№ 375
гр. Ловеч , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500245 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 във вр. с чл.245 ал.3 от ГПК.
С разпореждане от 25.02.21 г. постановено по гр.д.№696/17 г. РС-Тетевен е оставил без
уважение молбата на адв.К.Б., в качеството на пълномощник на Д. П. Й. от с.Гложене,
Ловешка област-ответник по гр.д.№696/17 г. по описа на РС-Тетевен за издаване на обратен
изпълнителен лист за законна лихва върху сумата от 274,85 лв. за периода от 10.02.2018 г. до
10.02.21 г.
Подадена е частна жалба вх.№ 26069/15.03.21 г. от адв.Л. като проц.представител на Д. П.
Й. против това разпореждане с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в разрез с всички материални и процесуални правила. Счита, че в мотивите си
ТРС си противоречи, като твърди, че вземането за законна лихва не е безспорно по
основание и размер, а след това приема, че той е нормативно определен. Изтъква, че
съгласно чл.86 от ЗЗД размерът на законната лихва се определя от МС и тя е равна на
основния лихвен процент, определен от БНБ за периода плюс 10 пункта. Счита, че
неправилно съдът приема, че размерът на законната лихва подлежи на доказване в отделно
производство и цитира практика на ВКС в обратен смисъл. Твърди, че длъжникът по
принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т.е. не
съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото
да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението и в
този случай длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на
полученото съгласно чл.282 ал.6 чл.309 ал.2 и чл.245 ал.3 от ГПК. Счита, че законната лихва
се дължи до окончателното плащане на сумата и като вземане е безспорна като не се налага
установяването й в отделен исков процес, тъй като тя се дължи по силата на закона, а
1
размерът й е нормативно определен. Позовава се и на действието на т.6 от ТР №4/11.03.19 г.
постановено по т.д.№4/17 г. на ОСГТК на ВКС, като в конкретния случай твърди че към
датата на депозиране на молбата за издаване на обратен ИЛ-10.02.21 г. тази сума още не е
възстановена.
Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като неправилно, незаконосъобразно и в
противоречие с материалния и процесуалния правен ред, както и с трайната съдебна
практика, като върне делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на обратен
изпълнителен лист. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски в размер на
сумата от 16 лв. по представен списък по чл.80 от ГПК.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 4.03.21 г, а
частната жалба е подадена на 10.03.21 г. по пощата, следователно тя е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на молба за издаване на обратен
изпълнителен лист от адв.Белева като пълномощник на Д.П. с вх.№260425/16.02.21 г. В нея
се твърди, че САС е издал в полза на Д. П. Й. обратен изпълнителен лист за сума в общ
размер на 274,85 лв. представляваща събрани по изпъл.д.№20178790400657 на ЧСИ
Велислав Петров на основание издадения изпъл.лист №264/3.04.17 г. по чл.404 ал.1 от ГПК
и чл.405 ал.1 от ГПК издаден по ч.гр.д.№524/16 г. по описа на РС-Тетевен. Заявява, че
процесната сума е била заплатена по сметка на ЧСИ Велислав Петров от Д.Й. към датата
22.05.2019 г. и към 18.12.2019 г. тя е била по сметката на ЧСИ Петров. Заявява, че Й. има
право на обезщетение за вредите от изпълнението, а именно законна лихва върху събраната
сума.
Моли да бъде издаден в полза на Д.Й. обратен изпълнителен лист за законна лихва от
10.02.2018 г. до 10.02.2021 г. върху сумата от 274,85 лв.
С разпореждане от 25.02.21 г. постановено по гр.д.№696/17 г. РС-Тетевен е оставил без
уважение молбата на адв.К.Б., в качеството на пълномощник на Д. П. Й. от с.Гложене,
Ловешка област-ответник по гр.д.№696/17 г. по описа на РС-Тетевен за издаване на обратен
изпълнителен лист за законна лихва върху сумата от 274,85 лв. за периода от 10.02.2018 г. до
10.02.21 г.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно мотивите към т.6 от Тълкувателно решение №4/11.03.2019 г. по т.д.№4/17 г. на
ОСГТК на ВКС обратен изпълнителен лист се издава по ред на чл.245 ал.3 от ГПК само за
дължимите суми, които са безспорно установени, а именно:сумите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника
такси и разноски в изпълнителното производство. За разлика от тези суми, претенцията за
2
законна лихва за забава за изпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД не е
безспорна по основание и размер, като основателността й е обусловена от наличието на
забава и от деня на тази забава, които не богат да бъдат установявани в производството от
чл.245 ал.3 от ГПК. Предвид на тези съображение искането за издаване на обратен
изпълнителен лист за законната лихва върху сумата от 274,85 лв. за периода от 10.02.2018 г.
до 10.02.21 г. е неоснователно и следва д бъде оставено без уважение. В този смисъл е и
най-новата съдебна практика на ВКС опр.№184/29.04.20 г. по ч.т.д.№556/20 г, опр.
№129/18.03.21 г. по ч.т.д.№1947/20 г. на ВКС, опр. №176/16.09.20 г. по т.д.№219/18 г. на
ВКС и редица други все в същия смисъл, които са постановени след ТР №4/11.03.2019 г. по
т.д.№4/17 г. на ОСГТК, което е задължително за прилагане от съдилищата на основание
чл.130 ал.2 от ЗСВ.
В частната жалба са цитирани съдебни актове в обратния смисъл, но това е старата съдебна
практика, отпреди постановяване на ТР №4/11.03.2019 г, следователно не следва да се
прилага от съдилищата.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради
което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане от 25.02.2021 г. постановено по гр.д.
№696/17 г. на РС-Тетевен следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане от 25.02.2021 г. постановено по гр.д.
№696/17 г. на РС-Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3