РЕШЕНИЕ
№ 384
Стара
Загора, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен
съд – VIII състав, в публично съдебно
заседание на втори
ноември през две
хиляди двадесет
и трета година,
в състав:
Председател:
Златко
Мазников
при секретаря
Николина
Николова, като
разгледа
докладваното
от съдия Златко
Мазников административно
дело № 513 по
описа за 2023 година,
за да се
произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118,
ал. 3 във
връзка с ал. 1
във връзка с чл.
117, ал. 3 във
връзка с ал. 2, т.
1 във връзка с ал.
1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за
социално
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба Г.Д.Д.
***, подадена
чрез
пълномощник
съобразно
приложено
пълномощно (л. 47) – адв. Н.А. ***,
против решение
№ 2153-23-25 от 20.07.2023 г.,
издадено от
директора на
Териториално
поделение на
Националния осигурителен
институт (ТП
на НОИ) Стара
Загора, с
което се
оставя без
уважение жалбата
му с вх. № 1012-23-66 от
14.07.2023 г. против
разпореждане
№ ********** от 08.06.2023 г. на
ръководител
„Пенсионно
осигуряване“ (ПО) при
ТП на НОИ
Стара Загора,
като
неоснователна,
и се
потвърждава
разпореждане
№ ********** от 08.06.2023 г. на
ръководител
„ПО“ при
ТП на НОИ
Стара Загора.
В
жалбата се
съдържат
оплаквания
за постановяване
на
оспореното
решение в
нарушение на
материалния
закон и
административнопроизводствените
правила. По
тези съображения
се иска
отмяна на
обжалваното
решение, като
незаконосъобразно.
Претендират
се направените
разноски по
делото.
Ответникът
– директор на
ТП на НОИ
Стара Загора,
чрез
процесуалния
си
представител
съобразно
приложено пълномощно
(л. 53) –
главен
юрисконсулт Т.И.,
оспорва
жалбата като
неоснователна
и моли да
бъде
отхвърлена.
Претендира
за
юрисконсултско
възнаграждение
и прави
възражение
за
прекомерност
на заплатения
от
жалбоподателя
адвокатски
хонорар.
При
преценка на
събраните по
делото
доказателства
съдът приема
за
установено
от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
Г.Д.Д. е роден
на *** г.
Със
заявление,
заведено в ТП
на НОИ Стара
Загора с вх.
№ 2112-23-63 от 27.01.2017 г. (л. 11 – 13),
жалбоподателят
поискал да му
бъде отпусната
лична пенсия
за
инвалидност
поради общо
заболяване,
представяйки
ЕР № 2696 от 02.12.2015 г. на Първи
състав на ТЕЛК
към УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст.
Киркович“ АД
гр. Стара Загора
(л. 14 – 15), с
което му била
определена
64% трайно
намалена
работоспособност
за срок от
три години с
дата на
инвалидизиране
21.01.2015 г., поради
общо
заболяване
„Състояние след
ексцесия на
дясна
околоушна
слюнчена жлеза
по повод Са
ТзНоМо;
слепота на
дясно око“ с
водеща
диагноза „Злокачествено
новообразувание
на околоушната
слюнчена
жлеза (паротис)“.
С разпореждане
№ **********
от 31.01.2023 г.,
издадено от ръководител
„ПО“ при
ТП на НОИ
Стара Загора (л. 28), на
основание чл.
98, ал. 1 от КСО на жалбоподателя било
отказано да
се
отпусне
лична пенсия
за
инвалидност
поради общо
заболяване с
мотива, че
към датата на
инвалидизареното
си няма
изискуемия
се съобразно
възрастта му осигурителен
стаж по чл. 74, ал.
1, т. 2 от КСО –
една година,
а има 09 месеца
и 13 дни
осигурителен
стаж. По делото
няма данни
това
разпореждане
да е било
обжалвано.
Със
заявление,
заведено в ТП
на НОИ Стара
Загора с вх. №
2112-23-331 от 10.04.2023 г. (л. 29 – 31),
жалбоподателят
отново поискал
да му бъде отпусната
лична пенсия
за
инвалидност
поради общо заболяване,
представяйки
ЕР № 91088 от 05.04.2023 г. на
Първи състав
на ТЕЛК към
УМБАЛ „Проф.
Д-р Ст. Киркович“
АД гр. Стара
Загора (л. 34 – 35), с
което му била определена
69% трайно
намалена
работоспособност
за срок от
три години с
дата на
инвалидизиране
21.01.2015 г., поради
общо
заболяване и
водеща
диагноза „Злокачествено
новообразувание
на околоушната
слюнчена
жлеза (паротис)“.
Оценката на
трайно
намалената
работоспоспобност/вид
и степен на
увреждане,
датата и
срока на
инвалидизиране
на
жалбоподателя,
определени с
ЕР на ТЕЛК № 91088
от 05.04.2023 г., били
потвърдени
на основание
чл. 98 от КСО от
медицинска
комисия при
ТП на НОИ
Стара Загора
с решение № 2853
от 17.05.2023 г. (л. 36 – 37).
С
разпореждане
№ **********
от 08.06.2023 г.,
издадено от ръководител
„ПО“ при
ТП на НОИ
Стара Загора (л. 8),
на основание
чл. 98, ал. 1 от КСО
на жалбоподателя
било отказано
да се
отпусне
лична пенсия
за
инвалидност
поради общо
заболяване с
мотива, че
към датата на
инвалидизареното
си няма
изискуемия
се съобразно
възрастта му
осигурителен
стаж по чл. 74, ал.
1, т. 2 от КСО –
една година,
а има 09 месеца
и 13 дни осигурителен
стаж.
Разпореждане
№
********** от
08.06.2023 г. било
съобщено на
жалбоподателя
на 26.06.2023 г. (л. 9) и с
жалба вх. № 1012-23-66
от 14.07.2023 г. (л. 10) той
го оспорил
пред
директора на ТП на НОИ
Стара Загора.
С
обжалваното решение
№ 2153-23-25 от 20.07.2023 г. (л. 4 – 5) директорът
на ТП на НОИ
Стара Загора споделил
изцяло изводите
на
долустоящия
административен
орган,
като посочил,
че
жалбоподателят,
ако и да
отговяра на
изискването
на чл. 72 от КСО,
няма право
на пенсия за
инвалидност
поради общо
заболяване,
тъй като съобразно
възрастта му не
отговаря на
изискването за
осигурителен
стаж по чл. 74, ал.
1, т. 2 от КСО –
една година
към датата на
инвалидизиране.
Прието е въз
основа на
документите
в
пенсионното
досие и
данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, че жалбоподателят
има общ
осигурителен
стаж 07 години
и 27 дни, от
който 09
месеца и 13 дни
е придобит към
датата на
инвалидизиране
– 21.05.2015 г., а след
тази дата – 04
години, 11
месеца и 20 дни,
като е
направена
подробна
разбивка на
осигурителния
стаж по
години. По
тези
съображения
и на
основание чл.
117, ал. 3 от КСО е
оставена без
уважение
жалбата с вх.
№ 1012-23-66 от 14.07.2023 г. и е потвърдено
изцяло
разпореждане
№ ********** от 08.06.2023 г. на
ръководител
„ПО“ при
ТП на НОИ
Стара Загора.
Оспореното
решение е
съобщено на
жалбоподателя
на 27.07.2023 г. (л. 6 – 7), а
жалбата
против него е
подадена на
10.08.2023 г.
При така
установената
фактическа
обстановка
съдът
направи
следните
правни
изводи:
Оспорването,
като
направено от
лице с правен
интерес –
заявител, за
когото
административният
акт е
неблагоприятен,
в законово
установения
срок по чл.
118, ал. 1 от КСО и
против акт,
подлежащ на
съдебно
обжалване и
контрол за законосъобразност,
е
процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество,
жалбата е
неоснователна.
Обжалваното
решение № 2153-23-25
от 20.07.2023 г. на
директора
на ТП на НОИ
Стара Загора е
постановено
от
материално и
териториално
компетентния
административен
орган съгласно
чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, в
предвидената
по чл.
59, ал. 2 от АПК
във връзка с чл.
117, ал. 5 от КСО
писмена
форма и
съдържа
всички
съществени
реквизити,
включително
фактически и
правни
основания за
неговото
издаване.
При
постановяване
на оспореното
решение не са
допуснати
съществени нарушения
административнопроизводствените
правила и
материалния
закон е
приложен
правилно, а
направените в
жалбата
оплаквания в
тази носока
са бланкетни
и не се
подкрепят от
събраните
доказателтва.
Съгласно
чл. 72 от КСО
пенсия за инвалидност
се определя
на лица с 50 и
над 50 на сто
трайно
намалена работоспоспобност/вид
и степен на
увреждане. В
случая с ЕР
на ТЕЛК на
жалбоподателя
е определена
69% трайно намалена
работоспоспобност/вид
и степен на
увреждане с
дата на
инвалидизиране
– 21.05.2015 г.
Съгласно
чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО
осигурените
придобиват
право на
пенсия за
инвалидност
поради общо
заболяване,
ако са
загубили
работоспоспобността
си и имат
осигурителен
стаж,
придобит до
датата на
инвалидизирането,
а за слепите
по рождение и
за
ослепелите
преди
постъпване
на работа – до
датата на
заявлението
по чл. 94, както
следва: до
25-годишна
възраст – до
една година.
В случая
релевантна е
датата на
инвалидизиране,
тъй като не се
установява, а
и не се
твърди
жалбоподателят
да е сляп по рождение
или да е
ослепял
преди
постъпване
на работа,
като
изводите на
пенсионния
орган и на
решаващия
орган за
придобит от
жалбоподателя
осигурителен
стаж до тази
дата в размер
09 месеца и 13 дни
кореспондират
с
представените
с преписката
доказателства
в тази насока
(л. 18 – 23, 25 – 27, 38 – 41), а
жалбоподателят
не ангажира
доказателства,
които да ги
оборват.
Гореизложеното
означава, че са
налице
материално-правните
предпоставки
за издаване
на обжалваното
решение и
потвърденото
с него разпореждане
в смисъла, в
който те са
постановени,
тъй като към релевантния
за спора момент
– датата на
инвалидизиране,
жалбоподателят
е имал
навършени 24
години, но не
е бил
навършил 25
години, а
осигурителният
му стаж е бил
по-малко от изискумия
се по закон съобразно
възрастта му –
една година.
По тези
съображения съдът
намира, че оспореното
решение е законосъобразно
и жалбата
против него
следва да
бъде отхвърлена,
като
неоснователна.
Предвид
изхода от
спора,
съобразявайки
фактическата
и правна сложност
на делото,
жалбоподателят
следва да
бъде осъден
да заплати на
на
ТП на НОИ
Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение,
определено в минималния
размер по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 от
АПК и чл.
24 от Наредбата
за заплащането
на правната помощ – 100 лева.
Водим от
горните
мотиви,
Старозагорският
административен
съд на
основание чл.
172, ал. 2, предложение
последно от
АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д.,
ЕГН **********, против
решение № 2153-23-25
от 20.07.2023 г.,
издадено от
директора на
Териториално
поделение на
Националния
осигурителен
институт Стара
Загора, с
което се оставя
без уважение
жалбата му с
вх. № 1012-23-66 от 14.07.2023 г. и
се
потвърждава
разпореждане
№ ********** от 08.06.2023 г. на
ръководител
„Пенсионно
осигуряване“ при Териториално
поделение на
Националния
осигурителен
институт Стара
Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Д.Д.,
ЕГН **********, да
заплати на
Териториално
поделение на
Националния
осигурителен
институт
Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение
в размер на
сумата от 100 (сто)
лева.
Решението
подлежи на
обжалване с
касационна жалба
в 14-дневен
срок от
съобщаването
му на страните,
ведно с
препис от
него, пред
Върховния
административен
съд.