№ 1087
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110170271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С. И. К., Е. И. К. и В. М. К. (съгласно уточнителна молба с вх. № 78870 от
19.04.2022г. – л.52 от делото), за осъждането им да платят разделно, както следва : С. И. К. – 3/8
части, Е. И. К. – 3/8 части и В. М. К. – 2/8 части от следните суми : сумата от 2418,25 лева – цена
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2019г., до имот на адрес : гр. София,
ж.к. „М*“ бл.*, **, ведно със законната лихва от 08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното плащане, сумата от 410,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 29.01.2021г., сумата от 19,07 лева –
възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно
със законната лихва от 08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане и сумата от 3,96 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 03.03.2018г. – 27.01.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало
по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Топлоконтрол“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците С. К. и Е. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорват исковете. Оспорват през процесния период страните да са били в договорни
правоотношения с предмет доставка на ТЕ в имота, както и че ищецът е доставял в имота
топлоенергия, отговаряща на утвърдените стандарти на топлопреносната мрежа. Не била спазена
писмената форма за валидност на договора за продажба на топлинна енергия. Претендираните
суми за доставена топлинна енергия били недължими и съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО,
тъй като месечната сметка не съдържала информация относно енергийните разходи и тяхната
1
стойност, а освен това топлопреносното предприятие изготвяло прогнозни сметки за презумирано
количество топлоенергия. Оспорва претенциите по размер, защото разпределението на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост не било извършено коректно. Не било доказано
доставеното количество топлинна енергия в имота през процесния период. Топлопреносното
предприятие не упражнило предвиденото в Общите условия право да спре топлоподаването при
неплащане на задълженията за период, по – дълъг от 2 месеца. Оспорва иска за акцесорното
вземане с довод, че не е доказано настъпване на изискуемостта на главното вземане. Позовава се на
изтекла погасителна давност при приложение на тригодишния давностен срок съгласно чл.111,
б.“в“ ЗЗД.
Ответникът В. К. чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва исковете с доводи, че не е ползвал
имота, тъй като не е живял в него.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 02.12.1993г. се установява, че процесния имот е придобит от Л.
Е. Кюукова и М. А. К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на М. К. се
установява, че същият е починал на 04.04.2016г. и е оставил за свои наследници съпругата си Л. Е.
К. и сина си В. М. К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на Л. Е. К. се
установява, че същата е починала на 21.08.2017г. и нейни наследници са децата й – С. К. и Е. К..
По делото няма данни и твърдения за разпоредителни сделки с процесния имот след
договора за продажба от 02.12.1993г. Съдът приема, че имотът е придобит от Л. и М. К.и при
условията на съпружеска имуществена общност – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.,
отм.). След смъртта на М. К. имотът е бил съсобствен между съпругата му Л. К. – ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч.
при прекратяване на СИО – чл.27, ал.1, вр. чл.28 и чл.44, т.1 СК, и ¼ ид.ч. по наследствено
правоприемство) и В. К. – ¼ ид.ч. – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. След смъртта на Л. К. притежаваната
от нея ¾ ид.ч. от имота е наследена поравно от двете й деца – С. К. и Е. К. – по 3/8 ид.ч. – чл.5, ал.1
ЗН. При това съдът приема, че през процесния период имотът е притежаван от ответниците при
следните права : Стилиян К. и Е. К. – по 3/8 ид.ч. и В. К. – 2/8 ид.ч. От това следва, че през
процесния период ответниците имат качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153,
ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това ищецът, от една страна, и ответниците – от друга, са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Писмената форма
на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди не е форма за действителност, а
форма за доказване. В случая качеството на ответниците на клиенти на ТЕ за битови нужди се
определя единствено от притежаваното от тях вещно право на собственост върху процесния имот
– арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.146, ал.1, т.6 ЗЕ, на която се позовават ответниците,
предвиждаща сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на
топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие,
а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а, ал.2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е
предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.74 от 2006 г., в сила от
08.09.2006г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа
(чл.129, ал.1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към
топлопреносната мрежа (чл.130, т.1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по
решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна
собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл.149а, ал.1 и ал.2,
чл.149, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). В случая
2
снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно
предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл.149а. ал.2 ЗЕ, арг. чл.37 от от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо
сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост. Ирелевантно е
възражението на ответника В. К. относно това, че не е ползвал имота, защото качеството му на
клиент на ТЕ произтича от установените собственически права върху имота.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява,
че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна
енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния
период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна
енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима
сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва
дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума
за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2433,44 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2146,90 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 286,54
лева. Вещото лице е посочило, че за първия отоплителен период (м.05.2017г. – м.04.2018г.)
топлинната енергия за отопление на имота е изчислена на база отдадената топлинна енергия от
щранг лира в банята, на която липсва възможност за монтаж на измервателен уред, поради което
доставеното количество ТЕ се определя по изчислителен път, както и че за същия период е
отразено, че 3 бр. радиатори в жилището са затапени. Количеството ТЕ за подгряване на вода за
същия период е определено на база реален отчет на 1 бр. узаконен и изправен водомер за топла
вода. През втория отопителен период (м.05.2018г. – м.04.2019г.) топлинната енергия за отопление
на имот е изчислена на база отдаденото количество ТЕ от щранг лирата в банята, определено от
изчислителен път, както и на база служебен отчет поради неосигурен достъп за отчет на 3 бр.
радиатори в имота. За същия период е начислено количество ТЕ за подгряване на вода на база
служебен отчет при двама потребители поради неосигурен достъп за отчет на водомера за топла
вода. През двата отоплителни сезона е начислявана и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. неправилно е начислявана ТЕ за
отопление на имот на база служебен отчет поради неосигурен достъп. От приетия като
доказателство талон за отчет на лицето, извършващо дяловото разпределение (третото лице –
помагач) – л.179 от делото, се установява, че при направен отчет за сезони 2016/2017г.,
2017г./2018г., 2021/2022г. радиаторите са затапени. За отоплителни сезони 2018г./2019г..,
2019г./2020г. и 2020г./2021г. няма изрично отбелязване за извършен отчет. Съдът приема, че след
като се установи, че през отоплителните сезони 2017г./2018г. и 2021/2022г. радиаторите са били
затапени и няма данни да са били отново монтирани в периода 2018г. – 2021г., то и за
отоплителния сезон 2018г./2019г. радиаторите са били затапени. При това неправилно
количеството ТЕ за отопление на имот за посочения период е изчислено на база служебен отчет по
реда на чл.70, ал.4 от Наредба за топлоснабдяването 16-334 (отм., но приложима през процесния
период). Посочената норма намира приложение, когато до радиаторите е доставена ТЕ, но
количеството й не може да се установи поради неосигурен достъп за отчет или поради липса на
монтирани уреди. Посочените хипотези не са налице, защото при затапени радиатори до същите не
може да се достави никакво количество ТЕ. При това съдът възприема различна от посочената в
заключението стойност за доставеното количество ТЕ за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. и
3
приема, че същата се равнява на прогнозната консумация от 1031,75 лева, без да се дължи сумата
по изравняването, която е за доплащане.
Предвид горното съдът приема за установено, че през процесния период в имота е доставена
ТЕ на обща стойност от 1955,85 лева (924,10 лева за периода м.05.2017г. – м.04.2018г., вкл. +
1031,75 лева за периода от м.05.2018г. – м.04.2019г., вкл.).
Ирелевантни са възраженията относно нарушени разпоредби на Директива на Европейския
парламент и на Съвета относно енергийната ефективност с оглед необходимата информация, която
следва да съдържат издаваните от ищеца сметки за задълженията, защото този въпрос няма
отношение към задължението на клиентите на ТЕ да платят цената на потребената от тях топлинна
енергия.
Във връзка с възражението за това, че ищецът не е спрял топлоснабдяването поради
неплащане на повече от две месечни задължения, а е продължил да начислява задължения, следва
да се отбележи, че спирането на топлоснабдяването е право на топлопреносното предприятие
съгласно чл.47, ал.1 ОУ. Затова изцяло в прерогативите му е преценката дали да го упражни и
неупражняването му не освобождава ответниците от задължението да заплащат цената на
доставената топлоенергия.
В приетото като доказателство съобщение към фактура № **********/31.07.2018г. е
отбелязано плащане на сумата от 15,20 лева. Други плащания не се твърдят и не се установяват.
При това съдът приема, че неплатеното задължение за доставена топлинна енергия възлиза на
сумата от 1940,65 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху неплатената главница възлиза на сумата
от 369,42 лева.
По възражението за погасителна давност, наведено от ответниците Е. К. и С. К. :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
4
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 08.12.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2017г. – м.09.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.10.2018г. – м.04.2019г., възлиза на сумата от 720,52 лева, определено на база
заключението на вещото лице и съгласно приетото от съда по - горе относно дължимата стойност
за ТЕ по прогнозна консумация.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземание върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 100,48 лева, определено върху главницата от 720,52 лева за периода
16.09.2019г. – 21.01.2021г., чийто размер е определен от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно
чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС №426/18.12.2014г.
От горното следва, че спрямо ответниците Е. К. и С. К. исковете за главницата следва да се
уважат до сумата от по 270,20 лева (по 3/8 части от 720,52 лева) за периода м.10.2018г. –
м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и
да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от процесния период.
Исковете за акцесорното вземане спрямо ответниците Е. К. и С. К. следва да се уважат за сумата
от по 37,68 лева (по 3/8 части от 100,48 лева) за периода 16.09.2019г. – 21.01.2021г. и да се
отхвърлят за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от процесния период.
По отношение на ответника В. К. (който не е направил възражение за изтекла погасителна
давност, доколкото давността не се прилага служебно – чл.120 ЗЗД) исковете следва да се уважат,
както следва : за главницата – сумата от 485,16 лева (2/8 части от 1940,65 лева), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и за акцесорното
вземане – сумата от 92,36 лева (2/8 части от 369,42 лева) и да се отхвърлят за разликата до пълния
предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
По възражението за погасителна давност, наведено от ответниците Е. К. и С. К. :
По отношение на вземането за цена за услуга дялово разпределение е приложима
тригодишната погасителна давност (чл.111, б.“в“ ЗЗД), като погасени по давност са вземанията за
цена за услуга дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.11.2018г., вкл., защото от този
период до предявяване на иска на 08.12.2021г., когато течението на погасителната давност се
прекъсва (чл.116, б. “б“ ЗЗД), е изтекъл период по – дълъг от три години, считано от настъпване на
5
изискуемостта на всяко месечно задължение. При това размерът на непогасеното по давност
вземане за главницата за периода м.12.2018г. – м.04.2019г., възлиза на сумата от 6 лева, определено
от съда на основание чл.162 ГПК.
Предвид горното спрямо ответниците Е. К. и С. К. искът за главницата следва да се уважи
до сумата от по 2,25 лева (по 3/8 части от 6 лева) за периода м.12.2018г. – м.04.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Спрямо ответника В. К. (който не е
направил възражение за изтекла погасителна давност, доколкото давността не се прилага служебно
– чл.120 ЗЗД) искът за главницата следва да се уважи така, както е предявен. Искът за акцесорното
вземане спрямо тримата ответници следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Спрямо
ответниците С. К. и Е. К. от разноски в общ размер от 464,06 лева (д. такса, депозит за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа сложност на
делото) и припадаща се част от тези разноски спрямо двамата посочени ответници от по 174,02
лева съразмерно с уважената спрямо тях част от исковете всеки един от посочените двама
ответници отговаря за разноски в размер на по 59,16 лева. Спрямо ответника В. К. към
направените от ищеца разноски следва да се добави и депозит за особен представител от 400 лева
или пълният размер на разноските спрямо отв. К. се равнява на 516,02 лева (400 лева +2/8 части от
464,06 лева) и от тези разноски на ищеца се следва сумата от 418,76 лева.
Ответниците С. К. и Е. К. са поискали присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер общо на 600 лева, за плащането на което представят доказателства.
Посочените ответници имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част на предявените
спрямо тях искове или общо на сумата от 394,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв.
С. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 270,20 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г.
– м.04.2019г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „М*“ бл.*, **, ведно със законната лихва от
08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 37,68 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
16.09.2019г. – 21.01.2021г., сумата от 2,25 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.12.2018г. – м.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 906,84 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2018г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 153,84 лева и за периода 15.09.2017г.
– 15.09.2018г., иска за възнаграждение за услуга дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 7,15 лева и за периода м.01.2018г. – м.11.2018г., вкл., както и изцяло иска за
сумата от 1,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 03.03.2017г. – 27.01.2021г.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв. С.
Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 270,20 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г.
– м.04.2019г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „М*“ бл.*, **, ведно със законната лихва от
08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 37,68 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
6
16.09.2019г. – 21.01.2021г., сумата от 2,25 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.12.2018г. – м.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 906,84 лева и за периода м.05.2017г. – м.09.2018г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 153,84 лева и за периода 15.09.2017г.
– 15.09.2018г., иска за възнаграждение за услуга дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 7,15 лева и за периода м.01.2018г. – м.11.2018г., вкл., както и изцяло иска за
сумата от 1,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 03.03.2017г. – 27.01.2021г.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „К*, вх.Б, ет.15,
ап.152 – адв. Б. Ч., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 485,16 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м.04.2019г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „М*“ бл.*, **, ведно със
законната лихва от 08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
сумата от 92,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2018г. – 21.01.2021г. и сумата от 4,77 лева – възнаграждение за услуга
дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 604,56 лева, иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 102,56 лева и изцяло иска за сумата от 0,99 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главница за възнаграждение за услуга дялово
разпределение за период на забавата 03.03.2017г. – 27.01.2021г.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв.
С. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 59,16 лева –
разноски.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв. С.
Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 59,16 лева –
разноски.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „К*, вх.Б, ет.15,
ап.152 – адв. Б. Ч., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
418,76 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на С. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв. С. Д. и на Е. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „А*, вх.А, ет.2 – адв. С. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 394,81 лева –
разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
„Топлоконтрол“ ООД, ЕИК 130644*, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Крум
Кюлявков“ № 5, ап.6.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8