О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 989 Година 27.02.2020
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми февруари Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6622 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно
чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с
нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито
ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 5001/2019 г. на СтРС.
Следва да се назначи и
исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
поставените към нея въпроси от същия в исковата му молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от П. кредит на ответника по процесния договор от 21.07.2016
г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли
са от ответника и/или от други лица и кои някакви плащания за погасяването на
този кредит, на П., на И. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно
размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответника по погасителния план и договора, за главница,
възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и
прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице посочи в
заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки, обезщетения,
такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за длъжника с всяко
плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е извършено, и какви
задължения след това е погасил с всяко от същите плащания П., на И. и/или на
ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по
този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за
забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани съответно на ищеца от И., и
на последното от П., със съответните цесии; 4/. обявяван ли е от ищеца, от П.
или И. процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно
фактическо основание и клауза от договора (поради неплащане на кои точно
задължения по него, с какво съдържание, размер, падеж и неплатена част от
същите) и с какво точно волеизявление, и на кой точно кредитор, и уведомяван ли
е ответникът за тази предсрочна изискуемост, от П., И. или от ищеца, на коя
дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по
друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на
коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответника суми
по същия заем и с какви точно размери поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава (за което вещото лице да посочи и в
какъв размер/процент е начислявано и за забава в плащане на кое точно
задължение по кредита), такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране
на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането
му, на подписване на всяка една от цесиите, на подаване в съда на заявлението
по заповедното производство, на подаване в съда на исковата молба по настоящото
дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на
които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на
счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за
отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда
(чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особеният представител
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му
молба и изразяват по същество в това, че на 21.07.2016 г. ответникът, в
качеството му на кредитополучател, сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с П., при спазване на ЗПК и на основание договорните
разпоредби, които били неразделна част от договора. Подписвайки го кредитополучателят
удостоверил, че преди сключването му бил получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на П. му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
кредитополучателят се бил съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
С подписването му бил потвърдил, че бил прочел договора преди неговото
подписване, разбирал неговите разпоредби и подписването му било акт на неговата
свободна воля. При условията му кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 800 лева,
като сумата била предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеенето
на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора кредитополучателят
потвърдил, че бил получил в пълен размер кредита с факта на подписване на
договора. Съгласно клаузите му, усвоената парична сума по кредита за срока на
действието му се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Така страните постигнали съгласие договорната лихва за
срока на договора да бъдела в размер на 157.80 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита била 957.80 лева, които се
заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка по 15.96 лева.
Първата погасителна вноска била платима на 30.07.2016 г., а последната – на 16.09.2017
г. С подписването на договора, кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 40 лева.
Съгласно клаузите на договора, таксата за оценка на досие била платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие да бъдела включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка по
0.67 лева, които били платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето му, която била наречена в договора услуга „Кредит у дома“.
Съгласно чл. 25 от договора, кредитополучателят
се съгласил, че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и по негово желание и
се предоставяла срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставял на кредитополучателя
в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично
също по местоживеенето му. С договора кредитополучателят удостоверил, че
разбирал, че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето му, както и че тази такса била дължима от него при подписването
на договора, но се заплащала на равни вноски през периода на кредита за негово улеснение.
В случая таксата „Кредит у дома“, която била дължима за предоставяне на кредита
по местоживеенето му, била в размер на 204.71 лева и била разделена на 60 броя
равни вноски, всяка по 3.41 лева, които били платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от същата такса, която била в размер на
477.66 лева, била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима през срока на
кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била
разделена на 60 броя равни вноски, всяка по 7.96 лева, платими на падежните
дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били посочени
като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно:
682.37 лева. Съгласно чл. 26 от договора, кредитополучателят имал право по
всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която била договорена за
събиране на погасителните вноски по местоживеенето му, като подадял писмено
уведомление за това до кредитодателя. В този случай, кредитополучателят нямало
вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома му за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора, но щял да продължава да дължи непогасената
част от 30 % от таксата за услугата, която била дължима за предоставянето на
кредита в брой по местоживеенето му. Така общата сума, която се задължил да
върне на кредитодателя при сключване на договора, била 1680.17 лева, която
включвала главница в размер на 800 лева, договорна лихва в размер на 157.80 лева,
такса за оценка на досие в размер на 40 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 204.71 лева и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 477.66 лева. Съгласно договора за кредит, общата дължима сума била
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка по 28.01 лева, като
в размера на вноската били включени вноска по кредита в размер на 15.96 лева,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0.67 лева, вноска по такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
в размер на 3.41 лева и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 7.96 лева. Подписвайки
договора, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върнел ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 16.09.2017 г.
/дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от
договора за кредит, не били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателя,
от страна на А., в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
14.01.2017 г. до входиране задължението в съда, общият размер на което бил 119.44
лева. Кредитополучателят не бил платил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била 694.04 лева, с която били
погасени, както следвало: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 85.25 лева, такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя:
199 лева, такса за оценка на досие: 16.75 лева, договорна лихва: 100.79 лева,
главница: 292.25 лева. На 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия между И. и
„Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование П./, по силата на който
вземането, произтичащо от договора за кредит, било прехвърлено на И., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2019 г. било подписано приложение
1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между И. и ищеца. По
силата му, И. му прехвърлило вземането, произтичащо от договора за кредит с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Договорът за кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесиите от
страна на Ф. и съответно от И. по втората цесия с уведомителни писма, за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2019
г. и с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2019 г. Те били изпратени с известие
за доставяне /обратна разписка/, чрез „Български пощи “ ЕАД, на адрес посочен
от него във формуляр за кандидатстване за кредит от 21.07.2016 г., както и в договора
за кредит, като същите, видно от известието за доставяне, били получени лично
от ответника на 15.03.2019 г. В случай, че оспорел действията по извършеното
уведомяване, нека се считал за уведомен за цесиите с приложените към исковата
молба уведомителни писма. Доколкото законът не поставял специални изисквания за
начина, по който следвало да бъде извършено уведомлението, то получаването му в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
можело да бъде игнорирано. За ищеца възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът уважил
претенцията му и по образуваното ч.гр.д. 5001/2019 г. на Районен съд Стара
Загора била издадена заповед за изпълнение, срещу която било входирано
възражение, което от своя страна обуславяло подаването на исковата молба.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 507.75
лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 57.01 лева
договорна лихва от 14.01.2017 г. до 16.09.2017 г., с 23.25 лева такса за оценка на
досие от 21.01.2017 г. до 16.09.2017 г., със 119.46 лева такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене от 14.01.2017 г. до
16.09.2017 г., с 278.66 лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене от 21.01.2017 г. до 16.09.2017 г., със
119.44 лева обезщетение за забава от 14.01.2017 г. до подаване на заявлението в
съда, и законна лихва върху главницата от подаването му до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 5001 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира
разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените
искове, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и
представил доказателства.
Тежестта
за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени
обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал
предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания,
респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на тези вземания и
техния размер и изискуемост, както и закупуването им с посочената цесия.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски
кредит № *********/21.07.2016 г., погасителен план - анекс 3 към него, формуляр
за кандидатстване за кредит от 21.07.2016 г., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация на потребителските кредити, договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017 г., пълномощно от 04.07.2017 г., рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно за извършване на уведомяване съгласно от 09.09.2015 г., приложение
№ 1_Р/01.03.2019 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., уведомление за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2019 г.,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2019 г. и известие за доставяне.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5001 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа
експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с
доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на
ищеца и на всеки от цедените, както и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към
тази експертиза въпроси в исковата молба и в обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 01.04.2020 г. от 14.50 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За тази дата да
се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит
за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: