Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 13.06.
2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на трети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 4665/2018 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявени искове с пр. осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В Исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” се твърди, че
в ищцовото дружество има открита партида с титуляр
ответника Д. Т. И., до която
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода.
Ответникът не е заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведената такава за периода от 01.01.2014
година до 31.03.2017 година.
На основание чл. 42 от ОУ било предвидено, че при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
образувано ЧГД № 339/2018 г. по описа на РС – Нова Загора. По посоченото
дело е издадена заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото
производство - Д. Т. И. за заплащане
цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2014
година до 31.03.2017 година, ведно с дължимата мораторна лихва.
На заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. Този срок съгласно чл. 415 ал.1 от ГПК е
изтекъл, като на съда не са представени доказателства, че иска е предявен.
Съобразно чл. 415 ал.2 от ГПК, съдът намира, че са налице обстоятелствата за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради което ОБЕЗСИЛВА заповед
за изпълнение на парично задължение № 253/29.03.2018 г., издадена в полза на
заявителя „Водоснабдяване и Канализация
- С.” ООД и прекратява ЧГД № 339/2018 г.
по описа на РС – Нова Загора, поради непредявяване на иск в указания срок.
С разпореждане от 23.10.2018 г. е указано на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да предяви процесуално допустим иск, тъй като
заповедта за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 339/2018 г. на РС –
Нова Загора е обезсилена.
На 05.11.2018 г. е постъпила молба от ищцовото дружество,
с която моли съда да допусне изменение на така предявените искове, като от
установителни преминават към осъдителни такива, а именно:
Да осъди Д. Т. И. да
заплати на ищцовото дружество сумата от 667,07 лева, от които главница – 548,53
лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г., в имот находящ се в гр. Нова Загора,
обл. С., ж.к. „Загоре” бл.14 вх.Б ап.2, мораторна лихва в размер на 118,54
лева, натрупана към дата 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски в
производството.
В предоставения едномесечен срок от назначения особен
представител на ответника е постъпил Отговор на исковата молба, в който се
счита иска за допустим, но се оспорват изцяло така предявените претенции по
основание и размер като неоснователни и недоказани. Прави се възражение за
погасителна давност върху претендираната сума.
В с.з. ищецът - „В и К - С.” ООД, редовно призован се представлява упълномощен представител, който
моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените в настоящото
производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от особен представител, който моли съда след анализ на
доказателствата да направи преценка на самия иск. Поддържа възражението за
погасителна давност върху претендираната сума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За периода от 01.01.2014 година до 31.03.2017 година ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” С. е начислило на ответника по делото Д. Т.И. сума за изразходвана питейна за обект в гр. Нова Загора, обл. С., ж.к. „Загоре” бл.14
вх.Б ап.2 на обща стойност 548.53 лева, върху която сума към 01.03..2018 г. е изтекла
мораторна лихва в размер на 118,54 лв.
На 26.03.2018 г. „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД
е подало заявление до Районен съд – Нова Загора с искане за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за
посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 253 от 29.03.2018
г. постановено по ЧГД № 339/2018 г., състав
на Районен съд – Нова Загора е осъдил ответника по настоящото гражданско дело
да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
548,53 лева главница, за доставена и консумирана питейна вода на
адрес: гр. Нова Загора, обл. С., ж.к. „Загоре” бл.14 вх.Б ап.2 за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г., обезщетение
за забава върху главницата в размер на 118,54
лева, начислена към 01.03.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 26.03.2018 г. и разноски в общ размер на 26 лева. Заповедта е обезсилена,
поради което е предявен осъдителен иск за претендираните суми.
Приети са като доказателство карнети за отчетена питейна
вода на абоната за периода от 03.09.2012 г. до
06.03.2018 г.
Ответницата за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г.
е била наемател на общинско жилище, находящо се в гр. Нова Загора, ж.к. Загоре
14- Б- 2, видно от писмо на Община- Нова Загора от 29.05.2019 г. Приложени са и
договори за наем за посочения период.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Видно от приетите по делото писмени доказателства
ищцовото дружество за периода от 01.01.2014 година до 31.03.2017 година е начислило на ответника по делото Д. Т. И. сума за изразходвана питейна
за обект в гр. Нова Загора, обл. С.,
ж.к. „Загоре” бл.14 вх.Б ап.2 на обща стойност 548.53 лева, върху която сума
към 01.03..2018 г. е изтекла мораторна лихва в размер на 118,54 лв., което се
установява от извлечението за дължими суми на абонат.
Ответникът е въвел като твърдение за недължимост на част
от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на
субективното право, поради не осъществяването му в предвидения от закона срок
за периода от 01.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Възражението е частично основателно. Течението на
погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното
право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасяват исканията за
принудително осъществяване на вземанията.
Вземането на ищеца е станало изискуемо
през месеца, следващ месеца през който е извършена доставката и към момента на
предприемане на действие от негова страна за реализиране на субективното му право 03.09.2018 г. са изтекли 3 години за периода
от 01.01.2014 г. до 31.07.2015 г, който срок е предвиден в чл. 111, буква В от ЗЗД, тъй като съгласно сочената разпоредба с изтичане на 3 годишна давност се
погасяват вземанията на кредитори за наем, лихви и други периодични плащания.
Безспорно в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква
ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след
края на месеца, след който е извършено
потреблението. Задълженията на ответника
за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена питейна вода са
повтарящи се ежемесечни и еднородни. В подкрепа на периодичния характер на
вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена във фактурите
е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен период за
заплащане на съответното задължение.
Размерът на начислената питейна вода за
периода от 01.01.2014 г. до 31.07.2015 г, е в размер на 230.29 лева
главница. С погасяването по давност на
вземането за главница се погасяват и произтичащите от нея допълнителни вземания
за лихви и разноски съгл. чл. 119 от ЗЗД. Именно заради така признатата не
дължимост на главницата не се дължат и мораторните лихви в размер на 71.42 лева.
В останалата си част предявените осъдителни искове за
осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество 318.24 лева главница
за доставена питейна вода за периода от 01.08.2015 г. до 31.03.2017 г. и
мораторна лихва в размер на 47.12 лв. са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Ответникът следва
да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 14.61 лв. заплатена д.т., 150 лева внесен депозит за особен представител
и 198 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д. Т. И.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27,
сумата 318.24 лева главница за консумирана и неплатена питейна вода за периода от 01.08.2015 г. до 31.03.2017 г. за обект в гр. Нова Загора,
обл. С., ж.к. „Загоре” бл.14 вх.Б ап.2,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 47.12 лева изтекла към 01.03.2018 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.09.2018
г. датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове до пълните им размери като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Д. Т. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – С.” ООД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27 направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете в размер 362.61 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: