РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. К., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100504 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединените искове е по чл. 207, ал.1, т.2
от КТ, чл. 145 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - С. П. Б. твърди, че с Решение № 2422 взето с Протокол № 52
от заседание на Общински съвет К., проведено на 27.08.2015г., ответницата
била избрана за Управител на ищцовото дружество. В изпълнение на това
Решение с нея бил сключен приложеният към исковата молба Договор за
възлагане на управлението № 156 от 16.09.2015г.
С Решение № 423 взето с Протокол № 15 от заседание на Общински
съвет К., проведено на 17.11.2016г. ответницата била освободена като
Управител на ищцовото дружество, без да бъде освободена от отговорност.
След освобождаването й от длъжност – Управител, ответницата за
продължителен период от време отказвала да се яви в ищцовото дружество и
да предаде ключовете за офиса и магазина, за да бъде извършено предаване и
приемане на документацията на същото и стоково-паричните наличности. От
представения Констативен протокол от 30.12.2016г. било видно, че при
встъпването в длъжност на новия Управител на ищцовото дружество,
назначената със Заповед № 1061/21.12.2016г. на Кмета на Община К. комисия
е описала намерените стоково-парични наличности в кухненския блок и залата
за хранене. останалите помещения в общинския стол, офисът на управителя и
магазина били заключени, а ключовете били в ответницата. Поради тази
причина на 30.12.2016г. новият управител - П. К., не успяла да приеме това,
което се е намирало в заключените помещения. Едва на 19.01.2017г., след
поредно уведомяване на ответницата, че следва да се яви, което тя отново не
сторила, комисията назначена с описаната Заповед на Кмета на Община К.,
отворила заключените от Б. помещения и подробно описала намерените в тези
1
помещения документи и вещи. С исковата молба прилага четири броя
Протокол-опис, съставени от Комисията, в които били описани всички вещи,
документи и пари, намерени в заключените от ответницата помещения.
В края на месец април 2017г., след изготвяне на годишното счетоводно
приключване за предходната финансова 2016г., било установено, че
наличността в касата на ищцовото дружество към 31.12.2016г. би следвало да
бъде в размер на 18 326.56лв., от която сума при встъпването на сегашния
Управител налична била само сумата от 385лв. След констатиране на тази
липса подали сигнал в Окръжна прокуратура Пловдив. След извършената
предварителна проверка по сигнала било образувано досъдебно производство
№ 170/2017г. по описа на ОП-Пловдив. С Постановление от 11.10.2021г. това
досъдебно производство било прекратено. От същото било видно, че в
рамките на проведеното досъдебно производство било установено, че към
момента на приемане на касата в ищцовото дружество от настоящия
Управител П. К. е „имало липса на парични средства в общ размер на
15 743.45лв. Липсата в размер на 15 743.45лв. представлява разлика между
касова наличност по счетоводни данни на база Оборотна ведомост за
периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. и касовата наличност, намерена при
приемане на касата от новия управител П. К., а именно сумата от 406.73 лв.
и стойност на неотчетени фискални бонове залепени в 3 бр. тетрадки -
2 176.38лв. В заключението си вещото лице посочва, че експертизата не
може да се произнесе относно характера на липсите дали са на база
присвоителни действия или на лошо финансово управление на поверените
парични средства и нарушаване на нормативните разпоредби. Не са
установени счетоводни данни за присвоителни действия. На база
предоставените по делото документи, вещото лице счита, че били нарушени
императивни разпоредби от страна на ръководителя на предприятието,
което довело до разминаване на счетоводни данни, предоставени от
счетоводството на предприятието с реални активи на дружеството
„Общински стол“ ЕООД гр.К..“.
От описаното Постановление било видно, че в хода на досъдебното
производство е установено, че „предприятието не е осигурило изграждане и
поддържане на счетоводна система, която всеобхватно и хронологично да
регистрира счетоводните операции, с което бил нарушен чл.11, ал.1, т.1 от
ЗСч. Ръководителят на предприятието не е изградил счетоводна система,
която да осигурява всеобхватно текущо отчитане на стопанските
операции. Нямало документална обоснованост на извършените разходи -
липсвали документи, посочващи необходимостта от извършените разходи -
за таксиметрови услуги, закупуване на лекарства, стоки, които не били
влагани в основната дейност на предприятието и др. Предприятието не е
водило текущото си счетоводно отчитане на всички операции, които водили
до изменение на имущественото и финансовото състояние на дружеството.
Не е спазен чл.16, ал.1, т.9 от ЗСч, съгласно който ръководителят на
предприятието определя реда и движението на счетоводните документи от
момента на тяхното създаване до момента на тяхното унищожаване или
предаването им. Не била спазена нормата на чл.22 от ЗСч и чл.28 от ЗСч,
третиращи инвентаризацията на предприятието, липсвали протоколи от
извършените ревизии, липсвала съпоставка между намерената стока и
стоката по счетоводни данни, липсвали данни за извършилият
инвентаризацията. Относно тетрадката, в която била описана ревизия
02.2016г. липсвали данни, кой е извършил ревизията, липсвал протокол за
2
резултата, липсвала съпоставка между намерена стока по счетоводни
данни, липсвали инвентаризационни протоколи и резултати от извършени
инвентаризационни дейности.“
С цитираното Постановление, наблюдаващият Окръжен прокурор Г. е
приела, че по делото няма достатъчно и убедителни данни за извършени
престъпления, „а конкретиката по делото, доминирана от извода за
неглижирани на императивни разпоредби на ЗСч, хаотичното разплащане и
снабдяване със стоки от различни лица, почти любителското отчитане на
покупки със залепяне на издадени касови бележки в тетрадка, останали
извън полезрението на извършваните почти формално одитни проверки, не
позволява извеждането на обоснован извод относно конкретната причина за
констатираните липси. Същите могат да се дължат на най-различни
причини, в това число на некомпетентно, лошо управление, липса на знания и
подготовка, така и на умишлени действия за присвояване в свой или чужд
интерес.“. В постановлението също така било записано, че „изводът за липса
на доказателства за извършено престъпление от общ характер от страна
на Б. обаче не препятства ангажирането на гражданскоправната
отговорност на същата за констатираните липси, която може да се търси
по реда на гражданскоправните норми и в светлината на сключения договор
с нея, пред компетентния съд“.
Т.е. в резултат на извършеното разследване по досъдебното
производство било установено, че констатираните в ищцовото дружество
липси не били резултат на престъпление, а са резултат от управлението на
ответницата Б., която в качеството си на управител на ищцовото дружество не
е изпълнила задълженията си по сключения между нея и Община К. Договор
за възлагане на управлението № 156 от 16.09.2015г. - чл.4, т.1 от същия, като
не е управлявала и стопанисвала имуществото на дружеството с грижата на
добър стопанин и в съответствие с действащото законодателство. В резултат
именно на това нейно управление на дружеството е била причинена вреда в
размера, установен на досъдебното производство, а именно липса на
15 743.45лв., представляваща разликата между касовата наличност по
счетоводни данни на база Оборотна ведомост за периода 01.01.2016г. до
31.12.2016г.
Твърди, че докато течело описаното досъдебно производство, на
17.10.2018г. ищцата по настоящото дело предявила пред Карловски районен
съд искове против дружеството за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, за заплащане на неизплатено „трудово
възнаграждение“ и за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
договора й за управление в общ размер на 8 770лв. По така образуваното гр.д.
№ 1459/2018г. на КрлРС, дружеството подало отговор по реда на чл.131 от
ГПК, с който направили възражение за това, че дори претенциите на ищцата за
заплащане на процесиите суми да са основателни, то в резултат на нейната
работа, като управител на дружеството е причинена вреда - липса в размер на
18 326.56лв., като са направили и изявление за прихващане на двете насрещни
вземания. Приетата по делото ССчЕ установила липсата на парични средства
на база касова наличност по счетоводни данни в размер на 15 743.45лв. Т.е.
бил потвърден размерът на констатираните липси по досъдебно производство
№ 170/2017г. на ОСО при ОП-Пловдив. Към датата на подаване на исковата
молба, първоинстанционното производство по гр.д. № 1459/2018г. на КрлРС
не е приключило и няма произнасяне с влязло в сила решение, както по
3
предявените от ищцата искове, така и относно направеното възражение за
прихващане, произтичащо от констатираните липси в дружеството. Б. оспорва
изцяло тяхната насрещна претенция. Тя и до настоящия момент не е
възстановила липсите в дружеството, които били резултат на нейното
управление. Това пораждало за дружеството правния интерес от завеждане на
настоящото дело.
С допълнителна молба, вх.№ 2826/22.03.2023г., депозирана във връзка с
отстраняване на нередовности, ищцата поддържа заявеното в исковата молба.
Твърди, че в производството по гр.д. № 1459/2018г. на КрлРС са оспорили,
както по основание, така и по размер всички искове, предявени от ищцата,
която е ответница в настоящото производство. Като алтернативно на искането
всички нейни претенции да бъдат отхвърлени, са направили изявление за
прихващане по чл.104 от ЗЗД в случай, че съдът приеме част или всички тези
искове за основателни, между сумата от 15743.45 лв., явяваща се причинена от
ищцата по делото вреда на дружеството и дължимата на ищцата по това дело
сума. В случай, че съдът уважи възражения за неоснователност на
предявените искове и ги отхвърли изцяло, то няма да бъде извършено и
прихващане с претендираната сума в размер на 15734.45лв. Наред с това
отбелязва, че към настоящия момент съдът не се е произнесъл и по
възражението им за прихващане, т.е. по основателността на претенцията им.
Счита, че производството по настоящото дело се явява преюдициално по
отношение на това по гр.д. № 1459/2018г. на КрлРС, доколкото по това дело
съдът ще следва да се произнесе по направеното от тях изявление за
прихващане, след като с влязло в сила решение по настоящото дело бъде
установено дали ответницата по същото е причинила на ищцовото дружество
вреда и ако да - в какъв размер. Това обуславя правния им интерес от
предявяване на иск против ответницата за пълния размер на причинената
вреда.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
възстанови на ищцовото дружество сумата от 15 743.45 лева, явяваща се
причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този
размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на ответницата на
задълженията й, като управител на дружеството, произтичащи от сключения
Договор за управление и действащото законодателство. Претендира
мораторната лихва за забава считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба в размер на 9865.94 лева, както и законната лихва за забава
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на дължимата сума. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - С. П. Б. намира така предявените обективно съединени
искове за недопустими. Твърди, че между същите страни и за същото вземане
по основание и размер било прието за съвместно разглеждане, възражение от
ищеца, за прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД и сл. за сумата от 15 743.45
лв., а именно - при уважаване иска за вземане на Б., да се погаси същото до
размера на по-малкото от тях. Този процес се разглежда в гр.д. 1459/2018г. по
описа на КрлРС. При уважаване на възражението за прихващане направено по
гр.д. 1459/2018г. по описа на КрлРС, от една страна ще погаси претенцията на
Б., а от друга страна по настоящото дело Б. със силата на присъдено нещо, ще
бъде осъдена де заплаща в пълен размер същата сума от 15743.45 лв.
По основателността на иска, намира същия изцяло за неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност, ако счете иска за основателен, моли
4
съда да приеме възражението им за изтекла погасителна давност по
отношение на твърдените и предявени с исковата молба вземания, погасили
правото на тези искове.
Оспорва изцяло изложеното в предявената искова молба. В качеството
си на бивш управител на търговското дружество, носи отговорност по реда на
чл. 135 и чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ - управителят организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание,
отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред всички
лица и органи. Според чл. 145 от същия закон, носи пълна имуществена
отговорност за претърпени от дружеството вреди. Тази отговорност в случай
на установени щети, следвало да бъде реализирана своевременно.
Твърди, че не става ясно по какъв начин е формирана претенцията. От
една страна управителя П. К. заявява, че при встъпването си в длъжност с
изготвянето на Годишното приключване е установила, че наличността в касата
към края на 2016г. е трябвало да бъде в размер на 18 326.56 лв., но в касата
имало само 385 лева, получени при встъпването й, а от друга страна
претенцията е заявена в размер на 15 743.45 лв.
Твърди, че при упражняване задълженията си по изпълнение на Договор
№156 от 16.09.2015г. за управления на „Общински стол“ ЕООД - К., считано
от датата на встъпването й в длъжност - 29.05.2014г. (Договор 58/29.05.2014г.
сключен между нея и Община К.) до 21.12.2016г. (датата на прекратяването на
договора) е изпълнявала функциите си в качеството на управител на
Общински стол ЕООД - К. с грижата на добър стопанин, съгласно въведената
практика, при преки и непосредствени Вътрешни одити от Община К., които
не били констатирали нарушения при упражняването на дейността й. Не е
имало констатирани нарушения или липси. Не е присъствала на отваряне на
помещенията на „Общински стол“ ЕООД - К., поради тежко заболяване, за
което е представила болнични листи. Ищеца е подал сигнал до компетентните
органи, за което е образувано досъдебно производство № 170/2017г. по описа
на ОСО при ОП - Пловдив. При постановяване на крайния съдебен акт,
решаващите органи установяват, че не се е констатирала реална липса на
сумата от 15 743.45 лв. (стр. от Определение № 614 постановено по
ЧНД20215300202175 по описа за 2021г. при Окръжен съд – Пловдив) и се
развива този извода на съда, в Определение № 360 от 13.12.2021г. постановено
по ВЧНД 20215000600603 по описа за 2021г. при Апелативен съд -Пловдив в
смисъл - „Няма доказателства обаче това нейно поведение (на мен С. Б.) да е
резултирало в намаляване активите на дружеството, равно на липса (има се
в предвид сумата от 15 743.45 лв.)“, „ ....А след като няма данни
дружеството, да е претърпяло действителни загуби (представляваща полза
за другиму), въобще не може да се пристъпи към обсъждане на останалите
съставомерни деяния и т.н“ стр.3. Ето защо изложените доводи от ищеца за
наличие на констатирани липси в посочения размер, не са липси, нито са
констатирани.
В случай, че съдът уважи исковата претенция, то моли да приеме
възражението й за изтекла давност, погасило правота на иск. Правото на иск
се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но докато управителят
изпълнява функциите си, давност не тече (чл. 115, б. „д“ от ЗЗД). Началният
момент на погасителната давност съвпада с този на освобождаването на
управителя, респ. - с прекратяване на правоотношението му като управител на
друго основание. Безпротиворечива е съдебната практика, постановена по
5
реда на чл. 290 от ГПК, че специалната имуществена отговорността на
управителя по чл. 145 от ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява
обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този
случай, приложим е чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, при определяне срока на
погасителната давност. Не само с Решение № 177/2014г. по т.д. № 66/2012г. на
II т.о. ВКС се е произнесъл, че отговорността по чл. 145 от ТЗ е за т.нар.
„управителски деликт“, а не същински деликт. Поради това законодателят е
овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за
предявяване на иск за обезщетение срещу управителя, поради неизпълнение
на задълженията му по договора по чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Този договор е особен
вид договор за поръчка, поради което правната симетрия изисква, както
отговорността за вреди по общия закон - чл. 82 вр. чл. 280 от ЗЗД е под режима
на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД (а не чл. 110 от ЗЗД), така тази разпоредба да се
прилага и спрямо мандатното правоотношение между дружеството и
управителя.
Твърди, че била освободена от качеството си на управител на ищцовото
дружество през 2016г., а настоящия иск е предявен през 2023г., т.е. след
изтичането на 3 годишния давностен срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД и общата 5
годишна погасителна давност за вземания.
Воденето на наказателно производство срещу нея не спира давността.
Както било прието, с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение №
1016 от 22.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 293/2009г., III г.о., ГК, наказателният
процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и
когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно
вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за
спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече. Същото
е възприето и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 610 от
30.09.2010г. на ВКС по гр.д. № 888/2009г., IV г.о. С оглед ясната разпоредба на
чл.114, ал.3 от ЗЗД, не е необходимо авторството и деянието да се установяват
по някакъв специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността за
гражданската отговорност тече от момента не извършването (респ. от
откриването на дееца), а не от влизане в сила на присъдата, с която се
установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в
петгодишния давностен срок.
Поради изложеното, моли съда да отхвърли предявените обективно
съединени искове, с които се иска да бъде осъдена да възстанови на ищцовото
дружество сумата от 15 743.45 лв., явяваща се причинени на дружеството
вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са в
резултат на неизпълнение на задълженията й, като управител на дружеството,
произтичащи от сключен договор за управление и действащото
законодателство, да бъде осъдена да заплати и моратарното лихва за забава
считано от датата 01.01.2017г. до датата на предявяване на исковата молба в
размер на 9 865.94 лв., да бъде осъдена да заплати и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на претенцията, както и
сторените разходи в хода на производството. Претендира за направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
6
По делото е приложено като доказателства гр.д. № 1459/2018г. по описа
на КрлРС, по което е постановено влязло в сила Решение №
260008/04.09.2023г., с което съдът е оставил без разглеждане, като
недопустимо възражението за прихващане с насрещно вземане на „Общински
стол“ ЕООД - гр. К. към С. П. Б. в размер на 18 326.56 лева, представляващи
причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този
размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на С. П. Б. на
задълженията й като управител на „Общински стол“ ЕООД - гр. К.. В
мотивната част на решението, съдът е приел, че възражението за прихващане
е с правно основание чл. 145 от ТЗ и касае действията, респ. бездействията на
Б., които се явяват в нарушение на задълженията й като управител,
произтичащи от закона, дружествения договор и договора за възлагане на
управление. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на така
предявения иск (възражение за прихващане), е наличието на решение на
едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ за ангажиране
отговорността на управителя. В случая решение по чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ не е
представено, не се твърди, че е взето такова, поради което възражението за
прихващане следва е оставено без разглеждане като недопустимо.
С оглед изхода на исковото производство по гр.д. № 1459/2018г. по описа
на КрлРС и не произнасяне по възражението за прихващане, съдът приема, че
липсва съдебен акт, ползващ се със силата на присъдено нещо, с който
ответницата да е осъдена де заплати претендираната сума, поради което
настоящото производство се явява допустимо.
Видно от представеното копие от Решение № 13 взето с Протокол № 3
от заседание на Общински съвет К., проведено на 30.11.2023г. във връзка с
реализиране отговорността по съдебен ред на С. П. Б., управител на
„Общински стол“ ЕООД К. за периода 2014-2016г. е дадено съгласие за
завеждане на съдебна претенция срещу ответницата за липси в размер на
18000 лева.
От представените писмените доказателства се установява, че на
16.09.2015г., на основание чл. 141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.21, ал.1, т.9 от
ЗМСМА е сключен Договор за управление между на „Общински стол“ ЕООД
К., между община К. от една страна, като довереник и С. П. Б. от друга страна
като управител. С Решение № 423 взето с Протокол № 15 от заседание на
Общински съвет К., проведено на 17.11.2016г., ответницата е освободена като
Управител на ищцовото дружество, без да бъде освободена от отговорност.
Със Заповед № К-207 от 02.02.2017г. на Кмета на Община К., на
основание Решение № 423 взето с Протокол № 15 от заседание на Общински
съвет К., проведено на 17.11.2016г., е прекратен договора за възлагане със С.
П. Б., считано от 21.12.2016г., поради избор на нов управител.
Видно от представения Констативен протокол от 30.12.2016г., в
изпълнение на Заповед № 1061/21.12.2016г. на Кмета на Община К., комисия в
поименен състав и в присъствието на новия Управител на „Общински стол“
ЕООД К. е извършило проверка на ДМА, КМА, наличната документация,
инвентаризация на наличните хранителни продукти и наличните парични
средства, като са описани наличности в кухненския блок и залата за хранене.
С четири протокола-опис от 19.01.2017г. комисията е предала, както следва: на
счетоводителя – фактури за осчетоводяване; на новия управител на
„Общински стол“ ЕООД К. П. К. – парични средства, намерени в бюрото на
7
бившата управителка в размер на 21.73 лева, документи и материални активи,
намерени в офиса на бившата управителка.
По делото е изискано и приложено ДП № 170/2017г. по описа на ОСлО –
Пловдив, от материалите на които се установява, че същото е било образувано
на 27.09.2017г. за престъпление по чл.201 от НК за това, че за времето от
01.01.2016г. до месец декември 2016г. в гр. К. е присвоил чужди движими
вещи – парична сума в размер на 10 000 лева, собственост на „Общински
стол“ ЕООД - гр. К., поверени му да ги управлява. В хода на производството
наблюдаващ прокурор при ОП Пловдив е приел, че разследването следва да се
води за престъпление по чл.219, ал.1 от НК – безстопанственост.
Производството е прекратено с влязло в законна сила Постановление от
11.10.2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, като е прието, че не е
доказано по несъмнен и категоричен начин да е извършено от С. П. Б. или
друг служител на дружеството престъпление по чл. 201 от НК , нито такова по
чл. 219 от НК или друго престъпление от общ характер. В мотивите на
Постановлението е посочено, че липсата на доказателства за извършено
престъпление от общ характер от страна на Б. не препятства ангажирането на
гражданскоправната отговорност на същата за констатирани липси, която
може да се търси по реда на гражданскоправните норми, с оглед сключения с
нея договор.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, в лицето на
вещото лице П. В. К., което при изготвяне на експертизата е използвало, като
източници на необходимата информация за изчисляване на финансовите
показатели - годишните счетоводни отчети и главната книга към 31.12.2016г.,
съпоставени с касовата наличност към 31.12.2016г. на база оборотна ведомост
за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и стойността на неотчетени фискални
бонове предоставени с Протокол от 30.10.2017г., взимайки в предвид и
счетоводното отчитане на стопанските операции през периода 29.05.2014г. до
21.12.2016г., в който С. П. Б. е изпълнявала длъжността Управител на
„Общински стол“ ЕООД-К., водещ до извод, че същата не е спазвала
изискванията от Закона за счетоводството.
Съгласно заключението, по въпроса - налице ли са липсите, описани в
исковата молба, ако са налице липси, то същите в какъв размер са,
съответно какъв е размерът върху констатираната липса на законовата
лихва, както и мораторната лихва в периодите описани в исковата молба,
както и да даде отговор след направено обследване , на какво се дължат
липсите?, вещото лице посочва, че касовата наличност към 31.12.2016г. на
база оборотна ведомост за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е в размер на
18326.56 лв. Касовата наличност при приемане на касата от новия Управител
П. К. е в размер на 406.73 лв. Стойността на неотчетени фискални бонове
предоставени с Протокол от 30.10.2017г. е в размер на 2176.38 лв. Разликата
между касовата наличност към 31.12.2016г. на база оборотна ведомост за
периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. от 18326.56 лв. и касовата наличност при
приемане на касата от новия Управител П. К. от 406.73 лв., намалена с
неотчетени фискални бонове предоставени с Протокол от 30.10.2017г. –
2176.38 лв., се получава размер от 15743.45 лв. е констатираната липса.
Мораторната лихва за периода 01.01.2017г. до 06.03.2023г. - датата на
подаване на исковата молба е в размер на 9906.31 лв.
Съгласно заключението, по въпроса - на какво се дължат липсите?,
8
експертизата установи при счетоводното отчитане на стопанските операции
през периода 29.05.2014г. до 21.12.2016г., в който С. П. Б. е изпълнявала
длъжността Управител на „Общински стол“ ЕООД-К. не са спазвани
изискванията от Закона за счетоводството, както следва - чл.3, ал. 1, ал.2, ал.З
от Закона за счетоводството; чл.4, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗСч; чл. 11, ал. 1 от ЗСч и
чл.16, ал.2 от ЗСч.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
В мотивите на постановеното Решение № 260008/04.09.2023г., по гр.д.
№ 1459/2018г. по описа на КрлРС е прието, че характеристиката на процесния
договора за управление и поетите с него права и задължения имат
облигационен характер и по отношение на него са приложими общите
правила на гражданското и търговското право, а не нормите на трудовото
законодателство. Доколкото договорът за възлагане на управлението на
търговско дружество създава мандатно правоотношение между търговското
дружество и неговия управител, споровете по този договор не са трудови.
Първоначалната квалификация на иска е по чл. 207 от КТ. Решението,
постановено по гр.д. № 1459/2018г. по описа на КрлРС, по силата на чл. 297 от
ГПК е задължително за съда, разглеждащ настоящия казус, поради което
претенцията я разглежда като осъдителна, с правно основание чл. 145 от ЗЗД,
за което страните не спорят, видно и от депозираните им писмени защити.
В тежест на ищеца по така предявения иск е установяване елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 145 от ТЗ, а именно: извършено от
управителя действия или бездействие, с което е нарушил поето към
дружеството задължение; настъпила за дружеството вреда; причинна връзка
между поведението на управителя и вредата; вина на управителя. При тези
нарушения, в тежест на ответника е доказването на обстоятелства, които да го
освободят от отговорност, респективно да го оневинят. Това е указано и от
съда при доклада на делото и разпределената доказателствена тежест, а
именно - че в тежест на ответницата е да установи, че не е причинил липсата
на процесната сума, или пък не я е причинила виновно.
Ответната страна прави възражение за недопустимост на иска, поради
липса на взето решение за предявяване искове на дружеството. Спорът се
свежда до наличието на елементите на фактическия състав на отговорността
предвидена в чл. 145 от ТЗ, включително дали е налице решение за
ангажиране отговорността на управителя съгласно разпоредбата на чл. 137,
ал.1, т.8 от ТЗ.
Настоящото дело е образувано на 06.03.2023г., като съдът не е дал ход на
делото, а с Определение № 640/08.06.2023г. е спрял производството му на
основание чл. 229, ал. , т. 4 от ГПК, до приключване на гр.д. № 1459/2018г. по
описа на КрлРС. Производството по настоящото дело е възобновено с
насрочването му в открито съдебно заседание с Определение №
218/24.02.2025г. Решение за предявяване на настоящия иск е взето с Решение
№ 13 взето с Протокол № 3 от заседание на Общински съвет К., проведено на
30.11.2023г. Задължително условие за реализиране на отговорност по чл. 145
от ЗЗД е наличие на решение на ОС за ангажиране отговорността на
управителя съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.8 от ТЗ. Формално съдът
приема, че такова решение е дадено и е налице към момента на възобновяване
9
на настоящото производство и даване ход на делото. Ето защо, възражението е
неоснователно.
С оглед приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че
фактическият състав на чл. 145 от ТЗ е осъществен. Анализът на
доказателствата и приетата съдебно-икономическа експертиза води до извод,
че ответникът като управител е причинил вреди на дружеството, подлежащи
на обезщетяване - предоставени са му за опериране средства, като е налице
липса на сума в размер на 15 743.45 лева без основание за нейното задържане,
неотчитане обратно в дружеството или неотчитане на насрещно получена
стока. В контекста на изложеното, съдът приема, че искът е доказан по
основание и размер.
Ответникът обаче прави възражение за изтекла погасителна давност,
което разгледано по същество, съдът намира за изцяло основателно.
Съгласно общото законово правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
започва да тече от момента на изискуемост на вземането и това е денят на
падежа на задължението, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка в
посочения смисъл липсва, чл. 114, ал. 2 от ЗЗД предписва, че погасителната
давност започва да тече от деня на възникване на задължението. В случая
вземането на ищеца е за причинени му от управителя на дружеството вреди и
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „д“ от ЗЗД -давността тече от датата на
освобождаването му, доколкото посочената разпоредба регламентира, че
давност не тече за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу
техните управители, докато последните са на служба. В този смисъл е
Решение № 177 от 11.08.2014г. на ВКС по т.д. № 66/2012г., II т.о., ТК,
Видно от приложеното копие към исковата молба на Заповед № К-207 от
02.02.2017г. на Кмета на Община К., договорът за възлагане със С. П. Б. е
прекратен считано от 21.12.2016г. Исковете са предявени на 06.03.2023г., т.е.
след изтичане не само на срока по чл. 111, б. "б" от ЗЗД, приложим за
вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, но и на общия 5-годишен
давностен срок, установен в чл. 110 от ЗЗД, следователно същите са погасени
по давност.
Съдът приема, че досъдебното производство не спира изпълнението.
Противоправни действия, довели до имуществена вреда са били известни на
ищеца към датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
21.12.2016г. В този случай увреденият не може да се позове на
обстоятелството, че деецът не му е известен или не е открит. Не е имало
съмнение и спор относно лицето извършител и авторството на неговите
действия, като е било образувано досъдебно производство на 27.09.2017г.
(видно от сл.д. № 170/2017г.) за реализиране на наказателната отговорност, в
рамките на което до изтичането на погасителната давност граждански иск не е
бил упражнен. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2006г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС, наказателният процес, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна
присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от
престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, когато
същата е започнала да тече. С оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД,
не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв
специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността за гражданската
отговорност тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на
10
присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж
възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението
трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. В този смисъл е Решение
№ 1016 от 22.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 293/2009г., III г.о., ГК.
Тъй като в настоящия случай искът е предявен след като е бил погасен
по давност и възражение е направено в срок, съдът следва да съобрази
последиците на института и отхвърли иска, като погасен по давност. По
същите мотиви следва да се отхвърли и акцесорната претенция за мораторна
лихва.
По отношение на разноските:
С оглед този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни
разноски. Ищцовата страна не оспорва претенцията за разноски на ответнита
страна, нито прави възражение за прекомерност. Разноските възлизат в размер
на 1800.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, които следва да се
присъдят.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „ОБЩИНСКИ СТОЛ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. К., ул. ***, представлявано от П. Н. К. -
Управител против С. П. Б. от гр.К., ул. *** с ЕГН **********, за осъждане на
ответника да възстанови на ищеца сумата от 15743.45 лева, явяваща се
причинена на дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този
размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна на ответницата на
задълженията й, като управител на дружеството, произтичащи от сключения
Договор за управление и действащото законодателство, ведно с мораторната
лихва за забава считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата
молба в размер на 9865.94 лева, както и законната лихва за забава считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ОБЩИНСКИ СТОЛ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. К., ул. ***, представлявано
от П. Н. К. - Управител да заплати на С. П. Б. от гр.К., ул. *** с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 1800.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Сн.Д.
11