Присъда по дело №539/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 78
Дата: 9 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20254430200539
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 78
гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Наказателно дело
частен характер № 20254430200539 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. В. М. – родена на *** в ***, живуща в
същия град, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица,
пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
18.01.2025 година, в *** казала думи, унизителни за честта и достойнството на
П. Н. К., в негово присъствие, а именно: „нещастник мръсен“, „интригант“,
„педераст“, „наркоман“, „мършляк“, „мишки мръсни“, „Мишки да ви ядат!“,
„Когато твоето проходи тогава сери в мазе“ – престъпление по чл. 146 ал. І от
НК, поради което и на основание чл. 78 А ал. І от НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1 000 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимата С. В. М. от ***,
ЕГН ********** да заплати на П. Н. К. от ***, ЕГН ********** сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му в резултат на
извършено престъпление по чл. 146 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане като за разликата до 7 000 лева ОТХВЪРЛЯ
1
гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимата С. В.
М. да заплати на П. Н. К. сумата от 1 305,37 лева, представляваща държавна
такса за образуване на дело, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо
лице.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимата С. В.
М. да заплати сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в полза на Районен съд – Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Внесена е тъжба от П.Н.К. от *** против С.В.М. от ***, за
това, че на 18.01.2025 година, в *** казала думи, унизителни за честта и
достойнството му, в негово присъствие, а именно: „нещастник мръсен“,
„интригант“, „педераст“, „наркоман“, „мършляк“, „мишки мръсни“, „Мишки
да ви ядат!“, „Когато твоето проходи тогава сери в мазе“ - престъпление по чл.
146 ал. I от НК.
До откриване на съдебното следствие и на основание чл. 85 НПК в
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск
от П.Н.К. от *** против подсъдимата С.М. от *** за сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 18.01.2025 година до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание тъжителят се представлява от повереник – адвокат
В.П., Адвокатска колегия - ***. Последната подържа изцяло така предявеното
на подсъдимата обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.
Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по
делото доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда и наложи
справедливо наказание в границите, предвидени от закона. Моли да бъде
уважен изцяло така предявеният граждански за сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от доверителя и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Подсъдимата С.М. се представлява от адвокат В.П., АК - ***.
Подсъдимата дава обяснения по така повдигнатото и обвинение. Отрича да е
изричала каквито и да е обидни думи и изрази по адрес на тъжителя с
изключение на „нещастник“, но поведението и било провокирано изцяло от
това на тъжителя по време на срещата с внучето и съгласно решение на
Районен съд ***.
Защитникът на подсъдимата - адвокат В.П., АК - ***, взема становище,
че така повдигнатото по реда на частното производство обвинение против
подзащитната и е недоказано и моли съда същата да бъде оправдана. Счита, че
въз основа анализа на събраните доказателства по делото не може да се
направи извод за извършени каквито и да е противоправни действия от страна
на подсъдимата, а напротив същата е била провокирана от тъжителя и
съпругата му по време на проведената среща с малолетното и внуче в ***.
Адвокат П. моли съда да приеме, че обвинението не е доказано по отношение
на посочените в тъжбата думи като„интригант“, „педераст“, „наркоман“,
„мършляк“, „мишки мръсни“, „Когато твоето проходи тогава сери в мазе“ , а
използваните думи „Мишки да ви ядат!“ били инспирирани от начина , по
който се обръщали един към друг тъжителя и бившата *** на подсъдимата -
свидетелката Б.К.. С тези аргументи защитникът моли съда да оправдае
частично подсъдимата и да отхвърли изцяло и така предявения два
1
граждански иск като неоснователни и недоказани. Алтернативно, адвокат П.
пледира за приложението на чл. 78 а НК, в който случай моли съда да
съобрази обстоятелствата и конкретната обстановка при извършване на
престъплението, възрастта на подзащитната и доходите, които реализира като
пенсионер, за което представя писмени доказателства.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.В.М. е родена на *** в ***, живуща в същия град,
българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионер,
неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата С.М. е *** на свидетеля Л.М. и двамата живеят в ***.
Подсъдимата е пенсионер и получава пенсия за прослужено време и старост.
Тъжителят П.К. и свидетелката Б.К. са съпрузи. И двамата живеят в
***, , ***. В общото си домакинство отглеждат две малолетни деца.
През 2021 година, свидетелите Б.К. и Л.М. живеели на съпружески
начала. От съвместното им съжителство, на 15.11.2021 година се родило
детето Н.Л.М.. Когато последната била на 5 месечна възраст, свидетелят Л.М.
се изнесъл в да живее в *** и рядко се срещал с детето. Започнал да търси
контакт с *** Н. след като през 2024 година свидетелката Б.К. инициирала
производство пред Районен съд *** относно упражняването на родителските
права над малолетното дете, неговото местоживеене и месечна издръжка,
дължима от ***. От самото начало, грижите по отглеждането на малолетната
Н. М. поел тъжителят П.К.. Детето го познавало и му се доверявало.
С решение на Районен съд ***, постановено по гр. Д № 6276/2023
година по описа на същия съд било постановено местоживеенето на детето
Н.Л.М., ЕГН **********, да бъде при ***та Б.З.М./ понастоящем К., в гр.***,
***. На ***та било предоставено упражняването на родителските права върху
детето. За *** Л.М. бил определен следният режим на лични контакти с Н., а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 ч. до 14,00 ч.,
по местоживеене на детето - в гр.***, без преспиване при ***, в присъствието
на ***та; през нечетна година - на 25 декември - Коледа, от 09,00 ч. до 14,00
ч., през четна година - на първия ден от Великден - от 09,00 ч. до 14,00 ч.
Със същото решение *** Л.Ч. бил осъден да заплаща на детето Н.Л.М.,
чрез нейната *** и законен представител Б.З.М./ понастоящем К./, месечна
издръжка в размер на 450,00 лева, считано от влизане в сила на решението по
настоящото дело, до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване.
С решение от 12.12.2024 година на Окръжен съд ***, постановено по
ВГр. Д № 633/2024 година по описа на същия съд било отменено решението на
първоинстанционния съд по Гр. Д № 6276/2023 година по описа на РС - *** в
частта досежно определения размер на издръжката на малолетното дете, както
2
и в частта досежно определения режим на лични контакти на детето Н. с ***
Л.Ч. М. и бил определен нов такъв. Определените от първоинстанционния съд
привременни мерки, в частта относно режима на лични контакти на *** Л. с
детето Н., въззивната инстанция изменила както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, по местоживеене на детето - в гр.***, без
присъствието на ***та: от 10.00 ч. до 17.00 часа в събота, респ. от 10.00 ч. до
17.00 часа в неделя; всяка нечетна година във връзка с Коледните празници
(24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово) от 13.00
ч. на 23.12. до 17.00 ч. на 26.12., с преспиване при ***, без присъствието на
***та и без ограничението по местоживеене на детето - в гр.***; всяка нечетна
година във връзка с Великденските празници ( Велики петък, Велика събота и
Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за
празнуването му) с преспиване при ***, без присъствието на ***та и без
ограничението по местоживеене на детето - в гр.***, от 13.00 часа в четвъртък
(деня, предхождащ Велики петък) до 17.00 часа в понеделник (Великден).
За реализирането на привременните мерки *** Л.Ч. М. трябвало да
взема детето Н.Л.М., от дома, в който то живее с ***та Б.З. К., съответно - да
го връща в този дом.
Между свидетелите Б.К. и Л.М. били установени влошени
взаимоотношения. Такива били и тези между подсъдимата С.М. и бившата и
*** Б..
На 18.01.2025 година, след предварителна уговорка между свидетелите
Б.К. и Л.М., в качеството им на *** на малолетната Н., Л.М. и подсъдимата
С.М. – *** на Н., пристигнали в ***, за да осъществят лична среща с детето.
На 18.01.2025 година между 09:30 и 10:00 часа, свидетелят Л.М. спрял
автомобила си пред ***“ в ***, където живеело *** заедно с *** си. В
автомобила, седнала на предна дясна седалка била и подсъдимата С.М.. Бил
зимния сезон и температурата отвън била около 5 градуса.
Свидетелката Б.К. очаквала горната среща и била приготвила
малолетната Н. за нея. Свидетелката К. била притеснена тъй като детето не
познавало нито *** си, нито *** си и не знаела каква ще бъде неговата
реакция. Малолетната Л. М. била силно привързана към тъжителят П.К., с
когото живеела и когато *** и я повела навън пожелала и той да ги придружи.
Когато излезли навън пред входа на блока, свидетелката К. и тъжителят
видели свидетелят Л.М.. Последният клекнал на земята, протегнал ръце към
детето си, за да го предразположи. Малолетната Н. откликнала на неговия
поздрав, приближила се към него, той я прегърнал, попитал я дали ще си
играят, тя отговорила положително.Свидетелят Л.М. тръгнал към колата,
носейки детето на ръце. Свидетелят М. отворил задната лява врата на
автомобила и се заел с поставянето на детето си в детско столче, което
предварително бил поставил на мястото. Решил да съблече якето на детето, за
да не се изпоти. Свидетелят М. срещнал известни трудности в закопчаването
3
на колана на детето в столчето – отнело около 6,7 минути. През това време
вратата на автомобила стояла отворена, което провокирало свидетелката Б.К.
да се намеси, тъй като се страхувала че детето може да се разболее. Отворила
дясната задна врата на автомобила като искала да помогне с коланите на
столчето. Свидетелят Л.М. се ядосал, казал и да напусне автомобила му и я
избутал извън колата. Тогава наредил на подсъдимата да седне отзад до
детето.
Подсъдимата С.М. излязла от автомобила и започнала да вика на висок
глас по адрес на тъжителя К., че е„нещастник мръсен“, „интригант“,
„педераст“, „наркоман“, „мършляк“. Свидетелят Л. П. казал на подсъдимата
да престане да вика, че ще ли да ги осъдят. Тя на свой ред казала“ Да ни
съдят!“.
Подсъдимата М. изпълнила заръката на сина си и се преместила отзад в
автомобила, взела детето в скута си. То не я познавало, започнало да плаче и
да рита с крачета. Видимо се разстроило. Настанала суматоха, в която
свидетелката Б.К. се опитвала да вземе обратно детето си, но била
препятствана от подсъдимата и свидетеля Л.М.. Тогава се намесил тъжителя
П.К., който успял да отвори една от предните врати на автомобила, пресегнал
се да вземе малката Н. от ръцете на *** и, която продължавала да обижда с
„нещастник мръсен“, „интригант“, „педераст“, „наркоман“, „мършляк“ и
„Ахмак“ и да нарежда„Мишки да ви ядат!“, „Когато твоето проходи тогава
сери в мазе“. В този момент свидетелят Л.М. се насочил към тъжителят и го
избутал от вратата на автомобила.
Веднага след това, в 10:03 часа свидетелят Л.М. подал сигнал на
телефон 112 като се оплакала че е нападната и се осуетява срещата му с детето
му, постановена от съд.
Междувременно свидетелката Б.К. успяла да вземе детето от ръцете на
подсъдимата и бързо го прибрала вкъщи.
Тъжителят останала отвън пред входа на блока и той от своя страна, в
10:05 часа депозирал сигнал на телефон 112 за неправомерни действия спрямо
него и семейството му от страна на Л.М. и *** му – подсъдимата С.М..
Последната продължила да обижда, наричайки тъжителят К. „ педераст“.
След като скандалът приключил, на място пристигнал полицейски
патрул.
Свидетелят Л.М. депозирал в РП- *** жалба против тъжителя К..
Образуваната там преписка № 511/2025г. на РП ***, приключила с
постановление от 04.03.2025г. за отказ от образуване на досъдебно
производство.
На 18.02.2025г. свидетелката Б.З. К. депозирала в Районен съд ***
молба с правно основание чл. 4 от ЗЗДН лично и като *** и законен
представителка на малолетното дете Н.Л.М. срещу Л.Ч. М. - негов *** срещу
С.В.М. - негова ***.
4
С решение № 308/10.03.2025 година на Районен съд ***, постановено по
Гр. Д № 1017/2025 година по описа на същия съд били постановени мерки за
закрила на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие, както следва: Л.Ч. М. и С.В.М. били задължени да се въздържат от
извършване на домашно насилие спрямо Б.З. К. и детето Н.Л.М.. На
подсъдимата С.В.М. било забранено да приближава на по-малко от 50
/петдесет/ метра Б.З. К. и детето Н.Л.М. жилището им в гр. ***, *** ***, ДГ
***, находяща се в гр. ***, ***, за срок от 12 месеца, считано от 18.02.2025г.,
както и ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с двете под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12
месеца, считано от 18.02.2025г.
Решението влязло в законна сила на 18.03.2025 година.
Горните факти установяват по категоричен начин приобщените към
делото писмени доказателства: заверени копия от Решение № 308/10.03.2025
година на Районен съд ***, постановено по Гр. Д № 1017/2025 година по описа
на същия съд; заверено копие от протоколно определение на Окръжен съд ***,
постановено по гр. Д № 276/2025 година по описа на същия съд; Решение от
12.12.2024 година на Окръжен съд ***, постановено по ВГр. Д № 633/2024
година по описа на същия съд; Решение на Районен съд *** по Гр. Д №
6276/2023 година по описа на РС – ***; справка от ВПД Началник група ППД
при Второ РУ *** с регистрационен номер № 339100-3508/28.04.2025 година,
писмо от Дирекция „ Национална система 112“, Районен център 112 Монтана
към МВР с регистрационен номер № 105830-228/22.04.2025 година и един
брой компакт диск, съдържащ 2 броя аудиозаписи и 4 броя електронни
картони, Удостоверение от ТД на НОИ – *** с изх. № 1021-09-149/08.07.2025
година, справка за съдимост на името на подсъдимата М., приети към
доказателствата по делото.
В подкрепа на възприетата от съда и изложена по – горе фактическа
обстановка са и гласните доказателства по делото, обективирани в
показанията на разпитаните двама свидетели, а именно Б.К. от една страна и
Л.М. от друга.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелката Б.К. и ги възприе като
достоверни. По същината си същите са последователни, непротиворечиви,
еднопосочни, изключително детайлни и задълбочени. Тези показания
пресъздават точно хронологията от събития, кореспондират и с всички приети
и вложени към доказателствата по делото писмени доказателства цитирани по
горе. Съдът възприе показанията и като безпристрастни и достоверни въпреки
данните по делото за нейната семейна и емоционална обвързаност с тъжителя.
Показанията на свидетелката К. досежно основният факт – предмет на
доказване, а именно дали и какви думи употребила подсъдимата по адрес на
тъжителя К. съвпадат изцяло със събраните данни в тази насока чрез
непосредственото прослушване на представеният за обследване 1бр.
5
компактдиск „MAXELL DVD-R“ с надпис ,,10:03R-10:07R 18.02.25г. Ст-я
бл.72 вх.Д Камера“, както и със заключението по назначената и изготвена
съдебна комплексна (видео-техническа и аудио-техническа) експертиза.
Заключението по горната експертиза, изслушано непосредствено в
съдебно заседание и прието към доказателствата установява заснемането пред
*** в *** на подсъдимата М. – лице от женски пол, с къса тъмна на цвят коса,
тъжителят К. - лице от видим мъжки пол с поставени слънчеви очила на
главата, свидетелката Б.К. - лице от женски пол с вързана черна на цвят коса и
водеща за ръка малко дете и свидетелят Л.М. - лице от видим мъжки пол, с
прошарена коса. Експертът посочва, че всички тези лица се намират до спрял
лек автомобил на паркинг пред жилищен блок. Подсъдимата/ идентифицирана
като лице 1/ видимо отправя реплики към Лице 2/ тъжителят К./ , което се
отдалечава от същия автомобил. От автомобила се отдалечава и Лице 3/
свидетелката Б.К./, което води за ръка малко дете. Подсъдимата и свидетелят
Л.М./ съответно Лице 1 и Лице 4/ остават до автомобила. Аудио съдържанието
на видео файла е снет и представен в писмен вид от експерта и съдържа думи ,
отправени от подсъдимата / лице 1/ по адрес на тъжителя К./ лице 2/, а
именно: “Ей, кого се ..?..ти бе, ахмак?“; „Кога твойто прооди, тогава сери в
мазе. Нещастник“; “Ще правите скандали пред детето, интриганти.
Нещастник мръсен, нещастник.“; Мръсник. Немааа седна.“; „Може ли да
викнат полицията? Нека викат бе. „Наркоман, педерас.“; ..?..Нека ма съди,
нека ма съди.“.
В противовес на горните свидетелски показания са показанията на
свидетеля Л.М. – *** на малолетната Н. и син на подсъдимата. Като
съдържание, показанията на свидетеля М. преповтарят хронологията на
събитията от въпросния ден в същата последователност, излагана и от страна
на свидетелката Б.К.. По отношение обаче на главния факт на доказване дали
и какви думи употребила подсъдимата – негова ***, по адрес на тъжителя К.,
показанията на свидетеля М. са лаконични, лишени от конкретност, изолирани
от останалата доказателствена съвкупност, но еднопосочни единствено за
факта, че поведението на тъжителя било арогантно,грубо и именно той
провокирал конфликта.
При преценката относно достоверността на показанията на свидетеля
М., съдът взе предвид близките му отношения с подсъдимата, основаващи на
пряко кръвно родство и явно изградената между тях дълбока емоционалната
връзка. Показанията на свидетеля Л.М. в тази насока са противоречиви,
лаконични, лишени от конкретност, изолирани от останалата доказателствена
съвкупност, поради което съдът ги възприе като недостоверни и пристрастни.
Тук следва да се посочи, че показанията на свидетеля Л.М.
кореспондират единствено с обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
съдебното следствие. При преценка на тяхната достоверност обаче съдът взе
предвид двуяката им природа – същите са едновременно източник на
доказателства и средство за защита. Подсъдимата М. признава, че е била
6
много развълнувана. Въпреки резултатите от проведеното изследване и
заключението на експерта по изготвена съдебна комплексна (видео-
техническа и аудио-техническа) експертиза, отрича да е казала по адрес на
тъжителя други думи освен „ нещастник“, а „ Мишки да ви ядат“ употребила
в смисъл че той и Б. така се наричали помежду си. Обясненията на
подсъдимата съдът възприе само и единствено като защитна теза,
опровергаваща се от всички останали, събрани по делото доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери
така повдигнатото против С.В.М. обвинение за извършено престъпление по
чл. 146 ал. І НК за доказано както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна: на 18.01.2025 година, в *** казала думи,
унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие, а именно:
„нещастник мръсен“, „интригант“, „педераст“, „наркоман“, „мършляк“,
„мишки мръсни“, „Мишки да ви ядат!“, „Когато твоето проходи тогава сери в
мазе“.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК – подсъдимата е съзнавала противоправността на
поведението си и е искала настъпването на забраненият от закона резултат а
именно да нагруби тъжителя, да засегне доброто му име и достойнство, да го
уязви.
Ето защо съдът призна подсъдимата С.В.М. за виновна по така
повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал. I от НК.
За така извършеното от страна на подсъдимата М. престъпление
законът предвижда наказание „Глоба“ в размер от 1 хиляда лева до 3 000 лева,
като съдът може да наложи и наказание „Обществено порицание“. От
извършеното противоправно деяние не са настъпили имуществени вреди,
подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана досега от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. Ето защо СЪДЪТ счита,
че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 78 А от
НК, поради което подсъдимата С.М. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и и бъде наложено административно наказание - глоба.
При определяне размера на административната санкция, която следва да
бъде наложена на подсъдимата М. съдът съобрази възрастта и, личната и
сравнително ниска степен на обществена опасност, семейното и и социално
положение на пенсионер. Видно от представеното и прието към
доказателствата по делото Удостоверение от ТД на НОИ – *** с изх. № 1021-
09-149/08.07.2025 година, тъжителката получава пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на 1 264,31 лева.
Предвид горното СЪДЪТ намери, че на подсъдимата следва да бъде
наложена глоба към минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78
А от НК. Ето защо и на основание чл. 78 А НК СЪДЪТ освободи подсъдимата
С.М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 146 ал.
7
1 НК и и наложи административно наказание глоба в полза на държавата в
размер на 1 000 лева.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК съдът съобрази
следното:
Гражданският иск, предявен от П.Н.К. от *** против подсъдимата С.М.
от *** за сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.01.2025 година
до окончателното й изплащане е основателен. Налице е извършено виновно,
противоправно деяние от страна на подсъдимата, в резултат на което е
причинена вреда на тъжителя П.К.. Същите се намират в пряка причинно –
следствена връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимият да възмезди причинената
вреда.
При определяне на дължимото на К. обезщетение съдът взе предвид
спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние и засягането
на доброто му име сред съседите и семейството му, обстановката при която е
извършено.
Преценявайки горните обстоятелства и воден от разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът намери, че така предявеният граждански иск е доказан до размер
на 2 000 лева. Ето защо съдът осъди подсъдимата С.В.М. от ***, ЕГН
********** да заплати на П.Н.К. от ***, ЕГН ********** сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за нанесени му в резултат на извършено
престъпление по чл. 146 ал. I от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане като за разликата до 7 000 лева отхвърли
гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимата С.В.М. да заплати на П.Н.К. сумата от 1 305,37 лева,
представляваща държавна такса за образуване на дело, адвокатски хоН.р и
възнаграждение на вещо лице.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимата С.В.М. да заплати сумата от 80 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на
Районен съд - ***.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни