РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Плевен , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20214430100688 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕООД *** против В. Н. М. от ***. В
молбата се твърди, че между „***” ЕАД и ответника В. Н. М. е бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***
от дата *** год. за ползване на мобилна интернет услуга за мобилен номер
*** при условията на тарифен план *** с месечен абонамент 21, 80 лв. без
ДДС. Твърди се, че срокът на договора е бил за 24 месеца- до 22. 10. 2019 год.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 93, 26 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца- за м.
ноември 2017 год., за м. декември 2017 год. и за м. януари 2018 год. Твърди
се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** /чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43 т. 1. абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати едностранно
1
индивидуалния договор на абоната. Твърди се, че при неспазване на което и
да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя *** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор е него. Твърди се, че след едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № *** на дата *** год. крайна фактура № ***. Твърди се, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 03. 02. 2018 год., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че на 01. 10. 2019 год. е бил сключен договор за цесия с
прехвърлител на вземанията „***“ ООД, което дружество от своя страна е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от *** год. с
прехвърлител на вземания „***“ ЕАД. Твърди се, че мобилният оператор с
търговска марка „***“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 към исковата молба.
Твърди се, че „***“ ЕООД е встъпило в правата на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК и е ищец в настоящото производство по установителния иск. Твърди се,
че ищецът- кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди се, че съгласно чл. 29
от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на плащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29- то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
2
се иска съответната справка.“ Твърди се, че между ответника в качеството му
на длъжник и „***“ ЕАД валидно са действали гореописаните договори, по
които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок
издадените му фактури за потребените от него услуги. Твърди се, че
неизпълнението на задълженията на абоната- длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „***“ ЕАД да прекрати предсрочно процесния
договор. Твърди се, че неплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***
/чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Твърди се, че неизпълнение на основното задължение
на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна
абонаментна такса. Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат право страните имат права и задължения, описани в
него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Твърди се, че към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия
и те са неразделна част към него. Твърди се, че по силата на същите,
индивидуалния договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди се, че
съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно
– цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за
месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно –
стойността на проведените разговори и други услуги, посочени в ценовата
листа на *** и ползвани през предходния месец (или периоди).“ Твърди се, че
съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на
името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
3
договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.“ Твърди се, че
ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
услуги по тарифен план, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Твърди се, че на ответника са му били издадени фактури, които той в срок не
ги е заплатил. Твърди се, че по силата на договор за цесия от *** год. „***“
ЕАД е прехвърлител, а „***“ ООД е собственик на вземането спрямо
ответника В. Н. М., което впоследствие е било включено и във втория
договор за цесия от 01. 10. 2019 год. между „***“ ООД и „***“ ЕООД. Твърди
се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „***“ ООД, което дружество е
уведомило длъжника от името на мобилния оператор за цесията от *** год. и
от свое име в качеството си на цедент от *** год. Твърди се, че ищецът е
депозирал пред Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д. № ***/ 2020
год. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищцовото
дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника
за сумата от 119, 00 лв., от която 93, 26 лв. представляващи главница-
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08. 10. 2017 год. до 07.
01. 2018 год. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата *** год., и 25, 74 лв. представляващи мораторна
лихва за периода от 24. 01. 2018 год. до 13. 10. 2020 год. Претендира и
заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково
производство деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
4
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
/несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника
в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесната сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 205, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 255,
00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Н. М.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ***, представлявано от
***, сумата от 119, 00 лв., от която 93, 26 лв. представляващи главница-
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08. 10. 2017 год. до 07.
01. 2018 год. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***/ *** год., и 25, 74 лв. представляващи мораторна лихва
за периода от 24. 01. 2018 год. до 13. 10. 2020 год.
ОСЪЖДА В. Н. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 205, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Н. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 255, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6