№ 125
гр. Пещера, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД срещу наследника на Г. С. Т. – С.
Г. Т. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1691,54
лв., представляваща регресно вземане за изплатени застрахователни
обезщетения по щета № ********** от 07.12.2020 г. и по щета № **********
от 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 23.11.2020 г. в 17:15 часа в гр. Батак на ул.
„АнтонИ.ци“ до дом № 148, е настъпило ПТП с материални щети между лек
автомобил марка и модел „Тойота Рав 4”, с peг. № РА 7369 АХ, собственост на
К.И.К., управляван от наследодателя на ответника Г. С. Т. и лек автомобил
марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, собственост на П. Б.ов М.,
управляван от Б. П. М.. За настъпилото ПТП служители от РУ – Пещера
издали два протокола за ПТП – Протокол № 1517534 от 24.11.2020 г. и
Протокол № 1517536 от 24.11.2020 г., съгласно които произшествието
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
наследодателя на ответника – Г. С. Т., който при извършване на маневра
„изпреварване“ не е оставил достатъчно странично разстояние от
изпреварвания л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ и се блъснал в него.
Вследствие на удара управляваният от Г. С. Т. автомобил излязъл извън
пътното платно вдясно и блъснал входната врата на дом № 148, след което
пресякъл пътното платно вляво и ударил телената ограда на дом № 141. По
този начин ответникът станал причина за настъпване на ПТП с материални
щети по лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ и по метална
1
ограда и металните колове на имот, находящ се на ул. „АнтонИ.ци“ № 141,
собственост на Н.И.П.
Твърди също, че виновният за ПТП водач – Г. С. Т. не е останал на
местопроизшествието след настъпване на ПТП и не е уведомил органите на
МВР за настъпването му, което обстоятелство било отразено в двата
протокола за ПТП.
Сочи, че автомобилът, претърпял материални щети в резултат на
причиненото ПТП - „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, бил застрахован в
ЗАД „Алианц България“ по автомобилна застраховка „Моята кола“,
застрахователен пакет „Макс“ със застрахователна полица №
BG/01/119003317613 със срок на действие от 06.12.2019 г. до 05.12.2020 г. По
предявена претенция за изплащане на обезщетение в ЗАД „Алианц България“
била образувана щета № 0306/20/777/501791 от 25.11.2020 г. и извършен оглед
на увреденото МПС, щетите по които били описани по вид и степен в
извършения опис.
Сочи още, че възстановяването на вредите от процесното ПТП било
извършено чрез ремонт на увреденото МПС от автосервиз „Тойота Тиксим“
ЕООД, като за извършения ремонт била представена фактура на стойност
1487,46 лв., одобрена от експертите на ЗАД „Алианц България“. Твърди, че на
22.12.2020 г. ЗАД „Алианц България“ е изплатило по банков път на „Тойота
Тиксим“ ЕООД застрахователно обезщетение за извършения ремонт в размер
на 1487,46 лв.
Поддържа, че към датата на причиняване на процесното ПТП е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
Г. С. Т. лек автомобил „Тойота Рав 4” с peг. № РА 7369 АХ, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/120000719361 от 09.03.2020 г., която била
със срок на действие от 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г. Сочи, че ЗАД „Алианц
България“ встъпило в правата на своя застрахован срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД
и предявило претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение в
размер на 1487,46 лв. плюс 15 лв. ликвидационни разходи – общо 1502,46 лв.
По предявената претенция в ищцовото дружество била образувана щета под
№ ********** от 04.02.2021 г., като екпертите на дружеството одобрили
претендираното застрахователно обезщетение в размер на 1487,46 лв. плюс 15
лв. ликвидационни разходи и на 08.06.2021 г. изплатили сумата в размер на
1502,46 лв.
В исковата молба се сочи още, че Н.И.П.в качеството му на собственик
на увредената в резултат на ПТП телена ограда, предявил през ищеца
претенция за изплащане на нанесените щети, по която била образувана щета
№ ********** от 07.12.2020 г. Със съставения констативен протокол за
извършен оглед от 08.12.2020 г. били констатирани щети по 9.5 метра телена
ограда и 3 бр. стоманено-бетонови колове, които били оценени по експертна
оценка в размер на 189,08 лв. Определеното застрахователно обезщетение в
размер на 189,08 лв. било изплатено по банков път на 15.01.2021 г. на
собственика Н.П..
Ищецът сочи, че общата сума по изплатеното застрахователно
2
обезщетение по щета № ********** от 07.12.2020 г. и щета № ********** от
04.02.2021 г. е в размер на 1691,54 лв.
Твърди, че наследодателят на ответника – Г. Т. е напуснал мястото на
ПТП и не е уведомил органите на МВР за настъпването му, поради което е
придобил регресно вземане срещу наследника на виновния водач – ответника,
поради настъпила смърт на водача Г. Т., до размера на платеното
застрахователно обезщетение.
Ето защо, моли съда да уважи исковата претенция. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Т. е
подал отговор на исковата молба, в който намира предявения иск за
неоснователен. Сочи, че цялата застрахователна преписка е образувана въз
основа на двата Протокола за ПТП под номера 1517536 и 1517534, издадени
на 24.11.2020 г. от служител на РУ – Пещера, без да се изследват обективните
факти. Посочва, че органите на МВР вероятно са пристигнали по-късно и са
съставили протоколите без да имат възможността да опишат състоянието на Г.
Т.. Твърди, че причината за ПТП се състои в това, че баща му е претърпял
сърдечен пристъп, което наложило да потърси помощ, защото му било зле и
това била единствената причина да напусне ПТП.
Сочи още, че след ПТП състоянието на баща му прогресивно се
влошило до фаталния му край на 20.12.2020 г.
Намира за неморално да се търси вина за настъпилото ПТП на баща му,
поради това, че причина за ПТП-то е внезапно влошаване на здравословното
му състояние. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се явява и не
изпраща представител. От пълномощник на дружеството – адв. Т. Г. са
депозирани молби-становища, с които поддържа исковата молба, ангажира
доказателства, моли за уважаване на предявената претенция, претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В писмени
бележки пълномощникът на ищцовото дружество развива подробни
съображения за основателност и доказаност на претенцията, като поддържа,
че от събраните доказателства безспорно се установява, че бащата на
ответника – С. Т. е напуснал местопроизшествието без да дочака контролните
органи, като по този начин не му е извършена и проверка за употреба на
алкохол. Намира претенцията за доказана и моли за уважаването й.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от
пълномощника - адв. Р. И., който оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Процесуалният представител на ответника не оспорва
механизма на ПТП, но излага твърдения, че в процесния случай не е било
задължително посещение от контролните органи на станалото ПТП, тъй като
същото е било с малки материални щети. Освен това сочи, че бащата на
ответника не е напуснал ПТП, доколкото при идването на полицесйките
служители, същият е бил на място, но му се е наложило да си тръгне поради
3
влошено здравословно състияние. Ответникът не претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява,
че Г. С. Т. е починал на 20.12.2020 г. и е оставил един наследник по закон –
ответникът С. Г. Т..
Не е спорно между страните, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
съдът е обявил за безспорно, че на 23.11.2020 г. в 17:15 часа в гр. Батак на ул.
„АнтонИ.ци“ до дом № 148, наследодателят на ответника – С. Т. е управлявал
лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4”, с peг. № РА 7369 АХ,
собственост на К.И.К., и виновно е причинил ПТП, за което са съставени
Протокол за ПТП № 1517534/24.11.2020 г. и Протокол за ПТП №
1517536/24.11.2020 г, като при извършване на маневра „изпреварване“ не е
оставил достатъчно странично разстояние от изпреварвания л.а. „Тойота
Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, собственост на П. Б.ов М., управляван от Б. П. М.
и се блъснал в него и вследствие на удара управляваният от наследодателя на
ответника автомобил излязъл извън пътното платно вдясно и блъснал
входната врата на дом № 148, след което пресякъл пътното платно вляво и
ударил телената ограда на дом № 141 на ул. „АнтонИ.ци“, собственост на
Н.И.П.
Страните не спорят и е отделено за безспорно от съда и че в резултат на
ПТП на лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, са нанесени
имуществени вреди в размер на 1487,46 лв., а на телената ограда към дом №
141 на ул. „АнтонИ.ци“ са нанесени имуществени вреди в размер на 189,08 лв.
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че към момента на ПТП е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил „Тойота Рав 4”, с peг. № РА 7369 АХ,
обективирана в застрахователна полица № BG/07/120000719361 от 09.03.2020
г., която била със срок на действие от 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г., както и че
собственикът на увредения автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, е
имал валидно сключено застрахователно правоотношение, по силата на което
е образувана щета № 0306/20/777/501791 от 25.11.2020 г. Не се спори и че по
образуваната щета е заплатено застрахователно обезщетение за извършен
ремонт в размер на 1487,46 лв.
Не е спорно и че ищецът е заплатил на застрахователя на собственика на
увредения автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, застрахователно
обезщетение в размер на 1487,46 лв. плюс 15 лв. ликвидационни разходи или
общо сумата от 1502,46 лв. по повод заведена застрахователна преписка по
щета № **********/04.02.2021 г., както и че е заплатил на собственика на
увредената телена ограда на дом № 141, находящ се в гр. Батак, ул.
„АнтонИ.ци“ застрахователно обезщетение в размер на 189,08 лв. по повод
4
заведена застрахователна преписка по щета № ********** от 07.12.2020 г.
Горните обстоятелства, освен че не са спорни между страните, се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства, сред които:
Протокол за ПТП № 1517534/24.11.2020 г., Протокол за ПТП №
1517535/24.11.2020 г,; Протокол за ПТП № 1517536/24.11.2020 г.,
застрахователна полица № BG/07/120000719361 от 09.03.2020 г., със срок на
действие от 11.03.2020 год. до 10.03.2021 год., по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", застрахователна полица №
BG/01/119003317613, със срок на действие от 06.12.2019 год. до 05.12.2020
год., за застраховка „Моята кола" - Застрахователен пакет „Макс"; преписка по
щета № ********** от 04.02.2021 г.; доклад по щета № ********** от
04.02.2021 год., платежен документ от 08.06.2021 г. за сумата от 1502.48 лева,
платена по щета № ********** от 3Д „Евроинс" АД на ЗАД „Алианц
България", регресна покана per. № РК -014-3751/2/ от 01.07.2021 год. заедно с
известие за доставяне, уведомление за щети по МПС до ЗАД „Алианц
България" - щета № 0306/20/777/501791, опис на щета № 0306/20/777/501791,
калкулация - ремонт номер № А2 400960 ~ 3 стр.; фактура № ********** от
21.12.2020 г. с доставчик „Тойота Тиксим" ЕООД; приемо-предавателен
протокол от 15.12.2020 год.; преводно нареждане от 13.01.2021 год. за плащане
на сервиз „Тойота - Тиксим" ЕООД на сумата от 1487.46 лева; покана за
доброволно изпълнение на регресна претенция от ЗАД „Алианц България" до
ЗД „Евроинс" АД; преписка по щета № ********** ог 07.12.2020 год.;
декларация от 08.12.2020 год. на Н.И.П.до ЗД „Евроинс" АД; констативен
протокол за извършен оглед от 08.12.2020 г.; нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот; доклад по щета № **********; преводно
нареждане от 15.01.2021 год. за сумата от 189.08 лева, платена на Н.И.П.
регресна покана per. № 003-858/2/ от 02.02.2021 г.
От изисканата и приложена по делото справка от ЦСМП - Пазарджик се
установява, че на 23.11.2020 г. липсват данни лицето Г. С. Т. да е потърсило
помощ от ЦСМП – Пазарджик, съответно ФСМП – Батак.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел Б. П.
М., от показанията на когото се установява, че докато управлявал автомобила
на баща си „Тойота Ярис“ с рег. № СВ9303 КК в гр. Батак по ул. „АнтонИ.ци“
автомобил „Тойота Рав4“, управляван от Г. Т., тръгнал да го изпреварва и в
момента на прибиране в неговата лента със задната част на автомобила ударил
предната част на автомобила, управляван от свидетеля. След това
автомобилът, управляван от Г. Т. се ударил в една къща и паднал в един двор.
Свидетелят сочи, че произшествието е станало до полицията в гр. Батак, от
която излезли двама полицаи, да проверят какво се е случило, единият от
които бил свид. И. Ч.. От показанията на свидетеля се установява още, че Г. Т.
си тръгнал, като оставил на място управляваният от него автомобил и без да
изчака полицейските служители по КАТ, които пристигнали след това.
От показанията на свидетеля И. С. Ч., заемащ длъжността „полицейски
инспектор“ в участък Батак към РУ – Пещера, се установява, че докато бил на
работа в участъка чул шум и излязъл навън да провери. Установил, че до
5
съседния блок има преобърнат по таван автомобил, който бил празен.
Свидетелят установил, че няма пострадали и подал сигнал за настъпило ПТП
на ОДЧ в РУ – Пещера. На място заварил свид. Б. М., който му обяснил, че при
неправилна маневра Г. Т. го ударил с автомобила. От показанията на свид. Ч.
се установява още, че при неговото посещение на ПТП на място бил и Г. Т.,
който отрекъл да е управлявал автомобила и на когото свид. Ч. разпоредил да
остане до пристигане на полицаите от КАТ. Докато чакали пристигнал свид. В.
Т., който казал на свид. Ч., че Г. Т. не се чувства добре и ще го откара, за да
потърси медицинска помощ.
На страната на ищцовото дружество е разпитан и свид. К. Г., който към
датата на инцидента е работил като младши полицейски инспектор в РУ –
Пещера и е бил свидетел при съставяне на протоколите от ПТП. В разпита си
пред съда свид. Г. заяви категорично, че няма никакъв спомен от извършената
проверка по въпросното ПТП. По искане на ищцовото дружество съдът му
предостави за запознаване изготвените констативни протоколи, докладна
записка от мл. инсп. Ц. и актът за установяване на административно
нарушение, съставен на Г. Т., като дори и след запознаването с тях свид. Г.
заяви, че няма спомен за случилото се и не можа да отговори на въпросите на
ищеца. Свид. Г. единствено потвърди, че се е подписал на констативните
протоколи от ПТП и АУАН, но поради изминалото време не можа да си
спомни обстоятелствата във връзка с издадените документи.
В хода на съдебното следствие е разпитана и бившата съпруга на Г. Т. и
майка на ответника С. Т. – П.К. Т.а, от показанията на която се установява, че
въпреки развода й с Г. Т., същите продължили да живеят на семейни начала.
Свидетелката си спомня, че на процесната дата – 23.11.2020 г. Г. бил с
автомобила на баща й, като преди да тръгне да се прибира към дома им, й се
обадил по телефона и й казал, че не се чувства добре и му прилошава. Около
20 минути след телефонния им разговор племенникът й В. Т. докарал в дома
им Г. Т., който бил в безпомощно състояние. Свид. Т.а поискала да се обади на
телефон 112, но Г. отказал, при което тя се обадила на тяхна съседка – свид.
П.В., която била медицинско лице. След пристигането си В. измерила
кръвното на Г. Т., което било високо – 190/130 и му сложила аналгин и нещо за
успокоение. Свид. Т.а обясни пред съда, че месец след този инцидент Г. Т.
починал от масивен инфаркт, след като влязъл в банята да се къпе. В
показанията си пред съда същата заяви, че Г. категорично отказвал да посети
лекар, като след инцидента получавал главозамайване, стягали го гърдите и не
можел да пази равновесие при ставане от леглото. Пред свид. Т.а Г. Т.
споделил, че докато управлявал автомобила загубил съзнание за кратко и няма
спомен как е станало процесното ПТП.
На страната на ответника е разпитан и свид. В. С. Т., от показанията на
който се установява, че същият е племенник на Г. Т. и на процесната дата,
докато пътувал по главната улица в гр. Батак, забелязал позната кола и спрял
да види какво се е случило. На място бил чичо му Г. Т., който изглеждал
видимо зле и помолил свид. В. Т. да го откара у тях, като му споделил, че
гърдите го стягат и му се вие свят. Свид. В. Т. откарал Г. Т. у тях и го оставил
на П. Т.а, след което си тръгнал. Не се обадили на Бърза помощ, тъй като Г. не
6
обичал да ходи по доктори.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана П.Д.
В., от показанията на която се установява, че повече от 40 години е работила
като медицинска сестра в Спешна помощ филиал Батак и тъй като била с
многогодишен стаж понякога при нужда ходила по домовете на хората. На
процесната дата била извикана от съпругата на Г. Т., тъй като последният не се
чувствал добре. Като пристигнала в дома им, свидетелката В. заварила Г. Т. в
неадекватно състояние, объркан с невъзможност да се води словесен разговор
с него. След измерване се установило, че кръвното му налягане е 240 на 120,
при което свидетелката му поставила система с манитол за мозъчното
кръвообращение и една ампула флурантил за отводняване, след което изчакала
около един час, когато кръвното му налягане се понижило до 150 на 80. Тогава
свид. В. влезнала в словесен разговор с Г. Т. и му казала да извикат Бърза
помощ, но същият категорично отказал, тъй като по думите й имал страхова
невроза от „хора с бели манти“, месец по –късно Г. Т. починал.
Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските
показания на Б. М., И. Ч. и П.В. за достоверни, тъй като те са последователни,
кореспондират си, взаимно се допълват и не са налице съществени
противоречия помежду им. Показанията са дадени безпристрастно и от лица,
които не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите
В. Т. и П. Т.а следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК
предвид отношенията им с ответника и с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, но доколкото същите до голяма степен
се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, то съдът намира, че
следва да бъдат кредитирани. Съдът не успя да формира изводи за
фактическата обстановка по делото въз основа на показанията на свид. Г.,
който категорично заяви, че не си спомня никакви обстоятелства във връзка с
въпросния инцидент.
По същество на иска с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1) наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при
него лице по отношение на лек автомобил, марка и модел „Тойота Рав 4”, с
peг. № РА 7369 АХ, към датата на настъпване на застрахователното събитие;
2) възникнали в полза на увредените лица вземания на извъндоговорно
(деликтно) основание срещу причинителя на вредата – т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение
съгл. чл. 45 от ЗЗД; 3) заплащане от страна на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увредените
лица, респ. на техен застраховател, суброгирал се в правата им; 4) че
делинквентът – наследодател на ответника е причинил виновно ПТП, след
което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон.
7
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, в това число и твърдяното с отговора на исковата молба
обстоятелството, че делинквентът е напуснал местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради това, че е
било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; а при установяване на горните факти от ищеца – да
докаже, че е платил търсената сума.
Страните не спорят, а и от анализа на събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че към
23.11.2020 г. за лек автомобил „Тойота Рав4“ с peг. № РА7369АХ е била
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ищовото
дружество; че бащата на ответника С. Т. – Г. С. Т. при извършване на маневра
„изпреварване“ не е оставил достатъчно странично разстояние от
изпреварвания л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ, собственост на П.
Б.ов М., управляван от Б. П. М. и се блъснал в него и вследствие на удара
управляваният от наследодателя на ответника автомобил излязъл извън
пътното платно вдясно и блъснал входната врата на дом № 148, след което
пресякъл пътното платно вляво и ударил телената ограда на дом № 141 на ул.
„АнтонИ.ци“, собственост на Н.И.П. и вследствие на това негово виновно
противоправно деяние е настъпило процесното ПТП; че в резултат на
поведението на бащата на ответника са причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № СВ 9303 КХ и на телената ограда към дом
№ 141 на ул. „АнтонИ.ци“, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1487,46 лв. на застрахователя на увредения
автомобил – ЗАД „Алианц България“ и застрахователно обезщетение в размер
на 189,08 лв. на собственика на увредената ограда - Н.И.П. Тези обстоятелства
са приети за безспорни с доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК.
Не се спори между страните и че след инцидента бащата на ответника е
напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата.
Правният спор по делото е концентриран върху това дали в процесния
случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата е било задължително по закон и дали делинквентът е
напуснал местопроизшествието, поради това, че е било наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
8
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е
напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е
задължително по закон
В разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП са изрично изброени случаите, когато
органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, а
именно когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2)
произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4) има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; 5) произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; 6) между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 7) произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност се установява, че на мястото на инцидента почти
веднага е пристигнал полицейски служител – свид. Ч., тъй като процесното
ПТП се е случило в непосредствена близост до сградата на полицейския
участък в гр. Батак. Свид. Ч. е установил на място участниците в ПТП – Б. М.
и Г. Т., като е разпоредил на последния да изчака пристигането на
полицейските служители по КАТ. Установи се, че Г. Т. е напуснал
местопроизшествието преди пристигане на контролните органи, като свид. Ч.
е бил предупреден от свид. В. Т., че ще откара Г. Т., тъй като последният не се
чувствал добре. Също така безспорно се установи, че причинените щети са
само с имуществен характер. Не се твърди, а и няма данни по делото, да е
имало разногласие между бащата на ответника и съответно водачът на
увредения автомобил и собственикът на увредената ограда относно
обстоятелствата по настъпването на инцидента. Протоколите за ПТП са
съставени по данни на участниците в инцидента, доколкото полицейски
служител не е присъствал на местопроизшествието по време на настъпването
му, и са подписани без възражения от бащата на ответника - Г. Т. и водачът на
увредения автомобил – Борси М. и от собственика на увредената ограда – Н.П.
относно причините и условията по настъпване на ПТП. Предвид изложеното
дотук настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е била
налице нито една от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП изискваща задължително
посещение на ПТП от органите за контрол на МВР. В случая е ирелевантно
обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от служител за
контрол на движение по пътищата, тъй като посещаването му в случая не е
било задължително по закон. Обстоятелството, че на водача Г. Т. е съствен
9
АУАН за това, че не е останал на мястото на ПТП до пристигане на
контролните органи на МВР, не е достатъчно, за да породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието,
защото регресното право възниква само при наличието на предвидените в чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на
мястото на ПТП.
Но дори и да се приеме, че в процесния случай посещаването на
местопроизшествието от органите на МВР е било задължително по закон, то
настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие
безспорно се доказа, че напускането на местопроизшествието от бащата на
ответника – Г. Т. е било наложително, за да му бъде оказана медицинска
помощ. От показанията на свидетелите П.В., П. Т.а, В. Т. и И. Ч. се установи,
че причината Г. Т. да напусне местопроизшествието се дължи на влошеното
му здравословно състояние. Г. Т. е помолил свид. В. Т. да го откара в дома му,
където след като свид. П. Т.а е видяла, че не се чувства добре, веднага е
повикала свид. В.. От своя страна свид. В., като медицински специалист с
дългогодишен стаж, е измерила кръвното налягане на Г. Т. и след като е
констатирала, че същото е високо и лицето е невербално, незабавно му е
оказала медицинска помощ, като му е вляла системи с медикаменти, които да
подобрят състоянието му. Макар свидетелите В. Т. и П. Т.а да са роднини на
ответника, съдът не намери основания да изключи показанията им от
доказателствената съвкупност. В разпита си пред съда свидетелите дадоха
показания за обстоятелства, които лично са възприели, като в голяма степен
показанията им са непротиворечиви и логически свързани, като показанията
на свид, Т.а се подкрепят и от показанията на свид. П.В.. Последната от своя
страна е непредубедена като свидетел и незаинтересована от изхода на делото.
Освен това свид. Ч. също посочи в показанията си, че причината Г. Т. да
напусне мястото на ПТП е за да бъде откаран от свид. В. Т., поради това, че не
се чувства добре. Действително между показанията на свидетелите се
констатира наличието на дребни противоречия – относно това как си е
тръгнал Г. Т. – пеша или с кола, колко точно е било кръвното му налягане и
подобни, което е нормално предвид изминалия дълъг период от време от
инцидента, за който свидетелите даваха показания – четири години, но съдът
намира същите за несъществени по отношение на причината за напускане на
ПТП, а именно влошеното здравословно състояние на водача Г. Т., което
настоящият съдебен състав счита за безспорно доказано по делото.
От разпитите на свидетелите категорично се установи че Г. Т. е отказал
да посети Бърза помощ – обстоятелство, което се потвърждава и от
приложеното по делото писмо от ЦСМП – Пазарджик. Но само по себе си
това обстоятелството не дава основание да се приеме, че причината Г. Т. да
напусне местопроизшествието не е била необходимостта да му бъде оказана
медицинска помощ. Точно обратното, установи се по делото, че
непосредствено след инцидента Г. Т., предвид на състоянието си – виене на
10
свят, високо кръвно налягане, стягане в гърдите, е имал нужда от медицинска
помощ и такава му е оказана от свид. В.. Това, че медицинската помощ е
оказана в дома му, а не в здравно заведение е ирелевантно. Още повече, че се
установи от показанията и на тримата свидетели - В. Т., П. Т.а и П.В., че Г. Т.
категорично е отказал да посети лекар, тъй като не обичал да ходи по лекари, а
според свид. В. дори страдал от страхова невроза от „хора с бели манти“. В
този смисъл съдът намира, че здравословното състояние на Г. Т. след
настъпване на ПТП е било такова, че е налагало на същия да бъде оказана
медицинска помощ, за което бившата му съпруга свид. Т.а е предприела
действия и е повикала медицинско лице – П.В.. Индиция за това, че
здравословното състояние на Г. Т. към датата на инцидента не е било добро е и
фактът, че по-малко от месец след причиненото от него ПТП същият умира от
масивен инфаркт.
От изложеното дотук следва изводът, че причината наследодателят на
ответника – Г. Т. да напусне местопроизшествието преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, е била поради това, че е било
наложително да му бъде оказана медицинска помощ. От това пък следва, че в
полза на застрахователя не е възникнало правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ да претендира от наследника на застрахования изплатеното
обезщетение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответникът. От процесулания представител на същия – адв. Р. И.
е посочено, че осъществява безплатна правна помощ в полза на ответника и
изрично е заявил пред съда, че не претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб" № 43, против С. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: *****
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на ответника в
качеството му на единствен наследник на делинквента Г. С. Т. да заплати на
ищеца сумата в размер на 1691,54 лв., представляваща регресно вземане за
изплатени застрахователни обезщетения по щета № ********** от 07.12.2020
г. и по щета № ********** от 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2020 г.
до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12