№ 12478
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110165918 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по 422,ГПК , вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.36 от ЗАдв., вр. чл.286 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П.
В. против С. С. Г. , в която се твърди, че на 08.09.20г. ищецът сключил с
ответника договор за правна защита и съдействие по ДП № 359/20г. по описа
на Второ РУП Перник , по силата на което се задължил да организира
защитата на ответника срещу обвинението. При сключване на договора
ответникът Г. не заплатил уговорената в договора сума от 1500лева за
адвокатски хонорар , като се задължил да направи това до 29.09.2020г.
Ищецът поддържа да е изпълнил стриктно поетите задължения , като
направил 3-4 свиждания с ответника в ареста, след което подготвил и
организирал защитата му пред РС-Перник и се явил в заседанието, след
което подготвил защитата и пред ОС-Перник. На заседанието пред ОС-
Перник се оказало , че ответникът е упълномощил още двама адвокати , като
пред ОС-Перник ответникът направил неоснователен отказ от защитата на
адвоката. Ищецът поддържа, че възнаграждението не му е заплатено , и
претендира установяване на това вземане в настоящото производство.
Ответникът С. С. Г. чрез назначен особен представител- адв. Л. Н. от
1
САК оспорва иска, като счита същия за недоказан предвид ангажираните по
делото доказателства. Оспорва наличието на валидно договорно
правоотношение между страните .Моли за отхвърляне на иска.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения като доказателство договор за правна
защита и съдействие от 08.09.2020г., че ответникът С. Г. е упълномощил
ищеца адв.П. П. В. да го представлява и защитава по ДП № 359/2020г. по
описа на Второ РУП –Перник . В същия договор е предвидено, че размерът
на възнаграждението е договорено на 1500лева , като е посочено , че същият
не е заплатен и ответникът ще заплати до 29.09.2020г.
По делото е приложено протоколно определение от 10.09.20г. на РС-
Перник , по силата на което на ответника е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ , като в протокола от проведеното по делото съдебно
заседание е отбелязано, че защитата и процесуалното му представителство
пред съда е било осъществено от ищеца. Приложен е и протокол от проведено
открито съдебно заседание на ОС-Перник по ВЧНД 197/20г. по описа на ОС-
Перник във връзка с обжалване на взета мярка за неотклонение на ответника
, като в протокола от проведеното съдебно заседание е отбелязано изявление
на ответника в качеството на жалбоподател, с което се отказва от защитата на
адв. В. и последният е освободен от съдебна зала .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Основателността на предявения иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.36 от
ЗАдв., вр. чл.286 от ЗЗД е обусловена от установяването на следните
предпоставки (правопораждащи факти): между страните е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, включително, че страните са
уговорили адвокатски хонорар в случая и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора. Установяването на тези обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца - чл. 154, ал.1
ГПК.
В настоящия случай безспорно установено по делото е
обстоятелството, че страните са били обвързани от договор за правна защита
2
и съдействие, сключен на 20.09.2020г., което обстоятелство се потвърждава
от приетия като доказателство договор за правна помощ. Тук следва да се
отбележи, че с оглед предмета на договора за правна защита се приема, че
отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с
който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя
правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата
на чл.286 от ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати
на довереника възнаграждение само ако е уговорено.В настоящия случай
такова е договорено , като нито се твърди същото да е платено, нито са
представени доказателства в тази насока.
От друга страна, от страна на ищеца по делото бяха ангажирани
доказателства за процесуално представителство и защита по посоченото
ДП № 359/20г. по описа на 02 РУП-Перник , посредством приобщаване на
делата във връзка с взетата и обжалвана мярка за неотклонение пред РС
Перник и ОС-Перник . Протоколите от проведените по делата открити
съдебни заседания с участието на адвоката –ищеца представляват годно
доказателство за явяването му пред съда и за точно изпълнение на
задълженията му по договора му за правна защита спрямо ответника.
С оглед на приобщените и обсъдени дотук доказателства съдът
приема, че ищецът е изправна страна по договора за правна защита и
съдействие и че като такава надлежно и точно е изпълнил задълженията си за
защита и представителство на ответника, така както повелява чл.63 от
ЗЗД. Доколкото при възникналия правен спор ищецът успя да установи , че е
изпълнил точно задълженията си по сключения договор, имащ характер на
договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, а именно че в качеството си на защитник
по посоченото досъдебно производство е осъществил представителство и
защита на подзащитния си, същият има право да получи договореното между
страните адвокатско възнаграждение. Ответникът не доказва да е изплатил
договорения адвокатски хонорар , поради което искът за установяване на
това вземане се явява основателен и следва да бъде уважен.
Що се касае до изискуемостта на задължението следва да се
отбележи, че вземането за адвокатско възнаграждение по договора за правна
помощ и защита между адвоката и клиента не е обвързано със срок, поради
което ако не е уговорено друго, кредиторът може да иска изпълнението му
3
веднага съгл. чл.69, ал.1 ЗЗД. В този случай задължението е изискуемо
веднага с възникването му, но е нужна и покана за изпълнение, за да бъде
поставен длъжникът в забава съгл. чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл
и Решение №127/27.04.2016 по дело №5964/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.
В случая в договора за правна защита е уговорен изрично начин и
срок на плащане, поради което следва да се приеме, че е настъпила
изискуемостта на задължението на ответника за плащане на адвокатското
възнаграждение на 30.09.2020г.
Доколкото по делото липсват доказателства за заплащане на каквото
и да било адвокатско възнаграждение от страна на ответника, то същият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1500 лв., дължима на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.36 от ЗАдв., вр. чл.286 от ЗЗД. Върху тази
сума следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на
заявлението / така, както е поискано от ищеца/ - 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора , на ищеца следва да се присъдят разноски
по производството в размер на 870,19лева за исковото производство- за
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител, и в размер на 330лева- за заповедното производство по ч. гр.д.
№ 55006/20г. по описа на СРС ,69с-в, за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането
на адвокат П. П. В. с ЕГН ********** срещу С. С. Г. с ЕГН **********
на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.36 от ЗАдв., вр.
чл.286 от ЗЗД, за сумата от 1500 лева , дължима по договор за правна
защита и съдействие от 08.09.2020г. по ДП№ 359/2020г. по описа на Второ
РУП-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 01.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4
55006/2020г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА ответника С. С. Г. с ЕГН ********** , на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца адвокат П. П. В. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 870,19лева за настоящото
производство , и в размер на 330лева – за производството по ч. гр.д. №
55006/2020г. по описа на СРС, 69с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5