Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С. е осъдил на основание чл. 207 от КТ К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК...8, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Т.” №, представлявано от М. А. сумата 1 634.00 лева – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., сумата 130.84 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете за разликата до 2 184.40 лева – главница и 156.38 – мораторна лихва са отхвърлени като недоказани. Със същото решение К. С. Г. е осъден да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.” № 8, представлявано от М. А. направените по делото разноски в размер на 287.38 лева. В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. С. Г. от гр. С., чрез пълномощникът му адв. А. Е. от АК – В. Т. против Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно поради необоснованост. Посочва се, че първоинстанционният съд бил приел правилното становище да търси най-ниската пазарна стойност на процесните вилици, но необосновано не бил приел цената по оферта на „М.”, гр. С. Излага се, че в мотивите към решението неправилно и необосновано, съдът бил стигнал до извода, че не е ясно дали тази фирма съществува към настоящия момент, като проверка на това обстоятелство съдът би могъл да направи чрез Търговския регистър при Агенция по вписванията. В жалбата се сочи, че съдът погрешно бил посочил, че офертата на „М.”, гр. С. била от 2010 г. като се твърди, че в самата оферта е посочена като дата на изготвяне 29.06.2011 г., т.е. след завеждане на делото и тя по нищо не се различавала от офертите на другите фирми. Неправилен бил и изводът на съда, че не било ясно дали предлаганите от тази фирма артикули отговарят по вид и качество на липсващите, като в офертата изрично бил записан вида на вилиците и това, че били от неръждаема стомана (алпака). Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 735.62 лева, представляваща стойност на липси при ревизия от 13.09.2010 г. и сумата 78.18 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законните последици. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Н.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Т.” № ... представлявано от М. Я. А., чрез пълномощникът З. Е. Ц. – юрисконсулт против Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението в частта за разликата между претендираната от ищеца цена на иска и присъдената от съда сума като главница и съответно мораторна лихва е неправилно. Твърди се, че два от вариантите на пазарни цени представени в съдебно-оценъчната експертиза се отнасят за вилици тип „Перла”, а третият вариант – за вилици тип „Златен клас” и че от представените по делото писмени доказателства е видно, че липсващите вилици са тип „Перла”, съгласно офертата на „Ножаров” гр. Габрово. Твърди се, че след като ответникът е признал иска по основание, следователно е приел, че липсата се отнася до този вид вилици. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е приел най-ниската стойност от предложените в заключението на вещото лице, без да се мотивира за това и без да анализира че става въпрос за различен вид артикули. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт в частта за разликата между присъдената сума 1 634.00 лева – главница и 130.84. лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г. до размера на иска 2 184.40 лв. – главница и 156.38 лв. – мораторна лихва и да се постанови ново решение в тази част, като се уважи изцяло предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, както и че твърдението на жалбоподателя, че липсващите вилици са тип „Перла”, не се потвърждава от исковата молба и от събраните по делото доказателства. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 701/2011 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от „Н.” ЕАД, гр. София, ул. „Триадица” № 8, представлявано от Михаил Янчев Андонов, чрез юрисконсулт Зоя Емилевна Петрова против К. С. Г. от гр. С. иск с посочени правни основания чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В исковата молба се излага следното: Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение (трудов договор № 264/21.11.2005 г.), по силата на което ответникът е работил в „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.”,. От представената по делото Заповед № 104/10.09.2010 год. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 14.09.2010 г. Със Заповед № РД – 182/18.08.2010 г. на Управителя на „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.” било наредено да се извърши пълна инвентаризация на склад № 6 за ГСМ с МОЛ К. С. Г. във връзка с предаване - приемане на склада от предаващият МОЛ К. С. Г. на приемащият МОЛ Ц. Петрова Крачунова – управител на склад в отдел АСКБО и била определена инвентаризационна комисия. Видно заверено копие от протокол с В. № РД-182-(3)/28.09.2009 г., назначената с горната заповед комисия констатирала следното: 1. Констатирани липси – вилици алпака големи – 695 бр.; вилици алпака малки – 1 252 бр.; хаванчета – 3 бр.; масло М 16 Д – 23 л.; 2. Констативни излишъци: чинии за чай и кафе – 164 бр.; казан термофон – 1 бр.; купи компот – 48 бр.; бюро – 1 бр.; варели поцинковани – 51 бр.; масло, супер дизел 15W40 – 2.7 л.; дизелово гориво – 6.250 л. и решила констатираните липси да бъдат заплатени от сдаващия МОЛ, а констатираните излишъци да бъдат зачислени на приемащия МОЛ. Видно от представените по делото писмени доказателства е безспорна липсата на 695 бр. вилици алпака големи, 1 252 бр. вилици алпака малки, 3 бр. хаванчета, 23 л. масло М 16 Д, установени с изготвен протокол с В. № РД-182-(3)/28.09.2009 г. за извършена инвентаризация. Във връзка с констатираните липси на ответника било изпратено писмо с Изх. № 184 - (4)/26.10.2010 г., за даване на писмени обяснения за констатираните липси, като такива били депозирани с В. № РД-182-(5)/27.10.2010 г. С писмо с Изх. № 184 - (4)/26.10.2010 г. до ответника била изпратена покана за доброволно плащане на липси по пазарна стойност 2 259.62 лв. След изтичане на срока на поканата до момента на подаване на исковата молба К. С. Г. бил заплатил доброволно част от задължението, като оставало да дължи 2 184.40 лева. По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице Ж.Д., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, се установява, че размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Ножаров” – гр. Габрово е: вилици големи - 695 бр. х 1.21 лв. = 840.95 лв., вилици малки 1 252 бр. х 1.06 лв. = 1 327.12 лв., законна лихва 173.60 лв. или общ размер на задължението 2 341.67 лв.; размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Х.” – гр. С. е: вилици големи - 695 бр. х 1.00 лв. = 695.00 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.75 лв. = 1 634.00 лв., законна лихва 130.84 лв. или общ размер на задължението 1 764.84 лв.; размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Торамис – Тодор Парушев” – гр. Силистра е: вилици големи - 695 бр. х 1.14 лв. = 792.30 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.72 лв. = 901.44 лв., законна лихва 130.84 лв. или общ размер на задължението 1 829.35 лв. В съдебно заседание вещото лице е дало заключение, че ако се възприеме офертата на „Мира – Н - Надка Василева”, гр. Севлиево размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба) е: вилици големи - 695 бр. х 0.50 лв. = 347.50 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.31 лв. = 388.12 лв., законна лихва 78.05 лв. или общ размер на задължението 813.67 лв., като заявява, че не е включила тази о¶ерта в заключението, тъй като не могла да осъществи контакт с фирмата. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С.е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211 от КТ. С този осъдителен иск работодателят има право да търси обезщетение от работника или служителя, осъществяващ отчетническа функция за констатирани липси от повереното му за съхранение имущество. В тежест на ищеца е в това производство да докаже факта на настъпване на липсата, нейния конкретен размер, момента на настъпването й, както и факта, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата на имуществото, което е заведено на отчетника. Предпоставките за уважаване на иска с посоченото правно основание са следните: 1. наличие на трудово правоотношение между него и ответника за периода, в който се претендира, че е настъпила липсата; 2. качеството "отчетник" на ответника, тоест установяването, че трудовата функция на ответника е свързана със съхранението на стоково-материални ценности и 3. наличието на основания за прилагане на пълната имуществена отговорност. При наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат до доказване на противното. Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е работил в „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.”, Район „П. Б.”, на ”. По делото е представен препис от длъжностна характеристика на длъжността „Пазач намивно поле, той и магазинер”, която е била връчена на ответника при встъпването му в длъжност. В същата са изброени подробно задълженията, които е имал на длъжността, която е изпълнявал. От представената по делото Заповед № 104/10.09.2010 год. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено. Безспорно доказани са установените с инвентаризация липси: вилици алпака големи – 695 бр.; вилици алпака малки – 1 252 бр.; хаванчета – 3 бр.; масло М 16 Д – 23 л., като за последните: хаванчета – 3 бр.; масло М 16 Д – 23 л. ответникът е обезщетил работодателя доброволно. От така установените обстоятелства настоящият състав на въззивната инстанция приема, че са налице условията на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника. Безспорно се установява, че на ответника са били възложени функции да събира, съхранява, разходва или отчита парични и материални ценности, поради което същият следва да отговаря за вредата, причинена на работодателя от отчетническа дейност. Законът дава възможност на работодателя да претендира обезщетение за причинената му вреда по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, когато вредата произхожда от липса, а лицето, причинило липсата, е лице, на което е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. При отговорността за липси, установяването им обръща тежестта на доказване и отчетникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно. В този смисъл следва да се обсъдят представените доказателства, като се вземат предвид и се съобразят представените данни относно процесното имущество и се вземе предвид и представената от ответника оферта от 29.06.2011 г. на „М.”, гр. С. Ответникът К. С. Г. не оспорва предявения иск по основание. Оспорва се единствено стойността на липсващите вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, при констатирана липса отговорността на служителя спрямо работодателя е в пълния размер на щетата. Щетата включва само действително претърпяната от ищцовото дружество загуба, изразяваща се в липси на СМЦ, чиято стойност следва да се изчисли по придобивната им за дружеството цена. В този смисъл е ирелевантно направеното от ищцовото дружество осчетоводяване на сумите, базирайки са на офертата на „Н.” – гр. Г. Действително претърпяната от ищцовото дружество загуба е действителната придобивна цена на липсващите СМЦ, на която то може да придобие процесните заместими вещи на най-ниска цена, а това е офертата на „М.”, гр. С. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен до размера на 735.62 лв. и законна лихва в размер на 78.05 лв., както и законната лихва върху стойността на липсата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до пълния предявен размер от 2 184.40 лв., както и сумата 156.38 лв., представляваща законна лихва върху стойността на липсата от деня на откриването и на 13.09.2010 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на в „НЕК” ЕАД, гр. София във въззивната жалба. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъде прието, че офертите за цени на вилици, обективирани в извършената пред първата инстанция експертиза, се отнасят за вилици тип „Перла” и тип „Златен клас”. Никъде в документите по делото, в исковата молба или в приложения протокол за инвентаризационен опис не е упоменато дали липсващите вилици са от тип ‘Перла” или тип „Златен клас”. Крайните изводи на въззивната инстанция относно размера на пълната имуществена отгоорност на ответника не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С.е неправилно, в частта, с която е осъден К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.” №, представлявано от М. А. за сумата над 735.62 лв. – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., за сумата над 78.05 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявените от „Н” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.8, представлявано от Михаил Андонов против К. С. Г., Е├Н * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 искове за сумата над 735.62 лв.до 1 634.00 лева – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., и за сумата над 78.05 лева до 130.84 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата да се отхвърлят. В частта, с която са отхвърлени предявените от „Н.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от М. А. против К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № ... искове за сумата над 1 634.00 лв.до 2 184.40 лева – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., и за сумата над 130.84лева до 156.38 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане, решението е правилно, поради което следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 117.27 лв., съобразно уважената част на исковете. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „Н.” ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от М. А. следва да бъде осъден да заплати на К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № .... 13 сумата от 25 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Пред първоинстанционния съд ответникът не е правил искане за присъждане на разноски. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С., В ЧАСТТА, с която е с която е осъден К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от М. А. за сумата над 735.62 лв. – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., и за сумата над 78.05 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА, за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. , представлявано от М. А. против К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № ... искове за сумата над 735.62 лв.до 1 634.00 лева – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., и за сумата над 78.05 лева до 130.84 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С., в останалата обжалвана част. ОСЪЖДАК. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от М. А. направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 117.27 (сто и седемнадесет лева и двадесет е седем ст.), съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. ОСЪЖДА Н.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т., представлявано от М.А. да заплати на К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 1... сумата от 25 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |