О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 61/20.10.2022 г.
20.10.2022 г., гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Велина Митева разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 112 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба от процесуалния
представител на Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас с искане за изменение на
Решение №109/19.09.2022 г. постановено по канд №112/2022
г. на ЯАС в частта за разноските, като се претендира да се намали адвокатското
възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции до неговия минимален размер
от 300 лева, поради отсъствие на елемента фактическа и правна сложност.
В дадения срок насрещната страна З.И. ***, чрез адв.И.С. *** с писмена молба оспорва искането като
неоснователно с претенция за отхвърлянето му.
В дадения срок ЯОП не взема становище по молбата.
След като се запозна с искането и приложените по
делото доказателства, съдът го приема за допустимо, но неоснователно поради
следното.
С Решение №109/19.09.2022 г. по канд
№112/2022 г. ЯАС е отменил Решение №50/18.06.2022 г. по анд
№ 20222310200060/2022 г. на Районен съд-Елхово, отменил е Наказателно
постановление № 2304/2021 г., издадено на 11.01.2022 г. от В.И. - * на ТД
Митница Бургас и е осъдил „Агенция „Митници“-ТД Митница Бургас да заплати на З.И.
*** със съдебен адрес ***, адв. И.С. направени по
делото разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 900 (деветстотин)
лева.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, приложим на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.144 АПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските, като чл.250, ал.1 ГПК посочва,
че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане.
В настоящия случай както в пледоарията пред районния
съд, така и в отговора на касационната жалба процесуалният представител на
Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от насрещната страна и е поискал намаляването му до
минималния предвиден в наредбата размер.
По силата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, т.е. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението е 300 лева при интерес до 1000 лева.
Поради това и доколкото с отмененото наказателно
постановление е била наложена глоба в размер на 966,67 лева, то 300 лева е
минималния адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие по делото за една съдебна инстанция.
Ето защо заплатения и присъден хонорар от 300 лева за
касационната инстанция е на фиксирания минимум и не подлежи на намаляване.
Не са налице законовите предпоставки за присъждане на
по-нисък размер и на разноските направени пред районния съд.
За осъществяването им е необходимо заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат да е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
На първо място не се предполага, че следва да налице
изключителна правна и фактическа сложност на делото, за да се заплати възнаграждение
за адвокат над минимално предвидения размер.
На второ място не отсъства елемента фактическа и
правна сложност, а същия е обичайния за този тип дела, без да се отличава с
отклонение в някаква насока, поради което и твърдението в молбата в този смисъл
е неоснователно.
На трето място не е налице прекомерност на заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат, съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото, т.к. за прекомерност не може да се приеме
двукратното му увеличение.
На четвърто място в тази връзка следва да се посочи,
че въззивната инстанция е такава по същество, където
се осъществяват редица процесуални действия по провеждане на защитата, в т.ч.
обосноваване на исканията и събиране на доказателства, което обуславя липсата
на прекомерност при заплащане на възнаграждение в двоен на минималния размер.
На пето място трябва да се съблюдава и свободната воля
на договарящите страни при определяне на адвокатското възнаграждение, без да се
стига да злоупотреба с право, каквото няма понастоящем.
Предвид посоченото настоящата инстанция приема, че
искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
Ямболският административен съд, първи касационен състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас за изменение на
Решение №109/19.09.2022 г. постановено по канд
№112/2022 г. на ЯАС в частта за разноските, като в полза на З.И. *** се присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение за всяка от двете
съдебни инстанции, а именно в минимален размер от 300 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/не се чете
2.
/п/не се чете