ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. В., 14.07.2022 г.
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500207 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 ГПк.
Образувано по частна жалба против Определение № 771/01.06.2022г по
грд № 2295/2021г на РС-В., с което е отказано издаването на изпълнителен
лист по постановените привременни мерки, в частта за издръжката на
малолетното дете, определена с протоколно определение от 06.01.2022г.
Поддържа се , че ВРс се е произнесъл по размерът на дължимата
издръжка на детето Н.А. и определел такава в размер на 167.50 лв., считано от
06.01.2022г до влизане в сила на решение по делото.
В обжалваното определение ВРс отказва издаването на изп. Лист, тъй
като с постигнатата между страните спогодба е прекратено производството по
делото, определен е окончателния размер на дължимата издръжка-180 лв.,
считано от 28.04.2022г., когато е одобрено сключеното споразумение между
страните .
Жалбоподателката твърди, че издаденият изп. Лист е въз основа на
спогодбата от 28.04.2022г, но за периода от 06.01.2022г/определението за
привременните мерки/ до 28.04.2022г-/датата на съдебната спогодба /, детето
не е получавало издръжка и бащата не е изпълнил доброволно задълженията
си, посочени от съда в определението за привременните мерки , в частта за
издръжката.
1
Моли съда да отмени определението.
Ответната по делото страна не е взела становище по частната жалба.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна жалба,постановеното
определение на РС-В. и данните по гр.д 2295/21г на ВРс, прие за установено
следното :
Частната жалба е процесуално допустима. Предявена от лице имащо
право и интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е
неоснователна поради следното :
Предмет на грд № 2295/21 г по описа на ВРс е спор между страните
относно упражняването на родителските права на детето Н.А. Н., р. на
30.07.2018г, определяне лични контакти, размерът на дължимата издръжка.
В исковата молба е поддържано искане по чл.323 ал.1 ГПК.
С определение от 06.01.2022г , ВРС е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката Д.П., определил е
местоживеене на детето при неговата майка, личните контакти между бащата
и детето, като е осъдил бащата А.Л.. Н. да заплаща ежемесечна издръжка на
детето в размер на 167.50 лв., считано от 06.01.22г. до влизане в сила на
решението по делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, от възникване на всяко от вземанията.
Делото през ВРс е приключило със съдебна спогодба между страните от дата
28.04.2022г. В същата е определен размер на издръжка 180 лв., считано от
28.04.2022г. На жалбоподателката е издаден изп. Лист за определената със
спогодбата издръжка, като по повод нейно заявление за заплащане на
присъдена издръжка по определението за привременните мерки е постановен
отказ, материализиран в определение №771/01.6.2022г.
Съдът намира определението на ВРс за незаконосъобразно.
Привременни мерки се решават проблеми, актуални за статуквото в момента
и на базата на непосредствена необходимост.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо.
Те имат действие до постановяване на окончателно решение, но могат да
бъдат изменявани и отменявани.
С приключване на съдебното производство те отпадат, тъй като тези
2
въпроси ще бъдат окончателно уредени с постановеното решение.
В този смисъл, настоящата инстанция счита, че привременни мерки могат да
бъдат постановени по всяко време, докато процеса е висящ, вкл. през времето,
когато делото е спряно /Постановление №5/15.03.1978 г. по гр.д.№77/1977 г.
на ВС, прието при действието на отменения Семеен кодекс, но приложимо и
към настоящия момент, с оглед съответните разпоредби от сега
действащия кодекс/.
Висящността на процеса е траела до постигането на съдебната спогодба, като
считано от датата на определението, с което ВРС се произнася относно
дължимостта на издръжката на малолетното дете , дължима от баща му, по
реда на чл.323 ГПК -06.01.2022 , до сключването на спогодба между страните
за окончателния размер на издръжката-28.04.2022г, определената издръжка в
размер на 167,50 лв. е дължима и за същата следва да бъде издаден
изпълнителен.
Като е постановил определение в различен смисъл РС-В. е постановил
неправилен съдебен акто, който следва да се отмени.
Ще следва да се издаде изп. Лист в полза на Д. ПЛ. С. ЕГН : **********, като
майка и законен представител на Н.А. Н. срещу А.Л.. Н. ЕГН : ********** за
дължимата издржъка по привременни мерки, за периода 06.01.2022г до
28.04.2022г. в размер на 167.50 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Водим от горното, Съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №771/01.6.2022г. по грд № 2295/21г по
описа на ВРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ВРС за издаване на изп. Лист в полза на Д. П.
С. ЕГН : **********, като майка и законен представител на Н.А. Н. срещу
А.Л.. Н. ЕГН : ********** за дължимата издръжка по привременни мерки, за
периода 06.01.2022г до 28.04.2022г. в размер на 167.50 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4