РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110105190 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с
вх. № 27765/26.04.2022 г. от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, „*”, „* *“ *, представлявано от * *, * * и * *, чрез
процесуален представител срещу Р. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ж.
к. „*“ *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: сумата от 1576.16
лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 15.12.2020 г. до 16.12.2021 г., а именно: фактура №
ФП**********/15.12.2020 г. за сумата 99.82 лв., с падеж 04.01.2021 г.,
начислена за периода от 27.10.2020 г. до 26.11.2020 г.; фактура №
ЛП3228793872/06.01.2021 г. за сумата 0.19 лв., с падеж 26.01.2021 г.; фактура
№ ФП0303122639/13.01.2021 г. за сумата 156.67 лв., с падеж 01.02.2021 г.,
начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.12.2020 г.; фактура №
ФП0304277575/15.02.2021 г. за сумата 140.41 лв., с падеж 01.03.2021 г.,
начислена за периода от 28.12.2020 г. до 25.01.2021 г.; фактура №
ФП**********/15.03.2021 г. за сумата 141.74 лв., с падеж 01.04.2021 г.,
начислена за периода от 26.01.2021 г. до 23.02.2021 г.; фактура №
ФП0306581366/14.04.2021 г. за сумата 165.30 лв., с падеж 05.05.2021 г.,
начислена за периода от 24.02.2021 г. до 25.03.2021 г.; фактура №
ФП0308085104/14.05.2021 г. за сумата 137.70 лв., с падеж 01.06.2021 г.,
начислена за периода от 26.03.2021 г. до 25.04.2021 г.; фактура №
1
ФП**********/12.06.2021 г. за сумата 93.11 лв., с падеж 01.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.04.2021 г. до 25.05.2021 г.; фактура №
ФП0310244647/09.07.2021 г. за сумата 62.09 лв., с падеж 23.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.05.2021 г. до 14.06.2021 г.; фактура №
ФП0311459273/15.07.2021 г. за сумата 66.05 лв., с падеж 05.08.2021 г.,
начислена за периода от 15.06.2021 г. до 07.07.2021 г.; фактура №
ФП**********/16.08.2021 г. за сумата 92.96 лв., с падеж 07.09.2021 г.,
начислена за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г.; фактура №
ФП0313397979/15.09.2021 г. за сумата 96.38 лв., с падеж 05.10.2021 г.,
начислена за периода от 08.08.2021 г. до 07.09.2021 г.; фактура №
ФП0314580910/15.10.2021 г. за сумата 93.22 лв., с падеж 05.11.2021 г.,
начислена за периода от 08.09.2021 г. до 07.10.2021 г.; фактура №
ФП0315724160/15.11.2021 г. за сумата 102.97 лв., с падеж 06.12.2021 г.,
начислена за периода от 08.10.2021 г. до 07.11.2021 г. и фактура №
ФП0316932007/16.12.2021 г. за сумата 127.55 лв., с падеж 05.01.2022 г.,
начислена за периода от 08.11.2021 г. до 08.12.2021 г., за обект с абонатен №
*, с адрес: гр. Варна, кв. „*“, *, * и клиентски № **********, сумата от 96.13
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
04.01.2021 г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане ч. гр. дело №
1363 по описа на Варненски районен съд за 2022 год. е издадена Заповед №
720/07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и
извършените разноски в заповедното и в настоящото производство.
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Е. - П. П.” АД, приети
на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността
на потребената ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.12.2020 г.
до 16.12.2021 г., за обект с абонатен № *, с адрес: гр. *, кв. „*“, *, * и
клиентски № **********.
Ответникът – Р. С. Т., чрез пълномощник, депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и
неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и
размер. Оспорва облигационната си обвързаност с ищеца за процесния период
от 15.12.2020 г. до 16.12.2021 г. Твърди, че е титуляр на партидата от
25.01.2022 г., а до въпросната дата клиент на ищцовото дружество е неговата
сестра Т. Г.. Твърди още, че ел. захранването в процесния имот е било
прекъснато на 08.02.2021 г. и възстановено след смяната на партидата на
негово име на 25.01.2022 г., през този период обектът не е ползван, а е
предлаган за продажба от множество агенции за недвижими имоти. След
посещения на имота от сина на ответника, с цел оглед от потенциални
купувачи, е установено, че СТИ отчита консумирана ел. енергия, независимо
от прекъснатото подаване и проводниците стърчат от таблото, за което е
2
подадено възражение. Получен е отговор от „Е. с.“ АД, с изх. №
6030967/18.03.2022 г., видно от който ел. захранването в обекта е прекъснато
на 08.02.2021 г. и за периода 08.02.2021 г. – 24.01.2022 г. не е постъпвало
искане за възстановяване на ел. захранването, съответно не е възстановявано
захранването. Излага, че захранването е възстановено на 04.02.2022 г., е
недвижимият имот е продаден на 17.02.2022 г., т. е евентуално би дължал
суми за периода от 04.02.2022 г. до 17.02.2022 г. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление вх. № 7544/ 04.02.2022 год. по ч. гр. д. №
13631по описа на Варненски районен съд за 2022 год., е издадена Заповед №
720/ 07.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по силата на която
е разпоредено длъжникът Р. С. Т. да заплати на „Е. – П. П.“ АД ЕИК: * с със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „*”, бул. „* *“ * сумите от
1576.16 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена
за периода от 27.10.2020 г. до 08.12.2021 г., по 15 фактури, издадени за
периода от 15.12.2020 г. до 16.12.2021 г., както следва: фактура №
ФП**********/15.12.2020 г. за сумата 99.82 лв., с падеж 04.01.2021 г.,
начислена за периода от 27.10.2020 г. до 26.11.2020 г.; фактура №
ЛП3228793872/06.01.2021 г. за сумата 0.19 лв., с падеж 26.01.2021 г.; фактура
№ ФП0303122639/13.01.2021 г. за сумата 156.67 лв., с падеж 01.02.2021 г.,
начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.12.2020 г.; фактура №
ФП0304277575/15.02.2021 г. за сумата 140.41 лв., с падеж 01.03.2021 г.,
начислена за периода от 28.12.2020 г. до 25.01.2021 г.; фактура №
ФП**********/15.03.2021 г. за сумата 141.74 лв., с падеж 01.04.2021 г.,
начислена за периода от 26.01.2021 г. до 23.02.2021 г.; фактура №
ФП0306581366/14.04.2021 г. за сумата 165.30 лв., с падеж 05.05.2021 г.,
начислена за периода от 24.02.2021 г. до 25.03.2021 г.; фактура №
ФП0308085104/14.05.2021 г. за сумата 137.70 лв., с падеж 01.06.2021 г.,
начислена за периода от 26.03.2021 г. до 25.04.2021 г.; фактура №
ФП**********/12.06.2021 г. за сумата 93.11 лв., с падеж 01.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.04.2021 г. до 25.05.2021 г.; фактура №
ФП0310244647/09.07.2021 г. за сумата 62.09 лв., с падеж 23.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.05.2021 г. до 14.06.2021 г.; фактура №
ФП0311459273/15.07.2021 г. за сумата 66.05 лв., с падеж 05.08.2021 г.,
начислена за периода от 15.06.2021 г. до 07.07.2021 г.; фактура №
ФП**********/16.08.2021 г. за сумата 92.96 лв., с падеж 07.09.2021 г.,
начислена за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г.; фактура №
ФП0313397979/15.09.2021 г. за сумата 96.38 лв., с падеж 05.10.2021 г.,
начислена за периода от 08.08.2021 г. до 07.09.2021 г.; фактура №
3
ФП0314580910/15.10.2021 г. за сумата 93.22 лв., с падеж 05.11.2021 г.,
начислена за периода от 08.09.2021 г. до 07.10.2021 г.; фактура №
ФП0315724160/15.11.2021 г. за сумата 102.97 лв., с падеж 06.12.2021 г.,
начислена за периода от 08.10.2021 г. до 07.11.2021 г. и фактура №
ФП0316932007/16.12.2021 г. за сумата 127.55 лв., с падеж 05.01.2022 г.,
начислена за периода от 08.11.2021 г. до 08.12.2021 г., за обект с абонатен №
*, с адрес: гр. Варна, кв. „*“, *, * и клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 96.13 (деветдесет и шест лева и тринадесет
стотинки) лева, представляваща 1 мораторна лихва, за периода от 04.01.2021
г. до 28.01.2022 г., на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените
съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 33.45
(тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 50.00 (петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
Посочено е, че вземането произтича от общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е. - П. П.” АД, чл. 107 от Закона за енергетиката.
Приобщени на л. 26 - 33 са общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Е. - П. П.” АД.
Приобщена към доказателствения материал по делото 14 бр. фактури,
идентични с посочените в заповедта за изпълнение, издадени от „Е. – П. П.“
АД, с получател * * *. Фактурите не съдържа подпис на получателя.
Видно от НА № * г., * * * е собственик на апартамент № *, находящ се в
гр. Варна, ЖК „*“ *.
Видно от приобщеното на л. 71 удостоверение, законни наследници на *
* *, починала на * г., е Р. С..
На 25.02.2020 г., поради техническа повреда, е извършена смяна на
СТИ, отчитащ ел. енергията за обект, находящ се в гр. В., ЖК „*“ *, *, *, за
което е съставен констативен протокол (л. 74). Протоколът не е подписан от
абоната или негов представител.
На 21.01.2022 г. от ответницата е депозирано искане до ищцовото
дружество за продажба на електрическа енергия при Общи условия.
На 24.01.2022 г., по инициатива на ЕРП, е извършена смяна на СТИ,
отчитащ ел. енергията за обект, находящ се в гр. В., ЖК „*“ *, *, *, за което е
съставен констативен протокол (л. 75). Протоколът не е подписан от абоната
или негов представител.
От заключението на вещото лице П. И., по изготвената в хода на
производство съдебно - счетоводна експертиза, се установява следното: по кл.
№ **********, за обект с аб. № *, за периода 15.12.2020 г. – 16.12.2021 г. за
консумирана ел. енергия съществуват 15 бр. неплатени фактури, на обща
стойност 1576.16 лв., както следва: фактура № **********/ 15.12.2020 г. за
4
сумата 99.82 лв.; фактура № **********/ 06.01.2021 г. за сумата 0.19 лв.;
фактура № **********/ 13.01.2021 г. за сумата 156.67 лв.; фактура №
**********/ 15.02.2021 г. за сумата 140.41 лв.; фактура № **********/
15.03.2021 г..; фактура № **********/ 14.04.2021 г..; фактура № **********/
14.05.2021 г..; фактура № **********/ 12.06.2021 г. за сумата 93.11 лв..;
фактура № **********/ 09.07.2021 г. за сумата 62.09 лв.; фактура №
**********/ 15.07.2021 г. за сумата 66.05 лв.; фактура № **********/
16.08.2021 г. за сумата 92.96 лв.; фактура № **********/ 15.09.2021 г. за
сумата 96.38 лв.; фактура № **********/ 15.10.2021 г. за сумата 93.22 лв..;
фактура № **********/ 15.11.2021 г. за сумата 102.97 лв. и фактура №
**********/ 16.12.2021 г. за сумата 127.55 лв.; размерът на мораторната лихва
върху непогасените задължения, начислена за период от деня следващ датата
на падежа до 28.01.2022 г., възлиза на 96.13 лв.; задълженията по издадените
15 бр. фактури са правилно остойностени, съобразно изразходваните
количества ел. енергия и утвърдените цени, съгласно Решение № Ц – 29 от
01.07.2020 г. и Решение № Ц – 27 от 01.07.2021 г. на КЕВР.
От заключението на вещото лице К. М. по изготвената в хода на процеса
съдебно – техническа експертиза, се установява следното: налице е отчет на
доставена ел. енергия; при намеса в схемата на абоната, е технически
възможно да се потребява ел. енергия без това да е резултат от включени
мощности на абоната, т. е. да има отчитане от СТИ на ел. енергия, която не е
потребявана от абоната; прекъсването в захланването в обекта датира от
08.02.2021 г.; захранването е отново прекъснато на 08.11.2011 г.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите С. Д.
Т. и М. Т. С..
В показанията си свид. Т. излага, че процесният имот е обявен за
продажба през м. септември 2021 г. Електричеството в апартамента е спряно
от края на 2020 г., началото на 2021 г. Партидата на имота е променена,
поради смърт на собственика. Свидетелят лично е установил, че електромерът
е откачен от мрежата. При проверка е установил, че СТИ отчина количества
потребена ел. енергия. Считано от края на 2020 г. имотът е напълно празен,
без вещи, без електроуреди. Захранването е възстановено през 2022 г., след
продажбата на имота. В рамките на процесния период, свидетелят е
посещавал имота 4 – 5 пъти.
В показанията си свид. С. излага, че е брокер предлагал процесния имот
за продажба. Посещавал е често обекта, в периода от 2021 г. до януари 2022 г.
