РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа докладваното търговско дело № 505 по описа за 2020 година, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.Г.“
ООД, ЕИК ******, със седалище ***, предявена
срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***,
за заплащане на сумата 1696465,08 лева, представляваща
общ размер на получените от ответника плащания от трети лица-купувачи на
недвижими имоти, която сума съгласно договор, сключен на 12.11.2015 г. между
страните следвало да бъде престирана на ищеца като
възнаграждение за извършване строителството на тези имоти.
С определение от 06.03.2020 г. съдът е
констатирал, че дружеството-ищец е предявило исковата молба от упълномощен само
от управителя О.Т.адвокат, а съгласно вписванията по партидата на „Б.Г.“ ООД в търговския регистър, юридическото лице
се представлява от В.И.К.и О.М.Т.само заедно.
Това означава, че исковата молба е подадена от процесуален представител без
валидно учредена представителна власт, което е наложило на ищеца да се укаже да
представи пълномощно за адв. Д., дадено от двамата
вписани управители или последните ЗАЕДНО да потвърдят извършеното от мним
представител процесуално действие.
Подписалият исковата молба адвокат е
упълномощен от О.М.Т., който не може в качеството си на управител на
дружеството да осъществява действия от името на „Б.Г.“ ООД, които да се
отразяват в правната му сфера. Отделен е въпросът, че с решение на общото
събрание от 22.03.2019 г. О.М.Т.е изключен като съдружник и освободен като
управител на дружеството, което решение във вътрешните отношения е породило
незабавно правните си последици, съответно преобладаващата към момента съдебна
практика приема, че изключеният съдружник няма процесуална легитимация да
атакува решения, взети след неговото изключване, независимо дали решението за
изключване е вписано в Търговския регистър (в случая вписването не е извършено
поради спиране с акт на съда на регистърното
производство), т. е. това решение на общото събрание е породило правните си
последици. Да се допусне, че по решение на изключен към предявяването на
исковата молба (и понастоящем) съдружник и освободен
с решение на общото събрание управител на дружеството могат валидно да
бъдат инициирани съдебни процеси, означава да се наруши забраната на чл. 26,
ал. 2 ГПК. О.М.Т.е трето за дружеството лице, без представителна власт по
отношение на дружеството, поради което и същият не разполага с легитимация да
предявява искове от името на „Б.Г.“ ООД за
защита на негови материални права. Тази забрана е абсолютно недопустимо да се
преодолее чрез назначаване на особен представител на дружеството по реда на чл.
29, ал. 4 ГПК, което е подробно обосновано в определението на съда от 10.03.2020
г., но въззивният съд при осъществен контрол върху
акт на настоящия състав за връщане на исковата молба, е приел различен извод:
че на дружеството ищец следва да бъде назначен особен представител по реда на
чл. 29, ал. 4 ГПК, която норма предполага преди всичко валидно сезиране на съда,
а такова изобщо не е налице, тъй като предявилият исковата молба адвокат не е
упълномощен от волеизявяващия орган на
дружеството-ищец - назначените му управители, които представляват дружеството
само заедно. Между двамата управители, разглеждани като волеизявяващ
орган и самото дружество „Б.Г.“ ООД не е
налице противоречие в интересите. Такова противоречие е налице само между
самите управители.
Изправени сме пред хипотеза на липса на валидно изявление
от носителя на материалното право за упражняване на правото на иск. Липсата на
валидно волеизявление от едно юридическо лице за извършване на процесуално
действие, каквото е предявяването на исковата молба, не може да бъде преодоляна
чрез института на особеното представителство. Това би дерогирало
съвместното представителство от двама управители и би открило възможност съдът
да се счита за валидно сезиран с искова молба от всяко трето лице, каквото се
явява действащият еднолично и то
освободен управител на дружество с учредено съвместно представителство, а
това противоречи на чл. 30, ал. 1 ГПК и би довело до нарушаване на чл. 26, ал.
2 ГПК. Несъгласието
между заедно представляващите „Б.Г.“
ООД управители следва да се отстрани по правилата на дружественото право, но не
и чрез назначаването на особен представител.
Определението на САС е задължително за настоящият състав,
поради което съдът в нарушение на ГПК и дружественото право, следва да допусне
предоставянето на правна помощ на „Б.Г.“ ООД
чрез назначаване на особен представител на разноски на дружеството, за което на
ищеца с определение от 31.10.2020 г. е предоставена правна помощ под формата на
процесуално представителство, чрез назначаване на особен представител по чл.
29, ал. 4 ГПК, като на дружеството е указано да внесе депозит в размер на 28494,65 лева, определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в едноседмичен срок от съобщението. С
определението са му разяснени и неблагоприятните последици от неизпълнение на
указанията за внасяне на определения депозит – връщане на исковата молба.
Указанията са съобщени на ищеца на 02.11.2022 г., като съгласно правилото, установено в нормата на чл. 60, ал. 5 ГПК, следва да се приеме, че
даденият срок за изпълнението им е изтекъл в края на работния 09.11.2022 год. - присъствен ден. До настоящия момент, ищецът не е предприел действия в изпълнение на указанията на съда. Не е релевирано и искане по реда на
чл. 63, ал. 1 ГПК, ето защо следва
да понесе неблагоприятните последици
от процесуалното си бездействие – връщане на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.
По изложените
съображения, Софийският градски съд, VІ-16 състав,
Р А З
П О Р Е Д И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 128 ГПК, искова
молба, вх. № 29386/05.03.2020 г., предявена от името на „Б.Г.“ ООД лице без представителна власт и прекратява
производството по търг. дело № 505/2020 г. на СГС, VI-16 състав.
Разпореждането подлежи
на обжалване с частна жалба пред
САС в едноседмичен срок от връчването му
на „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище ***, на вписания в търговския регистър адрес
на управление ***, офис 10В, телефон ******, доколкото
упълномощените в производството адвокати не разполагат с представителна власт.
СЪДИЯ: