РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Добрич, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230104143 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. Е., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез упълномощения адвокат В. К. от ДАК, със
съдебен адрес: гр.Добрич, *** срещу К. Г. В., ЕГН **********, гр.Добрич,
*** и Г. В. П., ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Производството е бързо по
смисъла на чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, като исковете са с пр. осн. чл.243 от ЗЗД
във вр. чл.249 от ЗЗД, за осъждане на ответниците, да предадат на ищцата
заетата им за послужване вещ, представляваща недвижим жилищен имот –
апартамент, находящ се в гр.Добрич, ***, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор №**** по КККР на град Добрич, със ЗП от 59.57 кв.м.
В ИМ се излага, че ищцата е собственик на жилище, апартамент в
жилищна сграда, находящо се на адрес в гр. Добрич, ***, с идентификатор
**** по КККР на гр.Добрич и със ЗП от 59,57 кв.м. Половината от
собствеността, В. К. придобила с договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 28.07.1986г. между
Общински народен съвет-Толбухин /сега Добрич/, от една стрА. като продавач
и Е. Д. К. /майка на ищцата/ и В. К. И. /понастоящем с фамилия Е./, от друга
стрА.. Другата половина от апартамента ищцата придобила на 16.04.1993г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под №145,
том III, дело №907/1993г., издаден от Е. Е. - нотариус при Районен съд-Добрич
и вписан в партидната книга на съда с вх. №985, том 147, стр.331. С
нотариалният акт, ищцата учредила пожизнено право на ползване на
апартамента в полза на майка и - Е. Д. К.. Същата живяла в апартамента до
смъртта си през **
След кончината и, К. Г. В., ЕГН ********** /братовчед на ищцата/, в
1
края на 1999г. или в началото на 2000г., я помолил да му предостави
процесния апартамент за ползване, тъй като към него момент той и
семейството му нямали къде да живеят. В. К. се съгласила, родственикът и да
ползва апартамента за неопределено време, докато си намери друго жилище,
но с уговорката, когато ищцата му поиска апартамента, К. В. да се изнесе от
него и да и върне ключовете.
На практика, В. К. сключила с В. устна уговорка, той да ползва имота и
по силата на неформален договор за заем за послужване, уговорен без краен
срок на ползване.
Ищцата сочи, че живее трайно в ** и се прибира в България рядко.
При последното и посещение в гр. Добрич в периода от *****г., В. Е.
поканила устно К. В. и Г. В. П., с която той живеел на семейни начала, да
напуснат апартамента и да и предадат ключовете.
Тъй като ищцата нямала къде да живее, със съпруга си се принудила да
наеме хотелска стая, което с оглед продължителния им престой, и струвало
значителни разходи. Тъй като В. и П., не освободили апартамента и не и
предали ключовете, чрез нотариус Ю. Д., ищцата изпратила на ответника К.
Г., нотариална покА. с искане доброволно да напусне имота и да предаде
ключовете на адв. В. К. от ДАК, като В. К. предупредила ответника, че в
противен случай, при неизпълнение на горното, ще пристъпи към съдебна
реализация на правото си да владее и ползва апартамента си.
Извършени били от служител на нотариуса, три посещения на обекта,
като е било залепено уведомление на адреса, с което нотариалната покА. се
явявала редовно връчена. Установено билжо, че в апартамента има обитатели,
които не отваряли вратата, но излизали после от имота и отстранявали
залепеното съобщение преди длъжностното лице на нотариуса да излезе от
входа на блока.
До настоящият момент, К. Г. В. не е върнал държането на заетата за
послужване вещ на ищцата, което обуславяло правния и интерес от
завеждането на настоящия иск. Доколкото В. живеел в апартамента на
семейни начала с Г. В. П., тя също се явявала ответник по настоящата искова
молба. Въпреки нотариалната покА., ищцата не е получила ключовете на
апартамента.
В. К. сочи, че между нея и ответниците е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по силата на неформален договор за заем за
послужване (в устна форма), по силата на който, тя /ищцата/ е предала за
временно безвъзмездно ползване на ответника К.. Г., собствения си недвижим
имот, представляващ, апартамент в жилищна сграда, находящ се на адрес в гр.
Добрич, ***, с идентификатор **** по КККР на град Добрич и със ЗП от
59,57 кв.м. По своята правна природа, заемът за послужване представлявал
двустранна, консенсуална, неформална и безвъзмездна правна сделка, по
силата на която, едно лице предоставяло на друго, вещ за временно ползване
срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата вещ при
поискване на вещта - при договори без уговорен срок или цел на ползване или
2
след изтичане на срока или при ползване - при тези с уговорен срок или
конкретна цел за ползване. Видно било, че законът позволявал такъв договор
да бъде сключен без определен краен срок или без конкретна цел, за която се
предоставяла вещта. В тези случаи, вещта се давала за ползване до поискване
от заемодателя. Т.е., договорът можел да бъде всякога прекратен едностранно
от заемодателя. Такъв бил и настоящият случай. Договорът за заем за
послужване, доколкото имал безвъзмезден характер, предоставял повече
права на заемодателя, който можел да поиска предоставената за послужване
вещ. В този смисъл, било и насрещното задължение на заемателя да върне
вещта, във вида, в който последната е била предадена за послужване.
Видно било, че заемодателят нямал достъп до процесния недвижим
имот, тъй като последният бил ползван от ответните страни за покриване на
техните жилищни нужди. По тази причина, ищцата надлежно поканила
ответниците да и предадат фактическата власт върху недвижимия имот, която
покА. била отправена и в устна и в писмена форма, но безрезултатно.
Предвид изложеното, В. К., моли съдът да осъди ответниците да
освободят и да и предадат държанието на заетата им за послужване вещ,
представляваща апартамент, находящ се в гр.Добрич, ***.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 23.01.2025г. ДРС е изпратил на ответниците,
преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е
било получено от К. В. на 26.02.2025г и от Г. П. на 14.02.2025г., които в
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, са
изпратили отговори на исковата молба, като оспорват иска, считат, че е
неоснователен, оспорват изложените обстоятелства от ищеца, като твърдят, че
между страните никога не е бил сключван договор за заем за послужване и не
са налице каквито и да е облигационни правоотношения между тях.
В отговора на К. В. се излага, че ищцата В. К. Е., е негова леля - сестра
на майка му А. К. В., починала на ****. Последната се е грижела за майка си -
Е. Д. К./баба на ответника/ и същата е живяла в процесния апартамент,
находящ се в гр. Добрич, ****** докато е починала на ****
Уговорката между двете сестри /майката на ответника и леля му В. Е.
била, ищцата да придобие процесното жилище изцяло, тъй като А. К. имала
неуредени плащания към Банка „ДСК“ и се притеснявала да не запорират
апартамента, ако се прехвърли собствеността на нейно име. В. се съгласила и
на 16.04.1993г. придобила с договор за покупко-продажба на недвижим имот
от майка си Е. К., ½ ид. част от процесното жилище.
Понеже майката на ответника полагала грижи за своя родител Е. К.а до
нейната смърт, ищцата обещала да прехвърли след време цялото жилище на
сестра си и племенника си. През цялото време до момента, двамата са своили
жилището като тяхно собствено, въпреки, че по нотариален акт, собственик е
В. Е..
К. твърди, че е направил много подобрения в жилището, като
3
изграждане на терасите със строителни материали, ПВЦ дограма на спалнята,
външна топлоизолация, ремонт на тоалетната, мазилки, шпакловки и
боядисване на цялото жилище, поставил метална входна врата.
На 20.05.2024г., В. Е. отишла да се види с ответника. Пред свидетели К.
Г. и дал 1000 /хиляда/ лева, за да плати данък сгради и такса смет за процесния
имот за 8 години назад. Преди това, 30 години само А. К. е плащала всички
задължения по апартамента. Идеята на ответника била, В. Е. да си спази
обещанието и да прехвърли собствеността на жилището на дъщеря му - А. К.
В.а с ЕГН **********. Ищцата казала на племенника си, че ще говори с мъжа
си и заминала за **. Впоследствие обаче, завела настоящото гражданско дело.
Ответникът заявява, че ако се наложи да напусне процесното жилище,
то ще претендира от леля си /ищцата/, да му заплати сумата от 20000.00 лв.,
представляващи стойността на всички направени през годините подобрения в
апартамента.
К. моли, съдът да му допусне двама свидетели, при режим на водене .
Ответницата Г. П., сочи, че никога не е живяла в процесния имот, не е
имала и адресна регистрация на адреса, на който той се намира.
Отделно от това, към 1999 или 2000г, когато ищцата твърди, че е имала
уговорки за апартамента със сестра си и племенника си К.. К., тя не го е
познавала. Запознанството на ответницата с ответника датирало от края на
2005г., но никога не е живяла с него в едно домакинство, дори и след
раждането на дъщеря им А. К. В.а през 2007г. Г. К. е живяла в дома на
родителите си в гр.Добрич, ***, за известен период е била и на квартира в гр.
Добрич, а също така и в дома на близки роднини в гр.**в периода от 2010г. до
2014г.
В потвърждение на това, че ответниците не са живели заедно, Г. П.
прилага към отговора си Решение от 23.04.2010г. по гр. д. №22/2010г по описа
на ДРС, с което съдът се е произнесъл по нейната искова молба с пр. осн.
чл.127, ал.2 от СК, досежно родителските права върху детето и от К.. К.,
местоживеенето му, РЛК с бащата и издръжката му.
Ответницата излага, че дъщеря и е посещавала баща си К.. К. в дома му
в гр. Добрич, ****** т.е. в процесния имот, като Г. П. не е била наясно чия
собственост е имота. В апартамента години наред са живели ответникът и
родителите му - А. В. и Г.В.. Ответницата изградила близки отношения с
бабата на дъщеря си, която много и помагала в отглеждането на детето.
През 2017г, А. К. получила първия си инсулт и Г. П. ходела до дома и
да и помага, още повече, че мъжът и бил починал.
На ****, А. В. претърпяла ПТП и нейното физическо състояние се
влошило и тя била на легло, неконтактна. В този период, ответницата ходела
ежедневно в дома и да я обгрижва до смъртта и /*****/, като имала ключ на
имота, но не е оставала да живее там и няма нито една нейна лична вещ. След
кончината на майката на ответника, тя му върнала ключа за апартамента.
4
Това, че в процесното жилище са живели сестрата и племенника на
ищцата, на последната този факт и бил добре известен и това е стА.ло с
нейното знание и съгласие.
Връщането на В. К. в стрА.та и в частност в гр. Добрич през май 2024г.
и отправянето на нот. покА. само до ответника К.. К., е стА.ло след смъртта на
сестра и А..
Ответницата отрича ищцата да и е отправяла устни покани да напусне
апаратамента и да и предаде ключовете.
Г. П. твърди, че тя и детето и А. живеят в гр.- Добрич в имот, находящ
се на ул. „****, където е и адресната им регистрация /горното е видно и от
служебно направената справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на
ответната стрА./. Ответницата сочи, че никога не е живяла на семейни начала
с ответника К.. Г. и поддържа отношения с него, само по повод на общото им
дете.
Г. В., моли съдът да отхвърли иска и да и присъди съдебни разноски.
Ответницата моли съдът да и допусне до разпит двама свидетели, при режим
на водене.
С оглед горното, ответниците молят, съдът да отхвърли исковете, като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства се установява следното: ищцата
В. Е. се легитимира като единствен собственик на процесния имот. Същата го
е придобила възмездно, по следният начин: на 28.07.1986г, заедно с майка си
Е. Д.К. е закупила от Общински Народен съвет гр.Толбухин, процесният
апартамент, находящ се в г*****, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всяка една
от купувачките /видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти, приложен на л.5 по делото/. Към датата
на закупуването, ищцата не е била семейна. На 16.04.1993г., В. К. Е. /с
фамилия по мъж/, е закупила от майка си Е. Д. остА.лата ½ ид.ч. от жилището
за сумата от 1679.00 лв., като продавачката си запазва правото на пожизнено
ползване върху имота, ведно със задължението на купувача да не го отчуждава
до смъртта на майка си, видно от нот. акт №145, том 3, нот. дело №907/1993г.
по описа на нотариус при ДРС /приложен на л.6/.
До смъртта си през ** майката на ищцата е живяла в имота,
обстоятелство, за което страните не спорят.
В. Е. през 1989-1990г. е заминала със съпруга си да живее за ** и там се
е установила трайно, където и понастоящем е местоживеенето и /факт, за
който не се спори/.
В процесното жилище, след напускането на ищцата от България в
процесния имот е остА.ла да живее майка и, а след това и сестра и А. К. със
съпруга си Г. В.. Сестрата на ищцата се е грижила за майка им до смъртта на
последната. Ползването на апартамента от съпрузите В.и, е стА.ло със
знанието и съгласието на ищцата. Горното се потвърждава и от обясненията
5
на В. К., дадени в съдебно заседание на 28.05.2025г и от свидетелските
показания на разпитаните свидетели Ж. Ж. и К. А.
В процесния апартамент, заедно с родителите си, е заживял и
ответника К. Г. /около **до данни на ищцата/, /като в определен период от
време, в жилището е живял и брат му Д.Г. В., /обстоятелство, за което не се
спори между страните/.
Здравето на А. К.а се е влошило рязко след получен инсулт приз **и
претърпяна злополука при ПТП, осъществена на ***г., /видно от приложен на
л.43 по делото КП за ПТП с пострадали лица №2400-20-2/. К. е била до
смъртта си /настъпила на ****./ на легло и за нея се е грижила основно
ответницата Г. П. /майка на дъщерята на ответника К. Г./.
През тези около 7-8 години, П. е имала ключ за процесното жилище,
/обстоятелство, за което страните не спорят/, но след смъртта на А. В.,
ответницата твърди, че го е върнала на ответника В..
По делото са представени доказателства, че ответниците имат родено
дете А. К. В., ЕГН **********. Поради разногласия между родителите по
повод упражняване на родителските права, е било образувано гр. д.
№22/2020г. по описа на ДРС по подадена искова молба от майката Г. П. срещу
бащата К. В.. Видно от приложеното по делото на л.38-41, съдебно решение
по горецитираното дело, /изпълнителният лист от 16.02.2020г., приложен на
л.37. касае само постановените привременни мерки/, правата са присъдени на
майката.
От приложените на л.121-124 по делото, удостоверения за постоянни и
настоящи адреси на Г. П. и детето и А. В., е видно, че те никога не са били
адресно регистрирани през годините на адреса, на който се намира процесното
жилище /г*******/. Прави впечатление, че ответницата е променяла за
периода от раждането си /***/ до сега, пет пъти настоящия си адрес, вкл. е
пребивавала и в други населени места, извън гр.Добрич /***/, съгласно
справка на л.122 по делото, но не се е регистрирала на горепосочения адрес,
вкл. и в периода, когато се е грижила почти ежедневно за А. К..
По делото не се спори, че ищцата след като се е установила трайно да
живее в ** /около 1989-1990г./ до 2025г. вкл., се е връщала четири пъти в
България /обстоятелство, което не е спорно между страните/ - веднъж през
1993г., през **, през май 2024г. и май 2025г.
На 22.05.2024г, ищцата чрез нотариус Ю. Д., вписан с рег. №160 в НК и
с район на действие – ДРС, е изпратила нотариална покА. до племенника си -
ответника К. Г., с искане да напусне доброволно в 30-дн. срок обитавания от
него процесен имот и да и върне ключовете /покА.та е приложена на л.7 по
делото/, като при неизпълнение на горното е отправено следното
предупреждение: „В противен случай, ще бъда принудена да пристъпя към
съдебна реализация на правото си на владение, като ще бъдете натоварени с
допълнителни съдебни и деловодни разноски.“. Нотариалната покА. е връчена
на 08.07.2024г., при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, /извършени са три
6
посещения в имота в периода от 23.05.2024г до 21.06.2024г., но никой не е
открит на адреса и служителят от нот. кантора, съответно е залепил три
уведомления - на таблото за ел. енергия във входа, на входната врата на
апартамента, а отделно от това е пускал уведомления и в пощ. кутия №4, но
адресатът не се е явил в двуседмичния срок от залепването да получи покА.та
лично/.
ПокА.та е изпратена само до ответника К. Г., но не и до ответницата Г.
В.а, като в нея не е посочено основанието, въз основа на което, или уговорките
между страните, съгласно които, ответникът е бил допуснат да живее в имота
на ищцата.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпити на четирима
свидетели, без родство със страните /двама, водени от ищцата и двама, водени
от ответника Г./, досежно установяване на правнорелевантни обстоятелства –
имали ли са уговорки страните за ползването на жилището, респ. какви, кой е
живял в него, на какво основание, до кога, отправяна ли е била устна покА. от
ищцата до ответниците да напуснат имота и, върнали ли са и ключа
последните, както и касателно отношенията между двамата ответници и др.
В показанията си, разпитаният по делото свидетел Ж. Г. Ж. , /кум на
ищцата и на съпруга и/, заявява, че В. и мъжа и са заминали да живеят в **
през 1989-1990г. През 1993г се е върнала и е закупила процесния апартамент
от майка си и там е остА.ла да живее баба Е. /майка на ищцата и баба на
ответника К. Г./.
Ищцата имала сестра – А., която била омъжена и със съпруга и Г., те
също живеели в апартамент ***, тъй-като теглили кредит от банка, но не
успели да го изплатят и остА.ли без жилище. Тогава А. и съпруга и отишли да
живеят при баба Е.. Ищцата знаела и не се противопоставила, сестра и да
остане да живее в имота и, докато се устроят и си намерят друг.
Свидетелят сочи, че и майката на ищцата и сестра са живели в
процесния апартамент до смъртта си. След това в имота отишли да живеят
ответника К. и брат му.
Ж. Ж.твърди, че: „Не е имало уговорка между В. и племенника и К. по
отношение на апартамента, не зная за такава уговорка. Тя го остави, едва ли с
него е разговаряла, когато го е пуснала – тя е разговаряла и са се договаряли
със сестра си и с майка си. В. не е вземала никакъв наем и никакви
условности, договорки, някакви условия да живеят там, просто ги е оставила
да живеят там, докато те си намерят жилище, тъй като тя не го ползва.“
Свидетелят заяви, че когато си е идвала в стрА.та през ** 2024г.,
ищцата с мъжа си е била отседнала за около 20 дни в хотел ***“ в гр.Добрич, а
адресно се регистрирала на адреса на другия свидетел К.А. В. Е., заедно с Ж.
отишла до апартамента при племенника си, за да му каже да го освободи. В. К.
била неприятно изненадА. от това, което видяла в имота си, той бил мръсен, в
мизерно състояние, неподдържан. Ж. сподели, че не е ходил никога в
апартамента, не е влизал вътре, нито лично е присъствал на срещата между В.
7
и К., а после дошла и Г.. Свидетелят изчакал в колата си, която паркирал до
блока.
Св. Ж. Г. заяви, че след срещата, ищцата била силно разстроена,
разплакала се, защото племенника и казал, че ще излезе от жилището, но
преди това ще натроши всичко в него, ще го изхвърли през прозорците, ще
извика едни цигани и т.н., заплашвал леля си и тя била потресена от тази
неблагодарност на родственика си. СтА.ло и много обидно. След като ищцата
не успяла с добро да накара ответника да излезе от имота, потърсила адвокат,
за да защити интересите и по съдебен път.
Свидетелят заяви, че още един-два пъти е водил ищцата до
апартамента, но тогава, те само са били пред входа на блока и са гледали
отвън, как изглежда жилището, забелязали са, че балконът бил иззидан много
грубо, имало една дупка само за прозорец. Видели дъщерята на ответниците
/момиче на около 1*** г., с ****/ да излиза от входа с едно куче.
Свидетелят заяви, че е виждал и ответницата П. често в ателието на
ответника, /което било много близо до процесния имот/ и там тя да си прави
зимнина.
Ж. каза, че ищцата при идването си в стрА.та през май 2024г. е
заплатила над 1000 лв. за да погаси натрупани задължения през годините за
неплатени данък сгради и смет за процесния имот, както и сметки към ВиК.
Пред Ж., В. казала, че не е вярно, това, което твърди племенника и, че той и е
дал 1000 лв., за да плати данъците. Това не отговаряло на истината, защото:
първо, защото нямало К. откъде да вземе тази сума, и второ - В. не му е искала
пари.
Свидетелят К. А. С. /семеен приятел на ищцата и съпруга и/, заяви, че
ищцата и мъжа и заминали за ** през 1988г и оттогава живеят там
непрекъснато. През 1993г. и през ** са се връщали в стрА.та.
К. А. знае, че В. има апартамент на жк ***, който е закупила и в него е
живяла майка и. После, в този имот живели сестрата на ищцата - А. и мъжа и
Г., тъй-като загубили апартамента си, поради теглен кредит и нямало къде да
отидат да живеят.
Свидетелят никога не е влизал в апартамента, но знае, че е собственост
на ищцата.
Св. С. казва следното: „Уговорки не зная, дали е имала с майка си и
сестра си за този апартамент. Тя ми каза, че е оставила сестра си и
племенниците и да живеят там. Не зная да е имало някакви уговорки между
тях, наем не им е вземала, не зная подробности, но е споделяла, че няма къде
да живеят и ги е оставила да живеят там.“
През 2024г. В. и мъжа и си дошли в стрА.та, „за да си върнат
жилището“. Ищцата се срещнала с племенника си, казала му да освободи
имота, но той отказал да излезе от апартамента. В. се разплакала, докато
споделяла със свидетеля, че има проблеми и трябва да води дело срещу
8
племенника си.
През май 2025г., ищцата и съпруга и отново се върнали в България и
пак отседнали в хотел ***“, като адресно се регистрирали по време на престоя
си в стрА.та на адреса на свидетеля. Желанието на В. Е. било, да се освободи
апартамента от ответниците, да го заключи и така да се прибере в **.
Свидетелят заяви, че не познава ответниците, сега по повод на делото
ги е видял. От В. знае, че племенника и К. е женен и има дете и живее със
семейството си в процесния имот.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели на ищцовата стрА.,
като преки, лични, базиращи се на дългогодишното им познанство с ищцата и
съпруга и, както и кореспондиращи с остА.лия събран доказателствен
материал, досежно титуляра на собственост на процесния апартамент, кой и
кога е живял в него.
Свидетелят Й. З. М. /без родство със страните, дългогодишен семеен
приятел с родителите на ответника К. В./ споделя, че много пъти е ходил в
процесния апартамент, още повече, че живее наблизо. М. заяви, че през
годините в него са живяли бабата на К. – Е. и родителите му - А. /**/ и Г. И
тримата са живяли там до смъртта си. В. заминала преди много години за **.
Свидетелят знаел от **, че апартамента е нейн, защото в него тя гледала майка
си Е. до смъртта и. Ответникът живеел в жилището от около 20-30 години, а от
няколко години, там живеели и жена му Г. и детето му.
Свидетелят никога не е чувал, че К. има проблеми с апартамента, че той
е собственост на леля му В..
Св. М. заяви, че А. е претърпяла инцидент при ПТП и е била болна на
легло, като за нея са се грижили ответниците.
Св. З. посочи, че К. има ателие, което ползва под наем и то е много
близо до процесния имот.
Свидетелят Д. С. К. /воден от ответника К.. Г., без родство със
страните/, излага, че е приятел с К.. В. от около 20 години и много пъти е
ходил в апартамента му, като е помагал при извършване на строително-
ремонтни дейности в имота. Лично свидетелят е правил външна изолация на
жилището, иззидал е тераса, поставял е прозорец там, сменял е дограмата в
стаите, за всички тези дейности, К. е плащал на свидетеля.
Д. К. заяви, че ответникът е живял в апартамента с родителите си, но
след смъртта им, живее сам. Дъщеря му ходи при него, когато поиска.
Преди време, майката на К. е била болна, за нея се е грижила Г. около 7-
8 години, като свидетелят не знае, дали тя е имала ключ за апартамента през
този период. К. заяви, че Г. си има къща, която е близо до *** и че К. не живее
с майката на детето си, а то, принципно е при майка си.
Свидетелят знае, че апартаментът в който живее К., е бил на майка му
А., от нейните уста, това го е чувал.
К. знае, че ответника има леля в **, като я е виждал веднъж. През
9
2024г, тя дошла в ателието на К. и свидетелят тогава бил седнал на входа на
ателието и чул какво си говорят лелята и племенника. На срещата между тях,
после дошла и Г., като В. я пратил да отиде в апартамента и да донесе 1000
лв., които той дал на леля си, за да плати данъците на жилището. Банкнотите
били по 100 лв. и свидетелят ги видял в ръцете на ответницата П., но лично не
е видял, К. да ги дава на ищцата В. Е..
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, водени от
ответника, като преки, лични, кореспондиращи с остА.лия събран
доказателствен материал, но само, досежно обстоятелствата, че в имота са
живели бабата на ответника – Е. и родителите му /А. и Г.В.и/ до смъртта им, че
Г. се е грижила около 7-8 години за лежащо болната А. В. и е живяла през този
период в имота, че в него са правени ремонтни дейности от ответника по
поставяне на външна изолация, иззидА. тераса, сменени дограми и др. /за
които макар и ирелевантни в настоящото производство обстоятелства, са
представени и писмени доказателства – фактури за закупени строителни
материали и снимков материал, приложени на л.90-101 по делото/.
При така събраните доказателства, съдът намира от правна стрА.
следното:
Основателността на иск по чл. 243 ЗЗД е предпоставена от
установяването на следните факти: постигане на съгласие между страните за
безвъзмездно ползване на описания по-горе имот, че е налице неформален
договор за заем за послужване за процесния имот, както и съществените
елементи на договора; прекратяване на договора за заем, а в тежест на
ответниците е, при доказване на горните факти, да докажат евентуалните си
правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че са върнали
държането на имота.
В настоящото производство, въпросът за собствеността върху имота,
или за вещното право на ползване върху имота, не подлежи на изследване и
установяване със сила на пресъдено нещо, нито като елемент на претенцията,
имаща облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез инцидентен
установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост/вещно
право на ползване върху предоставения, въз основа на договора за заем за
послужване имот. Достатъчно е, ищецът да установи качеството си на
заемодател, като характера на договора е облигационен такъв, и се сключва с
постигане на съгласие за това, както и че са налице предпоставките за
прекратяване на договора по чл. 249, ал.1 ЗЗД (изтичане на уговорения срок
или завършване на ползването), или тази по ал. 2 на същата законова
разпоредба, (ако не е уговорен срок или не е опредЕ. целта на ползването) - да
е поканил заемателя да върне вещта.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се
установява че ищцата е единствен собственик на процесното жилище, че от
дълги години /повече от 30/, трайно се е установила да живее в ** със
семейството си, че в имота и са живели до смъртта си, нейната майка Е. Д. К.
10
/починала **/, която е имала учредено пожизнено право на ползване върху
апартамента, /видно от нот. акт №145, том 3, нот. дело №907/1993г –приложен
на л.6/ и сестра и А. К. В.а /починала на **** съгласно препис-извлечение от
акт за смърт, приложен на л.42/, както и съпруга и Г.В., които са ползвали
имота, със знанието и съгласието на В. Е..
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за
послужване, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една опредЕ.
вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за
заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на
изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна
форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е
необходимо страните по него да постигнат съгласие, относно съществените му
условия, а именно: заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно
опредЕ. вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да
я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване. С
оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и
въз основа на постигнатото съгласие, заетата вещ да бъде предадена.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки: валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по договор за заем за
послужване; изпълнение на задължението на заемодателя - ищец да
предостави на заемателите – ответници, фактическата власт върху вещта;
прекратяването на договора от стрА. на заемодателя и неизпълнение на
задължението на заемателите да върнат вещта. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно
предявеното негово непарично вземане. В тежест на ответниците е, при
доказване на горните факти, да докажат евентуалните си правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в частност, че са върнали държането на имота.
В случая, съдът намира за установено по делото, че между ищцата и
племенника и – ответника К. Г. е сключен в устна форма валиден договор за
заем за послужване през ** По силата на този договор, ищцата в качеството на
заемодател е предоставила на ответника /както и на неговите родители А. и Г./
безвъзмездно през ** ползването на процесния недвижим имот. Ответникът е
установил фактическа власт върху процесното жилище, считано от ***г. От
събраните по делото доказателства не се установява да е постигнато съгласие
за срока на ползването, който срок не е съществен елемент на договора.
Установи се по делото, че договорът за заем за послужване е прекратен,
считано от 08.07.2024г., с връчване на нотариална покА. до Г., при условията
на чл.47, ал.1 от ГПК, като в дадения доброволен 30-дн. срок на ответника,
същият не е предал държането на вещта.
А отделно и независимо от това, настоящата искова молба е връчена на
11
ответника лично на 26.02.2024г. /видно от съобщение по чл.131 от ГПК на
л.27/ и също представлява предизвестие за прекратяване и покА. за връщане
на държането на имота на ищцата. От събраните по делото доказателства се
установи, че ответникът К. В. не е върнал на В. Е. държането на процесната
жилищна сграда. В случая, считано от ** ответникът В. е установил
фактическа власт върху процесното жилище, без противопоставяне от ищеца-
собственик на имота, и при липсата на данни за заплащане на това ползване,
при наличието на които факти, съдът приема, че с действията на страните,
между ищцата и ответника К. Г., е обективирано постигнато съгласие за
ползване на жилището по силата на договор за заем за послужване.
Следователно, предявеният иск срещу него е основателен и доказан и трябва
да се уважи.
За пълнота на изложението, следва да се има предвид, че с
Определение №50875/29.11.2022 по гр. д. №3024/2022г по описа на Върховен
касационен съд, ІV гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното
решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения материалноправен
въпрос (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), относно неформалния
характер на договора за заем за послужване и възможността за сключването
му чрез конклудентни действия, като с Решение №50046/27.02.2023г. е дал
отговор на така поставения въпрос, че с определени конклудентни действия
може да се приеме, че е сключен договор за заем за послужване, а именно:
„Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване,
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една опредЕ. вещ за
временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за
послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за
форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез
конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на
съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за да
е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо
страните по него да постигнат съгласие относно съществените му
условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно
опредЕ. вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се
задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С
оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и
въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.“
С определението по чл. 140 ГПК, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и е указал на ищцата, че е нейна
доказателствената тежест по отношение на това, че е било налице правно
основание за ползване на имота, съгласно договор за послужване, което е
отпаднало. Отделено е за безспорно между страните, че имотът се ползва от
ответника К. Г. към момента на предявяване на иска. Спорният въпрос по
делото се свежда до доказване наличието на договор за заем за послужване за
процесното жилище между ищцата и ответницата Г. П., за която е спорно,
дали е живяла и живее и към момента в имота.
12
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи сключен
договор заем за послужване между ищцата и ответницата П.. Ищцата не е
доказала наличие на твърдяната от нея договорка с Г. В., същата да ползва
жилището, временно и безвъзмездно. А още повече, че към периода от 1996-
2005г., ответницата П. все още не е познавала бащата на детето си, нито леля
му. Г. В. твърди, че се е запознала с К. в края на 2005г., обстоятелство, което не
бе оспорено/оборено от ищцата, следователно, по делото въобще липсва
изложено твърдение от ищцовата стрА., кога тя е постигнала договорка с
ответницата по договор за заем за послужване за процесния имот. Нещо
повече, освен, че Г. П. /а и детето и А. В./ няма/т адресна регистрация по
постоянен и/или настоящ адрес на адм. адрес на въпросния имот, то
ответницата не е имала никакви облигационни отношения с ищцата. По
същество, няма нито едно доказателство в това отношение. Като косвени
потвърждение на този извод, са обстоятелствата, че В. Е. е изпратила нот.
покА. само до ответника К. В., а в исковата си молба, тя твърди следното:
„ищецът е предал за временно безвъзмездно ползване на ответника
собствения си недвижим имот“, „На практика сключих с В. устна уговорка
да ползва имота по силата на неформален договор за заем за послужване,
уговорен без краен срок на ползване“, както и“ След смъртта на майка ми,
моят братовчед, /т.е. племенник/ - К. Г. В., ЕГН ********** по спомен в края
на 1999г или в началото на 2000г. ме помоли да му предоставя апартамента за
ползване, тъй-като към този момент той и семейството му нямали къде да
живеят. Съгласих се същият да ползва имота за неопределено време,
докато си намери друго жилище“, т.е. ищцата не навежда твърдения и не сочи
обстоятелства, че е имала уговорки с ответницата.
Дори и да се приеме, че ответницата живее трайно и непрекъснато в
имота /обстоятелство, което е спорно/, това не е достатъчно – същият може да
и е предоставен за ползване на друго основание, или лицето да е
самонастанило се, поради което, ищецът следва да докаже пълно и главно, че
апартаментът е предоставен за ползване на П., именно въз основа на договор
за заем за послужване, сключен между двете. В насока, наличие на договор
заем за послужване между двете жени, са единствено твърденията на В. Е.,
които обаче не са подкрепени с доказателства. Двамата свидетели, водени от
ищцата, /които са нейни дългогодишни близки, с които тя е поддържала
контакти през годините и на чиято помощ и подкрепа е разчитала при
връщанията си в стрА.та, заявиха, че не познават ответницата, а и никога не са
влизали в апартамента/, което е индиция, че едва ли ищцата и ответницата са
имали договорни отношения във връзка с процесното жилище.
Действително, договорът заем за послужване може да се сключи като
неформален, но по делото няма данни ищцата да е сключила устен договор за
заем за послужване с ответницата, който договор да е бил прекратен, няма
данни В. Е. /тя, или чрез друго лице/ доброволно да е предала ключовете от
апартамента на ответницата и да я е оставила необезпокоявано да ползва
имота в изпълнение на задължение по договор заем за послужване. Нещо
13
повече, ответницата Г. П. и детето и А. К. никога не са имали адресни
регистрации, /нито за постоянен, нито за настоящ адрес/ на адм. адрес на
процесния имот, за разлика от ответника К. Г. и покойната му майка А. В.а
/видно от справка от НБД приложена на л.53 по делото/.
Предвид изложеното, при разпредЕ. доказателствена тежест в процеса
/обявена на страните с доклада по делото в открито съдебно заседание,
проведено на 28.05.2025г./ и дадена възможност на ищеца да ангажира
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, касателно
сключен договор за заем за послужване между В. Е. и ответницата Г. П., съдът
следва да приложи неблагоприятните последици от неизпълнение на
доказателствената тежест за ищеца по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.
След като по делото не се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за заем за послужване между ищцата и
ответницата Г. В., който да е бил прекратен, искът се явява неоснователен и
подлежащи на отхвърляне.
При този изход на спора, ищцата следва да заплати на ответницата Г. П.
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от нея съдебни разноски по делото в
размер на 1000.00 лв. – адв. възнаграждение, съгласно пълномощно и
представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с приложенията към него
/приложени на л.132-133/.
Поради уважаване на иска на ищцата срещу ответника К. Г., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на В. Е. да и се присъдят сторените съдебни
разноски в настоящото производство в общ размер на 2004.05 лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него /л.126-131/, от
които: 402.25 лв. – държавна такса с вкл. банков комисион, 1500.00 лв. – адв.
възнаграждение, 64.80 лв. – такса нотариална покА., 4.00 лв. – такса за
справка към Агенция повписванията, 10.00 лв. – такса за изготвена данъчна
оценка и 23.00 лв. такса за схема на имота. За пълнота, следва да се отбележи,
че ответникът К. Г. не е направил възражение за прекомерност на осн. чл.78,
ал.5 от ГПК, досежно размера на адв. хонорар на упълномощения адвокат на
ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН ********** на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл.243 от ЗЗД, да освободи и предаде на В. К. Е., ЕГН **********,
държането на недвижим имот, находящ се на административен адрес: гр.
Добрич, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по
КККР на гр.Добрич и със ЗП от 59,57 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Е., ЕГН ********** срещу Г. В. П.,
14
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 249,
ал. 1, вр. с чл. 243, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Г. В. П., ЕГН **********, да
предаде на В. К. Е., ЕГН **********, държането на недвижим имот, находящ
се на административен адрес: гр. Добрич, ***, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор **** по КККР на гр.Добрич и със ЗП от 59,57 кв.м.,
предаден от ищцата на ответницата на основание договор заем за послужване.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, гр. Добрич, ***, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на В. К. Е., ЕГН **********, съдебни разноски в
размер на 2004.05 лв. /две хиляди и четири лева и пет стотинки/.
ОСЪЖДА В. К. Е., ЕГН **********, да заплати на Г. В. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в размер на
1000.00 лв. /хиляда лева/ - адв. възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Добрич в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15