РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Русе, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520101335 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Банка ДСК” АД гр. София, представляван от Юрий Благоев
Генов, изп. директор и Арно Рене Жюлиен, изп. директор, чрез процесуалния
си представител твърди в исковата молба, уточнена с молба вх.
№4242/23.03.2021г., че на основание Договор за кредит №8/16.03.2018г. е
предоставил на длъжника “Трейд Стейшън” ЕООД чрез управителя М. Д. Ц. и
на поръчителя М. Д. Ц., с който е сключен договор за поръчителство като
физическо лице, кредит в размер на 18000 лв с краен срок за погасяване
16.03.2021г. Съгласно договора, кредитът се издължава по погасителен план,
неразделна част от него (чл.5). Поради неизпълнение на договора за кредит –
липса на плащания от страна на кредитополучателя и на основание т.21 и т.22
от договора за кредит Банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и е изпратила до кредитополучателя и поръчителя
уведомления от 21.10.2020г., връчени на 11.11.2020г. чрез ЧСИ Венцислав
Маринов с район на действие Русенски окръжен съд. Подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №5870/2020г. на Русенския районен съд. Въз основа
на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист е образувано изп. дело №20208330400765/2020г. на ЧСИ Венцислав
Маринов. Книжата по делото са връчени на поръчителя при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си. Моли съдът да признае за установено
1
съществуването на вземането му, произтичащо от Договор за кредит №8 и
Договор за поръчителство, двата от 16.03.2018г., по отношение само на М. Д.
Ц., в условията на солидарност, за сумите 8404.75 лв главница, заедно със
законната лихва върху главницата от 14.12.2020г. до окончателното
изплащане, 676.78 лв договорена лихва за периода 30.12.2019 - 08.12.2020г.,
552.14 лв лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост
за периода 30.12.2019 - 08.12.2020г., 9.32 лв лихвена надбавка за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода 08.12.2020г.-14.12.2020г.,
84.04 лв заемни такси и 66 лв разходи при изискуем кредит. Претендира
разноските по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът М. Д. Ц. чрез назначения му особен представител оспорва
изцяло иска по основание и размер. Оспорва съдържанието на представените
писмени доказателства. Възразява, че не е имал възможност да изрази воля по
всяка от договорните клаузи, тъй като сключеният между страните договор е
бланков. Възразява срещу предвидените в т.21 от договора лихви (санкции).
Клаузата е неравноправна, както и другите включени в договора клаузи, тъй
като противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Моли да се
отхвърли иска поради неоснователност на претендираните суми.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е гр. дело
№5870/2020г. на Русенски районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №5870/2020г., че в производство по
чл.417 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №262326/16.12.2020г.
срещу длъжника “Трейд Стейшън” ЕООД, представляван от М. Д. Ц. и срещу
длъжника М. Д. Ц. да заплатят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД сумите:
8404.75 лв просрочена главница по Договор за кредит №8 и Договор за
поръчителство, двата от 16.03.2018г., заедно със законната лихва от
14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв редовна лихва за периода
30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихва за забава за периода 30.12.2019г. -
08.12.2020г., 9.32 лв лихва за забава след датата на настъпване на
изискуемостта за периода 08.12-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси, 66 лв
разходи при изискуем кредит, както и за 295.86 лв разноски по
производството. Съдът е постановил незабавно изпълнение и е издал
изпълнителен лист срещу длъжниците, образуван в изп. дело
№20208330400765 на ЧСИ Венцислав Маринов. Заповедта за незабавно
2
изпълнение е връчена на длъжника М. Д. Ц. при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си само срещу него.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения Договор за кредит №8/16.03.2018г. се вижда, че
ищецът е предоставил на “Трейд Стейшън” ЕООД (кредитополучател) кредит
в размер 18000 лв за оборотни средства с краен срок за погасяване
16.03.2021г. по погасителен план (Приложение №2), неразделна част от
договора. Съгласно т.9.1 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен
процент, формиран от сбора на 1M SOFIBOR и надбавка в размер на 8 %, но
не с по-малко от 8 %. Съгласно т.12, при неиздължаване на изискуемите
вноски по главницата и/или лихвите в уговорените срокове кредиторът
прилага санкциите по т.21 от договора. Неразделна част от договора са
Условията при сключване на договори за кредит и банкови гаранции с
клиенти – малки, средни и микропредприятия – т.32. Договорът, както и
Погасителният план са подписани от кредитополучателя и подписите му не
са оспорени.
Между ищеца и ответника М. Д. Ц. е бил сключен Договор за
поръчителство, който е имал за предмет обезпечаването на задължението по
Договора за кредит №8/16.03.2018г., сключен между ищеца и “Трейд
Стейшън” ООД, главен длъжник. От приложения на л.13 Договор за
поръчителство от 16.03.2018г. се вижда, че клаузите на този договор са
подписани от страните и не са оспорени по делото, поради което съдът
приема, че поръчителят е обвързан с ищеца по този договор.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице Р М Д. в съдебно заседание на 24.02.2022г., се
установява, че кредитополучателят е усвоил на 19.03.2018г. в пълен размер
сумата 18000 лв, предмет на Договор №8/16.03.2018г. За погасяване на
задължението по този договор са постъпили 9595.25 лв за главница, 2013.01
лв за лихви и 150.42 лв за такси. Последното постъпление на договорените
погасителни месечни вноски е направено на 30.12.2019г. От 11.11.2019г. е
преустановено погасяването на задължението по договора. Неиздължените
погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК - 14.12.2020г. са 13 бр. в общ размер 6730.99 лв, от които
3
частично дължими 2 бр. погасителни вноски с дати на падеж 10.11.2019г. и
10.12.2019г. в общ размер 690.35 лв и изцяло дължими погасителни вноски с
дати на падеж в периода 10.01-10.11.2020г. в общ размер 6040.64 лв.
Към 14.12.2020г., когато ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, дължимата сума от кредитополучателя
е в размер на 9801.09 лв, от които 8404.75 лв просрочена главница, в т.ч.
6347.43 лв просрочена редовно падежирала главница в периода 10.11.2019г. -
10.11.2020г. и 2057.32 лв предсрочно изискуема от 08.12.2020г. главница,
396.36 лв просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода
10.01.2020г. - 07.12.2020г., просрочена договорна лихва по т.21 в размер на
280.35 лв, начислена за периода от 30.12.2019г. до 07.12.2020г. или общо
676.71 лв договорна лихва, наказателна лихвена надбавка по т.т. 21а и 21б
преди датата на предсрочната изискуемост в общ размер 555.58 лв, начислена
за периода 30.12.2019г. - 07.12.2020г., наказателна лихвена надбавка по т.21в
след датата на предсрочната изискуемост в размер 14.01 лв, начислена за
периода 07.12.2020г.-13.12.2020г., 84.04 лв такси по кредита и разходи по
изискуем кредит – 66 лв.
Устно в съдебно заседание, вещото лице заключава, че размерът на
договорната лихва и размерът на лихвите за забава не надвишава петкратния
размер на законната лихва. Поради това възражението на особения
представител за нищожност на клаузите по т.9.1 и по т.21 от договора е
неоснователно - не се установява завишаване на лихвите над предвидения в
чл.19, ал.4 ЗПК размер. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, посочените клаузи не са
нищожни.
Не е налице и хипотезата на чл.21, ал.1 ЗПК, според която всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В случая не се установява
възнаградителната лихва да е в завишен процент, за което не са изложени
конкретни правни съображения.
От изложените по-горе данни е установено съществуването на
обезпеченото вземане и неизпълнението на главния длъжник. Съгласно текста
на Договора за поръчителство (чл.2), поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя-главен длъжник за изпълнението на всичките му
задължения по договора за кредит, а при неизпълнение - да ги изпълни при
4
договорените условия (чл.5). Следователно отговорността на поръчителя в
случая е възникнала и той следва да отговаря в пълния размер на предявения
иск, включително и по отношение на разноските по събиране на вземането –
чл.4. Това произтича и от разпоредбата на чл.140 ЗЗД, според която
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.
Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да
се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на
ищеца към ответника - солидарен длъжник, произтичащо от Договор за
кредит №8 и Договор за поръчителство, двата от 16.03.2018г., за сумите
8404.75 лв главница, заедно със законната лихва от 14.12.2020г. до
окончателното изплащане, 676.78 лв договорена лихва за периода
30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихвена надбавка за забава до датата на
настъпване на изискуемост за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 9.32 лв
лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода 08.12.2020г.-14.12.2020г., 84.04 лв заемни такси и 66 лв разходи при
изискуем кредит. Ответникът дължи на ищеца сумата 295.86 лв разноски по ч.
гр. дело №5870/2020г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
1596.19 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Банка ДСК”
АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул.
“Московска” №19, представлявано от изпълнителните директори Юрий
Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, ЕИК *********, към М. Д. Ц.
от гр. *********, ЕГН **********, произтичащо от Договор за кредит
№8/16.03.2018г. и Договор за поръчителство от 16.03.2018г., в качеството му
на солидарен длъжник, за сумите 8404.75 лв главница, заедно със законната
лихва, считано от 14.12.2020г. до окончателното изплащане, 676.78 лв
договорена лихва за периода 30.12.2019г. - 08.12.2020г., 552.14 лв лихвена
надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода
5
30.12.2019г. - 08.12.2020г., 9.32 лв лихвена надбавка за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода 08.12.2020г.-14.12.2020г., 84.04 лв
заемни такси и 66 лв разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА М. Д. Ц. да заплати на “Банка ДСК” АД сумите 295.86 лв
разноски по ч. гр. дело №5870/2020г. на РРС, както и 1596.19 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6