№ 46455
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110131494 по описа за 2025 година
Исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и страните са направили доказателствени
искания,поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът В. И. С. ЕГН ********** предявява против УАБ Хеви Файненс, учредено и
регистрирано в Литва, рег.№ *********, със седалище и адрес на управление град Вилниюс, улица
Гедимино № 27, извършващо дейност в Република България чрез клон на чуждестранен търговец
УАБ Хеви Файненс- клон България КЧТ ЕИК *********, с адрес на управление в България град
София, улица Ами Буе № 84 ,етаж 4, иск с правно основание чл.270,ал. ГПК, за прогласяване
нищожността на заповед № 2848/2.12.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д№ 4946/2024г. по описа на РС – Пазарджик и
изпълнителен лист № 2343/2.12.2024г. по ч.гр.д№ 4946/2024г. по описа на РС –
Пазарджик.Ищцата твърди, че към заявлението по чл.417 ГПК е представен документ – договор,
сключен при ОУ, които не са представени, като съгласно ОУ, към правоотношението е прието
между страните да се прилага правото на Литва. Счита, че българският съд не е бил компетентен да
издаде заповед по чл.417 ГПК, което води до нищожност на последната, както и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. Сочи, че й е връчена ПДИ по образуваното изпълнително дело,
но не е подала възражение, защото ответното дружество й посочило, че вземането ще бъде
разсрочено.
Ответното дружество, в срока за отговор, сочи, че по твърдението на ищцата за сключено
споразумение по чл.25,ал.1 от Регламент 1215/2012, като счита, като цитира доводите в ТП №
1/29.9.2016г. на ВАС и ВКС, че доводите на ищцата биха довели до недопустимостта на съдебните
актове, които, при липса на спор, че не е подадено възражение, са влезли в сила. Ответникът сочи,
че основанието да претендира заповед е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в
който счита, че страните не са уговорили приложимо материално право за уреждане на спорни
между тях отношения, във връзка с ипотечния акт, нито счита, че са определили компетентен съд в
Литва. Счита, че е налице изрична клауза за приложимост на българското право. Сочи, че с договор
за заем от 21.8 .2023г., страните са уговорили приложимо материално право и приложима
компетентност на съда в Литва, както и компетентност по изпълнението на българските частни
1
съдебни изпълнители. Счита, че съдът следи служебно за компетентността в изрично посочените в
чл.24 от Регламента случаи, и чл.28,пар.1, като счита, че във всички останали случаи, ако
ответникът, в предвидените процесуални срокове, не оспори компетентността на съда, се прилага
чл.26. Ищцата счита, че е узнала по сочения смисъл с връчване на заповедта и ПДИ, като при
липса на възражение в срока, включително по компетентността на съда, е учредена международна
компетентност на българския съд.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.270, ал.2 ГПК
за признаване за нищожни по исков ред, на заповед № 2848/2.12.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д№ 4946/2024г. по описа на РС
– Пазарджик и изпълнителен лист № 2343/2.12.2024г. по ч.гр.д№ 4946/2024г. по описа на РС –
Пазарджик
ІІІ. Безспорни факти.
СРС намира, че страните не спорят, поради което и не се нуждаят от доказване следните
твърдения: между страните по делото на 21.8.2023г., с поставена нотариална заВ. на подписите на
24.8.2023г. е сключен договор за заем, в който е вписано, че съставлява допълнение към договора за
заем, към която дата на ищцата е предоставена в заем сумата 37400евро, като в договора е
посочено, че ще се учреди особен залог с посочени имоти, и в последната разпоредба на договора е
посочено, че се постига съгласие всяка „претенция, жалба или иск, възникнали във връзка със
споразумението или поради него и с предмет споразумението и искове ще бъдат решавани от
съдилищата на Република Литва, като се взема предвид клаузата на приложимото материално
право по – горе. Изпълнителните дела ще бъдат от компетенцията на българските частни съдебни
изпълнители“. На 28.11.2024г. ответникът е входирал в РС –Пазарджик заявление по чл.417 ГПК,
като е искал издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 37400евро и
2559,37 евро, лихва за забава, като е посочено, че се претендира задължение по н.а. за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти от 24.8.2023г., и в мотивната му част е посочено, че
въз основа договора за заем с н.з.п., посочен по- горе, е предоставен заем от 37400евро, ипотеката е
сключена за неговото обезпечение, като на 12.12.2024г. ПРС по гр.д№ 20245220104946/2024г.
еиздал заповед и изпълнителен лист за сумите по заявлението, като е посочил, че вземането се
основава на документ по чл.417,ал.1,т.3 ГПК – договор за ипотека под формата на н.а., че въз
основа на ИЛ е образувано изпълнително дело, по което на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение и в срока по чл.414 ГПК, не е подадено възражение по заповедта.
ІV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже твърдението си, на което основава претенцията за
нищожност – твърдението, че с договора за заем, сключен при ОУ, страните по него са учредили
международна компетентност на съда в Литва.
Указва на ответната страна,ч е носи тежестта да докаже правоизключващи възражения.
ПРИЕМА представените от страните и по гр.д.№ 16759/2025г. на СРС документи, като
писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат
2
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2025г., от 14,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3