Решение по дело №3521/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 761
Дата: 25 май 2016 г. (в сила от 13 юли 2018 г.)
Съдия: Грета Илиева Чакалова
Дело: 20135300103521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №761

 

ПЛОВДИВ 25.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ:ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря С.К. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 3521 по описа за 2013 година и констатира следното:

 

Предявени са евентуално съединени искове от М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:****– адв.Н.Н. против Д.С.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН ********** *** и А.Б.П., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.124 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с Договор от  01.08.2006г., сключен с нотариален акт, вписан под ***, т.***, д.№ 16 603/2006 г. на АВ П., С.Й.С. е продал на ищците правото на собственост и правото на ползване върху следния недвижим имот, находящ се в *** на административен адрес ****, а именно: апартамент №***, изграден на четвърти жилищен/пети/ етаж, със застроена площ от 70.66 кв.м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници на апартамента по акт за собственост: от север-калкан; от изток-външен зид; от юг-ап.№***; от запад-коридор и ап.№***;, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение  №*** с площ по акт за собственост 6.46 кв.м. и граници: от север-изба №***; от изток-коридор; от юг-изба №***; от запад-външен зид; ведно с принадлежащите към апартамента 5.24% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от четириетажната жилищна сграда с гаражи и мансарда, в която е изграден описаният недвижим имот, върху мястото, съставляващо поземлени имоти *** и ***, включени в УПИ XI - *** от кв.*** по плана на Пета градска част - ***, целият с площ от 569.60 кв.м., при граници на УПИ по акт за собственост: от север-УПИ И-***; от изток-УПИ ***: от юг-УПИ ***: от запад-улица. С посочения договор и по искане на ищците те са посочени като купувачи на пожизненото право на ползване върху апартамента  чрез М.С.П., а дъщерята на ищците - ответникът А.Б.П., като купувач на правото на собственост. Продавачът С. е удостоверил правото си на собственост с нотариален акт №***, том ***, рег.№***, д. №604 от 2006г. на Нотариус К. А. с район на действие ***, с който е сключен договор за продажба, по силата на който Н.А.И. и В. Х. А.-И. продават на С. описания недвижим имот. От своя страна Н.А.И. и В. Х. А.-И. са закупили процесния недвижим имот от „Жилстрой” ЕООД с договор, сключен с нотариален акт, вписан под № ***, т.***, д.11549/2004 на АВ П.

С Решение от 15.02.2013г., постановено по гр.д. ***, като исковата молба против А.П. е вписана на 18.03.2009 под № *** на АВ ***, влязло в сила на 12.11.2013г., А.П. е осъдена да предаде на Д.С. и М.С. като на собственици владението върху описания по-горе недвижим имот.

От страна на ответниците Д.С.С. и М.Н.С. до настоящия момент не е предявяван собственически иск против ищците в качеството на владелци на недвижимия имот в периода от датата на сключване на договора за продажба от 01.08.2006 с нот.акт, вписан под № ***, т.***, д.№ 6 603/2006 на АВ *** до датата на предявяване на настоящия иск, по който начин владението им да бъде прекъснато по смисъла на чл.116 б."б"ЗЗД, като през този период ищците са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владението върху имота; владението е установено от момента на сключването на договора за продажба от 01.08.2006 и са извършили всички довършителни работи в имота,  грижили са се за поддръжката му, извършвали са текущи и основни ремонти, заплащали са дължимите данъци, такси и разноски. Ответникът А.Б.П. не е собственик на описания по-горе имот, същата е формално легитимирана като собственик в договора за продажба; волята на страните при сключването на договора за продажба е ищците М.П. и Б.П. да придобият правото на собственост върху процесния недвижим имот. А.П. не е владяла имота, нито е имала такова намерение, не е и живяла в имота, тъй като от средата на 2005г. живее в ***. Процесният недвижим имот е закупен изцяло със средства на ищците, между ищците и ответникът П. няма спор, че правото на собственост и правото на ползване върху недвижимия имот са закупени за ищците.

На основание чл.82 ЗС считат, че към така упражняваното от тях владение следва да се присъедини и владението на техния праводател С.Й.С., а така също и на неговите праводатели Н.А.И. и В. Х. А.-И., както и на праводателя на последните „Жилстрой” ЕООД, а Г. А., Р. Ш., З. М., С. К., Г. К., М. П. и Д. А. са праводатели на „Жилстрой” ЕООД, които на 01.06.2001 г. са установили владение върху имота, в който е построен спорният недвижим имот. Считано от 25.08.2004г. - датата на учредяване на правото на строеж с нотариален акт, вписан под № ***, т.***, д.№ 11543/2004 на СВ, „Жилстрой" ЕООД е установило владение върху правото на строеж за процесния имот, а след сключване на договора за продажба с нот. акт, вписан под № ***, т.***, д.№ 11549/2004 на СВ ***,  Жилстрой” ЕООД е продължило да владее за Н.А.И. и В. Х. А.-И. правото на строеж до построяване на сградата, след който момент владението е упражнявано вече върху построения апартамент. Тяхното владение не е прекъснато предвид обстоятелството, че производството по гр.д. 1616/2006 на ПРС по отношение на  Н.А.И. и В. Х. А.-И. е прекратено. Т.е. ищците са владели имота лично за периода 01.08.2006 – сключването на договора за продажба до подаването на исковата молба – 20.11.2013, като към своето владение присъединяват и владението на праводателите си – от 01.06.2001 г. до 01.08.2006 г. Ищците заявяват, че са придобили правото на собственост върху имота в резултат на упражняването на фактическа власт без противопоставянето на други лица, заявяващи собственически права върху имота.

Иска се да се постанови решение, с което да се признае по отношение на ответниците Д.С.С., ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН ********** и А.Б.П., ЕГН **********, че М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** са собственици по силата на упражнявано владение, непрекъснато и необезпокоявано за периода от 01.06.2001 до 29.05.2015 г. /Определение от 26.06.2015 г./ на следния недвижим имот, находящ се в *** на административен адрес ****, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.493.1.20, , находящ се в сграда № ***, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.506.493, 56784.506.9561 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56784.506.493, предназначение на самостоятелни обект – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м., ведно с изба № *** с площ от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.493.1.21, 56784.506.493.1.19, 56784.506.493.1.22, под обекта - 56784.506.493.1.15, 56784.506.493.1.14, над обекта - 56784.506.493.1.24.

 

Прави се и евентуално искане, ако с оглед събраните доказателства се приеме, че от момента на установяване на владението върху процесния недвижим имот, упражнявано от ищците и присъединеното по реда на чл.82 ЗС владение на предходните им праводатели, не е изтекъл срокът по чл.79 ЗС и така предявеният иск за установяване, че ищците са собственици на посочения недвижим имот е неоснователен, молят да се разгледат следните искове: да се признае за установено по отношение на ответниците Д.С.С., ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН **********, и А.Б.П., ЕГН **********, че ищците М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П.,  ЕГН са придобили пожизнено право на ползване по силата на упражнявано добросъвестно владение, непрекъснато и необезпокоявано за периода от 01.06.2001 г. – 20.11.2013 г. върху следния недвижим имот, находящ се в *** на административен адрес ****, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.493.1.20, , находящ се в сграда № ***, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.506.493, 56784.506.9561 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56784.506.493, предназначение на самостоятелни обект – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м., ведно с изба № *** с площ от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.493.1.21, 56784.506.493.1.19, 56784.506.493.1.22, под обекта - 56784.506.493.1.15, 56784.506.493.1.14, над обекта - 56784.506.493.1.24.

Претендират разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК от ответника А.Б.П. е постъпил писмен отговор, с който се дава становище за основателност на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че процесният апартамент е закупен със средства на ищците. През 2003 г. е заминала за *** и оттогава и до настоящия момент е посещавала инцидентно имота в ***, без никакво намерение да се установява в недвижимия имот. За удобство при кореспонденция е посочила като адрес адресът на спорния имот. При сключването на договора от 01.08.2006 г. ответникът П. и ищците са се споразумели, че ищците са собственици на имота, а ответникът П. няма претенции за каквито и да е права върху него.

 

В срока по чл.131 ГПК от ответниците Д.С.С. и М.Н.С. е постъпил писмен отговор, с който се заявява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват твърдението, че ищците са упражнявали владение върху процесния апартамент, като считат, че в конкретния случай липсва намерението на ищците да своят имота. Твърди се, че по отношение на лицата, към чието владение ищците искат да присъединяват своето, освен намерение липсва и упражняване на фактическа власт върху процесния апартамент, което обосновава извода, че не е налице владение.

Твърди се, че евентуално осъществяваното от ищците владение е  недобросъвестно такова, тъй като ищците са узнали обстоятелството, че по отношение на недвижимия имот е налице спор за собствеността му и те са започнали фактически да ползват имота на негодно правно основание, тъй като са закупили правото на ползване от лице, което не притежава никакви права по отношение на процесния имот и като такова съответно не е в състояние да прехвърли такива права; недобросъвестно е и владението на праводателите на ищците;

Оспорва се обстоятелството, че владението на ищците е необезпокоявано, като се твърди, че от страна на Д.С. за периода от май 2006 г. до настоящия момент са извършени множество правни и фактически действия, с които са оспорени правата на праводателите на ищците, на ищците и на ответника П.,  както и ги е канил да се постигне спогодба с цел доброволно предаване на обекта от тяхна страна и приключване на всички съдебни производства; ето защо и владението на праводателите на ищците не е необезпокоявано. Оспорва се обстоятелството, че владението на ищците е непрекъснато, като се твърди, че в хода на проведен разпит пред орган на досъдебното производство в рамките на дознание № 432/2009 година  ищцата М.П. е признала факта, че собственик на процесния апартамент е лицето А.Б.П., при което на основание чл. 116, ал. 1, буква ,,а" ЗЗД изтеклата придобивна давност е прекъсната. Признание в аналогичен смисъл е направено в дознание № 432/2009 година и от втория ответник А.П., която потвърждава обстоятелството, че тя е собственик на имота и че е възложила на майка си да оформи всички подробности по неговото придобиване.

Заявява се, че за времето от месец март 2009 година до месец ноември 2013 година ищците са имали знанието за наличие на висящ процес с предмет установяване на правото на собственост върху процесния апартамент, като ответник в процеса е дъщерята на ищците А.П.. Твърди се, че ищците по никакъв начин не са афиширали собственическите си права и едва през есента на 2013 година за тях е открита партида в служба „Местни данъци и такси" при Община ***. За периода от 2006 година до 2013 година дължимите за имота местни данъци и такси са заплащани от А.Б.П. в качеството и на собственик на имота. Претендират разноски.

 

Предвид доказателствата Съдът приема за установено:

 

 

С Договор от  01.08.2006 г., сключен с нотариален акт, вписан под ***, т.***, д.№ 16 603/2006 г. на АВ ***, С.Й.С. е продал на М.С.П., която към този момент е била в брак с ищеца Б.П.П., правото на ползване върху следния недвижим имот, находящ се в *** на административен адрес ****, а именно: апартамент №***, изграден на четвърти жилищен/пети/ етаж, със застроена площ от 70.66 кв.м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници на апартамента по акт за собственост: от север-калкан; от изток-външен зид; от юг-ап.№***; от запад-коридор и ап.№***;, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение  №*** с площ по акт за собственост 6.46 кв.м. и граници: от север-изба №***; от изток-коридор; от юг-изба №***; от запад-външен зид; ведно с принадлежащите към апартамента 5.24% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от четириетажната жилищна сграда с гаражи и мансарда, в която е изграден описаният недвижим имот, върху мястото, съставляващо поземлени имоти *** и ***, включени в УПИ XI - *** от кв.*** по плана на Пета градска част - ****, целият с площ от 569.60 кв.м., при граници на УПИ по акт за собственост: от север-УПИ И-***; от изток-УПИ III-***: от юг-УПИ Х1-***: от запад-улица, а на А.Б.П. правото на собственост върху описания недвижим имот.

С Решение от 15.02.2013г., постановено по гр.д. ***, като исковата молба против А.П. е вписана на 18.03.2009 под № *** на АВ ***, влязло в сила на 12.11.2013г., А.П. е осъдена да предаде на Д.С. и М.С. като на собственици владението върху описания по-горе недвижим имот.

 

По иска за признаване за установено придобиването на правото на собственост върху имота в резултат на упражняване на фактическа власт за периода 01.06.2001 г. 29.05.2015 г.:

 

Ищците претендират да бъде установено със сила на присъдено нещо спрямо ответниците, че са собственици на процесния недвижим имот на основание чл.79, ал.1 ЗС - придобивна давност чрез непрекъснато десет годишно владение, започнало от 01.06.2001 г. до 29.05.2015 г.

Според нормата на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Предвид нормата на чл.68 ЗС характеристиките на владението, които се налагат са следните: фактическата власт върху вещта да е явна, непрекъсната /да не е прекъсвано повече от шест месеца/, несмущавана и несъмнена /да разкрива намерението на владелеца да свои вещта/; намерението на владелеца трябва да се упражнява по начин, че всеки заинтересован да може да научи  за него и за да се признаят правата на лице, което претендира, че е придобило вещ чрез упражняване на фактическа власт за съответния период, е необходимо  да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС: владение (упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен срок от време.

От друга страна според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Първоначално ищците са установили фактическа власт върху имота по силата на закупеното право на ползване, т.е. в качеството им на държатели, на негодно основание за придобиване правото на собственост. От действията на ищците - направено от ищеца М.П. по Дознание 432/2009 г. на ОД на МВР – сектор „ИП” – *** в качеството и на свидетел в Протокол за разпит на свидетел от 24.07.2009 г. признание, че собственикът на процесния имот е А.П., а М.П. е закупила пожизнено право на ползване /който протокол Съдът възприема като извънсъдебно признание на неблагоприятни за ищците обстоятелства/, подадената данъчна декларация по смисъла на чл.14 ЗМДТ вх.№ **** от А.П. и подадената данъчна декларация по смисъла на чл.14 ЗМДТ вх.№ ****  от А.П. като собственик и М.П. като ползвател на недвижимия имот на основание Договор, сключен с нот. акт *** т.***, д. 605/01.08.2006 г. / Договор от  01.08.2006 г., сключен с нотариален акт, вписан под ***, т.***, д.№ 16 603/2006 г. на АВ ***/ – Писмо изх.№ *** г. от Община ***, заплащането на дължимите за имота данъци и такси от А.П. за периода 2008 г. – 2012 г., видно от приложените към Писмо изх.№ *** от Община *** разписки за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, се налага изводът, че ищците не са считали себе си за собственици на имота, не са ползвали имота с намерение да го присвоят, а държат вещта от името на дъщеря си А.П. Поначало фактическата власт продължава на основанието, на което е започнала докато не бъде променена. След като ищците са получили фактическата власт върху имота на основание, което изключва намерението им за своене на вещта, това ги прави държатели и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. В този случай, за да придобият по давност правото на собственост, е необходимо да превърнат държането във владение чрез действия, с които по явен и недвусмислен начин се показва промяната на намерението им. Преценката за промяната на държането във владение се осъществява не само върху конкретно действие на ищците, а с оглед цялостното им поведение през периода, през който твърдят, че са владели имота като свой. От показанията на свидетелите П., П. и Т., които Съдът възприема като непосредствени, се установява, че ищците през 2007 г. са започнали да правят ремонт на жилището, обзавели са го и са заживели в него, заплащали са разходите за общите части; свидетелят П. заявява, че ищците са собственици на имота, тъй като от тях знае, че апартаментът е техен. Свидетелят П. заявява, че ищците са споделили с него, че са купили апартамента. От показанията на свидетелите Д.М. и Я.Р., които Съдът възприема, се установява, че свидетелите са били назначени като вещи лица и за изпълнение на задачата е било необходимо да се огледа апартаментът. Посетили са обекта, но не са влизали в него, тъй като при позвъняване на входната врата на този апартамент лицето М.П. се е представила като новия собственик и не ги е допуснала в него.

С оглед депозираните свидетелски показания не може да се обоснове извод за промяна на намерението на ищците да своят вещта; ищците ползват имота на основание закупеното право на ползване и с оглед използването на вещта по предназначение /имотът е жилище/ същите са извършили довършителни работи, обзавели са го и са започнали да го ползват на основание закупено право на ползване, които действия на ищците не показват промяна на намерението – от ползватели да владеят имота за себе си, а означава, че са започнали да си служат с вещта доколкото притежават право на ползване. Обстоятелството, че ищецът П. е отказала да допусне свидетелите М. и Р. в качеството им на вещи лица да огледат имота и да извършат действия, свързани с депозиране на заключение по поставената задача, както и даденото Обяснение на М.П. от 27.04.2009 г. по преписка 4842 на Районна прокуратура *** в смисъл, че М.П. е закупила апартамента от С.С., заплатила е цената изцяло, не обосновава промяна в намерението да се свои имота, тъй като с дадените обяснения от 27.04.2009 г. не се заявява упражняване на фактическа власт върху вещта /владеене на вещта/, а се заявяват собственически права на основание договор за продажба; пред свидетелите Р. и М., както и в присъствието на ответника С. не може да се приеме, че ищецът П. е заявила собственически права на основание упражняване на фактическа власт за предвидения от Закона десетгодишен срок, тъй като  свидетелите установяват, че ищецът П. е декларирала единствено, че е новият собственик на имота. Дори и да се приеме, че с това си поведение се афишира промяна в намерението на ищците да своят имота, то това действие се явява изолирано с оглед цялостното поведение и действия на ищците – показанията на ищеца П. пред органите на дознанието, подадената данъчна декларация, заплащането на данъците и таксите за жилището, а и след това действие – отказ да се допуснат свидетелите Р. и М. и ответникът С. в жилището от П. с аргумента, че е новият собственик / 05.02.2009 г./, ищецът П. на 24.07.2009 г. при разпит като свидетел по Дознание 432/2009 г. на ОД на МВР – сектор „ИП” – *** заявява, че собственик на обекта е дъщеря и А.П., а самата М.П. е закупила правото на ползване, с което по смисъла на чл.116, б.А ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС ищецът П. признава правата на ответника А.П., като същевременно и заявява своето основание за упражняваната фактическа власт върху имота – закупено право на ползване. Дори и да се приеме, че за периода 01.06.2001 г. – 24.07.2009 г. ищците са своили имота, то до признанието на М.П. от 24.07.2009 г. не са изтекли предвидените в Закона десет години за упражняване на фактическа власт, в резултат на която се придобива правото на собственост върху вещта, а от момента на признанието – 24.07.2009 г. започва да тече нов давностен срок от десет години по смисъла на чл.117 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че завладяването на имота поначало трябва да се манифестира пред собственика и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене. В настоящия случай се установява от приложеното гр.д. 1616/2006 г. на Районен съд - ***, че на 12.05.2006 г. Д.С. и М.С. са предявили против „Жилстрой” ЕООД, А. Д., П. Д., Д. Д., Б. А., Р. Ш., Г. А., З. М., С. К., М. П. и Д. А., В.Х. А. – А. и Н.А. иск да бъдат осъдени да им предадат владението като на собственици върху спорния недвижим имот. Именно при посещението в имота на 05.02.2009 г. във връзка с допуснати съдебно-технически експертизи ответникът С. узнава, че след подаването на исковата молба имотът е прехвърлен на лицето А.П. и поради това с Определение от 25.02.2009 г. А.П. е конституирана като ответник по делото, като Д.С. и М.С. оспорват собственическите и права и върху вещта. Това обстоятелство - предявяването на иск против А.П., с който се оспорват собственическите и права, е известно на ищците, тъй като М.П. е пълномощник на А.П., за което е представила пълномощно и е подала заявка за изготвяне на препис на делото. След узнаването на обстоятелството, че трети лица – Д.С. и М.С. са заявили самостоятелни собственически права върху имота, ищците по никакъв начин не са афиширали своето намерение да своят имота, да манифестират промяната в основанието, на което ползват имота – от основание закупено право на ползване на основание упражняване фактическа власт с цел присвояване на имота.

При така изложеното Съдът намира, че ищците не доказват, че в продължение на повече от 10 години преди 29.05.2015 г. са своили имота по явен и недвусмислен начин и са придобили същия в резултат на упражняването на несмущавана, явна, непрекъсната фактическа власт, тъй като придобивната давност е правна последица от упражняването в определен, установен в Закона срок, на фактическо господство върху определена вещ с намерението за своене. Доколкото ищците не установяват упражняването на фактическа власт върху вещта с намерение да я своят, доколкото те са установени в имота на основание закупено право на ползване, не биха могли да присъединят към своето владение и владението на праводателите си, тъй като само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл.82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателите си и след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок да придобие собствеността по давност.

При тези правни изводи Съдът намира исковете за установяване, че ищците са собственици на спорния недвижим имот на основание упражняването на необезпокоявана, явна и постоянна фактическа власт за периода 01.06.2001 – 29.05.2015 г. за неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

 

По евентуално предявените искове за признаване за установено придобиването чрез упражняване на фактическа власт за периода 01.06.2001 г. - 20.11.2013 г. на правото на ползване върху имота:

 

С Договор от  01.08.2006г., сключен с нотариален акт, вписан под ***, т.***, д.№ 16 603/2006 г. на АВ ***, С.Й.С. е продал на М.С.П., която към този момент е била в брак с ищеца Б.П.П., правото на ползване върху следния недвижим имот, находящ се в *** на административен адрес ****, а именно: апартамент №***, изграден на четвърти жилищен/пети/ етаж, със застроена площ от 70.66 кв.м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници на апартамента по акт за собственост: от север-калкан; от изток-външен зид; от юг-ап.№***; от запад-коридор и ап.№***;, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение  №*** с площ по акт за собственост 6.46 кв.м. и граници: от север-изба №***; от изток-коридор; от юг-изба №***; от запад-външен зид; ведно с принадлежащите към апартамента 5.24% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от четириетажната жилищна сграда с гаражи и мансарда, в която е изграден описаният недвижим имот, върху мястото, съставляващо поземлени имоти *** и ***, включени в УПИ XI - *** от кв.*** по плана на Пета градска част - ***, целият с площ от 569.60 кв.м., при граници на УПИ по акт за собственост: от север-УПИ И-***; от изток-УПИ III-***: от юг-УПИ Х1-***: от запад-улица, а на А.Б.П. правото на собственост върху описания недвижим имот.

Твърди се от ищците, че чрез упражняване на десетгодишна фактическа власт за периода  01.06.2001 г. - 20.11.2013 г. – явна, несмущавана и непрекъсвана – са придобили правото на ползване върху имота.

Въз основа на придобивна давност по силата на чл.85 ЗС може да се придобие не само собственост върху движима или недвижима вещ, но и друго вещно право върху недвижим имот, което зависи от действията върху имота, които в случая са свързани с ползване необезпокоявано и непрекъснато от 01.06.2001 г. - 20.11.2013 г. Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията по началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното постоянно осъществяване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се осъществява, съответстващо в случая на определеното вещно право на ползване върху имота. Ищците упражняват фактическа власт върху вещта на основание придобито право на ползване с Договор от  01.08.2006г., сключен с нотариален акт, вписан под ***, т.*** д.№ 16 603/2006 г. на АВ ***; за да придобият право на ползване върху вещта на основание изтекла придобивна давност за посочения период, е необходимо да са довели до знанието на ответниците обстоятелството, че осъществяват фактическата власт само до установените в разпоредбата на чл.56 ЗС рамки, а именно до възможността да се ползва имота и да се получават добиви от него. В този случай ищците не упражняват фактическата власт върху имота с цел да го придобият за себе си, тъй като тогава не би било налице владение на ограничено вещно право на ползване, а ще се упражнява правото на собственост в трите му правомощия, докато при правото на ползване се упражняват само част от правомощията на правото на собственост. Не се ангажират доказателства в хода на производството от ищците, при тяхна доказателствена тежест, за посочения период те да са променили намерението си да упражняват фактическа власт върху имота от основание закупеното право на ползване на основание упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се придобие правото на ползване, която промяна да е афиширана пред собственика на имота. Напротив, в дадените обяснения от М.П. по Дознание 432/2009 г. на ОД на МВР – сектор „ИП” – *** в качеството и на свидетел в Протокол за разпит на свидетел от 24.07.2009 г. се съдържа признание, че собственикът на процесния имот е А.П., а М.П. е закупила пожизнено право на ползване /който протокол Съдът възприема като извънсъдебно признание на неблагоприятни за ищците обстоятелства, подадената данъчна декларация по смисъла на чл.14 ЗМДТ вх.№ *** г. от А.П. и подадената данъчна декларация по смисъла на чл.14 ЗМДТ вх.№ ****  от А.П. като собственик и М.П. като ползвател на недвижимия имот – на основание Договор, сключен с нот. акт ***, т.***, д. 605/01.08.2006 г. - Писмо изх.№ **** от Община *** се излагат твърдения, че ищците ползват имота на основание закупено право на ползване, т.е.  действията на ищците обосновават извод, че те не афишират упражняване на фактическа власт върху имота с цел придобиване на правото на ползване след изтичането на предвидения в Закона срок, а афишират ползването на имота на основание закупено право на ползване.

При така изложеното Съдът приема исковете за неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено от ответниците М.С. и Д.С., но по делото не се представят доказателства за направените от тях разноски, поради което такива не им се присъждат.

Ето защо Съдът

 

                          Р       Е       Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:****– адв.Н.Н. против Д.С.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН ********** *** и А.Б.П., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено по отношение на Д.С.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН ********** и А.Б.П., ЕГН **********, че М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН **********  на основание давностно владение, упражнявано в периода 01.06.2001 г. – 29.05.2015 г., са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.493.1.20, , находящ се в сграда № ***, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.506.493, 56784.506.9561 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56784.506.493, предназначение на самостоятелни обект – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м., ведно с изба № *** с площ от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.493.1.21, 56784.506.493.1.19, 56784.506.493.1.22, под обекта - 56784.506.493.1.15, 56784.506.493.1.14, над обекта - 56784.506.493.1.24.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:****– адв.Н.Н. против Д.С.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН ********** *** и А.Б.П., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено по отношение на Д.С.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН ********** и А.Б.П., ЕГН **********, че М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН **********  са придобили на основание давностно владение, упражнявано в периода 01.06.2001 г. – 20.11.2013 г., правото на ползване на следния недвижим имот:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.493.1.20, , находящ се в сграда № ***, разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.506.493, 56784.506.9561 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 56784.506.493, предназначение на самостоятелни обект – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м., ведно с изба № *** с площ от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.493.1.21, 56784.506.493.1.19, 56784.506.493.1.22, под обекта - 56784.506.493.1.15, 56784.506.493.1.14, над обекта - 56784.506.493.1.24

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването на страните чрез изпращане на препис

 

 

 

СЪДИЯ: