Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 115

гр. Видин,08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

седемнадесети май

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

106

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от ЕТ „Сибила-Красимир Еленков“, против решение №111/21.03.2022г., постановено по  АНД №1297/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-2100030/21.12.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, и са присъдени разноски .

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се , че съдът се е произнесъл при противоречие в доказателствата, което не е преодоляно в хода на цялото производство. Сочи се , че при извършената проверка лицето Р. Е.е представила граждански договор , съобразно който тя е приела да изпълнява конкретна услуга- да замества търговеца при негово кратко отсъствие , като присъства в обекта и съдейства на клиентите , за което търговецът е следвало да й заплаща 4 лв/час. Сочи се , че инспекторите са задължили същата да попълни декларация , в която посочва конкретно работно време , размер на трудово възнаграждение , почивни дни и почивки в работни дни.  Сочи се и че съдът е игнорирал правнорелевантни факти-сметки за изплатени суми по консултантски услуги, обстоятелството, че се касае за една инцидентна проверка, не са потвърдени декларираните обстоятелства в декларацията. Сочи се , че обжалваното решение се основава на предположения . Сочи се , че е игнорирана съдебната практика , както и че е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.  Сочи се , че не е взето предвид и обстоятелството, че не е издадено постановление по чл.405а,ал.1 от КТ. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация в писмено становище оспорва жалбата като сочи , че е осъществено нарушението.Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд Видин е валидно , допустимо  и правилно.

Наказателното постановление е законосъобразно, като постановено в съответствие с изискването за форма на същото , при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. 

Наказанието е наложено за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ на основание чл.414,ал.3 от КТ .

Установява се по делото , че на 11.11.2021г. около 10,35ч. е извършена проверка от инспектори на ДИТ-Видин относно спазване на трудовото законодателство в обект-магазин за дрехи , втора употреба, стопанисван от касатора , като при проверката в обекта е установено да работи лицето Р. А. Е. като продавач-консултант. От лицето е попълнена декларация , в която същата  е декларирала работно време , трудово възнаграждение , почивни дни, почивки. От същата на 15.11.2021г. са депозирани сведения , в които е заявила , че е замествала титуляра поради здравословни проблеми за времето от 10,00ч. до 12,00ч. на 11.11.2021г. Проверяващите приели , че същата няма сключен трудов договор и такъв не бил представен , поради което на едноличния търговец като работодател на 25.11.2021г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, предявен и връчен на нарушителя.

От едноличния търговец е депозирано възражение, в което е посочено , че завареното в обекта лице не е работило като продавач консултант , а е присъствало в обекта , за да се обучава. Представен е и граждански договор №1  ОТ 05.11.2021г. , съобразно който същата следва да извършва продажба в обекта при спешното отсъствие на едноличния търговец при заплащане по 4 лв на час според отработените часове.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на търговеца е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.3 КТ. Прието е в наказателното постановление, че представеният граждански договор също е доказателство за извършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка е установена и от Районния съд, който  при така установената фактическа обстановка е приел , че е извършено вмененото нарушение, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Видно от установената по делото фактическа обстановка, от касатора е извършено нарушението , за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност , тъй като лицето Е. е било наето от касатора и е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За нарушението е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ, съгласно която разпоредба  работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв . С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ , така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ.

Предвид гореизложеното решението на ВРС , с което  е потвърдено наказателното постановление, е правилно като постановено в съответствие с материални закон  и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.   

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Не могат да бъдат споделени развитите доводи , че районният съд напълно е пренебрегнал представените доказателства-граждански договор и сметка за изплатени суми , тъй като видно от решението съдът изрично е обсъдил същите , като доводите му изцяло се споделят и от настоящата инстанция.Следва да бъде посочено отново във връзка с доводите в жалбата, че характерът на едно правоотношение се определя не от Инспекцията по труда или от работодателя , в частност от начина , по които работодателят е оформил отношенията си с работника,  а от характера и условията на изпълняваната дейност. Когато се предоставя работна сила отношенията се уреждат само като трудови . Видно от сключения граждански договор и изпълняваната дейност-продавач, характерът на извършваната от лицето дейност е предоставяне на работна сила и може да бъде осъществявана единствено като трудова. Дейността продавач или консултант в обект за продажба на стоки, независимо дали е свързано с приемане на парични суми или не , е дейност , която се характеризира с ритмичност и повтаряемост , а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на резултат – липсва договорен обем на работа . За да е налице граждански договор между страните следва да се предоставя само резултат, като изпълнителят следва да разполага както със собствени средства и оборудване , така и сам да създава организацията си на работа , да има собствена преценка на времето на работа и организация на работния процес. В случаите , когато е налице организация на работата от работодател , с негови машини, оборудване , технологичен процес, ръководен от работодателя, липса на свобода на работника да определя работното си време , почивките и отпуските, организацията на работния процес от наемащото го лице , същият предоставя единствено работна сила, а тези отношения съгласно императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ се уреждат само като трудови. Предвид горното не е предоставена на свободната преценка на работодателя дали да сключи граждански или трудов договор с наетия от него работник. Не води до такава възможност и временният характер на дейността, тъй като изрично разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ изисква отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови независимо от продължителността им.

Доводът , че съдът не се е съобразил и взел предвид представената съдебна практика, също е изцяло неоснователен , тъй като съдът е длъжен да постанови решение съобразно данните по настоящето дело , закона и вътрешното си убеждение , което и е сторил. Представената съдебна практика е по други дела , при направени по тях фактически установявания , като нито се установява идентичност , нито така представената практика е задължителна за съда.

Предвид гореизложеното развитите оплаквания от касатора са изцяло неоснователни и не съответстват на законовата регламентация.  Наказателното постановление е законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Не е допуснато нарушение и на чл.57 от ЗАНН , в каквато насока има оплаквания, като нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен и липсва основание за отмяна на наказателното постановление и на сочените формални основания. Наложената санкция е в минималния , предвиден в разпоредбата размер , поради което не може да бъде коригирана от съда.

Решението на Районен съд Видин като законосъобразно- мотивирано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,  следва да бъде оставено в сила.

С оглед отхвърляне на жалбата същото е законосъобразно и в частта относно разноските.

  При този изход на производството основателно е искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, за присъждане на разноски  за настоящата инстанция, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството–касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определена съгласно чл.27е във вр. с чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата. 

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №111/21.03.2022г., постановено по  АНД №1297/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2100030/21.12.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА ЕТ „Сибила-Красимир Еленков“, със седалище и адрес на управление гр.Видин, да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                             2.