№ 557
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД ЕИК ********* въззивна жалба вх.№
4238/21.02.2022г, срещу решението на ВРС–ХIIс-в № 2072/17.12.2021г по гр.д.№
9454/2021г, с което е уважен предявеният от ищеца М.М. иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на „ЕРП Север“АД сумата от 3098,75лв,
претендирана от ответника като дължима по извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ
корекция на потребена ел.енергия на обект, находящ се в гр.Варна ж.к.„Трошево“ № 19 вх.Г
ет.5 ап.53, с кл.№ ********** и аб.№ **********, за периода от 10.11.2017г до 13.05.2021г,
за която е издадена ф-ра № **********/ 26.05.2021г и Приложения към нея, на осн.чл.124
ал.1 ГПК.
В жалбата е изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, както и че е постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен
материал.
Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното
дружество. Процесната сума представлява цената за потребенето в обекта на ищеца
количество ел. енергия в размер на 15660кВтч и се дължи на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200
ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че всички предпоставки са изпълнени, като е осъществен
1
правопораждащият фактически състав:
1) съдът е приел, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ издадени от предст. на КЕВР
обн.ДВ бр.35/30.04.2019г;
2) прието е за безспорно между страните, че ищецът и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел.енергия през
електроразпределителни мрежи на „ЕРП Север“ АД;
3) отв.дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение;
4) на 13.05.2021г в изпълнение на чл.45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север“АД, в
присъствеието на двама свидетели, за което е съставен КП № 5101117;
5) експертизата е извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО–Варна, за която е съставен КП №
176/19.05.2021г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 015660,8кВтч., която
не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромера не съответства на
техническите характеристики. Констатирано е, че СТИ съответства на метрологични
характеристики и на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, което означава,
че електромерът е измерил точно цялата преминала през него енергия;
6) на 25.05.2021г „ЕРП Север“АД е изготвило становище за начисляване на ел.енергия и е
конкретизирало размера на оспореното вземане, като е установено точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3.–15660кВтч;
7) на 27.05.2021г „ЕРП Север“АД издава ф-ра № ********** за дължимите суми, съобразно
изискванията на чл.56 ал.1 вр.ал.3 от ПИКЕЕ;
8) с писмо отв.дружество е изпратило КП от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл.49 ал.4 ПИКЕЕ ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка
за потребена ел. енергия в резултат на констатираното неизмерване;
9) допусната е СТЕ, според заключението от която електромерът е бил в метрологична
годност към момента на проверката. В.лице в о.с.з. потвърждава, че в конкретния случай се
касаело за вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера.
В.лице потвърждавало и че натрупаните в скрития регистър киловати в размер на
15660кВтч са преминали през процесния електромер, като същите са доставени и потребени
от абоната.
Излага, че протоколът на БИМ е основанието за издаване на становище за начислена
ел.енергия и фактура, а не протоколът на „ЕРП Север“ АД. Твърди, че неправомерното
вмешателство е установено от БИМ, като нямало значение, че в протокола на „ЕРП Север“
АД не били вписани показанията на регистър 1.8.3.
Относно мотивите на съда, че принципно е възможно неправомерната намеса да е
извършена във всеки момент, вкл. непосредствено след демонтажа, счита същите за
2
неправилни.
Сочи още, че въпреки че е извършено начисление на измерена в невизуализирани
регистри ел.енергия на осн.чл.55 ПИКЕЕ, ел. енергия натрупана в невизуализираните
регистри е била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от
него.
В заключение твърди, че дори да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то
сумата се дължи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.
Отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на
предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
МЛ. Г. М., в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба.
Моли за потвърждаване изцяло обжалваното решение като законосъобразно,
правилно и постановено при спазване на материалното и процесуално право.
Претендират се разноски.
В исковата си молба Младен Георгиев М. излага, че е потребител на ел.енергия за
процесния обект и заплаща редовно потребената ел.енергия и затова счита, че не дължи
посочените по-горе суми за сочените от ответника периоди.
С писмо до ищеца отв.дружество го уведомил за извършена от служители на
дружеството проверка на 13.05.2021г, при която бил съставен КП, изготвено становище и
издадена фактура за процесната сума.
Излага се, че съставеният КП като частен документ не удостоверява обстоятелствата,
посочени в него.
Твръди, че били допуснати нарушения на процедурата при проверката, доколкото
СТИ бил подменен без наличието на несъответствия на метрологичните и/или техническите
характеристики, нарушения в целостта и/или функционалността или добавяне на чужд за
средството елемент. След демонтажа СТИ бил поставен в индивидуална опаковка без в
съставения протокол да е записан уникален номер.
Предвид изложеното, ищецът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.49 ал.5
ПИКЕЕ.
Претендираната от ответника стойност на ел.енергия не се дължи, доколкото не може
да бъде установено за какъв период от време е преминала тази енергия и дали реално е била
потребена.
3
Оспорва, че показанията на СТИ при демонтажа и тези, с които е предоставен за
експертиза в БИМ, са идентични.
Посочва се, че параметризирането на СТИ да отчита по три тарифи представлява
отклонение от договора, сключен между страните по делото и противоречи на чл.11 ПИКЕЕ
и чл.120 ал.4 от ЗЕ.
Излага, че отчитането на преминала ел.енергия по Т3 не позволява да бъде
установено в кой часови диапазон е консумирана ел. енергия, респ.стойността на тази
енергия.
Оспорва се наличието на вина у ищеца.
Поддържа, че ответникът не е материално пасивно легитимиран да претендира
заплащането на стойността на процесното количество ел. енергия, доколкото договорът за
доставка не ел.енергия е сключен между ищеца и „Енерго-Про Продажби“ АД.
Отправя искане за уважаване на предявения иск, като се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на отвентика сумата от 3098,75лв,
претендирана от ответното дружество като дължима по извършена на осн.чл.55 ПИКЕЕ
корекция на потребена ел.енергия на обект, находящ се гр.Варна ж.к.„Трошево“ № 19 вх.Г
ет.5 ап.53, с кл.№ ********** и аб.№ ********** за периода от 10.11.2017г до 13.05.2021г,
за която е издадена ф-ра № **********/27.05.2021г и Приложение А, на осн.чл.124 ГПК.
Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ал.1 ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че корекцията е била извършена съобразно разпоредбите от ПИКЕЕ,
приложими в процесните отношения с оглед датата на извършване на проверката. Настоява,
че процесното вземане се дължи на осн.чл.55 ПИКЕЕ.
Противопоставя се на фактическите твърдения и правни доводи, изложени в исковата
молба.
Сочи, че при извършването на корекционната процедура е установено, че в
невизуализиран регистър има показания, а именно в регистър 1.8.3. – 015660 кВтч, като се
твърди, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
Настоява, че не е необходимо установяване вина на потребителя за възникване на
задължение за заплащане стойността на ел.енергия.
Счита за спазен редът по чл.49 ПИКЕЕ, тъй като същият е съставен съобразно
изискванията на закона.
Заявява, че е налице основание за коригиране на сметката на потребителя,
евентуално, че сумата се дължи на осн.чл.183 ЗЗД поради наличието на облигационна
връзка между страните.
4
Моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените по делото
разноски.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът има качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди
за обекта на потребление по силата на възникналите облигационни отношение между него и
„ЕРП Север“АД, произтичащ от сключен при ОУ договор за пренос на ел.енергия.
Ноторно известно е и че едновременно с това ищецът е в облигационни
правоотношения и с друг правен субект по силата на договор, сключен при ОУ, за доставка
и продажба на ел.енергия с „Енерго Про Продажби“АД. Затова е краен битов клиент и за
обекта на потребление е издаден кл.и аб. номер
Не е спорно, че е била извършена проверка изправността на СТИ на посочения в ИМ
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в КП, въз основа на който е
проведена корекционната процедура на количеството потребена ел.енергия в сметката на
абоната и че ответното дружество е издало фактура за процесната сума.
От представения по делото КП 5101117/13.05.2021г, съставен от служители на „ЕРП
Север”АД е видно, че е била извършена проверка на измервателните системи и свързващите
ги ел.инсталации за имот в гр.Варна ж.к.„Трошево” бл.19 вх.Г ап.53. От съдържанието на
същия се установява, че на същата дата е била извършена подмяна на съществуващия СТИ с
фабр.№1114021147910808 и поставен нов – с фабр.№ 1127021904388169.
В КП са посочени показанията на демонтирания електромер – 1.8.1-005510, 1.8.2-
025466, 1.8.3-015660, 1.8.4-000000,1.8.0-046638, а за новомонтирания електромер са
посочени нулеви показания по всички тарифи – 1.8.1 ; 1.8.2 ; 1.8.3 ; 1.8.4 ; 1.8.0 ; 1.6.1 и 1.6.2.
Протоколът е подписан от трима служители на отв.дружество и един свидетел с
посочени три имена Митко Илиев Цветков, без никакви други индивидуализиращи белези за
лицето. Отбелязано е, че това е станало в отсъствие на клиента.
По делото е представен КП от метрологична експертиза на СТИ с идн.№
111402117910808, като е посочено, че електромерът бил доставен на 17.05.2021г в плик,
пломбиран с пломба № 689704 с отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и
на клемния блок на електромера. Констатирано е, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от
две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа Т3-015660,8кВтч. Направено е заключение за съответствие на СТИ
на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на ел.енергия.
Приложено е писмо от „ЕРП Север”АД изх.№ 60832_КП5101117_1/ 14.05.2021г, с
което М.М. е уведомен, че на 13.05.2021г е била извършена подмяна на СТИ на процесния
адрес и за това е бил съставен КП 5101117, приложен към писмото.
С писмо с изх.№ 60881_КП5101117_2/27.05.2021г М. е уведомен, че на 13.05.2021г е
била извършена проверка на точността на измерване на измервателната система и
5
ел.инсталация на процесния имот, за което е съставен КП и издадена ф-ра за корекция на
сметката за потребена ел.енергия **********/27.05.2021г на стойност 3098,75лв със срок за
плащане 7.06.2021г /приложена към писмото/.
Не се спори, че тези документи са получени от ищеца, при това са представени от
него.
Представена е ф-ра **********/27.05.2021г, от която се установява, че на ищеца е
начислена сумата от 3098,75лв за периода от 10.11.2017г - 13.05.2021г за имот гр.Варна ж.к.
„Трошево” бл.19 вх.Г ап.53
Отв.дружество е представило КП № 1256533/09.11.2017г за монтажа на процесното
СТИ с фабр. № 1114021147910808 с показания: нощна–3196,5 и дневна–15476,5.
Протоколът е подписан от служители на „Енерго-про Мрежи” АД и от представител на
клиента.
По делото е прието заключението на в.лице по допуснатат СТЕ, от което се
установява, че от процесното СТИ е била отчетена натрупана в регистър 1.8.3. ел.енергия в
размер на 15660кВтч. Процесният електромер е произеведен с фабр.настройки да показва
потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1. и 1.8.2., а
отчетеното в регистър 1.8.3 количество ел.енергия, който не се визуализира, може да стане
само чрез софтуерно проникване в паметта на електромера – чрез софтуерно претарифиране
по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера; и че
манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел.енергия по нощна и
дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от
инкасатора и реално не се заплаща.
В.лице е посочило, че при действащите цени на ел.енергия, утвърдени от КЕВР, се
получава сума за плащане в размер на 3098,75 за начислените 15660кВтч ел.енергия.
Становището е, че извършените математически изчисления по фактурата били
коректни и извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромер, като били
употребени правилните цени на ел.енергията, определени от КЕВР.
В о.с.з. в.лице е разяснило, че монтираният през 2017г в имота електромер не е бил
нов и затова показателите му не са били нулеви. Същевременно счита, че при монтажа били
отразени конкретни показания на дневната и нощната тарифи, а в другите регистри, които
били скрити, били нулеви, тъй като регистрите, ако не са били нулеви, електромерът нямало
да бъде отново ползван.
Излага, че съгласно негови проучвания, ответникът разполага със софтуер, който
само да чете показанията на електромера, вкл. Данните от скритите регистри, но не и да
позволява да се правят промени в показанията.
По делото са събрани гласин доказателства чрез разпита на свид. Т.О., служител на
ответника, от чиито показания се установява, че тя е съставила и подписала КП от
13.05.2021г. Проверката била извършена на случаен принцип, като било установено, че на
6
една от невизуализираните тарифи имало натрупани показания. Тъй като абоната не би
открит, друг обитател от блока бил свидетел на снемането на показанията от електромера.
СТИ било демонтирано и поставено в безшевна торба, след което предадено в БИМ.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се намират в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта е била доставено и потребено
процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ. „
Така спорът се концентрира по правото - дали е налице правно основание ответното
дружество да претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия
дали реално е било доставено и потребено, но не е било отчетено от СТИ.
Не е спорно, че обектът, намиращ се на посочения адрес, е собственост на ищеца и че
същият е присъединен към електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на
отв.дружество „Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“АД/ с предходно
наименование „Енерго Про Мрежи“АД.
Няма спор, че ищецът се явява краен битов клиент по смисъла на легалното
определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за собствени битови
нужди, както и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б /след изменението,
влязло в сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ел.енергия между ищеца и въззивното
дружество „ЕРП Север“АД е възникнало облигационно правоотношение за пренос на
ел.енергия през ЕРПМ-собственост на ответника. Ноторно известно е и че по силата на ОУД
за доставка и продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения
адрес има открита партида с горепосочените абонатен и клиентски номера към това
дружество, различно от предходното, като така е възникнало облигационно правоотношение
за доставката и продажба на ел.енергия.
Тъй като и двата договора при ОУ - за достъп и пренос и този за доставка и
продажба, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на ДКЕВР
7
/сега КЕВР/, са отменени с решения на ВАС-първият с решение № 595/17.01.2017г, а
вторият–с № 798/ 20.01.2017г, то до приемането и одобряването на нови договори ОУ
продължават да действат предходните ОУ, приети през 2007г и действали до 2014, а
именно: ОУД за пренос на ЕЕ през ЕРПМрежи на „Енерго Про Мрежи“ АД, сега „ЕРП
Север“АД, /ОУД ПЕЕМ/; и ОУД за продажба на ЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/7.11.2007г /ОУД ПЕЕ/.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е издаден
нарочен лиценз за това. Срокът и в двата договора при общи условия е определен под
условие - до изтичане срока на лицензията, предоставена на съответните дружества /чл.19
от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел.енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя“; чл.20 от ОУДПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед
снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
От горното следва, че отв.страна по настоящия спор - „ЕРП Север“АД не е
лицензирана да продава ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто лиценз
разполага само „Енерго Про Продажби“ АД. Същият следва да се разграничава от лиценза за
пренос, предоставен на „ЕРП Север“АД.
Щом като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия въз основа на различни законови разпоредби
- чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ, по които страни са два различни правни субекта, следва да се
прави разграничение между цената за пренос и цената за продажба на ел.енергия.
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особена вещ
– ел.енергия. Съществен елемент от съдържанието на всеки възмезден договор е уговарянето
на цената на вещта.
За да бъде гарантирана равнопоставеността на страните по коментираните по-горе
договори при ОУ, Законодателят е делегирал правомощията по определяне цената на
предоставената стока/услуга на специален орган - Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. В съответствие с това, на осн.ал.2 на
чл.83 от ЗЕ, КЕВР приема Правила за измерване количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по
своята правна същност представляват подзаконов нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г са отменени изцяло по силата на две последователни решения на
ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и
Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в /ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На
осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
8
на обнародването на съдебното решение.
С ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 4.05.2019г.
Както в новите ПИКЕЕ, така и отменените Правила, в разделите от І до VІІІ се
съдържат указания за принципите и начините, по които от родово определената вещ
ел.енергия /ЕЕ/ може да бъде отделено количеството, което се превръща в индивидуално
определена такав, на която може да бъде определена парична равностойност /чл.1 т.1-5./ В
т.6 от чл.1 са изброени хипотезите, при които такова отделяне чрез измерване не е било
възможно по причина липсата на измерващо устройство или поради неправилното/неточно
измерване, или когато има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Разпоредбата
указва и на условията и реда как следва да бъде осъществено това измерване. В т.7 е
посочен редът и начинът за определянето на паричната равностойност при така отделеното
количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с последното подробните разпоредби
се съдържат в Раздел ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на количеството
ел.енергия“.
Следва са се посочи, че разпоредбите в Раздел IX от ПИКЕЕ, уреждащи реда и
начина за преизчисляване количеството ел.енергия, се явяват императивни и са установени с
цел защита потребителите от незаконосъобразна корекция на сметките за потребление.
Затова не могат да бъдат тълкувани разширително. Предвидените в раздела срокове не са
инструктивни и посочените изисквания не са препоръчителни практики, а са задължителни
за оператора на мрежата. Неизпълнението дори и на едно изискване води до
незаконосъобразност на процедурата по корекция. Това е така, защото същата цели защита
на потребителите и при неспазването и последиците се търпят от икономически по-силната
́
страна в правоотношението.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ, намираща се в р-л ІХ, визира процедурата по
извършване на проверката, която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като
основание за неговата редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, както и от абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово
отсъствие или отказ да подпише - от свидетел, който не е служител на оператора.
Съставеният КП следва да бъде връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка
или по друг начин, съобразено с посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ –
същият не е подписан от ищеца, като е посочено името на лицето за свидетел Митко Илиев
Цветков без никакви други индивидуализиращи белези, от което не може да се прецени дали
това лице е живо и действително е етажен собственик в същия вход. Това налага извода, че
процедурата не е спазена.
9
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него са вписани само констатации за
показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи
основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на ал.5 на чл.49 от
ПИКЕЕ, т.е. не се съдържат констатации за някакво въздействие върху СТИ. Посочено е
само, че СТИ е демонтиран за експертиза от БИМ.
Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод за
несъответствие при измерването.
При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от
хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено
несъответствието. Установеното впоследствие от БИМ софтуерна намеса не може да
замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
На следващо място.
По делото е приет КП от 2017г за монтаж на процесното СТИ, от който се
установява, че електромерът е бил монтиран с показания, различни от нула, по двете видими
тарифи – нощна и дневна, като липсва отбелязване за показанията по тарифа 1.8.3.
Съдът не споделя извода на вещото лице, че отчетената в регистър 1.8.3 енергия е
преминала през СТИ след неговия монтаж през 2017г. Този извод не се основава на
събраните по делото доказателства или други изследвани от вещото лице документи, а се
прави въз основа на предположение, което е недопустимо. Съдът следва да основе
10
решението си само на осъществили се факти, а такива се считат само доказаните. Ето защо
не може да се направи категоричен извод кога процесното количество ел.енеригя, отчетено в
невизуализирания регистър 1.8.3, е преминало – преди или след дата на монтажа.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е
установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на
монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри.
Извод за съществуването на процесното вземане на ответника, не би могъл да бъде
направен и при приложение на чл.183 ЗЗД.
В практиката си ВКС приема, че дори да отсъства специална правна уредба на
процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия
или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г са неприложими към процесното
правоотношение можело за измерената в невизуализиран регистър на СТИ в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов
потребител, да се приложи нормата на чл.183 ЗЗД /решения на ВКС с №№ 150/26.06.2019г
по гр.д.№ 4160/2018г на ІІІ ГО; № 124/18.06.2019г по гр.д.№ 2991/2018г на ІІІ ГО; №
107/26.11.2020г по гр.д.№ 1096/2020г на ІІІ ГО; № 170/ 6.01.2021г по гр.д.№ 169/2020г на ІV
ГО; № 141/12.01.2021г по гр.д.№ 4486/2019г на ІІІ ГО; № 6/22.02.2021г по гр.д.№ 1978/2020г
на ІІІ ГО; № 120/26.01.2021г по гр.д.№ 3754/2019г на ІІІ ГО; № 160/31.12.2020г по гр.д.№
1174/2020г на ІV ГО, № 16/9.02.2021г по гр.д.№ 1635/2020г на ІІІ ГО и др./.
Това разрешение произтичало от договорния характер на правоотношенията между
ЕРП-дружества и крайните потребители на ел.енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на ел.енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална
регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация, обаче, не изключвала за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати
цената на продадената и реално потребена от него енергия.
Въпреки формираната съдебна практика, доколкото в настоящия случай не може да
направи категоричен извод за периода, през който са били натруапни данните в
невизуализирания регистър, т.е. периодът, през който е преминала ел.енергия, то не може да
се установи вземане, формирано за процесния период по фактурата от 27.05.2021г, тъй като
вземането е нея не е установено нито като период, нито по размер. Последният не може да
бъде доказан, ако не е известно за кой период се отнася предвид, че цените за технологичен
разход и останалите компоненти се определят от КЕВР и са различни през различни
отрязъци от време. Затова остава неясно как е била формирана общата проценна стойност.
Аргумент в подкрепа на тези разсъждения е даденото от процесулания представител
на ответното дружество обяснение в о.с.з., че направената във фактурата разбивка на
отделни подпериоди според съответната за него цена за технологичен разход, като за всеки
един от тях количеството ел.енергия е различно, бил чисто математическа.
При така изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
подлежи на уважаване.
11
За пълнота на изложението може да се посочи и следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРПМрежа, който,
след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално консумирана, но
неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка за преизчислените
количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал.2 е
посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.
По повод тази разпоредба се налага да бъде направено сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 4.05.2019г.
Няма спор, че както по старите Правила, така и по новите ПИКЕЕ, „Енерго Про
Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на ЕРП Мрежа и на измервателните
устройства има правото на извършва периодичните проверки в обектите на крайните
клиенти.
При действието на отменените Правила резултатите от проверката, извършената от
„Енеро Про Мрежи“АД /“ЕРП Север“АД/ и документацията се предоставяха на крайния
снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД, който съответно издава фактурата,
справката, и изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ, съгласно ОУ, са крайният снабдител и
крайният битов/небитов клиент. Затова и крайният снабдител се явява титуляр на вземането,
както за цената на стоката ел.енергия при редовен месечен отчет, така и при заместващата го
специална процедура, т.нар.“корекция на сметки“.
Това е в съответствие с указаното и в нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител -
доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента за коригираната сметка и последният му дължи
посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извода, че по силата на същата, наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /“Енерго Про Продажби“
АД/ и крайния клиент, се създава възможност за възникването на друго правоотношение
между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа /„ЕРП Север“АД/, касаещо САМО
корекцията на сметки. Това се извежда от съдържанието на посочената норма, че операторът
на мрежата издава фактура за преизчисленото количество, а ползвателят на мрежата заплаща
посочената сума, което предполага облигационна обвързаност между двете страни.
Фактурата като първичен счетоводен документ следва да обективира съществените
елементи от съдържанието на договора – страните, вещта и цената; а изпълнението на
задължението за заплащане се удостоверява чрез издаването на фискален бон.
Така се поставя въпросът дали и доколко разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ.
Нормата на чл.98а ЗЕ визира, че крайният снабдител продава ел.енергия при
12
публично известни общи условия, като с ал.2 т.6 от същия член /нова от 2012г, действаща и
понастоящем/ е въведено изискване ОУ на договорите за продажба на ЕЕ да съдържат ред за
уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършването на корекция
по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
А отношенията между крайния снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със
снабдяването с ЕЕ на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи, се уреждат с
Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/, съгл.чл.98в ЗЕ.
В чл.104а ЗЕ е указано, че крайните клиенти използват съответната ЕРПМ, към която
са присъединени, при публично известни ОУ, които задължително следва да съдържат:
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83
ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
Според разпоредбата на чл.83 т.6 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012, ДВ бр 54/2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
С новата редакция на чл.83 т.6 ЗЕ, приета с ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г,
няма въведена промяна по отношение кръга от субекти – адресати на ПИКЕЕ. Нормата е от
общите разпоредби на ЗЕ и съдържа указания, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5, както и с
ПИКЕЕ /посочени в т.6/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В обобщение следва, че в Закона за енергетиката не е предвидена възможност
операторът на ЕРПМ да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния клиент
сума, получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“. Последната по своята същност
13
се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на ел.енергия, доставена от
крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУД за доставка и продажба на ЕЕ, за
което разполага със съответния лиценз. А последният, както бе изложено по-горе, е
предоставен на друг правен субект, различен от настоящото въззивно дружество „ЕРП
Север“АД, което е лицензирано да осигурява само пренос на ел.енергия. За това се дължи
отделна цена, формирана по различен начин. За нея, в случай на неизпълнение, ответното
дружество би имало право на вземане.
Затова нормата на чл.56 ПИКЕЕ като по-ниска по ранг и противоречаща на
установеното със законовите разпоредби не следва да бъде прилагана.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е приложима и че въз основа на
нея се създава ново правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРПМрежа по
повод „корекцията на сметка“, то се поставя въпросът от кой момент най-рано може да
възникне това ново облигационно правоотношение.
Предвид, че нормата е материално правна и по-нова, то същата има действие само
занапред. Не може да се ползва с обратно действие, тъй като, съгл.чл.14 ал.1 ЗНА, такова
може да има по изключение и при това следва да е оповестено с изрична разпоредба. Под
обратна сила следвада се разбира действието на правната норма по отношение на
юридическите факти, настъпили преди неговото влизане в сила, на които законът придава
друго правно качество, т.е. той ги преурежда. В този случай започват да настъпват нови
правни последици от преуредените със закона юридически факти. Обратната сила на закона
се допуска по изключение само в гражданското право, и то тогава, когато законът съдържа
благоприятни за правните субекти последици.
Настоящият случай не е такъв. При това положение правоотношението между
оператора на ЕРПМрежа и крайния клиент може да възникне само за в бъдеще, т.е. за
времето след влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 4.05.2019г. Налага извод за
неприложимостта на разпоредбата спрямо заварени правоотношения, възникнали до
посочената дата 4.05.2019г между други правни субекти–крайният снабдител /в лицето на
„Енерго Про Прдажби“АД/ и крайния клиент.
Това поставя и следващия въпрос - в резултат на проверката, извършената от
оператора на мрежата, обхващаща период от време отпреди 4.05.2019 /в случая от 2017г/,
дали същият има правото на вземане срещу крайния клиент за паричната сума, явяваща се
еквивалент на консумирана и неотчетена ЕЕ, получена в резултат на проведената „корекция
на сметка“.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на ЕРП Север“АД като
собственик на ЕРПМ и измервателните устройства да извършва регулярно проверки на СТИ
и това дали за дружеството възниква правото на вземане за паричната сума, изчислена на
базата на извършената проверка.
„Корекцията на сметка“, както се изложи по-горе, не се явява самостоятелно
основание за вземане, а представлява начин за паричното остойностяване на обособено
14
количество ЕЕ, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено в изрично
псочените хипотези в р-л ІХ от ПИКЕЕ. Така за времето до 4.05.2019г извършените от
оператора на мрежата /“ЕРП Мрежи“ АД/ действия по проверката и по корекционната
процедура са били в полза на друг правен субект - крайния снабдител /в лицето на “Енерго
Про Продажби“АД/, който се явява и титуляр на вземането. За оператора на ЕРПМрежа
такава възможност възниква едва с новосъздадената разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ.
При липсата на изрично предвидено обратно действие на посочената норма, следва,
че дори „ЕРП Север“АД да е извършил проверка, обхващаща време отпреди 4.05.2019 /в
случая от 2017 до 4.05.2019/, то за този отрязък от време дружеството не е носител на
правото за парично вземане, произтичащо от „корекция на сметка“, което е принадлежало на
друг правен субект - “Енерго Про Продажби“АД. До посочената дата и по силата на ЗЕ
облигационното правоотношение за вземане за продажната цена на тока съществува само
между крайния клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на мрежата. С последния
съществува друго правоотношение по силата на договора при ОУ само за пренос на ЕЕ. А,
както се изложи и по-горе, цената за пренос е отделна и е формирана по различен начин от
цената за продажбата на доставена и потребена от крайния клиент ел.енергия.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос - настоящото дружество-ответник не се явява титуляр на вземането за
времето отпреди 4.05.2019г, т.е. от посочената като начална дата във фактурата 10.11.2017г
до 4.05.2019г. Затова е неоснователно да претендира сума по „корекция на сметка“ за този
период.
Неоснователен е доводът на отв.страна, в случай, че се приеме нормата на чл.56
ПИКЕЕ за неприложима, то сумата да се считала дължима на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се
касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се
дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел.енергия.
Ако се касае за точно количество реално потребена и консумирана ЕЕ, то тогава,
очевидно операторът на ЕРПМ не би бил титуляр на това вземане, тъй като това право
принадлежи на друг правен субект – „Енерго Про Продажби“АД в качеството му на краен
снабдител, както до 4.05.2019, така и след това по силата на ОУД за продажба на ЕЕ. Пак в
същите ОУД за продажба на ЕЕ е посочено, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия, а също и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. От това следва, че в месечните сметки на крайните клиенти са формирани
две отделни цени за ел.енергия – едната е за пренос в полза на „ЕРП Север“АД, а другата /в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД/, която е варираща, изчислена на базата на
консумираното за месеца количество ЕЕ.
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРПМрежа и допълнително
15
предоставени услуги /чл.1/, като ползвателите дължат цена за пренос на доставената му ЕЕ и
за допълнителни услуги, предоставени във връзка с ползването на мрежата по цена,
определена съгласно ценоразпис /чл.8 от ОУ/. Затова само по отношение на посочените в
чл.1 от ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда
на чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/. Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос
отговорност на ползвателя за щети, нанесени на оператора на ЕРПМ, в хипотезите,
посочени в чл.54, следва да се има предвид, че използваното понятие сочи на вреди, чието
основание и размер очевидно се различава от вземането по „корекция на сметка“, а и
събирането им се осъществява по различен ред.
При това положение за част от периода на извършената проверка, т.е. за времето от
2017г до 4.05.2019г /влизане в сила на новите ПИКЕЕ/ за отв.дружество „ЕРП Север“АД
липсва законово основание да има вземане към крайния клиент, произтичащо от корекция
на сметка.
Такова основание евентуално би могло да бъде налице само за времето след
4.05.2019г до датата на проверката.
Тук се налага да се прецени дали са били осъществени предвидените в ПИКЕЕ
предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, за което е направено подробно
изложение по-горе /част І-ва от мотивите/.
Дори да се приеме за спазена процедурата, то за периода от 4.05.2019 до датата на
проверката през 2021г претенцията не може да се приеме за установена по размер. Това е
така, след като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество
ел.енергия е било преминало и не е било отчетено. В случая не става въпрос за редовен
месечен отчет, при който би могло да се направи подневно изчисление. Ето защо не може да
се направи извод и за частична основателност на претенцията, изчислена на база остатъка от
периода от 4.05.2019 до датата на извършената проверка през м.13.05.2021г.
Като краен извод въззивният съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума и затова предявеният
отрицателен установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските.
С оглед изхода на спора, присъдените в полза на ищеца разноскиза първата
инстанция следва да останат така както са определени общо в размер на 574лв.
За въззивната инстанция следва да бъдат присъдени такива в полза на въззиваемата
страна. Представени са доказателства за сторени в размер на 450лв за заплатено
адв.възнаграждение, срещу което не е заявено възражение за прекомерност и което е близо
до установения минимален размер, съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004, при настоящата
цена на иска, т.е.447лв.
16
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–ХIIс-в № 2072/ 17.12.2021г по гр.д.№
9454/2021г, с което е уважен предявеният от Младен Георгиев М. иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „ЕРП Север“АД сумата
от 3098,75лв, претендирана от ответника като дължима по извършена на основание чл.55 от
ПИКЕЕ корекция на потребена ел.енергия на обект, находящ се в гр.Варна ж.к.„Трошево“ №
19 вх.Г ет.5 ап.53, с кл.№ ********** и аб.№ **********, за периода от 10.11.2017г до
13.05.2021г, за която е издадена ф-ра № **********/ 26.05.2021г и Приложения към нея, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, и Е ОСЪДЕНО дружеството „ЕРП Север”АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ 258 - „Варна Тауърс-Е“ да
заплати на МЛ. Г. М. ЕГН **********, съд.адрес: гр.Варна ул.„Братя Шкорпил“ 12, офис 4,
сумата от 574лв – разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна Варна Тауърс–Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258 да заплати на
МЛ. Г. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Варна ул.„Братя Шкорпил“ № 12, офис 4,
сумата от 450лв /четиристотин и петдесет лева/, представля ващи разноски за въззивната
инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17