричен заем и валидна клауза
за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
основание за задържане на платените суми.
С
определение от
28.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за кредит от *** с посоченото от
ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 401.82 лева, така както е посочена като съдържание в
исковата молба, по която ищецът е заплатил сума в размер на 401.82 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на клаузата за неустойка
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели
неустойка във фиксиран размер от 401.82 лв. Така предвидената
клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
С оглед изложеното платената
от ищцата сума в размер на 401.82 лева по недействителната клауза за неустойка
е недължимо платена и подлежи на връщане, поради което искът като основателен и
доказан по размер ще се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат само за
ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 55 лева, платена държавна
такса, ведно с начислена банкова такса и 600 лева, платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства,
разписка, обективирана в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.13/. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 655 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 401.82
лева,
представляваща платена без основание по недействителна клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяня на обезпечение по договор
за кредит от ***, както и сумата
в размер на 655 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