РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Нови пазар, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100177 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Ш., съдържаща обективно
съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г. на НпРС срещу
ответника за сумите: 1200 лв.- главница; 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020
г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до
14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г.
Исковете са с правна квалификация, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1200лв. главница; 2/ иск по чл.415 от
ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 274,02 лв. договорна лихва за
периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021
г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г.
Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, съгл.
чл. 210, ал. 1 ГПК.
1
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № *** г. между него, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 1200лв. със срок на
погасяване от 12 месеца при ГЛП от 36%. Кредитополучателят бил запознат с ОУ към
договорите за потребителски кредит.
Съгласно издаден РКО на ответника е платена договорената сума.
Ищецът твърди, че ответника не е платил нито една от договорените суми, съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако потребителят е в забава с повече от 1
вноска, дължи цялата сума по договора и той става предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че освен главницата от 1200лв. по договора, ответникът дължи и
сумата от 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв.
мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.
Ответникът, редовно призован съгл. чл. 46, ал.4 ГПК, не е подал писмен отговор в
законния едномесечен срок. В съдебно заседание същия се явява и сочи, че живее в
Германия и от там бил извършил частични плащания по договора за кредит, но не представя
доказателства за това.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено
от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 1044/22г. на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № *** г. срещу ответника за сумите от 1200 лв.- главница; 274,02 лв. договорна
лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв. мораторна лихва за забава за
периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.10.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с
оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения
длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответникът по
делото е сключил с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за
потребителски кредит № *** г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в
размер на 1200,00лв., който да погасява на за срок от 12 месеца по 176,12лв., съгласно
погасителен план. Съгласно договора годишния процент на разходите – 42,57% и ГЛП –
36,00% са включени в размера на месечната вноска. Неразделна част от договора е
погасителен план за изпълнението му. Посочената в погасителния план сума включва и
заплащането на неустойка, дължима на основание чл. 23, т. 2 от договора.
Заявителят сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради
2
което и след изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на заповед за
изпълнение.
От своя страна ответникът, на когото е възложена доказателствената тежест за
доказване на извършените от него плащания по договора, респ. неговото изпълнение и
пълно погасяване не представя доказателства за плащанията си.
От горното, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на
паричното му задължение, съгласно условията на договора, по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 36 % и
ищецът претендира такава в размер на 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020
г.до 27.07.2021г.
Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 148,33 лв. мораторна лихва за
забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Поради това, че в отношенията обвързващи страните по договорите за
потребителските кредите, на основание чл. 24, се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП,
то съдът следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора.
3
Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗПК, които се изразяват в следното:
На пълно място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа
конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.
Единственото конкретно условие в него е посочването на размера на кредита, съгл. чл. 1, в
размер на 1200лв.
Всички условия относно договора за кредит са посочени в Приложение № 1 към
договора, което съгл. чл. 2 е неразделна част от него.
Приложение № 1 към договора, л. 13 от делото не съдържа всички изискуеми
елементи от съдържанието на договорът за потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.
9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
На следващо място, погасителния план съдържа невярна информация относно
задължителното съдържание по т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, относно лихвения процент по
кредита, както и относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване
на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
Съгласно посоченото в чл. 31 от договора, при неизпълнение на условието по чл. 23,
т. 5 от ОУ към договора за обезпечаване на потребителския кредит, потребителят дължи
неустойка, описана в чл. 25, т. 5 от ОУ, в размер на 25% от общия размер на всички
плащания, посочени в индивидуалния договор за паричен заем.
В погасителния план тази неустойка е начислена към дължимата главница и
договорна лихва и общия формиран размер на погастителната вноска по кредита е 176,12
лв.
4
Чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен
процент при плащане на всички посочени суми, при плащане на месечна погасителна
вноска от 176,12 лв. при размер на кредита от 1200лв. и неговото погасяване на 12 месечни
вноски е в размер на 120,01 %, а Годишния процент на разходите (ГПР): 213.86%.
Това води до обща стойност на дължимото по договора за кредит в размер на
2113.44 лева, при което оскъпяването за срока на кредита е 76.12%.
Този размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон ГПР, посочен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в чл. 10 от договора, че същия е в размер на
42,57 %.
От това, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна, а
доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна
по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в
негова полза. Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем.
Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по заема, и е проява
на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф
1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Същото се отнася и до посочения в договора годишен лихвен процент, т.е договорна
лихва, която съгл. чл. 10 от договора е в размер на 42,57 %, а в действителност се оказва, че
е 120,01%.
От това следва, че посоченото в договора относно лихвения процент и ГПР не
отговаря на действителността, доколкото посочената в договора неустойка увеличава
значително техния размер. Тази неустойка не е за неизпълнение на договорното задължение
за срочно и в пълен размер плащане на вноската по кредита, а за неизпълнение на
наложеното от ищеца условие за даване на обезпечение.
От горното следва, че посоченото в договора за кредит, относно условията за лихва и
годишен процент на разходите не съответства на действително установеното и с това се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1, и ал.2, т. 3, 5 и 19 ЗЗП, доколкото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поставя изпълнението
на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
5
зависи единствено от неговата воля, задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално.
Посочените в договора клаузи, не са уговорени индивидуално и като такива са
нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Те от своя страна, не води до
цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП, който би могъл да се
прилага и без тях.
Предвид на горното, съдът прие следното:
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1200лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 14.10.2022 г.поради това, че по делото не се събраха доказателства за извършвани
от ответника плащания, то същия е основателен и доказан изцяло и следва да се признае
спрямо него, че вземането на ищеца за посочената сума съществува.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г., съдът прие, че
същия се основава на неравноправна клауза и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г.
Съдът извърши служебна проверка за размера на законната лихва, чрез електронен
калкулатор за лихви на НАП, от която се установи, че претендираната лихва по размер
отговаря на такава върху главницата от 1200лв. за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г.,
поради което искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
1339,55 лв., от които 117,55 лв. за държавна такса, 1220 лв. за адвокатски хонорар и 2 лв.
банкова такса.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
6
Относно разноските по чл. 78 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 1622,35 лв., уважени са тези в общ размер на
1348,33 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 1113,30лв., като за разликата над този размер до поисканите 1339,55
лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № *** г., присъдените вземания са в общ размер от
1622,35 лв. и за тях са присъдени разноски за ДТ от 32,45 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 350 лв.
Поради специфики на използваната деловодна програма в съдилищата – ЕИСС, при
издаването на заповеди за изпълнение, разноските за държавна такса и тези за адвокатски
хонорар са разделени и тези, които участват в преценката за съразмерност на тези разноски
спрямо уважените претенции са съответно 26,97 лв. за ДТ и 290,88 лв. за адв.хонорар.
Съразмерно на уважените искове от направените по заповедното дело разноски,
следва да се присъдят такива за държавна такса от 26,97 лв.. и да се отхвърли за присъдените
по заповедта за изпълнение от 32,45 лв., а за адвокатски хонорар следва да се присъдят само
290,88 лв. и да се отхвърлят за разликата до 350 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо В. П. С. с ЕГН ********** от с. Ц., общ. Н., обл. Ш., ул.
***, че вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Ш., пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т., и с пълномощник
адв. Х.Н. от *АК, за сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 14.10.2022 г. до окончателното й изплащане, присъдена
по Заповед за изпълнение № 482/*** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС на основание договор за
потребителски кредит № *** г., СЪЩЕСТВУВА.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо В. П. С. с ЕГН ********** от с. Ц., общ. Н., обл. Ш., ул.
***, че вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Ш., пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т., и с пълномощник
адв. Х.Н. от *АК, за сумата от 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021
г. до 14.10.2022 г., присъдена по Заповед за изпълнение № 482/*** г. по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС на основание договор за потребителски кредит № *** г., СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД, на
„СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл.
„Оборище“ № 13б, представлявано от *** С.Н.Т. срещу В. П. С. с ЕГН ********** от с. Ц.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за установяване на съществуването на вземането за сумата от
274,02 лв. (двеста седемдесет и четири лева и две ст.) договорна лихва за периода от
27.07.2020 г.до 27.07.2021г., която е присъдена по Заповед за изпълнение №
260132/13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1160/2020г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК В. П. С. с ЕГН ********** от с. Ц., общ.
Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от ***
Х.М.Т., направените по делото разноски в размер на 1113,30лв. (хиляда сто и тринадесет
лева и тридесет ст.), като отхвърля искането за разликата до 1339,55 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС В. П. С. с ЕГН ********** от с. Ц., общ. Н., обл.
Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Ш., пл. „Оборище“ № 13б, представлявано от *** Х.М.Т., сумата
от 26,97 лв. (двадесет и шест лева деветдесет и седем ст.), за държавна такса, като отхвърля
за разликата до присъдените по заповедта за изпълнение от 32,45 лв., както и ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 290,88 лв. (двеста и деветдесет лева осемдесет и осем ст.) за
адвокатско възнаграждение, като отхвърля за разликата до присъдените по заповедта за
изпълнение от 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
8
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9