Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември 2019
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на
секретаря Доника Христова
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2187
по описа за 2019г,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с вх. №
81917/06.11.2019г срещу решението на
ВРС-ХIV-ти с-в № 4366/17.10.2019г по
гр.д.№7788/2019г, с което е прието за
установено, че въззивницата В.Д.С. ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата от 3585,65лв, претендирана от ответника по фактура от 19.04.2019г
за доставена и потребена ел.енергия за периода 13.03.2017–12.03.2018г по партида с кл.№ ********** и
аб.№ ********** за обект на потребление в гр.Варна кв.“Парижка комуна“ бл.35
ап.14.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и
потребено количество ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните
отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената
му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Д. Д. с вх.№ 87383/25.11.2019г със станонище за несонователност
на жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.
В исковата
молба се излага, че през м.март 2019г при извършена справка на текущата сметка ищцата
установила, че ответникът е издал фактура за ел.енергия за посочения период на
стойност 3585,65лв въз основа на протокол от техническа проверка на електромера
и извършена корекция на сметка за минал период.
Оспорва изцяло
дължимостта на сумата, начислена за минал период, оспорва и съставеният КП,
методиката и начина, по който е начислена сумата, като счита същите за
неправилни и незаконни.
Счита, че действащите Общи условия на ответното
дружество и на „Електроразпределение Север" АД са приети през 2007г и
същите не са съобразени с измененията на Закона за енергетиката в сила от
2012г, което съгласно цитираното решение на ВКС в т.1.3. от ИМ обосновава
неоснователността и незаконосъобразността на претендираната сума от ответника.
Освен
изложеното, твърди, че по отношение на
процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно
определения срок.
Поради
изложеното моли за постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника процесната
сума, начислена без основание от ответника, тъй като посоченото количество
ел.енергия не е било консумирано от абоната.
Претендира
присъждане на сторените разноски за производството.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователен на иска и моли за отхвърлянето му.
Възразява, че
за него е налице правно основание за вземане за посочената сума, произтичаща от
реално доставено, потребено и незаплатено количество ел.енергия в размер на
28484квтч, отметено в скрития регистър, на стойност 3585,65лв, за което е била издадена ф-ра №
**********/19.04.2019г и се дължи от ищеца на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1
вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Не оспорва
твърденията, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.
Сочи следните възражения срещу иска и факти, от които ответникът черпи
права:
Разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните по
настоящия спор, тъй като те се намират в продажбено правоотношение относно доставката
на ел.енергия, като правата и задълженията им се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ, приети
от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9
ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи" АД /одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014г. на
ДКЕВР/, ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД (одобрени с Решение ОУ-060 на
ДКЕВР от 07.11.2007г„ изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на
ДКЕВР) и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби" АД -
праводател на „Енерго - Про Продажби" АД /одобрени с Решение ОУ-061 на
ДКЕВР от 07.11.2007г./.
ОУ на „Енерго -
Про Мрежи" АД и „Енерго - Про Продажби" АД са годен източник на
облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание
чл.20а ал.1 ЗЗД. Обвързващото им
действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически
факти:
Общите условия
са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21
ал.1 т.4 ЗЕ, чл.89 ал.1 вр.чл.94 ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите
в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са
действащи към датата на извършване на проверката на СТИ и са издадени на осн.чл.98а
ЗЕ. Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а ал.З ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
Липсва
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.98а ал.5 ЗЕ и
чл. 93 ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат
от изразено несъгласие на потребителя с ОУ чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на
основание чл.98а ал.4 ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
Налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия. Страните по
настоящото дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про
Мрежи" АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно
и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищцата.
Съгласно подадено от абоната заявление дружеството има задължение да му достави ел.енергия измервана с една или две
скали и се отчита по регистър 1.8.1 и 1.8.2 и показанията са видими, както за
абоната, така и за служителя. Неотчетената, но консумирана ел.енергия от
абоната е отчетена в скрит регистър 1.8.3 и същата следва да се заплати от последния.
Твърди, че ищцата не е заявявала доставка на ел.енергия по три скали.
На 12.03.2019г,
в изпълнение на чл.44 ПИКЕЕ е била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Енерго - Про
Мрежи" АД, в присъствието на ищцата. Дружеството няма вменено от закон или
от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване.
„Енерго - Про
Мрежи" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1 т.346
б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ в според чл.116 ал.6 ЗЕ и съобразно чл.44 ПИКЕЕ има право да
извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата
за търговско измерване. Съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ и чл.34 ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
на СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Енерго - Про Мрежи" АД изпълнява договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената
проверка е съставен Констативен протокол. При проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в скрит регистър 1.8.3 има показания в размер на 20469.612 квтч,
която не се отчита и не се заплаща от абоната. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение,
той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ
на ДПЕЕЕМ и подписан от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромера на неговата цялост и функционалност,
притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди". За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 532/10.04.2019 г., съгласно който
е установено при софтуерно
прочитане, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера,
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея и наличие
на преминала ел.енергия в размер на 20469.612 квч. Констатирано е също така, че
електромерът не съответства на техническите характеристики. Констативният
протокол на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Съставено е
становище за начисляване на електрическа енергия на 18.04.2019 г. При липса на данни за техническа неизправност
на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че
установеното след разчитане на скрития регистър
количество енергия е реално
доставено и консумирано от абоната.
Начислена е
сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца
електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при
извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е
допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не
представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за
търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не
е било фактурирано.
Съгласно чл.50
ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електроенергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите
количества за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период, не по-дълъг от една година. Процесната сума се дължи от ищеца като
насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия, сключен с
ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в
обекта електрическа енергия. Процесната
фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл.16 т.2 от ОУ на ДПЕЕ
/2014г/ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ /2007г/, от които страните са обвързани,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Така предявеният отрицателен установителен иск да
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и
поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
От КП за техническа проверка № 1400831/12.03.2018 /л.25,26-І/ се установява, че при проверката на СТИ с фабр.№ 111402156607
6444 е констатирано, че същият не визуализира тарифа 1.8.3 в която има
натрупано количество ел.енергия в размер на 020469кВтч, същото е подменено с ново изправно, след
което таблото е пломбирано. Демонтираният електромер е запечатан в безшевна
торба с пломба № 508747 и е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан
от двама служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от
лице от двама свидетели.
От КП №
532/10.04.2019 на БИМ, РО-Русе се
установява, че при софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е
установена външна намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 020469 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Ответникът е
издал фактура от 19.04.2019 за сумата 3585,65 лв за енергия за периода от
13.03.2017 до 12.03.2018г. Същата е съставена въз основа на становище от
18.04.2019г, изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на
ответното дружество. Посочено е че корекцията е извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ
след софтуерен прочит на паметта на електромера при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия за периода от 13.03.2017г до 12.03.2018г
Абонатът е уведомен с писмо изх.№ 52302/19.04.2019г, получено с препоръчано
писмо с известие за доставяне.
Представени са
справка за потреблението на абоната през последните 12/24/36 месеца и
извлечение за фактури и плащания.
От заключението
на в.лице по СТЕ, кредитирано от съда като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че процесният
електромер е от одобрен тип, произведен е през 2015г и същата година е преминал
първоначална задължителна метрологична проверка в БИМ. Срокът на метрологичната
му годност е 6 години и изтича през 2021г.
Към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия. Извършено е неправомерно претарифиране по
отделните регистри на СТИ като е извършено софтуерно въздействие на електромера с цел неотчитане в пълен обем
по двата видими такива – 1.8.1 – нощна и 1.8.2 - дневна. Същото цели да се пренасочат показания вследствие
консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър 1.8.3. Електромерът е отчел цялото количество ел.енергия в обекта. Констатираното
неправомерно вмешателство е извършено чрез намеса в тарифната схема на
електромера и е възможно да се извърши само в резултат от човешка намеса.
Количеството ел.енергия натрупано в скрития регистър
1.8.3 е отчетено от СТИ. Натрупаното количество в скритите регистри е възможно
да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Извършените
математически изчисления по издадената фактура са коректни и са извършени след
прочитане на скрития регистър 1.8.3. на електромера.
Въз основа на
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес
от търсената защита, както към момента на
предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.
В
настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от
избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По
основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване
да установи законосъобразността и правилността на корекцията на
сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и
дължимостта на начислената сума.
В
случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран
процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично
обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно
корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ
е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които
крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна
уредба се налага изводът, че с това изменение на
ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР
с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2
ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в
качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така
влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на
сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг.
от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,
ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното
обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в
ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва
да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие, с Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би
могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата
на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за
извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване.
При липсата на процедурни правила в
ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките
за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на
абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на
определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и
потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в
регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез
общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на
констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор
над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, съдът
намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за
доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена на 12.03.2018,
т.е. след посочената по-горе дата
/14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-5чл.с-в е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията на
посочената дата 17.12.2017г, към датата на постановяване на настоящото решение,
същото е влязло в законна сила и затова като новонастъпило обстоятелство следва
да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по
делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са
съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят
наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
размер на 500лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на
доказателства за реално сторени такива и неоснователността на направеното от
въззивната страна възражение за прекомерност, тъй като претендираният размер не
надвишава значително минималния размер, определен за оценяеми искове до 5000лв,
съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004, което в случая би възлизало на 481лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-ХIV-ти с-в № 4366/ 17.10.2019г по
гр.д.№7788/2019г,
с което е прието за установено, че
въззивницата В.Д.С. ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата от 3585,65лв, претендирана от ответника по фактура от 19.04.2019г
за доставена и потребена ел.енергия за периода 13.03.2017–12.03.2018г по партида с кл.№ ********** и
аб.№ ********** за обект на потребление в гр.Варна кв.“Парижка комуна“ бл.35
ап.14,
както и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 748,50лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик”
№ 258 «Варна тауърс-Г» да заплати на В.Д.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 500лв /петстотин лева/, представляваща
сторени в производството разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: