Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2913 Година 12.08.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17154 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от Г.П.М.
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.И., съдебен
адрес:***, с която се иска от съда да признае за установено, че Д.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
му дължи сумата от 5 000,00 лева, произтичаща от предоставен паричен заем на
30.07.2015 г. с падеж 30.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред Районен съд - Пловдив. Претендира да му бъдат присъдени разноските
по настоящото гражданско дело.
Ищецът твърди, че със заявление за
издаване на заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК, сезирал Районен съд Пловдив с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 5 000,00 лева, произтичаща от
неизплатен паричен заем предоставен от ищеца Г.П.М. на ответника Д.Н.А. на 30.07.2015 г. с падеж 30.07.2017 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и направените съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Твърди, че въз основа
на посоченото заявление било образувано ЧГД № 12013/ 2017 г. по описа на
Районен съд - Пловдив и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която се разпореждало длъжникът Д.Н.А. да заплати
на кредитора Г.П.М. сумата от 5000,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Н.А., чрез пълномощниците
й адв. Н. и адв. К., с
отговора на исковата молба заявява, че счита иска за недопустим, тъй като
ищецът преди предявяването му е образувал три граждански дела с предмет същата
посочена като дължима парична сума от 5 000 лева, а именно : ч.гр.дело №
12013/2017 г. по описа на ПРС, XV гр.състав,ч.гр. дело № 1721/2017 г. по описа
на ПРС, V гр.състав и гр.дело № 17216/2017 г. по описа на ПРС, XXI гр.състав.
Първото частно гражданско дело е било образувано по реда на чл. 410 от ГПК,
второто частно гражданско дело е било образувано по реда на чл.417 от ГПК, / по
него, въз основа на приложения към заявлението запис на заповед от дата
30.07.2015 г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
от ГПК, за сумата от 5000 лева. Третото исково производство било образувано по
предявен установителен иск за предоставена в заем
сума от 5000 лева на дата 30.07.2015 г. По всички заведени граждански производства
се твърдяло, че е дължима една и съща по размер парична сума, като се сочело
различно основание, на което ищецът Г.М. твърдял, че ответникът му дължи тази
сума. Разписката и записът на заповед били издадени на една и съща дата -
30.07.2015 г.
С настоящата искова молба се твърдяло, че ищецът е предоставил в заем на
ответницата същата по размер парична сума на същата дата - 30.07.2015 г. Счита
за недопустимо една сума да бъде търсена на различни основания от страна на Г.М.
и съшият да образува срещу нея общо
четири граждански дела пред Пловдивски районен съд с предмет
една и съща сума.
Твърди, че на дата 14.09.2017 г. депозирала в Пловдивски окръжен съд
Искова молба с вх. № 27603/2017 г., по която било образувано гражданско дело №
2285/2017 г. по описа на III гр.състав. Твърди, че това дело завела срещу „ Джи
ойл къмпани" ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от ищеца по настоящото дело Г.М.. Твърди, че делото имало за
предмет обявяване за нищожен на запис на заповед от дата 30.07.2017 г., в който
фигурирал като поемател Г.М.. Делото имало за предмет
оспорване както на сключения договор за заем с посоченото дружество, така и
оспорване на действителността на запис на заповед от дата 30.07.2015 г. за
сумата от 5000 лева, с посочен поемател Г.М..
По изложените съображения, счита, че настоящото производство е
недопустимо, тъй като е било образувано след образуваието
на гр. дело № 2285/2017 г. по опаса на Пловдивски окръжен съд. Отделно от това
ищецът злоупотребявал с правата си, като за една и съща сума образувал
заповедни производства по чл.410 и по чл.417 от ГПК, съответно посочвал различни
правни основания за дължимост на сумата, въпреки че е
бил уведомен от съда за не приключилото съдебно производство по гр.дело №
2285/2017 г. по описа на ПОС, III гр.състав.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, моли да го отхвърли като
неоснователен и недоказан по следните съображения :
Заявява, че не дължи на ищеца дадена в заем парична сума на дата
30.07.2015 г., с падеж 30.07.2017 г. Оспорва изцяло приложената към исковата
молба разписка. Разписката не била подписана от нея. До момента ищецът не й бил
предавал в брой парична сума в размер 5 000 лева въз основа на подписана от нея
разписка на дата 30.07.2015 г. Единственият документ, който била подписвала на
дата 30.07.2015 г., била запис на заповед за сумата от 5000 лева. Записът на
заповед не обезпечавал сключен договор между нея и Г.М. на посочената дата
30.07.2015 г.
За процесната сума били образувани частно
гражданско дело № 1721/2017 г. по описа на ПРС, V гр. състав изпълнително дело
№ *** г. по описа на *** .. Вземането на ищеца Г.М. по издадения запис на
заповед било цедирано още на дата 14.02.2017 г. на П.
М.,въз основа на сключен договор за цесия на дата 14.02.2017 г. Прилагам
заверено копие от договора за цесия. Оспорва активната процесуална легитимация
на ищеца към датата на депозиране на исковата молба. Заявява, че не дължи на
ищеца парична сума в размер 5000 лева, предоставена в заем от съшия на дата
30.07.2015 г,
От събраните по
делото доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
По делото е представена като доказателство в
заверен препис Разписка от 30.07.2015 г., с която ответницата по делото Д.Н.А. е получила на същата дата от ищеца по делото Г.П.М. сумата от
5 000,00 лева, която се е задължила да върне до 30.07.2017 г.
Приложено е Определение № 1034/09.11.2017 г. постановено по гр. д. №
17216/2017 г. по описа на ПРС, ХХІ с., с което е прекратено като недопустимо
производството по делото образувано по искова молба на Г.П.М. против Д.Н.А., за
установяване дължимостта на сумата от 5 000,00, ведно
със законна лихва.
С писмо изх. № 553/11.01.2018 г. на ПОС, че гр. дело №2285/2017 г., ІІІ
гр. с. на ПОС е прекратило производството по делото обрзувано
по искова молба на Д.Н.А. срещу „Джи Ойл Къмпани ЕООД, като в частта относно
иск за унищожаване поради измама на Договор за заем от 07.10.2015 г. с цена на
иска 40 000 лева, делото е изпратено на АС при Асоциация за развитие на
правото, а в частта относно иск за обявяване нищожността на запис на заповед с
дата на издаване 30.07.2015 г. и цена на иска 5000 лева, делото е изпратено на
ПРС.
Приложено е Определение №13539/31.12.2018 г. постановено по гр. дело №
12986/2018 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., с което производството образувано по
искова молба на Д.Н.А., изпратено по подсъдност
от ОС – Пловдив, след частично прекратяване и с искане за обявяване
нищожност на запис на заповед от 30.07.2015 г., е прекратено на основание
чл.129 ал.3 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите
в срок.
По
делото е приложено ч.гр. д. № 12013/2017 г., на ХVІІ гр. с., по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №7850/10.08.2017 г., с
която Д.Н.А. е осъдена да заплати на Г.П.М. сума в размер на 5 000,00 лева
представляваща главница по договор за заем от 30.07.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 01.08.2017 г.- датата на подаване на
заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата 1600,00 лева за
разноски.
По
делото с оглед направеното оспорване от ответника и твърдението за образуване
на досъдебно производство, е изискана и постъпила информация от РП- Пловдив, с
писмо от №5452/18.10.2019 г., с което ни уведомяват че по жалба на Д.Н.А. е
образувано производство за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК –
измама. Твърди се, че досъдебното производство е спряно поради отсъствието на
единствения свидетел – очевидец.
Останалите представени доказателства не променят направените изводи.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По
допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от
получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство Г.П.М.,
че е постъпило възражение от длъжника Д.Н.А..
Не
са налице предпоставки за недопустимост на настоящото производство,
обосновавани от ответника с образувани на други искови и заповедни
производства, предвид представените по делото доказателства за прекратяването
им.
По
основателността:
От обстоятелствата изложени в
исковата молба може да се направи извод, че ищецът поддържа, че с ответника са
били в облигационно отношение с източник – неформален договор за паричен заем сключен
на 30.07.2015 г. за сума в общ размер на 5 000,00 лева.
Договорът за заем е реален договор и законът не определя
форма на сключването му. С фактическото предаване на парична сума
от заемодател на заемател е налице
сключен реален договор за заем. Договорът за заем е каузална сделка, установяваща наличието на облигационни правоотношения между страните по него. Поетото задължение за плащане не може да се презумира като
дължимо по договор за заем,
а следва несъмнено да бъде установено
с допустимите от закона доказателствени средства.
С оглед направено оспорване
автентичността на подписа на положен под разписката от 30.07.2015 г. от страна
на ответника Д.Н.А., съдът е открил
производство по чл.193 от ГПК
Това производство, съдът е приел заключение по единична и тройна съдебно-графологични експеритзи
съответно от 20.11.2019 г. на в.л. М.С. и от 06.02.2020 г. на в.л. И.Ч., Е.Ч. и
И.Г., всяка от които е излязла със заключение, че ръкописния текст и подписа
положен срещу декларатор в разписка от 30.07.2015 г. са изпълнени от Д.Н.А..
С оглед на горното съдът намира, че не
следва да изключи оспорената по делото Разписка от 30.07.2015 г., с която Д.Н.А.
се е задължила да върне на Г.П.М. сума от 5 000,00 лева предоставена й в заем, в срок до 30.07.2017
г.
В този
смисъл съдът намира, че се доказа реалното сключване на договора за заем,
съответно падежа – 30.07.2017 г. и
изискуемостта на вземането.
Ответникът
оспори предявения иск с твърдението, че не дължи претендираната
сума тъй като не е подписвал процесната разписка, а
единствено запис на заповед за същата сума, но не успя да докаже това оспорване
при условията на пълно и главно доказване. Не се доказа и заетата сума да е
била върната, което не се и твърди от ответната страна.
Ето защо съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като
съдът приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размера 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по ч.гр. д № 12013/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. – 01.08.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителя е направил разноски
от които 100,00 лева за платена държавна такса и 1500,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.
Предвид уважаването на иска, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски
в размер на 1 600,00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
в хода на настоящото производство разноски, които са в общ размер на 175,00 лева, от които 100,00 лева за държавна
такса и 75,00 лева за възнаграждение на вещо лице. Не са представени
доказателства извършено плащане на адвокатски хонорар за описаните в списъка по
чл.80 от ГПК 500,00 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Н.К. и адв. М.Н.,
съдебен адрес:***, ***, че Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.И., съдебен адрес:***, има вземане в размер на 5 000,00(пет хиляди)лева, представляващо
предоставен заем от Г.П.М. на 30.07.2015 г. с падеж до 30.07.2017 г., съгласно
Разписка от 30.07.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № 12013/2017 г. по
описа на ПРС, ХVІІ гр.с. – 01.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.К. и адв. М.Н., съдебен адрес:***, ***, да заплати на Г.П.М.
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.И., съдебен
адрес:***, сумата от 1 600,00(хиляда
и шестстотин) лева разноски по направени в
хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д №
12013/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с.
ОСЪЖДА Д.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Н.К. и адв. М.Н.,
съдебен адрес:***, ***, да заплати на Г.П.М. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.И., съдебен адрес:***, сумата от 175,00 (сто седемдесет и пет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
РЦ