Р Е Ш Е Н И
Е № 359
гр.Русе, 27.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия
Острева….…………………………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията АНД № 616 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.А. чрез
процесуален представител до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-00000210/11.03.2019г. на Началника
на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът
по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е турски гражданин. На 11.03.2019г.
около 12,00 часа управлявал т.а.”Мерцедес Бенц” кат № 3 с рег. № ..... със
свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на хижа
„Приста“ на изхода на гр.Русе, с който
извършвал международен превоз на товари от Румъния за Турция. В този район бил
спрян за проверка от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за
автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената
проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се
установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2 от АЕТR вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози вр. чл.2 § 3 2 от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като е ползвал намалена
дневна почивка, която е по-малко от законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал
намалената дневна почивка за периода 07.03.2019г. – 08.03.2019г. с по-малко от
169 м., т.е повече от 2 часа, вместо законоустановените минимум 9 ч. За
констатираните нарушения бил съставен АУАН от св.Д.Д.. В хода на производството
бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие
в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно
постановление, с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за
посоченото нарушение на АЕТR глоба в размер
на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е допустима,
защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на
жалба. Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
Съдът намира,
че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това
се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и
показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по
никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при
връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на
български език.
Основното
възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено,тъй като не е посочено мястото на нарушението и не
конкретизиран точният период на намалението на законоустановената минимална
дневна почивка, в този смисъл се претендира за нарушения по чл.42 т.3 и т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Тези
възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение
по следните съображения :
Нито
АУАН, нито наказателното постановление страдат от приписваните им пороци.
Нарушението е описано ясно, разбираемо и при спазване на процесуалните
изисквания, като са посочени всички признаци от обективна страна.
В случая съдът намира, че правилно е
посочен гр. Русе като място на
нарушението. Изискването за посочване на място
на извършване на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който
определя компетентния да разгледа административно наказателната преписка орган.
Компетентният орган е този, в чийто район е извършено нарушението, а в случаите
на продължено нарушение, като настоящето - там където то е довършено. В случая
се касае за извършване на международен транспорт без да се осигури нормативно
установената почивка, липсата на която може да установи при нарочна проверка. В
този смисъл процесното нарушение не е
еднократно деяние, а трайно състояние, което включва шофиране през определен
интервал от време с намалена дневна почивка, в рамките на който период обаче,
безспорно съответното превозно средство се е движило в пространството - т.е.
променило е местонахождението си от началната точка, до крайната точка - мястото на проверката. Мястото на нарушението в
случая, предвид тази специфика на деянието, е мястото на
довършването на нарушението, т.е. мястото на проверката, установила
продължителното шофиране, без съответната почивка. По делото е безспорно
посочено и доказано, че нарушението е открито на в обхвата на териториалната
компетентност на Началника на ОО“АА“ гр.Русе. В този смисъл правилно именно гр.
Русе е посочен като място на нарушението,
както в АУАН, така и в НП. А съобразно така определеното (и безспорно доказано място на довършване на нарушението) правилно е
определен и местно компетентния орган съставил АУАН, респ. наказателното
постановление.
Съгласно
чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр, водач, който не спазва изискванията относно намалената
дневна почивка, определени в Регламент 561/20016г. в друг нормативен акт или в
AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над 2 часа
- с глоба 1500 лв. Описанието на деянието в наказателното постановление и в АУАН
ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС,
извършващ обществен превоз на товари, се състои в това, че е ползвал намалена
дневна почивка - 6 ч и 11 м, като намалението на намалената дневна почивка е в
размер на 2 ч и 49 м по-малко от минимално
изискуемите 9 часа.
Ясно и недвусмислено е посочен и
датата на извършване на нарушението. В случая изискването на чл.8 §2 изр.2 от АЕТИ е за всеки период от 24
часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да
е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11
часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
Наказващият орган е посочил в кой период от 24 часа е приел, че е ползвана
намалена дневна почивка, а именно 08.03.2019г., т.е след 07.03.2019 г., видно и
от разпечатката на дигиталната карта на жалбоподателя на л.9 от делото.
Предвид изложеното съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията
е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и
АНО.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 38 – 0000210/11.03.2019г.
на началника на ОО”АА” - гр.Русе, с което на Е.А., турски гражданин му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.7
т.3 от Закона за автомобилните превози.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен съдия :