№ 64
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500543 по описа за 2021 година
С решение №260134/8.11.2021г. по гр.д.№271 по описа за 2021г. на НПРС ,съдът е
признал за установено, че ответниците М. Г. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес:с.
Ц... и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес с. Ц... ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на
управление гр. С...., представлявана от изпълнителния директор С.А.П., с пълномощник по
делото юрисконсулт Д.И.Д. СУМИТЕ в размер на : 3 994 евро /три хиляди деветстотин
деветдесет и четири евро/- главница; 4 128,97 евро /четири хиляди сто двадесет и осем евро
и деветдесет и седем евроцента/- договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2
362,17евро /две хиляди триста шестдесет и две евро и седемнадесет евроцента/- наказателна
лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г./, 50.26 евро /петдесет евро двадесет и шест
евроцента/- договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г., 377,84 евро /триста седемдесет
и седем евро и осемдесет и четири евроцента/- наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г.
до 02.11.2020 г.; 23,30 евро /двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от
03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г.
до изплащане на вземането /за което е издадена Заповед № 260157/27.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.
№1218/2020 г.по описа на НПРС /, отхвърлил е предявения от ищеца“ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... срещу ответниците М. Г. ИВ. с
ЕГН:**********, и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за следните суми: договорна
лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г. за разликата над 50.26 евро до претендирания
размер от 78.25 евро, както и за сумата от 30.68 евро-/тридесет евро шестдесет и осем
евроцента /- непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ Я.Б. съгласно фактура
№*********/25.10.2019г,като неоснователен и недоказан, присъдил е на ищеца ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... направените в заповедното производство по
ч.гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 580.10лв и
направените в исковото производство/по гр.д.№271/2021 г.по описа на НПРС/съдебни и
деловодни разноски в размер на 880.10лв.
Решението е обжалвано от двамата ответници М. Г. ИВ. и ИВ. Д. ИВ. , и двамата
1
действащи ,чрез пълномощника си адв.Б.Л. от САК в частта му с която е признато за
установено ,че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата от 3 994 евро
главница; 4 128,97 евро договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17евро
наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г., 50.26 евро договорна лихва от
13.03.2020 г. до 13.05.2020г., 377,84 евро наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
02.11.2020 г.; 23,30 евро законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, като незаконосъобразно
и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да
бъде отменено в обжалваната му част и вместо това съдът да постанови ново с което да
отхвърли предявените искове изцяло и да им се заплатят разноските по делото, а на
адвокат Б.Л. от САК да се присъди адвокатски възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство във въззивното производство , тъй като същите били
материално затруднени и се представлявали на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София действаща , чрез
пълномощника си старши юрисконсулт Д.И.Д. е депозирала отговор на въззивната жалба с
която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
съдът е издал Заповед № 260157/27.11.2020г.за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. №1218/2020 г.по описа на НПРС,с която е
разпоредил ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Г. ИВ. с ЕГН:********** и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
СУМАТА от 3 994 евро /три хиляди деветстотин деветдесет и четири евро/- главница; 4
128,97 евро /четири хиляди сто двадесет и осем евро и деветдесет и седем евроцента/-
договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г.; 2 362,17евро /две хиляди триста шестдесет
и две евро и седемнадесет евроцента/- наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г.;
78,25 евро /седемдесет и осем евро и двадесет и пет евроцента/- договорна лихва от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 377,84 евро /триста седемдесет и седем евро и осемдесет и
четири евроцента/- наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро
/двадесет и три евро и тридесет евроцента/- законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.;
30,68 евро /тридесет евро и шестдесет и осем евроцента/- разноски по връчването, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски от 430,10 лв. /четиристотин и тридесет лева и десет ст./ -
заплатена от заявителя държавна такса и 150 лв. /сто и петдесет лева/- юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение и съдът на осн.чл.415 ал.1 т.1 ГПК е дал на заявителя едномесечен срок за
предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в
законоустановеният едномесечен срок ,поради което е и допустим и следва да се разгледа.
Предмет на настоящото въззивно производство е искането на ищеца съдът да признае
2
за установено ,че двамата ответници му дължат солидарно сумата от 3 994 евро главница;
4 128,97 евро договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17евро наказателна
лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г., 50.26 евро договорна лихва от 13.03.2020 г. до
13.05.2020г., 377,84 евро наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.;
23,30 евро законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането,
Видно от Договор №076LD-R-001083/16.12.2011r. зa банков кредит “Първа
инвестиционна банка“АД е предоставила на кредитополучателите М. Г. ИВ. и ИВ. Д. ИВ.
банков кредит в размер на 4050 евро по разплащателна сметка с
IBANBG72FINV91501004329264 за погасяване на съществуващи задължения по договор за
кредит №076LD-R-000591 от 17.03.20 10г. Срокът за усвояване на кредита е до 23.12.2011г.
Крайният срок за погасяване на кредита е 26.11.2021г. Страните са уговорили лихви,такси и
комисионни по кредита - ГПР е 18.90%,ГЛП-16.5%, РЛП - 7.99%,надбавка към референтен
лихвен процент -8.51%. Общо дължимата сума е договорена в размер на 8380.73лв.,платима
на 120 месечни вноски, съгласно приложения погасителен план,неразделна част от
договора,подписан и от двете страни.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза пред НПРС е
установено ,че банковият кредит е преведен по разплащателната сметка .
IBANBG72FINV91501004329264 на 19.12.2011г. За погасяване на поетите по договора
задължения, кредитополучателите са направили пет погашения, съответно- на 26.12.2011г.-
25.52 евро -главница и 12.99 евро-договорна лихва ,на 16.01.2012г.-30.48 евро-главница, на
26.01.2012г.- 0.19 евро-договорна лихва, на 16.03.2012г.- 4.62 евро-договорна лихва и на
27.04.2012г.- 4.16 евро-договорна лихва. Кредитът е в просрочие, считано от 26.01.2012г.
Размерът на просрочената главница към 24.11.2020г.е 3 994.00 евро, 2/размерът на
непогасената договорна лихва за периода от 26.01.2012г.до 02.11.2020г.вкл.,дължима на
основание 4 от договора за кредит е 4 135.65 евро, 3/размерът на наказателната лихва за
периода от 26.01.2012г.до 12.03.2020г.включително дължима на основание т.10 от договора
за кредит е 2 536.23 евро, 4/размерът на непогасената договорна лихва,начислена за периода
от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.включително,дължима на основание т.4 от договора за кредит
е определена на 50.26 евро, 5/размерът на наказателната лихва,начислена за периода
04.05.2020г.до 02.11.2020г.вкл.дължима на основание т.10 от договора за кредит,според ССЕ
е в размер на 189.19 евро и 6/размерът на законната лихва,начислена да периода от
03.11.2020г.до 23.11.2020г.включително ,според вещото лице е в размер на 23.30 евро.
Чрез ЧСИ Я.Б.,с рег.№775 на КЧСИ, „Първа инвестиционна банка „АД е отправила
покана до ответниците, в качеството им на длъжници, за доброволно изпълнение на
остатъка по кредита в общ размер на 9 864.28 евро,в това число просрочени задължения 8
318.62 евро., като при неизпълнение е посочено, че с изтичане на срока,Банката ще упражни
правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем /на основание раздел X т.10.1.2
буква“а“ от Общите условия /.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по договор за
потребителски кредит, наказателна лихва и законни лихви .
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва.
3
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че двамата ответници са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателите уговорената сума и същата е била
получена по тяхна сметка. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила
в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по
договора.
Ответниците във въззивната си жалба възразяват ,че договорът е нищожен тъй като
липсвала ясно определена методика за промяна в лихвения процент ,както и не ставало ясно
откъде идва разликата между годишен лихвен процент и годишен процент на разходите
.Също така липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита . Предвид
гореизложеното кредитното правоотношение между страните било недействително на
осн.чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. С договора за кредит са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.9, като в раздел ІV от ОУ ,които са неразделна част от него и с
които двамата ответници са били запознати при сключването на договора подробно е описан
размерът ,начина и методиката по която се формира приложимия лихвен процент по
договора, ,сроковете за промяна ,обстоятелства от които зависи промяната и др. Спазени
са изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , тъй като в договора в чл.9 изрично е посочен
размер на ГПР от 18.90% и той не надвишава размера посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното възражението за недействителност на договора е неоснователно.
Във въззивната си жалба двамата ответници възразяват срещу дължимостта на
неустойката по договора регламентирана в чл.10 от същия , тъй като тази уговорка била
нищожна . Тази уговорка за неустойка не отговаряла на изискванията за добросъвестност и
водела до значително неравноправие между правата и задълженията на страните ,тъй като
определената надбавка от 10 пункта над договореният лихвен процент била необосновано
висока , което я правело неравноправна и като такава нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ЗПП.
Съдът счита възражението на двамата ответници за нищожност на клаузата на
чл.10 от договора за основателно. Уговорената в чл.10 от договора наказателна лихва е
необосновано висока, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на страните и поради това е нищожна
съгласно чл.146 ал.1 от ЗПК. В чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се съдържа обща дефиниция за
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, според която това е всяка уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е посочено, че неравноправна по смисъла на ал. 1
от ЗЗП е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Също така нормите на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ЗПК регламентират изрично, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чиито размер не може
4
да надвишава законната. Съгласно процесната клауза, при наплащане на месечна
погасителна вноска банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка в размер на законната лихва , която разпоредба, е в противоречие с
императивната норма на чл. 33, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПК и неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗЗП, поради което и на основание чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 24 от
ЗПК и чл. 21 от ЗПК е нищожна. Наред с това, тя е нищожна и по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пред. ІІІ от ЗЗД, като несъответна на принципа за справедливост и еквивалентност на
престациите и противоречаща на добрите нрави.
Ето защо, настоящата инстанция приема, че в полза на ищеца не съществува
вземане срещу ответника за сумата от 2 362,17евро наказателна лихва за периода от
26.01.2012 г. до 12.03.2020 г., и за сумата от 377,84 евро наказателна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; по чл. 10 от договора за кредит, поради нищожност на
клаузата, която я регламентира, което налага отхвърляне на иска относно тези суми.
Поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като е връчила на двамата ответници волеизявлението си ,че поради
неплащане на задължението им по кредита ,го обявява за предсрочно изискуем. Към датата
на връчване на писмата-покани до длъжниците те са спрели плащанията по кредита ,като
това обстоятелство не се оспорва от тях.
Предвид на това те дължат връщане на ищеца на сумата от 3 994евро главница по
договора за която сума искът е основателен и доказан и следва да се уважи .
Във въззивната жалба двамата ответници възразяват ,че предсрочната изискуемост е
настъпила на 3.11.2020г., тъй като поканите до тях били получени на 26.09.2019г. и от тази
дата настъпвала предрочната изискуемост на кредита, което възражение съдът счита за
основателно. Съгласно т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
волеизявлението на кредитора , ако към този момент са настъпили обективните факти ,
обуславящи настъпването й. В случая това е станало на 26.09.2019г. и именно от тази дата е
настъпила предрочната изискуемост на кредита. След тази дата ответниците не дължат на
банката кредитор договорна лихва уговорена в договора за кредит , както е посочено в
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Предвид гореизложеното ответниците не дължат на ищеца договорна лихва за периода от
26.09.2019г. до 2.11.2020г. което е сумата от 241.32 евро с колкото следва да се намали и
присъдената им договорна лихва от 4128.97 евро ,както и сумата от 50.26 евро договорна
лихва за периода от 13.03. до13.05.2020г.
Предвид гореизложеното искът за присъждане на договорна лихва е основателен и
доказан само до размера на сумата от 3887.65 евро договорна лихва за периода от
26.01.2012г. до 26.09.2019г. , а за разликата над 3887.65 евро до присъдените 4128.97 евро
за сумата от 241.3 евро договорна лихва за периода от 26.09.2019г. до 2.11.2020г. и за сумата
от 50.26 евро договорна лихва за периода от 13.03. до13.05.2020г. е неоснователен и следва
5
да се отхвърли.
Ответниците са направили и възражение за погасяване на задълженията им по
договора по давност, като твърдят ,че погасителната давност започвала да тече за всяка една
отделна вноска по погасителният план, което било от 26 число на следващият месец .
По така направено възражение, съдът съобрази следното:
Според общото правило на чл. 110 от ЗЗД, всички вземания, за които законът не
предвижда по-кратък срок се погасяват с изтичане на петгодишна давност. В чл. 111, б. "в"
от ЗЗД е предвиден по-кратък давностен срок – три години за вземания за наем, лихви и
други периодични плащания. Съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, от
което следва, че за да бъде зачетена от съда следва ответникът по иска да се е позовал на
изтекъл в негова полза конкретен давностен срок за претендираното вземане. Съгласно
трайно установената съдебна практика - решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.
о., ГК/, уговорката връщането на сумата по договора за заем/кредит да стане на погасителни
вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на главницата по заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не трансформира този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
При договора за заем/кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не го превръща в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече в случая от датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем-26.09.2019г. и до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК давността по отношение на претендираните
вземания по делото не е настъпила.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, частично не несъответства на правните съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да се потвърди в частта му с която съдът е признал за
установено ,че двамата ответници дължат на ищеца сумата от 3 994 евро главница, сумата
от 3887.65 евро договорна лихва за периода от 26.01.2012г. до 26.09.2019г. и 23,30 евро
законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането и да се отмени в частта му за
разликата над 3887.65 евро до присъдените 4128.97 евро за сумата от 241.32 евро договорна
лихва за периода от 26.09.2019г. до 2.11.2020г. , за сумата от 50.26 евро договорна лихва за
периода от 13.03. до 13.05.2020г. , за сумата от 2 362,17евро наказателна лихва от
26.01.2012 г. до 12.03.2020 г. за сумата от 377,84 евро наказателна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 02.11.2020 г. и вместо това искът да се отхвърли за тези суми, като
неоснователен.
Съобразно изхода от спора на ищеца се следват разноски за първата инстанция в размер
на 417.06лв. направени в заповедното производство хода и в размер на 632.74лв.
6
направени в хода на делото пред НПРС и решението в частта му за разноските следва да се
отмени за размера над тези суми.
Предвид изхода от спора следва на жалбоподателите да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 118.59лв. за държавна такса , а на адвокат Б.Л. на
осн.чл.36 ал.1 т.2 от ЗА адвокатски хонорар за процесуално представителство на
ответницата М. Г. ИВ. пред ШОС в размер на 389.75лв. с ДДС адвокатски хонорар и за
процесуално представителство на ответника ИВ. Д. ИВ. пред ШОС в размер на 389.75лв. с
ДДС. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт и следва да й се определи
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК , което съдът определя в размер на
150лв. на осн.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид изхода от
спора следва да й се присъди такова за въззивната инстанция в размер на 108.42лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260134/8.11.2021г. по гр.д.№271 по описа за 2021г. на НПРС,
в частта му с която съдът е признал за установено, че ответниците М. Г. ИВ. с
ЕГН:**********, с настоящ адрес:с. Ц... и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес с.
Ц... ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с
ЕИК: .... със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявана от изпълнителния
директор С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.И.Д. договорна лихва за
разликата над 3887.65 евро до присъдените 4128.97 евро ,което е сумата от 241.32 евро
договорна лихва за периода от 26.09.2019г. до 2.11.2020г. , сумата от 50.26 евро договорна
лихва за периода от 13.03. до 13.05.2020г. , сумата от 2 362,17евро наказателна лихва от
26.01.2012 г. до 12.03.2020 г. сумата от 377,84 евро наказателна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 02.11.2020 г. , в частта за разноските за разликата над 417.06лв. до
присъдените 580.10лв. направени в заповедното производство и за разликата над 632.74лв.
до присъдените 880.10лв. направени в исковото производство пред НПРС, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: ....
със седалище и адрес на управление гр. С...., представлявана от изпълнителния директор
С.А.П., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.И.Д. срещу ответниците М. Г. ИВ. с
ЕГН:**********, с настоящ адрес:с. Ц... и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:**********, с настоящ адрес с.
Ц... иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК ,във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата от
241.32 евро договорна лихва за периода от 26.09.2019г. до 2.11.2020г. , сумата от 50.26
евро договорна лихва за периода от 13.03. до 13.05.2020г. , сумата от 2 362,17евро
наказателна лихва за периода от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г. сумата от 377,84 евро
наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г. ,за което вземане е издадена
Заповед № 260157/27.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
7
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№1218/2020г. по описа на НПРС, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260134/8.11.2021г. по гр.д.№271 по описа за 2021г. на
НПРС в останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Г. ИВ. с ЕГН:**********, и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:..... да заплатят на
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... със седалище и адрес на управление
гр. С...., представлявана от изпълнителния директор С.А.П. юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 108.42лв.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... със седалище и
адрес на управление гр. С...., представлявана от изпълнителния директор С.А. да заплати на
М. Г. ИВ. с ЕГН:**********, и ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:********** разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 118.59лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК: .... със седалище и
адрес на управление гр. С...., представлявана от изпълнителния директор С.А. да заплати на
адвокат Б.Г. Л. от САК , с адрес гр.С.... сумата от 389.75лв. с ДДС адвокатски хонорар за
процесуално представителство на ответницата М. Г. ИВ. пред ШОС и сумата от 389.75лв. с
ДДС адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответника ИВ. Д. ИВ. пред
ШОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8