№ 47
гр. Ямбол, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Люцк.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600130 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на ЮС. Р., депозирана
чрез служебно назначения му защитник адв.Д.Д., против присъда №
31/19.04.2022г.постановена по нохд № 20222310200093 по описа на РС-
Елхово.
С обжалваната присъда подс.ЮС. Р. е признат за виновен в това, че на
23.02.2022 година, около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на
основание чл.279, ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 100лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по
делото доказателства следва да бъде направен извод, че въззивника е влязъл
1
в Република България с цел да търси убежище, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.179 ал.5 НК и да бъде освободен от налагане на
наказание.
Участващият по делото прокурор пледира за правилност и
обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната
инстанция да я потвърди изцяло.
Въззивникът- подсъдим ЮС. Р. участва в съдебното заседание, чрез
служебно назначен защитник на първата инстанция адв.Д.Д., чрез който
поддържа жалбата по изложените съображения. Пледира се за прилагане
разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, тъй като подсъдимият е влязъл в страната
ни за да търси убежище. В тази насока се прави сравнение с гражданите на
Украйна, които са приети от страната ни със статут на бежанци и им е
предоставена държавна закрила.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата,
становищата на защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно
правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна
служебна проверка на обжалваното решение намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319
ал.1 и чл.320, ал.5 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна,
обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
По несъмнен начин е установено, че подсъдимият ЮС. Р. е гражданин
на Сирийска Арабска Република, като преди няколко месеца напуснал
страната си на произход и влязъл нелегално в Република Турция. намерението
му било да се установи да живее и работи в европейска държава. Тъй като не
притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на
територията на страна от Европейския съюз решил да стори това по
незаконен начин. В изпълнение на това намерение и срещу възнаграждение от
2 400евро се свързал с лице, което нелегално да го преведе през границите на
Република Турция и Република България, за да стигне до гр.София.
Каналджията осигурил транспорт и на 22.02.2022г.подсъдимият заедно с още
24 лица също чужди граждани били скрити в тайник на автобус "Мерцедес" и
по този начин на 23.02.2022г.в 2,50часа влезли през границата ни от
2
Република Турция в Република България в района на ГКПП - Лесово.
При извършена митническа проверка на ГКПП- Лесово и щателна
митническа проверка от св.Г. на автобус "Мерцедес" с турски регистрационен
№ 58 BS663 са открити в тайник 25 чужди граждани между, които и
подс.ЮС. Р..
Самоличността на подсъдимия е снета по негови данни, след което е
регистриран в системата Евродак. От справката за съдимост е видно, че
подсъдимия с посочените данни не е осъждан в България.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният
съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия.
Самопризнанията му напълно кореспондират с останалите събрани
доказателства, показанията на св.Г., както и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимия е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 23.02.2022 година, около 02.50 часа,
в района на ГКПП- Лесово, обл.Ямбол влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните
органи на властта.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и държавата,
от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП
със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в
показанията на св. Георгиева и обясненията на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в
3
чл.279, ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подс.ЮС. Р. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и целял тяхното
настъпване. Предприемайки влизане на страната, укривайки се в тайник на
автобус бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в
Република България и в друга държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница.
Освен това съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел достигане в страна, в
която да се чувства и живее добре.
Относно наказателната отговорност на подсъдимия.
Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимия следва да му
бъдат наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства,
поради което определените две кумулативни наказания лишаване от свобода
и глоба в техния минимум са справедливи и съответни на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.
Наказания три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лв.
напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на
личността му и със същите биха се постигнали целите на наказателната
репресия.
Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Относно искането на защитника на подсъдимия да се приложи
разпоредбата на чл.279 ал.5 НК, тъй като подсъдимия е влязъл в страната ни
за да се ползва от правото си на убежище съгласно Конституцията. Съгласно
4
чл.27 ал.2 от Конституцията и Законът за убежището и бежанците
българската държава предоставя четири вида закрила: 1. убежище-
предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните
убеждения и дейност в защита на международно признати права и свободи; 2.
временна закрила- предоставя с акт на МС за определен срок в случай на
масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си
на произход поради въоръжен конфликт ,чужда агресия, насилие в големи
размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец- предоставя
се от председателя на ДАБ, отговарящ на критериите, определени в
конвенцията за статута на бежанците от 1951г./Женевската конвенция/ и з
ЗУБ и 4. хуманитарен статут- предоставя се от председателя на ДАБ на
чужденец, чиито живот, сигурност или свобода са застрашени поради
въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на
нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от
хуманитарен характер. Съдът приема, че използвания термин в ал.5 на чл.279
НК „право на убежище” следва да се тълкува като общ такъв за търсене на
закрила, а не в тесния смисъл само при търсене на убежище, тъй като лицата,
които търсят закрила не са длъжни да знаят нашето законодателство колко
вида защита предоставя и какви са условията за получаването им.
В конкретния случай обаче посочените по- горе изисквания не са
налице, тъй като към момента общата обстановка в Сирия сама по себе си не
дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция
от 1951г. Подсъдимият и защитника му не са представили никакви
доказателства от които да се направи извод, че изпитва основателен страх от
преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е
налице вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. Още повече,
че ако подсъдимият действително бяга от родината поради заплаха за живота
си той би останал в Турция, която е трета сигурна страна за него.
По изложените по- горе съображения съдът счита, че не са налице
условията за прилагане разпоредбата на ал.5 на чл.279 НК.
Доводите на защитника на подсъдимия за неравностойно третиране на
гражданите на Сирия и Украйна от страна на държавата е ирелевантно за
настоящия казус.
5
По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав
счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна ,
законосъобразна и обоснована.
В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31/19.04.2022г.постановена по нохд №
20222310200093 по описа на РС- Елхово.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6