Р Е Ш Е Н И Е № 308
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, II търговски състав, в открито заседание
на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 331 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „М.” ЕООД ***, ЕИК … – чрез
пълномощника на дружеството адв. С.М. със съдебен адрес:***, офис 4 против
решение № 137 от 13.03.2019 г., постановено по т. д. 708/2017 г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „М.” ЕООД ***, ЕИК … против О.П.
***, площад С. С. № … иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК за заплащане
на сумата 203 111.43 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и с което е осъдено „М.”
ЕООД *** да заплати на О.П. сумата от 800 лева - разноски по делото. Твърди
незаконосъобразност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова и по същество да постанови ново, с което да уважи
изцяло предявения иск - по съображения, развити в жалбата. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна О.П. ***, площад С. С. № … с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „М.” ЕООД.
Третото лице помагач частен съдебен изпълнител В. А. Л.
със съдебен адрес:***, площад „М.“ № … /сграда на К.Н.С.Б./, ет. … чрез
пълномощника си адв. С.Б. с писмен отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.452 ал.3 от ГПК.
Ищецът „М.” ЕООД ***, ЕИК … твърди, че с влязло в сила
решение от 01.03.2013г., постановено по арбитражно дело № 26/2012г. по описа на
Арбитражен съд за търговски спорове - гр. Б., „И.“ АД и „И.“ АД са осъдени да му заплатят солидарно сумата 400 416.
55 лева – главница, сумата 21 141. 23 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.01.2012 г. до 22.07.2012 г. и сумата 10 520. 28
лева - обезщетение за забава за периода от 23.07.2012 г. до 24.10.2012г. Твърди,
че въз основа на това арбитражно решение е издаден изпълнителен лист от
23.04.2013 г. по т.д. № 1373/2013г. по описа на СГС. Твърди, че с
този изпълнителен титул против солидарните длъжници „И.“ АД и „И.“ АД е било образувано изпълнително дело № 195/
2013г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № …, с район на действие ОС Б. Твърди, че
със запорно съобщение изх. № 1131/ 12.03.2015г., връчено на О.П. с писмо с
обратна разписка, е наложен запор върху вземанията на длъжниците по всички
настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, сключени с О.П. като се забранява
на третото лице да предава на длъжниците запорираните до посочения размер от
475 361. 04 лева суми.
Твърди, че с цесия „И.“ АД е цедирал запорираното свое вземане
към О.П. на друго дружество - „И. м.“ ООД, за което до ищеца е изпратено
уведомление изх. №16Ф987/22.01.2016г.
Твърди, че за събиране на цедираното вземане „И. м.“ ООД
е предприел от своя страна действия - през януари 2016г. е образувано
изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л., рег. № … на КЧСИ, с
взискател „И. м.“ ООД и длъжник - О.П. Твърди, че по това изпълнително дело на
19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до О.П. за сума в
размер на 203 111. 43 лева, от която главница 122 872.07 лева, а
останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ.
Посочва, че на 21.01.2016г. О.П. прави възражение по
изпълнителното дело, че оспорва вземането на взискателя като твърди нищожност
на договора за цесия.
На 22.01.2016г. О.П. уведомява ищеца „М.“ ЕООД за постъпилата покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л.,
както и извършената цесия, с която всички вземания на „И.“ АД са прехвърлени на
„И. м.“ ООД.
Твърди, че на 19.01.2016г. О.П. е заплатила сумата 203
111.43 лева по горецитираното изпълнително дело - изпълнително дело № 019/
2016г. по описа на ЧСИ В. Л. и така е удовлетворила взискателя „И. м.“ ООД.
Твърди, че това е неправомерно действие, доколкото към този момент на нея в
качеството и на трето задължено лице е връчено запорно съобщение по изпълнително
дело № 195/ 2013г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № … на КЧСИ.
Позовава се на разпоредбата на чл. 452, ал.3 от ГПК съгласно
която взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от
третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника,
след като му е било връчено запорното съобщение от ЧСИ. Позована се и на чл.450
ал.3 и чл.507 от ГПК, съгласно които запорът върху вземане на длъжника се смята
за наложен спрямо третото задължено лице от датата на връчването на запорното
съобщение, от която дата последният има задължение на пазач и му се забранява
да предава дължимите от него суми на длъжника.
Претендира осъждане на О.П. за заплащане на сумата 203 111.43
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът О.П. ***, площад С. С. № … не признава
предявения иск.
Твърди, че ищецът не е правно легитимиран претендира плащане
на посочената в исковата молба сума. Твърди, че вземането на „М.“ ЕООД към „И.“
АД и „И.“ АД, за което е постановено и арбитражното решение, произтича от
сключено между тези три страни Споразумение от 11.03.2011г. Твърди, че с влязло в сила Решение №66/21.04.2017г.
по в.гр.д. № 216/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав е
прието, че оставащият размер на дължимата на „М.” ЕООД сума във връзка със
Споразумение от 11.03.2011г. е 215 582.17 лева. Твърди, че ищецът е получил по
разпределение сумата 70 136.07лева в качеството му на присъединен по право
взискател по друго изпълнително дело – изп. д. №65/2013г. на ЧСИ А. А. Счита,
че е неясно и недоказано каква част от вземането на ищеца към солидарните
длъжници е останало непогасено към настоящия момент. В случай че ищецът вече е
удовлетворен, то не биха били налице вреди от твърдяното неизпълнение на
третото лице - О.П. В случай, че вземането на ищеца е удовлетворено, последният
не би имал правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск против О.П.
На следващо място твърди, че ищецът се е удовлетворил
напълно, предвид наличието на извършени плащания, направени от О.П. във връзка
със съобщение за пристъпване към изпълнение вх.№ 11Ф4328/25.05.2011г. по особен
залог № … със заложен кредитор „М.” ЕООД. *** твърди, че е извършила плащания в
размер на: 14 046.6лв. - на
18.07.2011г.; 65 000лв. - на 18.11.2011г. и 30 566,63лв. - на 20.12.2011г. по сметка в „У. Б.” АД на
посочения депозитар – М. М. на вземания по договори, сключени между О.П. и „И. ”
АД.
Твърди също, че по изп.д. № 20128220401289 на ЧСИ М. С. –
Ц., рег.№ …, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с кредитор отново „М.”
ЕООД, *** запорно съобщение вх.№ 13ЧСИ65/15.01.2013г. върху вземанията на
длъжника „И.” АД като част от ДЗЗД „И. – Д. и ко” по договор за обществена
поръчка от 18.12.2006г. Посочва, че искът пред арбитражния съд е бил обезпечен
с налагане на запор върху вземане на „И.” АД
към О.П. - Обезпечителна заповед от 05.11.2012 г., издаден по ч.т.д. №
88/2012 г. на Окръжен Съд Ямбол, като запорът е наложен на 15.01.2013 г. от ЧСИ
М. С., рег. № …, район на действие Окръжен Съд Пловдив по нейно изп.д. №
289/2012 г.
Твърди, че с Решение №66/21.04.2017г. на АС - Пловдив по
гр.д. №216/2017г. е прието, че за
обезпечение на едно и също вземане на „М.” ЕООД по същото Споразумение от
11.03.2003г. са учредени три особени залога. В Решение № 17 от 09.02.2015г. по
в. гр. д. №342/2014г. на Апелативен съд Пловдив е констатирано, че „М.” ЕООД
признава в жалбата си пред Пловдивския окръжен съд /л. 59 - л. 62 от гр.д. №
2796/2013 г./, че има извършени частични плащания и остатъкът от дълга е в
размер на 215 582,17 лева /при предвиден в разпределението дълг от 432 741.24
лева/. Касае се за същото вземане на „М.“ ЕООД, във връзка с което е било
образувано арбитражно дело № 26/2012г.
по описа на АСТС - Б.
По основателността на иска О.П. твърди, че не е извършила
действия по превеждане на сумите по изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на
ЧСИ В. Л., рег. № … на КЧСИ. Посочва, че съгласно чл. 520, ал.1 и ал. 2 от ГПК
не се допуска принудително изпълнение върху средства по банковите сметки на
общините. По посоченото изпълнително дело ЧСИ В. А. Л. е пристъпила към
принудително изпълнение, чрез запор на банкови сметки на О.П. Твърди, че сумите,
претендирани с исковата молба, са били изтеглени от сметката на О.П. и
преведени по сметка на ЧСИ В. А. Л. по посоченото дело. Посочва, че на 15.01.2016г.
ЧСИ В. Л. е изпратила запорно съобщение с изх. № 540/15.01.2016г. до ТБ
„И.Б.” АД, с което е наложен запор върху
всички извънбюджетни средства на длъжника О.П. Изпълнителното производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.01.2016г. от Окръжен
съд Пловдив, на основание съдебно решение по т.д.№303/2013г. на Окръжен съд – Пловдив.
Размерът на дълга е 203 111.43 лева, от които главница в размер на 122 304.10
лева, законна лихва - 34 178.74 лева за периода 30.04.2013г. -
29.01.2016г. и 37 872.07 лева -
неолихвяеми вземания в полза на взискателя „И. м.” ООД, както и такси и
разноски в размер на 8 756.52 лева. Твърди, че на 19.01.2016г. О.П. е
получила покана за доброволно изпълнение като към този момент от ЧСИ В. Л. вече
е пристъпено към принудително изпълнение с наложен запор върху банковите сметки
на Общината.
Третото лице помагач частен съдебен изпълнител В. А. Л.
със съдебен адрес:***, площад „М.“ № … /сграда на К.Н.С.Б./, ет. … оспорва предявения
иск. Твърди, че ищецът няма вземане към датата на исковата молба, защото го е
събрал изцяло или то не съществува в посочения от ищеца размер. Твърди, че признатият
от самия ищец размер на вземането /в процеса, завършил с цитираното решение по
в.гр.дело № 342/2014 г. по описа на Апелативен съд Пловдив/ му е изцяло
изплатен. Счита, че запорното съобщение по изпълнително дело № 195/ 2013г. по
описа на ЧСИ Я. Б., рег. № … не е породило действие, тъй като не е получено от
Общината. Евентуално – ако е било получено -
О.П. е следвало да заяви становище до ЧСИ Б. дали приема или не признава
задължението. Посочва също, че О.П. е следвало да я уведоми за наложения запор
от ЧСИ Б., вместо да прави възражение за нищожност на договора за цесия - твърдение,
което не може да бъде разгледано от ЧСИ в изпълнителното производство. Твърди
също, че претендираната сума по настоящото дело е заплатена от третото
задължено лице – банката в изпълнение на наложения запор от ЧСИ Л. и че самата
банка не е направила възражение за недължимост на сумата.
Навежда и възражение за погасяване по
давност на вземането, поради което изпълнителното дело пред ЧСИ Я. Б. е следвало
да бъде прекратено по право с настъпването на перемция.
Между страните по делото се явяват безспорни следните
обстоятелства: С влязло в сила решение от 01.03.2013г., постановено по
арбитражно дело № 26/2012г. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове - гр. Б., „И.“ АД и
„И.“ АД са осъдени да
заплатят солидарно на „М.“ ЕООД сумата 400 416. 55 лева – главница, сумата
21 141. 23 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2012 г. до
22.07.2012 г. и сумата 10 520. 28 лева - обезщетение за забава за
периода от 23.07.2012 г. до 24.10.2012г. Въз основа на това арбитражно решение
е издаден изпълнителен лист от 23.04.2013 г. по т.д. № 1373/2013г.
по описа на СГС, с който против солидарните длъжници „И.“ АД и „И.“ АД е било образувано изпълнително дело № 195/
2013г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № …, с район на действие ОС Б. По това
изпълнително дело със запорно съобщение изх. № 1131/ 12.03.2015г., връчено на О.П.
с писмо с обратна разписка, е наложен запор върху вземанията на длъжниците по
всички настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, сключени с О.П. като
се забранява на третото лице да предава на длъжниците запорираните до посочения
размер от 475 361. 04 лева суми.
С цесия „И.“ АД е цедирал запорираното свое вземане към О.П.
на друго дружество - „И. м.“ ООД.
За събиране на цедираното вземане през януари 2016г. е
образувано изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л., рег. № … на
КЧСИ, с взискател „И. м.“ ООД и длъжник - О.П. По това изпълнително дело на
19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до О.П. за сума в
размер на 203 111. 43 лева, от която главница 122 872.07 лева, а
останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ.
На 21.01.2016г. О.П. прави възражение по изпълнителното
дело, че оспорва вземането на взискателя като твърди нищожност на договора за
цесия.
На 22.01.2016г. О.П. уведомява ищеца „М.“ ЕООД за постъпилата покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л.,
както и извършената цесия, с която всички вземания на „И.“ АД са прехвърлени на
„И. м.“ ООД.
Горните обстоятелства се установяват и от събраните
писмени доказателства по делото.
Съгласно чл. 452, ал.3 ГПК взискателят и присъединилите
се кредитори могат да искат плащане от
третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника,
след като му е било връчено запорното съобщение. В случая „М.“ ЕООД е взискател
по изпълнително дело № 195/ 2013г. по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № …, с район на
действие ОС Б. О.П. се явява трето задължено лице, доколкото със запорно
съобщение изх. № 1131/ 12.03.2015г. е наложен запор върху вземанията на
длъжниците по това изпълнително дело - „И.“ АД и „И.“ АД по всички настоящи
и бъдещи договори за обществени поръчки, сключени с О.П. С него се забранява на
третото лице да предава на длъжниците запорираните суми - до посочения размер
от 475 361. 04 лева. Спорният по делото въпрос е дали е налице плащане,
осъществено от третото задължено лице О.П. в полза на длъжника по
изпълнителното дело след получаване на запорното съобщение.
Не
е предмет на настоящото производство установяване на основанието за образуване
на посоченото изпълнително дело. Не е предмет на установяване и какъв е понастоящем размера на вземането на
„М.“ ЕООД към „И.“ АД и „И.“ АД, за което е постановено арбитражно решение и
има ли погасявания.
По образуваното през януари 2016г. изпълнително дело №
019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л., рег. № … на КЧСИ, с взискател „И. м.“ ООД и
длъжник - О.П. на 19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до О.П.
за сума в размер на 203 111. 43 лева, от която главница 122 872.07
лева, а останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ. Преди
изпращане и връчване на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ В. Л. е изпраща запорно съобщение с изх.
№ 540/15.01.2016г. до ТБ „И.Б.” АД, с което налага запор върху всички
извънбюджетни средства на длъжника О.П.
Видно от заключението на вещото лице Т. Р. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза сума в размер на 203 111.43 лева, е
преведена служебно от служител на „И.Б.“ АД по сметка на ЧСИ В. Л. на
19.01.2016г. Сумата е преведена във връзка с наложения запор, с посочено
основание - изпълнително дело 20167800400019.
Ето защо не може да се приеме, че извършения превод на
посоченото основание представлява доброволно плащане от страна на О.П. осъществено
в качеството и на трето задължено лице по изпълнително дело № 195/ 2013г. по
описа на ЧСИ Я. Б. Дали цесията е осъществена валидно не е предмет на
установяване в настоящото производство. Ако длъжникът твърди, че вземането, за
което е издаден изпълнителния титул, не съществува, за него е налице съответния
процесуален способ да установи това обстоятелство. Настоящото производство има
различен предмет. Сумата е преведена по сметка на ЧСИ Л. въз основа на
наложения запор на сметката на О.П. дори преди да бъде връчена поканата за
доброволно изпълнение. За тези действия не може да бъде ангажирана
отговорността на О.П. Сумата е събрана в резултат на осъществено принудително
изпълнение, а не чрез плащане, осъществено от ответника. О.П. изобщо не е могла
да осуети събирането на сумата по изпълнителното дело. Самият ищец също е уведомен за цесията. В
исковата молба се признава обстоятелството, че за цедирането на запорираното вземане
към О.П. на „И. м.“ ООД до него е изпратено уведомление изх.
№16Ф987/22.01.2016г. На 22.01.2016г. О.П. също уведомява ищеца „М.“ ЕООД за постъпилата покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 019/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Л.,
както и извършената цесия, с която всички вземания на „И.“ АД са прехвърлени на
„И. м.“ ООД.
Следователно самият ищец е могъл да защити правата си
като претендира нищожност на цесията и поиска спиране на изпълнението като
обезпечителна мярка. Тогава събраната сума по изпълнителното дело на ЧСИ Л. не
би била разпределена и при успешно провеждане на претенцията си, ищецът пак би
могъл да се удовлетвори от нея. В настоящото производство обаче не се
установява неправомерно действие или бездействие на О.П. в качеството и на
трето задължено лице, което да аргументира ангажиране на нейната
отговорност.
С оглед на така събраните доказателства настоящата
инстанция намира предявеният иск с правно основание чл.452 ал.3 от ГПК за
неоснователен.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 13.03.2019 г., постановено по т. д.
708/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения
от „М.” ЕООД ***, ЕИК … против О.П. ***,
площад С. С. № … иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК за заплащане на
сумата 203 111.43 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и с което е осъдено „М.”
ЕООД *** да заплати на О.П. сумата от 800 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участие на частен съдебен изпълнител В. А. Л. със
съдебен адрес:***, площад „М.“ № … /сграда на К.Н.С.Б./, ет. … в качеството на
трето лице – помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.