РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Ихтиман, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20251840100119 по описа за 2025 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба,
подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез
юрисконсулт М. Т., против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр.
София, бул. „Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 215, ет. 5.
Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София,
където е било образувано гр.д. № 44814 от 2024 г. по описа на СРС. В
отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на
делото, поради което същото е изпратено на Районен съд - Ихтиман по
компетентност, във връзка с което е образувано настоящото дело.
С отговора на исковата молба е поискано „Автомагистрали“ ЕАД да бъде
привлечено като трето лице помагач, като срещу това дружество е предявен и
обратен иск. С нарочно определение настоящият съдебен състав е
конституирал „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагам на страната на
ответника по главния иск и е приел за съвместно разглеждане предявени
обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“
ЕАД.
В исковата молба са наведени твърдения, според които между
„Дженерали застраховане“ АД и Н. И. Ш., посредством полица №
0312210131024780 от 06.09.2021 г., е сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ спрямо лек автомобил Тойота Ярис, със срок на действие от
1
07.09.2021 г. до 06.09.2022 г. Сочи се, че на 24.07.2022 г., в 00.15 ч., на АМ
„Тракия“, при 26+100 км, в посока на движение към гр. София, водачът на
горепосоченото МПС не е успял да види необезопасено и необозначено
препятствие – протектор от гума на товарен автомобил, поради което
автомобилът се „удря“. Ищецът допълва, че събитието е удостоверено с
протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор към ОДМВР - София.
Твърди се, че уврежданията по автомобила са били: предна броня, решетка на
предна броня, кора под предна броня, капачка на теглич, фар за мъгла, фар ляв,
преден ляв калник, предна лява врата, десен фар, рамка на радиатор, греда
между рогове, воден радиатор, радиатор климатик, интеркулер, клаксон, ляв
държач на стойка на предна броня. Ищецът посочва, че след настъпване на
събитието е образувана ликвидационна преписка, в резултат на което
ремонтът на лекия автомобил е възложен на автосервиз, във връзка с което от
застрахователя са заплатени разходи за възстановяването му в размер на
2320.40 лева, а за ликвидиране на преписката били начислени разходи от 15
лева. Според ищеца съгласно разпоредбите на ЗП на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е вменено задължение да поддържа републиканската пътна
мрежа и в конкретния случай отговорността на ответника се изразявала в
проявено бездействие, тъй като е бил длъжен да премахне описаното
препятствие от пътното платно. Предвид горното се настоява ответникът, за
когото се твърди от ищеца, че е следвало да поддържа пътя, на който е
настъпило произшествието, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1000 лева – предявен частичен иск от сумата в размер на общо 2335.40 лева, а
така също и законната лихва върху претендираната сума от завеждане на
исковата молба до погасяването й. Претендират се и 196.42 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата, която сума също
представлява частичен иск от сума в размер на 458.71 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до датата на депозиране на иска.
Препис от исковата молба е връчен на ответната страна, която е подала
отговор, с който оспорва ищцовата претенция, като излагат подробни
съображения за това. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите. С
отговора на исковата молба е поискано привличането на трето лице помагач -
„Автомагистрали“ ЕАД, като в същото време е предявен и обратен иск срещу
„Автомагистрали“ ЕАД, тъй като са наведени твърдения, че между ответника
и третото лице е бил сключен договор за поддръжка на автомагистрален
участък - АМ Тракия.
Препис от насрещната искова молба, а и от първоначалната, е връчен
на „Автомагистрали“ ЕАД, като е постъпил отговор /становище/. В отговора
/становището/ на „Автомагистрали“ ЕАД се оспорва главният иск, като се
прави при условията на евентуалност и възражение за съпричинява от водача,
а така също се оспорва и исковата претенция, отправена от ответника срещу
третото лице помагач, във връзка с които оспорвания са изложени подробни
съображения. Според ответника по обратния иск от съдържанието на договора
дейностите, които „Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява, не са
2
предварително определени, а се възлагат отделно, на база годишни, месечни,
допълнителни и извънредни задания, като извънредните задания са
приложими при настъпване на непредвидени обстоятелства. Сочи се, че към
датата и мястото на процесното ПТП не е имало и устно възлагане за
отстраняване на последиците от същото.
Преди проведеното последно открито съдебно заседание е постъпила
молба от ищцовото дружество „Дженерали застраховане“ АД, с която се
настоява искът за главницата да бъде увеличен от 1000 лева на 2335.40 лева, а
искът за лихвата – от 196.42 лева на 458.71 лева. Съгласно текста на чл. 214,
ал. 1, изречение трето от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и
да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. В настоящия
случай молбата е подадена преди приключване на съдебното следствие, като
същата е разгледа също преди приключване на съдебното следствие в
последното открито съдебно заседание. Поради това молбата е уважена и
исковете са увеличени от 1000 на 2335.40 лева за главницата и от 196.42 лева
на 458.71 лева за лихвата.
В последното съдебно заседание не се явява процесуален представител
на ищеца, като преди това от юрисконсулт М. Т. е постъпила молба-
становище, в която са изразени и съображения по основателността на
претенцията. В съдебното заседание се явява и юрисконсулт Н. – процесуален
представител на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, който оспорва
главния иск, а в условията на евентуалност поддържа предявената обратна
искова молба. Явява се и юрисконсулт С. – процесуален представител на
„Автомагистрали“ ЕАД, която оспорва както главния, така и обратния иск.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има
правен интерес от нея. Съдът намира, че са налице всички положителни
предпоставки за разглеждане на исковата претенция. Депозираната обратна
искова молба също е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес
от нея, като по отношения на нея също са налице всички положителни
предпоставки за разглеждане и на тази искова претенция, в случай че бъде
уважен първоначално предявеният иск.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45
от ЗЗД. Предявеният обратен иск е с правно основание чл. 219 от ГПК, във вр.
чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
3
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД.
Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна
инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. В чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че
Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил щетите.
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от
установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно
противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на
ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило
застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния
вредоносен резултат.
Като писмено доказателство е ангажиран препис от полица №
0312210131024780 от 06.09.2021 г., посредством която е сключен договор за
застраховка със застрахователно покритие „Пълно каско“ спрямо лек
автомобил Тойота Ярис със срок на действие от 07.09.2021 г. до 06.09.2022 г.,
със застраховател по полицата „Дженерали застраховане“ АД, прпедставляван
от посредник, а като застраховащ е посочено лицето Н. И. Ш.. Към делото е
представен и препис от общите условия на застрахователното дружество. В
полицата, а и в общите условия, не се установява да е посочено, че риск като
описания в исковата молба се изключва от застрахователна отговорност.
От приложени преписи от свидетелство за регистрация на МПС е видно,
4
че лек автомобил Тойота Ярис е собственост на Н. И. Ш..
Като писмени доказателства по делото са представени преписи от:
искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, протокол за
извършен оглед, възлагателно писмо до „Монстър гараж“ ЕООД, два броя
описи на претенция, опис-заключение по претенция, приемо-предавателен
протокол, фактура издадена от „Монстър гараж“ ЕООД с получател
„Дженерали застраховане“ АД, ликвидационен акт и платежно нареждане за
сумата от 2320.40 лева с наредител „Дженерали застраховане“ АД и получател
„Монстър гараж“ ЕООД. От тези писмени доказателства е видно, че във
връзка с лек автомобил Тойота Ярис, с ДК № К5767ВА е заведена претенция
пред застрахователя по повод причинени на същото превозно средство
имуществени вреди, а така също и че превозното средство е ремонтирано в
сервиз, вследствие на което застрахователното дружество е заплатило сумата
от 2320.40 лева.
Като свидетел по делото е разпитано лицето Н. И. Ш.. Свидетелката
заявява, че си спомня за катастрофа, но няма спомен за годината през която е
настъпила и уточнява, че е било близо до Ихтиман. Твърди, че на пътя е имало
нарязана гума от ТИР, като допълва, че имало и два спрели ТИР-а. Според нея
10 или 15 коли са се ударили в гумата, допълва, че цялата предница на
автомобила й „падна“. Заявява, че автомобилът й Тойота Ярис се е ударил в
предната му част, а гумата се е намирала в дясната лента. Сочи, че е карала
със скорост от деветдесет и няколко километра, а след удара е спряла в
аварийната лента. Свидетелката заявява, че не може да каже дали гумата е
изпаднала от ТИР-овете, които са били в аварийната лента. Не си спомня
далитя се е обадила на КАТ, тъй като е имало много хора. Предполага, че
преди тя да осъществи ПТП с гумата е имало и други коли, които вече са
реализирали произшествие, като не помни дали те са били включили аварийни
светлини и в коя част на платното са се намирали. Допълва, че преди самия
удар не е имало как да види гумата, а след това и други хора, които също са се
ударили, са я махнали. Не може да посочи размера на гумата, но смята, че е
била от ТИР. Допълва, че не помни в коя част на автомобила се е ударила в
гумата и дали е имало хора до спрелите в аварийната лента два ТИР-а. След
това заявява, че при удара гумата е изхвърчала и заявява, че когато се е
ударила в нея не е имало видимост. В края на показанията си сочи, че преди
инцидента смята, че не е имало други произшествия с автомобила й, като и че
не е от хората, които „събират щети“ и наведнъж отиват да ги оправят.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-авотехническа
експертиза. В заключението на същата се сочи какъв е механизмът на
настъпване на процесното ПТП /отговор на първа задача/, както и че щетите
по лекия автомобил Тойота Ярис могат да се получат по описания начин – от
блъскане на превозното средство в твърд протектор от гума на товарен
автомобил, като е уточнено, че при настъпване на събитие от такова естество
биха се намирали в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП.
Според вещото лице стойността на щетите /стойността на тяхното
5
възстановяване/ възлиза общо на 5125.10 лева, която сума включва както нови
авточасти, така и труд. Даден е отговор и на въпроса каква е стойността на
разноските, които застрахователно дружество обичайно прави за определяне
на застрахователно обезщетение, като е посочено, че тази стойност е между 15
и 25 лева. В съдебно заседание експертът заявява, че поддържа заключението
и сочи, че от техническа гледна точка не може да конкретизира точните
физически характеристики на описаното препятствие. Допълва, че има
увреждане на предна лява врата, като според експерта от снимковия материал
не може да конкретизира какво е, тъй като върху снимките, които са с малък
размер и са цветни, не е акцентирано върху него. След това вещото лице сочи,
че технически би могло да се поучи увреждането на предна лява врата при
такъв удар, но трябва да се знаят физическите характеристики на
препятствието и заявява, че ако е една автомобилна гума в цялост и тя от
ротацията се измести, за да увреди вратата, тогава ще има и други поражения,
които ще са видими. Според експерта ударът е бил в предната част на
автомобила, най-вероятно в по-лявата част. Обяснява, че при подобно събитие
чисто технически, понеже не е лек удар, може да има щипки и по десния фар,
които да се увредят. След това отново сочи, че на предна лява врата той не
може да види увреждане от снимковия материал и заявява, че много често,
когато се увредят калниците, енергията, която минава през тях, се прехвърля и
към вратата и тогава калникът се приближава, може да удари вратата и да се
върне обратно, защото има коефицент на възстановяване на детайлите и е
възможно да се върне в първоначалната си позиция, като тогава увреждането
би било не само за боя, но и за ремонт.
Като писмено доказателство е приложен и препис от Протокол за ПТП
№ 1744402 от 24.07.2022 г. От показанията на разпитания по делото свидетеля,
а и от съдържанието на протокола, става ясно, че служители на МВР са
посетили мястото на инцидента. Протоколът за пътно-транспортно
произшествие, който е съставен от полицейски служител, посетил мястото на
инцидента и възприел обстоятелствата около и след катастрофата,
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв може да се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от
длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на
произшествието. В този смисъл са Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
750/2011 г., II т. о., ТК. В последното от посочените по-горе решения на ВКС
изрично е посочено, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол
за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента
от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя. В настоящия случай
6
протоколът за ПТП е съставен след посещение на служители на МВР на
мястото на инцидента, поради което този протокол има и материална
доказателствена сила. Следва да се отбележи, че отразеното в процесния
протокол кореспондира с показанията на свидетеля очевидец относно начина
на реализиране на произшествието. В протокола е записано, че при движение
по АМ Тракия участник 2 блъска протектор от гума на товарен автомобил.
По делото са представени снимки, които са приобщени чрез оглед в
съдебно заседание, на които снимки е визуализирано прецесното МПС. От
снимките е видно, че в предната част на въпросния лек автомобила има
нанесени щети.
От изложеното дотук се налага извод, че процесното произшествие е
настъпило при движение на лек автомобил Тойота Ярис и след удар с
намиращ се на пътното платно протектор от гума.
По делото е представена и регресна покана, изпратена от ищцовото
дружество до ответника, получена на 17.01.2023 г., с която покана от Агенция
„Пътна инфраструктура“ е поискано да възстанови сторените от
застрахователя разходи /застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи/ във връзка с настъпилото събитие.
Както бе посочено по-горе, в чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че
републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. В настоящия
случай от доказателствата по делото се установява, че произшествието е
настъпило именно на Автомагистрала Тракия. Според чл. 19, ал. 1 от ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
От друга страна нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна
инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП
„Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Именно въз основа
на посочените разпоредби на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено
задължението да поддържа републиканските пътища /в това число
магистралите/ в такова състояние, което да отговарящо на изискванията на
движението. Това означава, че агенцията трябва да полага необходимата
адекватна грижа за осигуряване на безопасно движение на превозни средства
по автомагистралните участъци.
От събрания доказателствен материал по делото не може да се направи
извод за съпричиняване на вредите от страна на шофьора на лекия автомобил.
Няма данни той да е карал с превишена скорост или да е забелязал
препятствието и въпреки това да не е спрял своевременно или да не е
предприел маневра за заобикалянето му. Следва да се посочи и че не се
7
установява въпросната гума де е изпаднала непосредствено преди инцидента
от намиращите се наблизо и спрели два товарни автомобила, тъй като няма
доказателства в тази насока. Тук е мястото да се посочи и че инцидентът е
посетен от служители на МВР, които са изготвили нарочен протокол за ПТП, в
който протокол не са отразени констатации, направени от установената
фактическа обстановка или от свидетели, сочещи гумата да е била изпаднала
от намиращо се наблизо превозно средство. По отношение на предната лява
врата, за което в писмените доказателства е посочено, че е пребоядисана,
съдът намира, че от поясненията на вещото лице става ясно, че технически е
възможно върху нея да има повреди, предизвикани от енергията, която
преминава през предния калник при подобен удар. Това обстоятелство, наред
данните, че този детайл също е ремонтиран, а така също и съобразявайки
заявеното от свидетелката, че няма спомен за други щети по автомобила, дават
основание на съда да приеме, че необходимостта от пребоядисване на вратата
също е последица от описаното в исковата молба произшествие.
С оглед на гореизложените доводи предявеният иск за сумата от 2335.40
лева -сбор от следните суми: 2320.40 лева – обезщетение за имуществени
вреди и 15 лева - ликвидационни разходи, се явява основателен. В същото
време е основателна и претенцията, с който се претендира законната лихва
върху главницата за времето от датата на депозиране на исковата молба
/26.07.2024 г. – когато е изпратена първоначално до СРС/ до погасяването на
дълга, а така също и за присъждане на законна лихва, начислена за времето от
25.01.2023 г. до подаването на иска. Тук следва да се отбележи, че още през
2023 г е връчена регресната покана до ответника, а последният не е ангажирал
доказателства, от които да е видно, че потърсената от него главница е
изплатена.
Тъй като, въз основа на изложеното по-горе, предявеният от
„Дженерали застраховане“ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“
главен иск се явява основателен и подлежи на уважаване, следва да се разгледа
и подадения в условията на евентуалност обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД.
Обратният иск също се явява допустим, а по отношение на неговата
основателност, съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства /приложени към
отговора на исковата молба, в която е инкорпориран и обратния иск/ се
установява, че между Агенция „Пътна инфраструктура“ /като възложител/ и
„Автомагистрали“ ЕАД /като изпълнител/ е сключен Договор за обществена
поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г. Това обстоятелство - сключването на
подобен договора, се признава и от страните /ищеца по обратния иск и
ответника по него/.
В текста на чл. 5 от посочения по-горе договор е записано, че
дейностите по поддържането на републиканските пътища се възлага от
възложителя на изпълнителя посредством месечни, допълнителни и
8
извънредни задания, като в същата договорна норма е дадена дефиниция на
всяко едно от трите задания. В чл. чл. 28 от договора е разписано, че при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на изпълнение или
неизпълнение предмета на договора, както и на всякакви нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди.
В настоящия случай по делото не са ангажирани преки или косвени
доказателства, от които да е видно, че възложителят е възложил на
изпълнителя да изпълни някакви дейности, които да са пряко свързани с
обстоятелствата /или с предотвратяване на обстоятелствата/, от които е
настъпило процесното ПТП. Не се установява например да е възложено
изпълнителят да отстрани намиращ се на платното или в близост до него
протектор от гума или да предприеме мерки за обезопасяване на магистралата
поради някакво предходно произшествие, в резултат на което гумата може да е
попаднала на платното.
Предвид гореизложените съображения се налага извод, че изпълнителят
„Автомагистрали“ ЕАД по въпросния Договор за възлагане на обществена
поръчка не може да понесе отговорност за настъпилото на 24.07.2022 г.
произшествие, понеже същият не е бил надлежно натоварен с конкретно
задание /или поне от доказателствата по делото не се установява такова
задание да му е възлагано/. В този смисъл са и част от мотивите към Решение
№ 54 от 19.02.2024 г. на ОС - София по в. гр. д. № 779/2023 г. Поради тези
съображения предявеният обратен иск, с който Агенция „Пътна
инфраструктура“ настоява „Автомагистрали“ ЕАД да й заплати тези суми
посочени в исковата молба, които са дължими по главния иск, подлежи на
отхвърляне като недоказан. Само за яснота трябва да се отбележи, че в хода на
производството от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е направено
увеличение по реда на чл. 214, ал. 1, изречение трето на претенциите по
главния иск, поради което предмет на същи са първоначално посочените суми
от 1000 лева главница и 196.42 лева – лихва и именно тези претенции
подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на сторените от него
съдебни разноски. От материалите по делото е видно, че ищецът е извършил
следните съдебни разноски: 100 лева - първоначално заплатена държавна
такса 43.42 лева – довнесена държавна такса по повод увеличения размер на
иска. Също така ищецът е внесъл и депозит от 350 лева – във връзка с
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Именно тези суми следва да
бъдат възстановени от Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Дженерали
застраховане“ АД. По отношение на депозита от 80 лева следва да се
отбележи, че същият не е изплатен на свидетеля, като от последния не е
направено искане за присъждане на разноски по чл. 168 от ГПК, поради което
тази сума не подлежи на репариране, защото принципно страната, която я е
внесла, може с нарочна молба да поиска възстановяването й. Също така,
9
доколкото ищецът се представлява от юрисконсулт и предвид направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки
фактическата и правна сложност по делото и вземайки предвид чл. 78, ал. 6 от
ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ /редакцията на чл. 25 в сила към момента на приключване на
съдебното следствие и на съдебните прения/, съдът намира, че на ищцовото
дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
С оглед изхода на делото по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ /редакцията на чл. 25 в сила към момента на приключване на
съдебното следствие и на съдебните прения/ ищецът по обратния иск Агенция
„Пътна инфраструктура“ трябва да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, съобразно фактическата и
правна сложност по казуса, определя на 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 215, ет. 5 да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №
68, следните суми: 2335.40 лева /две хиляди триста тридесет и пет лева и 40
стотинки/ - главници по регресно вземане по повод изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с лек автомобил Тойота Ярис, който автомобил е
увреден при настъпило произшествие на 24.07.2022, г., като обезщетението е
изплатено от ищцовото дружество по силата на полица № 0312210131024780
от 06.09.2021 г., както и сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху посочените по-
горе суми за времето от датата на подаване на исковата молба /26.07.2024 г. –
когато първоначално е била подадена исковата молба пред СРС/ до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 458.71 лева
/четиристотин петдесет и осем лева и 71 стотинки/ – начислена мораторна
лихва за времето от 25.01.2023 г. до датата на депозиране на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен осъдителен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул. „Македония“ № 3 и адрес за
кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 срещу
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, с които се настоява
„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ следните суми: 1000 лева /хиляда/ - част от главници по
регресно вземане по повод изплатено застрахователно обезщетение във връзка
10
с лек автомобил Тойота Ярис, който автомобил е увреден при настъпило
произшествие на 24.07.2022, г., като обезщетението е изплатено от ищцовото
дружество по силата на полица № 0312210131024780 от 06.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху посочените по-горе суми за времето от датата на
подаване на главната искова молба /26.07.2024 г. – когато първоначално е била
подадена исковата молба пред СРС/ до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 196.42 лева /сто деветдесет и шест лева и 42
стотинки/ – част от начислена мораторна лихва за времето от 25.01.2023 г. до
датата на депозиране на иска.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 215, ет. 5 да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №
68, следните суми, представляващи съдебни разноски по делото, а именно:
143.42 лева /сто четиридесет и три лева и 42 стотинки/ - внесена държавна
такса, 350 лева /триста и петдесет лева/ -внесен депозит за вещо лице и 100
лева /сто лева/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 215, ет. 5 да заплати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4
сума в размер на 100 лева /сто лева/ - присъдено юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на „Автомагистрали“ ЕАД -
трето лице- помагач на страната на ответника по главния иск Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез
Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11