РЕШЕНИЕ
№ 479/ 18.12.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 709
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1120/15.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 2157/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е
отхвърлен предявеният от А.Б.Т. в качеството й на ЕТ „А.-А.Б.” гр. Перник против Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник
иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 5734.13лв., от която 5019.36лв. главница за периода 01.12.2009г.
-30.04.2012г.; сумата 714.77лв. мораторна лихва за периода
31.01.2010-16.10.2012г. по партида с аб.№ *** открита за ап.№ ** находящ ***.
А.Б.Т. в качеството й на ЕТ „А.-А.Б.”
гр. Перник е обжалвала в срок решението, като поддържа, че искът е допустим, а
по същество същият е основателен и моли решението да бъде отменено и искът да
бъде уважен.
„Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник
е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл.124 от ГПК.
Поискано е да се признае за
установено по отношение на „Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник, че ищецът не
дължи сумата от 5734.13лв., от която 5019.36лв. главница за периода
01.12.2009г. -30.04.2012г.; сумата 714.77лв. мораторна лихва за периода
31.01.2010-16.10.2012г. по партида с аб.№ *** открита за ап.№ ** находящ ***.
Твърди се, че за тези суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, имало е
образувано исково производство, което е прекратено и в последствие заповедта за
изпълнение е обезсилена. За горните суми не е издаван изпълнителен лист,
но те
се водят като задължение на ищеца в ответното дружество. Твърди се, че
сумите не се дължат от ищеца, както и че дори и да са били дължими се, то
вземането е погасено по давност.
Ответното дружество е оспорило иска като
неоснователен и недоказан. В представени пред ПРС писмени бележки са развити
доводи за недопустимост на иск, а по същество за неговата неоснователност, като
се поддържа, че не са налице предпоставките на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Районният съд е отхвърлил иска, тъй
като между страните няма висящ гражданскоправен спор, нито изпълнителен процес.
Съдът е приел, че ищцата само твърди, че от ответното дружество й заявили, че
дължи сумите, но липсват доказателства такава сума да се търси по надлежен ред.
Съдът е посочил също, че исковата претенция е основана и на твърдения, че с
предявяването й ще се предотврати образуване на гражданско производство за в
бъдеще, нещо което според ПРС не би следвало да е грижа на ищците, тъй като не
можело да се прогнозира бъдещото поведение на никой субект на правото, а
завеждането на бъдещ иск било право на всеки субект в гражданския оборот.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното
в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че е налице
правен интерес от предявяване на иска, като ответникът не оспорва факта, че
вземането не е отписано от партидата на ищеца, а това вземане е погасено по
давност.
Установено по делото е следното :
На 20.12.2012г. по ч. гр.д. № 9581/2012г.
о описа на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за
сумите, за които е предявен настоящият иск. Против заповедта е постъпило
възражение и в законоустановения едномесечен срок е предявен установителен иск,
въз основа на който е образувано гр.д. № 10040/2013г. по описа на ПРС . С
определение от 16.10.2013г. производството по гр.д. № 10040/2013г. по описа на
ПРС е прекратено поради оттегляне на иска. В последствие с разпореждане от
29.10.2013г., заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
С молба, получена от ответника на
15.01.2018г., ищцата е поискала задължението да бъде отписано от счетоводните
книги, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
Въззивният съд намира, че искът е
допустим. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато
не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), в
който смисъл е приетото в определение № 95 от 22.02.2018 г., по ч. гр. д. №
510/2018 г. по описа на ВКС., определение № 338/18.07.2018 г., постановено по
гр. д. № 209/2018 г. по описа на ВКС и определение № 549/29.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4317/2018 г. по описа на ВКС. В последните са изложени
мотиви, че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При
такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В същите определения изрично е посочено, че отговорност
за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. Т.е. за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск, основан на твърдения за изтекла погасителна давност, още
повече, че в случая и ответникът е оспорил този иск, а последното достатъчно,
за да се приеме наличие на правен интерес.
По същество искът е доказан. В случая
се касае за периодични плащания и е приложима тригодишната погасителна давност
по чл.111, б. „в” ЗЗД, която несъмнено е изтекла, защото претенцията за
главница е за периода 01.12.2009г. -30.04.2012г. и от последната дата до датата
на предявяване на иска – 26.03.2019г. са изтекли повече от шест години. На
основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за лихва. С подаването
на молбата за издаване на заповед за изпълнение и предявяването на иск,
давността не е прекъсната на основание чл.116 ЗЗД, защото искът е оттеглен и
съответно заповедта за изпълнение е обезсилена.
С оглед изложеното, съдът намира, че
обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
такова с което искът да бъде уважен.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, изразяващо се в оспорване на иска, то и в тежест на ответното
дружество следва да се възложат направените от ищцата пред двете инстанции
разноски в общ размер на 950,04 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
1120/15.07.2019г., постановено по гр.д. № 2157/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от А.Б.Т. с ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „А.-А.Б.” гр. Перник срещу
„Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник, че А.Б.Т. в качеството й на ЕТ „А.-А.Б.”
гр. Перник не дължи на „Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник сумата от 5019.36лв.
представляваща главница за неплатена топлинна енергия по партида с абонатен № ***,
открита за апартамент № **, находящ *** за периода 01.12.2009г. -30.04.2012г. и сумата 714.77лв. представляваща
законна лихва за забава за периода 31.01.2010-16.10.2012г.
ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, гр.
Перник, да заплати на А.Б.Т. с ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „А.-А.Б.” гр.
Перник сумата от 950,04 лв., представляващи направени разноски пред двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: Членове: