Р Е Ш Е Н И Е
№262731/1.11.2021г.
гр.Варна 1.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2997/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото ТД „Е.п.“ АД сочи, че ответницата Р. С., е
негов клиент с клиентски №**, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер №**********, гр.Варна, **.
На основание чл.410 от ГПК, във връзка с
чл.107 от Закона за енергетиката в Районен Съд - Варна е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което е
образувано ч.г.д. №15442/2020г на ВРС.
Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има
неизплатени задължения в общ размер на 583.01лв. за посочения обект, като в посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 502.79лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода 13.02.2019г. - 03.10.2019г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 80.22лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
06.11.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№**,
към същата дата.
Моли да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите от 282,94лв. главница за
консумирана ел.енергия за времето от 13.02.2019г. до 1.03.2019г. и 46.29лв.
лихва за времето от 1.03.2019г. до 6.11.2020г. и сторените по исковото и
заповедното производства разноски.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала
възражение в което сочи, че оспорва изцяло исковата претенция както по
основание, така и по размер и считам, че същата е неоснователна.
Оспорва, че е клиент на „Е.п." АД, както и че между страните има валидно
сключено договорно отношение за доставка на електрическа енергия.
Оспорва и представените с исковата молба
документи, едностранно изготвени от ищеца. Същите представляват едностранно
изготвени от ищеца частни документи, сочещи изгодни за него факти, не носят
подписа на ответника, и като такива не притежават обвързваща материална
доказателствена сила спрямо ответницата.
На следващо място оспорва, че средството за
търговско измерване (СТИ), с което е измерена твърдяната да е доставена и потребена ел. енергия за процесния
период е било в техническа изправност, както и че същото е било в метрологична
годност, както и че отчетената ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната.
Счита, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№15442/2020г. по описа на ВРС, ХХХI-ти състав за парично задължение, представляващо главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№** за периода от 13.02.2019г. до 3.10.2019г., ведно със законната лихва, изчислена от 2.03.2019г. до 6.11.2020г., както и сумата от 75лв. разноски. Длъжникът не е бил открит на адресите си поради което е указана на заявителя възможността да предяви настоящия иск.
Като писмени доказателства по делото са приети: извлечение от сметка към 6.11.2020г., фактура №**********/13.02.2019г., №**********/13.03.2019г., справка за потребление то през последните 12/24/36м. към 29.01.2021г., извлечение за фактури и плащания към 28.01.2021г., справка от агенция по вписванията, общи условия на ищеца.
Ищцовата страна в хода на производството е представила доказателства за извършено плащане на претендираните главници и лихви, като процесуалният представител на ответника не е изразил конкретно становище по този новонастъпил факт.
От представените от ищеца разпечатки – извлечения за фактури и плащания се установява, че ответницата страна е извършила плащане на всички претендирани суми поради кото съставът намира, че искът следва да се отхвърли, но не като недоказан, а поради настъпило в хода на производството изпълнение на задължението.
Следва обаче ответницата да се осъди да заплати на ищеца сторените от него разноски в заповедното и исково производства като по заповедното се дължи сумата от 75лв., а по исковото 475лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на настоящото производство изпълнение на задължението предявеният от „Е.П.“ АД, *** срещу Р.А.С. ЕГН********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите от
282,94лв. главница за консумирана ел.енергия за времето от 13.02.2019г. до 1.03.2019г. и 46.29лв. лихва за времето от 1.03.2019г. до 6.11.2020г. присъдени по заповедното гр.д.№15442/2020г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.С. ЕГН********** *** 15 3 37 да заплати на „Е.П.“ АД, *** сумите от 75лв. разноски по заповедното производство и 475лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: