№ 272
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501737 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 30470/29.12.2022 г. от М. В. Д., чрез адв. И. В., с искане
за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1492/24.11.2022
г., като бъдат присъдени направените от молителката разноски в производство пред първа
инстанция, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Ч. А. М., чрез адв. Л. Ш., изразява
становище за неоснователност на молбата, в условията на евентуалност отправя искане да
бъдат присъдени разноски съобразно на броя и размера на уважената част от исковите
претенции.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна.
В настоящият случай, производството е образувано по въззивни жалби вх.
№264984/04.05.2022 г. и вх. №295588/02.08.2021 г. на М. В. Д. срещу Решение
№260233/18.04.2022 г., постановено по гр. д. №19107/2020г. по описа на ВРС, 17-ти състав,
в частта с която е отхвърлена претенцията срещу Ч. А. М. за заплащане на сумата от 5500
евро, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, алтернативно- чл.59 ЗЗД, както
и в частта, с която са отхвърлени предявените от нея срещу Ч. А. М. искове с правно
основание чл.127, ал.2, вр. чл.74, вр. чл.155, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 4027.83
евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 год., сключен с „Банка ДСК“
АД за периода 13.11.2013г.–20.08.2019г.; и сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер
на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на
молбата 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 от ЗЗД.
1
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1492/24.11.2022 г., с което е отменил
решение №262232/09.07.2021г., постановено по гр. дело №19107/2019 г. по описа на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от М. В. Д. срещу Ч. А. М. искове както следва: с
правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.74, вр. чл.155, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата
4027.83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни
вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 год., сключен с
„Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013г.–20.08.2019г.; сумата 1031.00 евро, представляваща
общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до
подаване на молбата 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 от ЗЗД,
като вместо това е осъдил Ч. А. М. да заплати на М. В. Д. сумата от 4027.83 евро,
представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 год., сключен с „Банка ДСК“ АД за
периода 13.11.2013г.–20.08.2019г. ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване
на иска – 20.12.2018 г. до окончателното изпащане на главницата на осн. чл. чл.127, ал.2,
ЗЗД вр. чл. 32, ал.2 СК; сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за
забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата -
20.12.2018г. на осн. чл. 86 ЗЗД. С решението си съставът на ВОС е обезсилил решение
№262232/9.7.2021г., постановено по гр. дело №19107/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с
която се оставят без разглеждане предявените в условие на евентуалност иск претенции на
М. В. Д. срещу Ч. А. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за заплащане на
сумата 5058.83 евро и за заплащане на сумата 5500 евро, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на молбата до окончателното им изплащане, с които суми
ответникът се е обогатил, а ищцата е обедняла, след като е погасила негови задължения като
кредитополучател по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с ,,Райфайзенбанк България" АД до
въззобновяване на производството по предявения главен осъдителен иск за заплащане на
сумата 7800 евро, представляваща общия размер на заплатените от М. В. Д. месечни вноски
по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с „Райфайзенбанк /България/ АД, ведно с лихвата
върху всяка заплатена месечна вноска, считано от деня на плащането за периода м.ноември
2008 г. – м.юли 2010 г., съгласно уточняваща молба от 05.01.2020 г., производството по
който е спряно с влязло в сила протоколно определение от 24.11.2020 г., на осн.чл.229, ал.1,
т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. 1750/2018 г. по опис на ВОС по
преюдициален спор.
Решение №260233/18.04.2022г., постановено по гр. дело №19107/2019 г. по описа на
ВРС е обезсилено като вместо това производството по иска на М. В. М.а срещу Ч. А. М. за
заплащане на сумата в размер на 5500 евро, представляваща лични средства на ищцата с
които е заплатена част от цената на апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик", бл.302, придобит по време на брака на страните, ведно с обезщетение за забава
върху главницата от влизане в сила на решението по извършване на делбата по гр.д.№
18208/2010 г. на PC Варна - 20.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, предявен
на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1, алтернативно –чл. 59 ЗЗД е прекратено поради недопустимост на
иска.
В резултат на това произнасяне в полза на М. В. Д. са присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 965.40 лв., на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени
по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед изхода на спора, са налице основания за присъждане на разноски в полза на
М. В. Д. съразмерно на уважената част от исковите й претенции, в това число и тези при
2
предходното разглеждане на делото.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от М. В. Д. пред ВРС,
като съответно е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство, съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК (л. 283 от делото на ВРС) страната е претендирала присъждане на разноски в
размер на 3040.41 лв., включващи: платена държавна такса в размер на 1195.41 лв., платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1535 лв. и депозит за вещо лице в размер на 310 лв.
За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила платежни
нареждания от 12.02.2019 г., 08.10.2020 г. и 19.02.2021 г.
Пред първата инстанция е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съдът приема същото за неоснователно, доколкото
претендираният размер е съобразен с броя на предявените искове, фактическата и правна
сложност на спора, както и с характера на извършваните процесуални действия в
производството пред ВРС.
Предмет на разглеждане са били кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, а в условие на евентуалност
осъдителни искови претенции с правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Видно
от представения пред ВРС списък и договор за правна защита, липсва разграничение какъв
размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради което съдът
приема, че същото се претендира като глобална сума за защита по спора и същото следва да
бъде редуцирано съразмерно с уважения иск, а именно: от 1535 лв. на 511.66 лв.
Направените разноски за държавна такса следва да бъдат присъдени до размер от 430.28 лв.,
а за изготвяне на експертизи - в пълен размер.
По изложените съображения, молбата за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № 1492/24.11.2022 г. в частта за разноските е основателна. С въззивното
решение са присъдени разноски в полза на М. В. Д. в размер на 965.40 лв., поради което
следва да бъде присъдена в полза на страната разликата между пълния размер на дължимите
разноски и присъдените такива, възлизаща на 1251.95 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1492/24.11.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 1737/2022 г. по описа на ВОС, като
ОСЪЖДА Ч. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк.”Вл. Варненчик” бл. 308,
ет. 2, ап. 38, да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк.”Вл. Варненчик”
бл. 302, вх.3, ап.20, допълнително сума в размер на 1251.95 лв. /хиляда двеста петдесет и
един лева и 95 стотинки/, представляваща разликата между присъдените с Решение №
1492/24.11.2022 г. разноски в размер на 965.40 лв. до пълния размер от 2217.35 лв. на
дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4