РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. гр. Лом, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200412 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, *, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК гр. Монтана
Наказателно постановление № М-22-22 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда да го отмени.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Л.А. от
МАК, която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява. Представлява се от гл.
експерт Цветомила Харалампиева, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като представя и писмена
защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № М-22-22 от 30.08.2021 г., на осн. чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за това, че като главен архитект
на община Лом на 27.05.2021 г. е издал Разрешение за строеж № 21 за
„Инсталация за производство на електрическа енергия с максимална мощност
до 30 kW“ в УПИ VIII-70, кв. 2а по плана на с. Станево, общ. Лом, при
неприложена улична и дворищна регулации към УПИ I-65 и УПИ II-69, кв. 2а
по плана на с. Станево, общ. Лом.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
В.В. е длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си
качество на 27.05.2021 г. същият издал разрешение за строеж № 21 за
„Инсталация за производство на електрическа енергия с максимална мощност
до 30 kW“ в УПИ VIII-70, кв. 2а по плана на с. Станево, общ. Лом“.
На 14.06.2020 г. служители на РДНСК – Монтана извършили служебна
проверка по чл. 156 ЗУТ. Констатирали, че разрешението за строеж е
издадено от арх. В. в нарушение на пар. 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ – при
неприложена улична и дворищна регулации към УПИ I-65 и УПИ II-69.
Съставен бил констативен протокол за извършената проверка, а на 17.06.2021
г. със Зaповед № ДК-11-М-3 разрешението за строеж и съгласуваните
инвестиционни проекти са отменени като незаконосъобразни. На 20.07.2021
г. инж. А.Д. – главен инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св.
Р.П., съставил АУАН № М-22 на В., за нарушение на пар. 8, ал. 5 от ПР на
ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В законоустановения срок от В.В. е
постъпило възражение против така съставения АУАН, с аргументи, че не е
извършил нарушение на ЗУТ. АНО оставил възражението без уважение и
издал атакуваното НП № М-22-22 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл. 232, ал.
1, т. 2 ЗУТ е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000.00
2
лева.
Както АУАН, така и издаденото НП притежават всички необходими
реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съществени
процесуални нарушения при съставянето на тези актове не са допуснати.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ: „Строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон“.
Пар. 8, ал. 5, предл. първо от ПР на ЗУТ определя, че „Строителство в
урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до реализиране на
една от възможностите по ал. 2“. Имотът, за който жалбоподателят В. е издал
разрешение за строеж, е УПИ по смисъла на пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ. Затова и
за него важи забраната, въведена с ал. 5 на същия параграф. Видно от
събраните по делото доказателства обаче, не е реализирана нито една от
възможностите, предвидени в ал. 2 на пар. 8 – нито са приложени
дворищнорегулационни планове, нито е поискано изменение на такива, нито е
поискано вътрешните регулационни линии на имотите да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Затова и
разрешеното строителство в конкретния УПИ със заварена неприложена
дворищна регулация, се явява недопустимо. Както правилно се отбелязва от
процесуалния представител на АНО - целта на посочената забрана е
гарантиране точното приложение на чл. 31 и сл. ЗУТ, касаещи
разположението на сградите в УПИ с оглед спазването на законоустановените
отстояния. От В. е допуснато нарушение на описаните в АУАН и НП
разпоредби – издадено е разрешение за строеж, което е в противоречие със
забрана, установена в ЗУТ. В скицата, върху която е издадена визата за
проектиране на главния архитект на община Лом, е отбелязано, че „няма
данни за прилагане на регулацията“. Това действително не означава
безспорно, че същата не е приложена. По делото обаче не са представени
никакви доказателства, че е приложена дворищна регулация на процесния
УПИ VIII-70 към УПИ I-65 и УПИ II-69, кв. 2а по плана на с. Станево. По
никакъв начин не са оборени констатациите на актосъставителя, а
впоследствие и на АНО, не е внесено съмнение в административното
обвинение. Описанието на нарушението е точно и не оставя съмнение за това
3
в какво точно се изразява – издадено е разрешение за строеж за определен
имот, без да са приложени улична и дворищна регулации. Действително,
излишно е било отбелязването „улична“, но този порок не е съществен и не
води до отмяна на наказателното постановление. По никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който видно и от подаденото
възражение срещу АУАН, и от жалбата срещу НП, ясно е разбрал за какво
точно е санкциониран. Както беше посочено, дворищна регулация липсва, но
въпреки това е издадено съответното разрешение за строеж. Затова и
правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя.
Чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда административно наказание глоба
от 1000 до 5000 лв. за длъжностно лице, което „съгласува, одобри или издаде
строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове“. В. е
длъжностно лице и в това си качество е издал разрешение за строеж в
нарушение на пар. 8, ал. 5, предл. първо във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен
съставът на административно нарушение по чл. 232, ал. 1 ЗУТ.
Административното наказание „глоба“ е наложено в минималния
размер, предвиден в същата разпоредба и не може да се приеме за
несправедлива санкция.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-22-22 от
30.08.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на ВЛ. М. ВЛ. от
гр. Лом, /, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
му е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ВЛ. М. ВЛ., ЕГН **********,
да плати на РДНСК гр. Монтана разноските за процесуално представителство
4
в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РДНСК гр. Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5