Решение по дело №353/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260003
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20204410200353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Левски, 20.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

при участието на секретаря Велина Цонева и прокурора ….., като  разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №353 описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия И.П.В., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес:***, със основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че от 04.12.2018 год. до 08.09.2020 год. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Патриарх Евтимий” №38, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А.С.С. с ЕГН:**********,  поради което и на основание чл.191, ал.1, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Плевенски окръжен съд в 15 – дневен срок от днес.

На основание чл.310, ал.2, вр. чл.308, ал.1 от НПК съдът ОБЯВЯВА на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в 15-дневен срок от днес.

 

                                  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение №260003 от 20.01.2021г., постановено по АНД №353/2020г. по описа на РС - Левски.

 

В Районен съд – Левски е внесено мотивирано постановление от Районна прокуратура – Плевен за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на И.П.В., за това, че от 04.12.2018 год. до 08.09.2020 год. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Патриарх Евтимий” №38, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А. С. С. с ЕГН:********** – престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание Районна прокуратура – Плевен не се представлява.

Обвиняемият И.П.В. се явява лично. Заявява, че е заживял с непълнолетната, тъй като такива са техните традиции. Живеят при родителите на подсъдимия, имат дете, момичето, с което съжителства имала желание да продължи образованието си. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият И.П.В. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес:***, със основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********.

Свидетелката А. С. С. и обвиняемият И.П.В. ***, се запознали през 2017 година. Двамата се харесали и станали приятели. На 04.12.2018г. правили годеж /по техните обичаи/ и от този момент свидетлката С. / 14-годишна / заживяла в дома на обвиняемия В. ***. На 08.09.2019г., отново според техните традиционни обичаи, правили сватба, но не сключили граждански брак. На 27.08.2020г. А. С. С. родила дете от женски пол /видно от приложено към делото удостоверение за раждане/.

Във връзка с постъпил сигнал в Отдел „Закрила на детето" при Д„СП" Левски за непълнолетна бременна била сезирана Прокуратурата. След разпоредена и извършена проверка по случая било образувано и проведено настоящото наказателно производство. Видно от писмо на Община Левски, след направена справка в НБД "Население" било установено, че лицата А. С. С. с ЕГН ********** и И.П.В. с ЕГН ********** нямат сключен граждански брак.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство и ценени на основание чл.378, ал.2 от НПК: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите П. В. П., Е. К. А., А. С. С., С. И. М., обясненията на обвиняемия дадени в разпит пред съдия в хода на ДП; писмени доказателства и доказателствени средства – писмо от ДСП – Левски до Районна прокуратура – Плевен относно постъпил сигнал от АГО – МБАЛ Левски за малолетна бременна, справка от ст. експерт „ГРАО“ при Община Левски, Удостоверение за раждане, Акушерска епикриза от Акушеро-гинекологично отделение при „МБАЛ – Левски“ ЕООД, социален доклад ОЗД при ДСП – Левски, 2 бр. характеристични справки, справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление на РП – Плевен и приета за установена от съда фактическа обстановка.

Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показания, като последователни, логични и безпротиворечиви, както и еднопосочни помежду си. От тях се установяват по безспорен начин отношенията между обвиняемия и свидетелката А. С. С. и заживяването им на съпружески начала в едно домакинство.

Писмените доказателства също се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.

От обективна страна, обвиняемият И.П.В., в периода от 04.12.2018 год. до 08.09.2020 год. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Патриарх Евтимий” №38, заживял съпружески със свидетелката А. С.. От събраните по делото доказателства се установява, че двамата са установили помежду си такива фактически отношения, които възникват между съпрузи. Същите са заживяли в едно домакинство, между тях са съществували фактически отношения, съответстващи на тези, обвързващи мъжа и жената след сключване на граждански брак съгласно СК, с присъщите им права и задължения – общо домакинство, обща издръжка на семейството и изпълнение на грижите в бита, полови контакти. В резултат на фактическото съпружеско съжителство между двамата по време на инкриминирания период е родено общото им дете Е. И. П.. Безспорно установено е, че към момента на заживяването им на семейни начала св. А. С. не е била навършила 16-годишна възраст, а обвиняемият И.П.В. е бил пълнолетен. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство между обвиняемия и С..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият В. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, а именно, че св. С. не е навършила 16-годишна възраст, както и вида и характера на отношенията помежду им, съответстващи на съпружески такива по смисъла на СК. Същият е знаел за минималната предвидената в закона възраст за сключване на граждански брак, както и е съзнавал противоправността и общественоопасния характер на осъщественото деяние. Въпреки това обвиняемият е целял осъществяване на общественоопасния резултат, мотивиран от спазваните от семейството му традиции.

Последните не изключват престъпния характер на деянието, представляващо трайно фактическо съпружеско съжителство с ненавършило 16-годишна възраст лице от женски пол, инкриминирано от законодателя в разпоредбата на чл.191, ал.1 от НК. Същата защитава важни обществени отношения в защита на подрастващите и гарантирането на правата им. Ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и непълнолетно лице от женски пол като правило има като последица вреди за подрастващите, в това число негативни последици за образованието и нормалното социално развитие на личността и не на последно място ранна бременност. Тези обстоятелства са преценени от законодателя принципно при криминализирането на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст. Да се приеме, че традициите изключват съставомерния характер на деянието по чл.191, ал.1 НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от компетентния орган. Не следва да се подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове представляват заплаха за реализацията на правото на образование, гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето.

Поради изложените доводи съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 НК.

По наказанието:

По отношение и на обвиняемия И.П.В. са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

За престъплението по чл.191, ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода - лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.

Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Поради изложените съображения съдът освободи на основание чл.78а от НК И.П.В. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на административното наказание глоба съдът съобрази добрите характеристични данни по отношение на В., обстоятелството, че същият изразява готовност да подкрепи С. в продължаване на образованието й, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложи административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а НК.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: