Р Е
Ш Е Н
И Е №548/13.10.2015 г.
гр. ЯМБОЛ.13.10.2015.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ районен
съд гражданска колегия в публично
заседание на 17.09.2015 година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря Ст.М.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ДИМИТРОВА
гр.дело N 482 по описа
за 2015год. и за да се произнесе взе
предвид следното
Производството по
делото е образувано по молба на В.Н.К. и Р.Й.Р. против М.И.И. и И.Б.И., с която
желаят да се допусне делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
87374.559.78 с площ от 230 кв.м., с административен адрес гр. Я., ул. „***”№ ***,
при граници: имоти с идентификатори № 87374.559.1, № 87374.559.77 и №
87374.559.92, ведно с построената в този имот – жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 87374.559.78.1, при квоти: ½ ид.ч. – за Р.Й.Р., ¼
ид.ч. – за В.Н.К. и 1/8 ид.ч. за М.И.И.. и 1/8 за И.Б.И..
Ищците твърдят, че
многократно са правили опити да си поделят доброволно съсобственият имот, но
окончателно решение за това не се е стигнало, поради което за тях възниква
правния интерес от завеждане на иска.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.И.И..
С него не се оспорва, че е налице съсобственост между страните, но твърди, че
тя е налице само по отношение на ПИ с
идентификатор № 87374.559.78, като по отношение на жилищната сграда
твърди, че не съществува съсобственост, тъй като фактически е обособена
на два самостоятелни обекта. Алтернативно оспорва иска по отношение на размера
на квотите, при които следва да се
допусне делбата. Твърди, че самостоятелния обект на ищците представлява жилище
със застроена площ от 45 кв.м. и се намира в северната част на сградата, като
включва жилищно помещение,
санитарен възел и килер, а нейният самостоятелен
обект представлява жилище със застроена
площ от 67 кв.м., намира се в южната
част на сградата и се състои от дневна, кухненски бокс, спалня, санитарен възел
и дрешник. Според представения проект за обособяване на две жилища на процесната жилищна сграда обект А е собственост на
ищците, а обект Б е собственост на ответницата.
Същата твърди, че е придобила обект Б по давност, тъй като е упражнявала
върху него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години /от
01.12.1995 г./, поради което счита, че този обект не е съсобствен между
страните т.к. го е придобила на оригинерно правно основание – давностно
владение в периода от 01.12.1995 г. до настоящият момент. Ответницата твърди,
че упражнявала фактическа власт върху
целия самостоятелен обект Б, като ищците никога и по никакъв начин не са й пречили
или оспорвали собствеността и владението
върху обекта. Само тя го е поддържала, стопанисвала и ремонтирала, като тя е
владяла самостоятелно този обект през посочения период, през който е
упражнявала постоянно несъмнено, явно и необезпокоявано владение върху него. С
оглед на това счита, че не е налице съсобственост между страните по делото по
отношение на обект А и обект Б, тъй като ответницата е придобила обект Б на оригинерно правно основание. В
случай, че това не се приеме, моли да се допусне делба на същата при квоти:
общо 45/112 ид.ч. за ищците и 67/112 ид.ч. за ответницата М.И..
Ищците
са депозирали възражение относно твърдението на ответницата М.И.И., че е
придобила по давност реална част от жилищната сграда с идентификатор №
87374.559.78.1 с площ от 67 кв.м. като неоснователно. Според същите владението
върху реална част от сградата може да доведе до придобиване по давност на тази
реална част само ако владяната реална част и останалата част от сградата са
били разделени на два или повече обекта с одобрена архитектурен /инвестиционен/
проект, отговарящ на строителните правила и норми, като в настоящият случай до настоящия момент такъв
проект за разделяне на жилищната сграда на две самостоятелни жилища не е
налице. Според същите владението върху реална част от неподелена жилищна сграда
не би могло да доведе до придобиване по давност на тази реална част от сградата
независимо колко години е продължило това владение. С оглед утвърдената
практика считат, че когато само част от съсобствениците упражняват фактическа власт върху общата вещ, те са само
държатели на частите на останалите съсобственици, които не владеят.
Ответникът И.Б.И. е депозирал в срок
писмен отговор, в който заявява, че между страните е налице съсобственост, но
само по отношение на ПИ с идентификатор № 87374.559.78, като по отношение на
жилищната сграда твърди, че не съществува съсобственост между страните, тъй
като същата фактически е обособена на два самостоятелни обекта. Алтернативно
оспорва иска по отношение размера на квотите при които следва да се допусне
делбата. Същият твърди, че двамата ответници са закупили в режим на СИО част от
процесния недвижим имот на 01.12.1995 г.
и още към него момент жилищната сграда е
представлявала два самостоятелни обекта – жилища в съответствие с чл.203 от ЗУТ, като двете части на сградата са самостоятелно функциониращи, имат
самостоятелни входове и нямат връзка помежду си. От представения проект за
обособяване на две жилища на процесната жилищна сграда към отговора на М.И., в
който като обект А е посочен собствеността на ищците, а обект Б е посочен
собственост на ответницата и според него обект Б е придобит от ответниците по
давност, тъй като са упражнявали върху него непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години от
01.12.1995 г. , поради което счита че този обект не е съсобствен между
страните, като ответниците са го
придобили на оригинерно правно основание – давностно владение. Алтернативно
желае ако в случай, че се приеме, че не се касае за два самостоятелни обекта
делбата да се допусне при квоти: общо 45/112 ид.ч. – за ищците и 67/112
ид.ч. за ответниците.
В хода на съдебното дирене исковата
молба и възраженията се поддържат от страните.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност на доводите и
възраженията на страните съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно нот.акт ***,
том ***, дело № ***/1978 г. В.Н.В. е закупила от майка си следния недвижим
имот: дворно място с построената в него
жилищна сграда от към улица „***” , една паянтова салма и клозет,
находящо се в гр. Я., на ул. „***” № *** , цялото от 220 кв.м., съставляващо
имот пл. № *** по плана на гр. Я., при граници: улица „***” , М.П.Г..
С нот.акт № ***,
том ***, дело № ***/1988 г. В.Н.И. е дарила на сина си Р.Й.Р. ½ ид.ч. от едно дворно място в гр. Я.,
ул. „***” № ***, цялото от 220 кв.м., съставляващо имот пл. № *** в кв.*** по плана на гр. Я.,
заедно с ½ ид.ч. от жилищната сграда построена в това дворно място от
към ул. „***” и ½ ид.ч. от паянтова салма и клозет, построени в същото
дворно място.
Съгласно нот.акт №
***, том ***, дело № ***/1993 г. В.Н. Ш. е продала на Л.Н.М. и Г.К.М. следния
свой недвижим имот: ½ ид.ч. от
½ ид.ч. от дворно място в гр. Я.,
ул. „***” № *** цялото от 220 кв.м., съставляващо парцел пл.№ *** в кв.*** по плана на гр. Я.,
заедно с ½ ид.ч. от ½ ид.ч. от жилищна сграда построена в това дворно място от към ул. „***”.
Съгласно нот.акт №
***, том ***, дело № ***/1995 г. на нотариус при ЯРС, Л.Н.М. и Г.К.М. са
продали на М.И.И. ½ ид.ч .от ½ ид.ч. от дворно място, намиращо
се в гр. Я., ул. „***” № ***, цялото от
220 кв.м., съставляващо имот пл.№ *** в кв.*** по плана на гр. Я., заедно с
½ ид.ч. от ½ ид.ч. от жилищна сграда построена в това дворно място от към ул. „***”
при описани граници.
За имота предмет на
делбата са представени скица на сграда № *** г. на АГКК – СГКК – гр. Я., според
която сградата е с идентификатор № 87374.559.78.1, с адрес: гр. Я., ул. „***” №
***, като е разположена в ПИ с идентификатор № 87374.559.78 със застроена площ от 86 кв.м. и предназначение-
жилищна сграда – еднофамилна.
Съгласно скица № *** на СГКК – гр. Я. ПИ е с идентификатор № 87374.559.78 и е с адрес:
гр. Я., ул. „*** № ***, с площ от 230 кв.м.
с номер по предходен план – ***.
За имота е
представено удостоверение за данъчна оценка изх. № *** на Община Я..
Ищцата В.Н. Ш. е
подписала декларация, че името й В.Н. Ш. и името В.Н.И. /В./, с което е
записана в свидетелството за свето кръщение са нейни имена.
Ищцата В.Н. е
сключила брак с Е.Г.К. на 31.10.1995 г.
съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за гр.брак № *** г. на Община Я.
Ищцата В.Н.К. е
подписала декларация, че името й В.Н.К. и имената В.Н.В., В.Н.И. и В.Н.Ш., с
което е записана в описаните нотариални актове са нейни имена.
Според
представеното удостоверение за граждански брак издадено въз основа на акт № ***
на ГНС Я. И.Б.И. и М.И. К. са сключили граждански брак на *** г.
Във връзка с
възражението си по Исковата молба ответницата М.И.И. е представила проект за
обособяване на две жилища съгласуван с гл.архитект на община Я. на 14.04.2015
г., обяснителна записка към него, скици и протокол от проведено съдебно заседание на 10.02.1975 г. по гр.д. №
*** по описа за
По искане на
ответницата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена от в.л. В.Ф. дала заключение вх. № ***/26.05.2015 г. Според
него от направените измервания в.л. е
установило, че ПИ с идентификатор № 87374.559.78 е с площ от 234 кв.м.
Процесната жилищна сграда, която включва
сгради с идентификатор № 87374.559.78.1 и 87374.559.78.2 по КК и
извършена пристройка от ответника е с площ от 112 кв.м. От същата са обособени
две самостоятелни жилища, с отделни
входове и няма връзка между тях. Единият вход е от към ул. „***” – от север, а
другият е от изток – от вътрешна тупична уличка. Така обособените самостоятелни
жилища отговарят на одобрения от гл.архитект на община Я. и приложен към делото
„Проект за обособяване на две жилища”. Същите могат да се ползват
самостоятелно, без да е необходимо да се извърша преустройство, но по площ не отговарят по площите по документи.
По искане на ищцата
от АГКК е изискана информация относно справка обжалван ли е от М.И. отказа за
отстраняване пълнота и грешка от
кадастралната карта и
кадастралния регистър от Община Я. на процесния имот В отговор АГКК е изпратил писмо изх. № ***
от 03.06.2015 г., според което не е обжалван отказ с изх. № ***/26.03.2015 г.
за отстраняване на непълнота и грешка в КККР на гр. Я. ПИ с идентификатор № 87374.559.78 по заявление №
***2015 г. на М.И.И., като отказът е влязъл в сила на 08.05.2015 г. Този отказ е представен от ищцата и е с изх. ***/26.03.2015 г., според който е
отказано извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър в ПИ с идентификатор №
87374.559.78 по заявление изх. № ***.2015 г. подадено от М.И.И.. Представено е
и уведомление от АГКК до В. Н. К. и Р. И. Р. от 18.02.2015 г., че започва
производство за отстраняване на непълноти и грешки в имот с идентификатор №
87374.559.78. Представено е и становището на В.Н.К. до АГКК по повод заявлението на М.И.И..
По искане на
ответниците по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза
изготвена от в.л. Н.М., според което площта на ПИ с идентификатор №
87374.559.78 е 234 кв.м. Площта на съществуваща на място жилищна сграда
обхваща сграда с идентификатор №
87374.559.78.1 от КК /86 кв.м./, сграда
с идентификатор № 87374.559.78.2 /10 кв.м./ от КК и пристроената площ на
дневната по източната граница на имота от дял Б /16 кв.м./ е 112 кв.м. Площта
на съществуваща на място сграда с идентификатор № 87374.559.78.3 от КК е 28
кв.м. Площта на съществуваща на място сграда с идентификатор №
87374.559.78.4 от КК е 21 кв.м. На място
не съществува жилищна сграда с идентификатор № 87374.559.71.1 по КК с площ от
86 кв.м. Нейната площ, имайки предвид кадастралната скица обхваща, съвпада с
част от площта на чертеж разпределение на жилищната сграда на уличната
регулация и тази част отговаря на сега съществуващото разпределение.
Съществуващата на място жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м. е
обособена две самостоятелни жилища със застроен и площ и 45 кв.м. с достъп директно от ул. „***” и 65 кв.м. с достъп с източната граница на ПИ и съответства с изисквания на чл.203 то ЗУТ за
самостоятелно функциониране по предназначението си.
С оглед доказване
владението върху процесния недвижим имот от ответниците по делото бяха събрани
и гласни доказателства – свидетелите Т. В., С.Т. и Н.Е..
По искане на ищците
е била разпитана като свидетел В.К.Ш.. Същата заяви, че познава ищцата от
12 години, тъй като е нейна съседка от
другият й имот на ул. „***” като познава имота на ул. „***”. Същата заяви, че
от 12 години В. на живее там, тъй като е в чужбина и много рядко се е връщала. Последно се е върнала около 1
година за по-дълъг период, а преди 5 години е правила основен ремонт на къщата. Тя е сменила дограмата, като е правила ремонт на частта,
която гледа към северната част на всички стаи, с изключение на тази, която била
зазидана, тъй като новите собственици от едната страна са зазидали вратата. В
имота си влизала от към ул. „***”. Знае, че тя си плащала данък за нейната цяла
част.
Свидетелката Т.В.
твърди, че М. й е комшийка и знае къде живее, като е ходила в къщата. Знае, че
от
Свидетелката С.Т. ***
и отлично познава М. от 20 години, а ищцата от 40 години. М. е купила имота преди 20 години и го дала на дъщеря си.
Преди да се продаде имота е бил в този
вид. Ищцата от много години била в Г. но
си идвала от време на време и правила ремонт на къщата. Същата твърди, че няма
преходна стая между двата имота. Никога В. не й е казвала, че имали неуредени
сметки. Същата заяви, че имало зазидана
врата, като по този начин имота бил купен и тя така го сварила.
Свидетелката Н.Е.
твърди, че познава М. отдавна. Те ходили трите в Общината да плащат някакъв данък. Тя присъствала пред
служебното лице, което им казало, че тука имало неуредени неща и трябвало да ги
оправят помежду си. Ищцата заявила, че трябвало да ги оправят и нямало
проблеми. Тъй като в общината им казали, че трябва да заснемат целия имот, те
ходили да заснемат М. къща, като М. казала, че всичко, което се направи ще се подпише. Пред нея В. е заявила, че няма
нищо против и което трябва ще го подпише.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Производството е за делба по реда на
чл.341и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл.34 вр.с чл.69,ал.1 от ЗН във фаза по
допускане на делбата.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако
това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
По силата на чл.344,ал.1 от ГПК в
решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се
извърши тя,както и каква е частта на всеки съделител. Съдът намира иска за
допустим, а по същество за основателен.
В настоящият случай с оглед представените писмени доказателства съдът
приема, че предмет на делбата представлява съсобствен между страните недвижим
имот придобит на оригинерно правно основание – покупо-продажба и дарение,
находящ се в гр.Я., ул.”***” №***, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 87374.550.778 с
площ от 230 кв.м., при граници: имоти с идентификатори № 87374.559.1, №
87374.559.77 и № 87374.559.92, ведно с построената в този имот – жилищна сграда
– еднофамилна с идентификатор № 87374.559.78.1 по КК на гр.Я., като съгл.
същите ищцата В.Н.К. притежава ¼ идеална част от него, ищеца Р.Й.Р. –
съответно ½ идеална част от него, а ответниците заедно притежават
¼ ид. част.
Възражението на
ответниците, че не е налице съсобственост по отношение на жилищната сграда
предмет на дебата, т.к. тя е обособена на два самостоятелни обекта, като този
на ищците е от 45кв.м. и се намира в северната част на сградата, а този на
ответниците представлява жилище със застроена площ от 67кв. и се намира в
южната част от сградата и който обект ответниците са придобили по давност съдът
намира за неоснователно. В тази връзка ответниците се позовават на документи
издадени от Община Я. за обособяване на две жилища за което е изработен идеен и
технически проект за обособяване на две
жилища, одобрен от гл. архитект на Община Я. на 14.04.2015г. Този проект не представлява титул за собственост и
въз основа на него не могат да се правят изводи за притежаване на права на
собственост от съсобствен на страните имот / квадратури, разположение, граници
и др./, т.к. важи общото правило, че собствеността не може да възникне върху
несамостоятелен обект. Предмет на делбата могат да бъдат само самостоятелно
съществуващи недвижими вещи. Според реш. №30/07.02.2012г. постановено по реда
на чл.290 ГПК по гр.д.№ 401/2011г, г.к., І Г.О. на ВКС , „когато недмижимата
вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която
по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие
или др. подобни/. В този смисъл са и разп. на чл. 202 от ЗУТ. Съответно и
владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност
на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от
сградата са били разделени на два и повече обекта с одобрен архитектурен/
инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми”. В
случая такъв инвестиционен проект не е одобрен, т.е. сградата не е била
разделена, поради което не може да се приеме твърдението, че по отношение на
жилищната сграда са налице два самостоятелни обекта. В подкрепа на този извод е
и постановеният отказ на началника на СГКК при АГКК да извърши исканото от М.И.И.
изменение в имот с идентификатор 87374.559.78.1 – процесната сграда. Такова
разделяне на сградата може да стане, т.к. според техническите експертизи, които
съдът изцяло възприема като компетентно дадени, сградата е обособена с две
самостоятелни жилища, които съответстват с изисквания на чл.203 от ЗУТ за
самостоятелно функциониране на обектите по предназначението си. Такива данни се
съдържат и в събраните гласни доказателства. Но фактическото положение на
ползването на сградата не е било юридически узаконено в съответствие със
нормите на ЗУТ, постъпки за което са правени от страните, както се твърди и от
св.Н.Е.. Поради това и не може да приложи института на придобивната давност за
част от имот, който не е обособен самостоятелно с одобрен архитектурен проект,
а направеното възражение за липса на съсобственост за част от сградата предмет
на делбата е неоснователно.
Предвид правата на
всеки съсобственик делбата на процесния недвижим имот следва да се допусне при
следните квоти: 1/4 ид.ч. за ищцата В.Н.К., ½ ид.част за ищеца Р.Й.Р. ,
и ¼ идеална част за ответниците или по 1/8 ид.част за всеки.
Воден от горното и
на основание чл.344, ал.1 от ГПК, ЯРС
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между В.Н.К., с ЕГН: ********** ***, Р.Й.Р. с ЕГН: **********
***, двамата със съдебен адрес:*** –
адв. В.К. ***, М.И.И., с ЕГН: ********** ***
и И.Б.И., с ЕГН: ********** *** по отношение на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 87374.559.78 с площ от 230 кв.м.,
с административен адрес гр. Я., ул. „***”№ ***, при граници: имоти с
идентификатори № 87374.559.1, № 87374.559.77 и № 87374.559.92, ведно с
построената в този имот – жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №
87374.559.78.1, при квоти: ½ ид.ч. – за Р.Й.Р., ¼ ид.ч. – за В.Н.К.
и 1/8 ид.ч. за М.И.И.. и 1/8 за И.Б.И..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: