№ 111
гр. Пазарджик, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Т. П. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600075 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим ИВ. З. К. се явява лично и с адв. Г. В.,
редовно упълномощен.
Частните обвинители П. ПЛ. АВР. и Т. ИВ. ИВ., редовно призовани, не
се явяват. За тях се явява адв. К., редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. В.: – Да се даде ход на делото.
Адв. К.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. В.: – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
1
Прокурорът: – Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: – Оспорвам жалбата на подсъдимия. Поддържам въззивната
жалба на доверителите ми. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че постановената
присъда на Районен съд – Пазарджик е правилна и законосъобразна, и
наказанието, което е определено на подсъдимия е справедливо, поради което
считам, че следва да оставите внесената въззивна жалба без уважание. Съдът
е преценил в пълнота всички доказателствата по делото и така е определил
наказанието, което считам за справедливо. В този смисъл моля за Вашия
съдебен акт.
Адв. К.: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба на
доверителите ми, респективно оспорвам въззивната жалба на подсъдимия, с
оглед на следните съображения: Подзащитните ми депозираха въззивна
жалба с оглед депозираната въззивна жалба от подсъдимия, защото те бяха
провокирани, видно от времето на депозиране на двете въззивни жалби.
Считам, че въззивната жалба на подсъдимия, с оглед изложените
съображения, е неоснователна.
Съзнавам и отчитам, че автор на въззивната жалба не е колегата, който
участва днес като защитник, а е друг автор, така че не зная какви ще бъдат
съображенията, но изложените съображения считам, че са неоснователни.
Ако имаше чак такава любов, каквато се твърди във въззивната жалба,
то подсъдимият би трябвало по някакъв начин да помага на бившата си
приятелка, а не да я изнудва и да събира „такса спокойствие“, която да бъде
ежемесечна. Отминаха тези времена от 90-те години, когато ходеха с бухалки
и събираха „такса спокойствие“ от хората.
Считам, че размерът – 300 лв. така, както се твърди, че бил
незначителен – това е периодично плащане, което подсъдимият е искал да му
се плаща, а не еднократно, така че ако те не се бяха оплакали, това можеше и
да продължи с месеци или в по-продължителен период от време.
2
Другите съображения също считам, че имат повече литературен
характер, отколкото юридически. Подсъдимият не за първи път е осъждан за
закана за убийство и нещо повече – след приключване на делото, вън, пред
залата отново е имало закани, за които сега се води досъдебно производство,
така че подсъдимият трябва да озапти своите нерви, защото не всичко зависи
от моите подзащитни. Размерът е от 5 години до 15 години. Моите
подзащитни бяха съгласни, след дълги увещания, тъй като поначало не бяха
съгласни на споразумение, но след дълги увещания – на минимума.
Подсъдимият не се съгласи на минимума. В крайна сметка единственото,
което направи в негова полза е, че се съгласи на съкратено съдебно следствие,
иначе ако делото беше тръгнало по общия ред, тези факти щяха да бъдат още
по-неизгодни за него, но е крайно време той да не мисли с емоциите си и да
не действа с емоциите си, и да си преосмисли поведението. Ако не го направи
сега това, вече е негов проблем. По тези съображения аз ще Ви моля да не
уважавате въззивната жалба на подсъдимия.
Адв. В.: – Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба, която е изготвена от колегата Ш., който е бил защитник към онзи
момент преди делото да постъпи във въззивния съд за разглеждане на
подсъдимия И.К..
Жалбата касае единствено и само първоинстанционната присъда в
частта й досежно размера на наложеното общо най-тежко наказание на К..
С оглед на данните, събрани в съдебна фаза към този момент, от правна
страна пределно ясно са изяснени въпросите, свързани с авторството на
деянието, виновността на подзащитния ми, поради което данните сочат, че в
първоначалната съдебна фаза в първоинстанционния съд съдебното
производство е протекло по реда на особените правила, а именно по реда на
Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
от НПК.
Подсъдимият К. е признал изцяло фактите и обстоятелствата, свързани
с обективната и субективна страна на престъпленията, за които той е бил
предаден на съд, а именно тези по чл. 144, ал. 3 и чл. 215, ал. 3 от НК.
Първото е за престъпление против личността с форма на посегателство
– закана за убийство, а второто е изнудване по смисъла на чл. 215 от НК по
отношение на пострадалата А., за което съдът, след като е обсъдил и
3
останалия доказателствен материал, е приел за безспорно установено, че
всъщност двете обвинения, за които К. е предаден на съд, са доказани по един
несъмнен начин, за което е признат за виновен по тях. Наложено е общо най-
тежко наказание 6 години лишаване от свобода.
Що се касае до въпроса, който е същността на оплакванията, които
правим пред Вас като въззивен съд, касае единствено и само размерът на
наказанието, което инстанцията по същество е наложила на К..
Съдът в конкретния случай е отчел, обсъждайки въпросите по чл. 54 и
особените изисквания за определяне на наказанието във връзка с чл. 58а от
НК във връзка с редуциране на наказанието при положение, че и съдебното
производство е протекло по реда на Глава 27 от НПК.
Обсъдени са в достатъчна степен въпросите, свързани с характера на
престъпленията, които К. е извършил, тяхната степен на обществена опасност
и неговата степен на вина в конкретния случай, с оглед изцяло това, което е
извършил той като престъпления. В тази връзка той е приел, че за
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, по отношение на лицата А. и И., на К.
ще следва да се наложи наказание от 4 години лишаване от свобода при
превес на отегчаващите обстоятелства, а за изнудването по чл. 214, ал. 3 от
НК – малко под средния размер, а именно девет години лишаване от свобода.
След като е намалил този размер с 1/3, съобразно изискването на чл. 58а,
районният съд е приел, че общо най-тежко наказание на К. следва да бъде 6
години лишаване от свобода, след като, разбира се, цялостният размер от
девет години е бил редуциран с 1/3.
Считам, че в конкретния случай, тук изцяло поддържам оплакванията,
които са изложени във въззивната жалба от колегата, че в крайна сметка
подсъдимият в съдебна фаза вече, след като е бил предаден на съд, е признал
изцяло вината си за извършеното по отношение на засегнатите лица А. и И. и
е изразил съжаление за това, което е сторил.
Все пак трябва да се отчете безспорно установеното обстоятелство, че
К. е имал интимна връзка с пострадалата А. и вероятно под явление на
неговия невъздържан характер е пристъпил към нещо, за което съм убеден, че
съжалява сега с цел вероятно да върне отношенията си с А. в това, което той е
имал с нея – интимна връзка, и е възприел тактиката да я изнудва с тези 300
лв., за които безспорно са събрани данни, че той е получил от нея тези 300 лв.
4
като е счел, че по този начин може да промени нейното отношение към него и
тя пак да се върне да поддържа интимни контакти. Убеден съм, че към този
момент той съжалява за това, което е извършил, но в крайна сметка по делото
няма събрани данни той да е упражнявал някакво физическо или психическо
въздействие по отношение на бившата му приятелка, а всичко това го е
извършил в момент на афект и при непреценяване в достатъчна степен на
последиците, на които би се изложил.
Всичко това ми дава основание да приема, че в конкретния случай все
пак от Вас трябва да се обсъди по-прецизно въпросът, свързан с
индивидуализацията на наказанието предвид целите, предвидени в чл. 36 от
НК досежно специалната превенция на закона.
Да, наистина, събрани са данни, че са правени опити в
първоинстанционната фаза на процеса да се постигне споразумение, някаква
спогодба между К. и пострадалите, но такова споразумение не е било
направено и нещата са продължили в съдебната фаза при наличието на
особените правила по реда на Глава 27 от НПК.
Моят апел към въззивния съд е още веднъж да се прецизират въпросите,
свързани с размера на наказанието като цяло, което би следвало да изтърпи
подзащитният ми предвид неговата степен на вина в конкретния случай, най-
вече по отношение на пострадалата А..
Мотивите, които са го подтикнали да извърши меко казано нещо в
противоречие със закона и в този смисъл да обсъдите още веднъж е ли са
налице обстоятелства, които биха смекчили в известна степен неговата вина в
случая, така че общият размер на наказанието, което следва да му бъде
наложено за извършеното от него, да гравитира около минималния размер за
най-тежкото престъпление, а именно това по чл. 214, ал. 3 от НК, което е
предвидено – 5 години лишаване от свобода. Считам, че това би било в
интерес както за неговото бъдещо поправяне и превъзпитание с цел постигане
целите на специалната превенция на закона, защото знаем и от практиката, и
от живота, че едно по-дълго пребиваване в затвора като размер наказание не
би допринесло в достатъчна ефективна степен за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, така че когато обсъждате този въпрос, имайте
предвид наведените оплаквания във въззивната жалба за явна
несправедливост на наказанието.
5
Моля, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, да измените
първоинстанционния съдебен акт в частта му досежно размера на наложеното
общо най-тежко наказание като намалите размерът от 6 години на 5 години
лишаване от свобода – такова, каквото е предвидено като минимум, като
съобразите и разпоредбата на чл. 58а за редукцията на наказанието като цяло.
В този смисъл ще Ви моля да се произнесете с Вашия съдебен акт.
Адв. К. /реплика/: Аз не зная като какво обстоятелство се изтъкна
афекта – като смекчаващо вината обстоятелство, и предишната любовна
връзка. Подсъдимият не притежава нотариален акт за собственост на бившата
му приятелка, за да определя живота й. Моля да бъдат присъдени разноски на
доверителите ми, които са в минимален размер по Наредба № 1.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И.К.: Поддържам казаното
от защитника ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И.К.: Моля да ми бъде намалена
присъдата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6