Имотът е без вещи, едиствено с кухннески шкафове и стълба. Имотът не е бил
електроснабден. Огледите са осъществявани с фенерчето ог телефона на
свидетеля.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
5
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд, видно от приложеното ч. гр. д. № 1363/ 2022 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение, а също и неговия размер, а именно: на
наличие на валидна облигационна връзка между страните, в изпълнение на
която през процесния период ищцовото дружество е доставило
фактурираното количество ел. енергия в обекта на абоната, срещу което има
изискуемо парично вземане от ответника в претендирания размер.
В тежест на ответника е да установи възраженията си.
На първо място, спорен по делото е въпроса притежава ли ответницата
качеството на потребител за доставяната в процесния обект ел. енергия.
В случая, липсва спор между страните, а и се установява от
приобщеното удостоверение, че ответницата е единствен законен наследник
на законни наследници на лицето * * *, вписана до 22.01.2022 г. в
информационния масив на ищцовото дружество като титуляр на партидата за
кл. № **********, относно обект с аб. № *.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е
услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл.98 „а“ ЗЕ сочи
от своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по
отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на
енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат
в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
Според § 1, т. 41 „б“ ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент,
който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Съобразно дефиницията по § 1, т. 27 „г“ „краен
клиент” е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от приложените ОУ, потребител на ел. енергия е
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 46, т. 1 от същите условия „Е.
– П. П.” АД прекратява продажбата на ел. енергия, когато клиентът престане
да отговаря на условията за това да бъде клиент. В чл. 16, т. 3 ОУ е
предвидено задължение за потребителя за писмено уведомяване на
доставчика, в 6 – месечен срок от датата на всяка настъпила промяна на
предоставени от клиента лични данни и/ или настъпили промени в
обстоятелствата, фактически и правни отношения, касаещи клиента и/ или
ползвания от него обект. В ал. 2 изрично е предвидено, че задължението за
6
уведомяване във връзка с настъпила промяна в собствеността и ползването на
обекта възниква двете страни по прехвърлителната сделка.
В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени
доказателства категорично се установява, че до смъртта си Т. Г. е собственик
на процесния имот. След * г. (момента на откриване на наследството) правата
и задълженията на починалото лице спрямо ответното дружество преминават
върху законните и наследници, като за разглеждания период – върху
ответницата.
По изложените съображения, се налага извода, че за разглеждания
период Р. Т. С. притежава качество на потребител на ел. енергия за обект с
абонатен № *.
На следващо място, предмет на спора е наличие на доставка на ел.
енергия до процесния обект, в рамките на заявения от ищеца период.
Дължимата от крайния потребител цена се заплаща съобразно
количеството на доставената услуга, измерена със средство за техническо
измерване. Наличието на договорна обвързаност между страните, както и
факта на издаване на фактура от страна на продавача не съставляват
основание за плащане на цената. Едва с извършване на доставката за
продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на
купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
454/2008 г., II т. о., ТК и др./.
В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса гласни
доказателства, кредитирани от настоящия състав като непротиворечиви,
последователни и вътрешно логични, отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицата, които ги депозират, се установява че в процесния
период обекта е напълно празен, без нито един консуматор на електрическа
енергия. Нещо повече, от писмените доказателства, представени от самия
ищец и от съдебно – техническата експертиза, кредитирана като обективно и
компетентно изготвена, се установява прекъсване на захранването в обекта от
служители на „Е. - С.“. Изводите на експерта сочат към т. нар.
самоприсъединяване, като е технически възможно свързване на СТИ към друг
обект. При тези данни, твърденията за доставка на ел. енергия до обекта на
ответницата остават недоказани.
От друга страна, приложените по делото и извлечение за фактури и
плащания, справка за потребление, способстват за конкретизиране на
подлежащата на заплащане сума за съответния период на отчитане, но в
качеството си на частни, неподписани от абоната документи не съставляват
доказателство за извършена доставка. Това е така, защото той частните
документи се ползват с доказателствена сила само когато удостоверяват
неизгодни за издателя факти, а също и са непротивопоставими на страната,
която не ги е подписала. Сам по себе си, факта на издаване на фактура, не
съставлява доказателство, годно да установи доставката, такава не се
установява и от представените извечения от базата данни на ответника за
7
отчетени по партидата на за кл. № **********, относно обект с аб. № *. Този
извод се налага до колкото се касае за документи, едностранно съставени от
ищеца, които не носят подписа на насрещната страна, поради което и не са в
състояние да го обвържат. Доставката на ел. енергия не се установява и от
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, тъй като предмет на същото
е размера задълженията по представената фактура, но не и основанието за
нейното начисляване.
След като не се установи факта на доставката до обекта на ответницата
на описаните услуги по конкретните фактура, то следва да се приеме, че за
ищеца не е възникнало правото да претендира плащане по същата.
Гореизложеното обосновава и извод за неоснователност на предявения
иск за установяване на вземане в размер на 1576.16 лв., вземане по 15 бр.
фактури, издадени в периода 14.04.2021 г. – 16.12.2021 г. поради което и
следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната
претенция за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца и
сумата от 96.13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
1576.16 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до 28.01.2022 г.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответницата
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В предвид релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
предприетите от страните процесуални действия, се налага извода, че ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата 100.00 лева – разноски по
заповедното производство и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
за водене на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. – П. п.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, „*”, бул. „* *“ * срещу Р. С. Т., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *, ж. к. „*“ *, иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите от: сумата от 1576.16 лв. (хиляда петстотин седемдесет и
шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.12.2020 г. до
16.12.2021 г., а именно: фактура № ФП**********/15.12.2020 г. за сумата
99.82 лв., с падеж 04.01.2021 г., начислена за периода от 27.10.2020 г. до
26.11.2020 г.; фактура № ЛП3228793872/06.01.2021 г. за сумата 0.19 лв., с
падеж 26.01.2021 г.; фактура № ФП0303122639/13.01.2021 г. за сумата 156.67
лв., с падеж 01.02.2021 г., начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.12.2020
г.; фактура № ФП0304277575/15.02.2021 г. за сумата 140.41 лв., с падеж
8
01.03.2021 г., начислена за периода от 28.12.2020 г. до 25.01.2021 г.; фактура
№ ФП**********/15.03.2021 г. за сумата 141.74 лв., с падеж 01.04.2021 г.,
начислена за периода от 26.01.2021 г. до 23.02.2021 г.; фактура №
ФП0306581366/14.04.2021 г. за сумата 165.30 лв., с падеж 05.05.2021 г.,
начислена за периода от 24.02.2021 г. до 25.03.2021 г.; фактура №
ФП0308085104/14.05.2021 г. за сумата 137.70 лв., с падеж 01.06.2021 г.,
начислена за периода от 26.03.2021 г. до 25.04.2021 г.; фактура №
ФП**********/12.06.2021 г. за сумата 93.11 лв., с падеж 01.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.04.2021 г. до 25.05.2021 г.; фактура №
ФП0310244647/09.07.2021 г. за сумата 62.09 лв., с падеж 23.07.2021 г.,
начислена за периода от 26.05.2021 г. до 14.06.2021 г.; фактура №
ФП0311459273/15.07.2021 г. за сумата 66.05 лв., с падеж 05.08.2021 г.,
начислена за периода от 15.06.2021 г. до 07.07.2021 г.; фактура №
ФП**********/16.08.2021 г. за сумата 92.96 лв., с падеж 07.09.2021 г.,
начислена за периода от 08.07.2021 г. до 07.08.2021 г.; фактура №
ФП0313397979/15.09.2021 г. за сумата 96.38 лв., с падеж 05.10.2021 г.,
начислена за периода от 08.08.2021 г. до 07.09.2021 г.; фактура №
ФП0314580910/15.10.2021 г. за сумата 93.22 лв., с падеж 05.11.2021 г.,
начислена за периода от 08.09.2021 г. до 07.10.2021 г.; фактура №
ФП0315724160/15.11.2021 г. за сумата 102.97 лв., с падеж 06.12.2021 г.,
начислена за периода от 08.10.2021 г. до 07.11.2021 г. и фактура №
ФП0316932007/16.12.2021 г. за сумата 127.55 лв., с падеж 05.01.2022 г.,
начислена за периода от 08.11.2021 г. до 08.12.2021 г., за обект с абонатен №
*, с адрес: гр. *, кв. „*“, *, * и клиентски № **********, сумата от 96.13 лв.
(деветдесет и шест лева и тринадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до 28.01.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане ч. гр. дело № 1363 по описа на Варненски
районен съд за 2022 год. е издадена Заповед № 720/07.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. – П. п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, „*”, бул. „* *“ *, да заплати на Р. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *,
ж. к. „*“ *, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени разноски
в рамките на заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. – П. п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, „*”, бул. „* *“ *, да заплати на Р. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *,
ж. к. „*“ *, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща извършени
разноски за водене на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10