Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седми
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Р.
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 401 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.П.Д., против Решение с рег.№ 32-293903/08.10.2020г. към MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г.,
издадено от Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция Митници, с което е
отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с №15 по МД
MRN 17BG002002H0075033/ 20.06.2017г.; определена е митническа стойност на стока
№15 по МД MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г. в размер на 2810.15 лв (37 бр. х 75.95
лв./бр.), на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е разпоредено
да се коригира митническата декларация в частта ѝ относно код, стойности
и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС;
начислените и взети под отчет с ВПО № 7519/20062017 суми са мито (А00) – 517,03
лв; мито (А30) – 719.79 лв; ДДС (В00) – 3329.14 лв., които са заплатени; посочени са дължими суми за досъбиране - ДДС
в размер на 433.62 лв., с дата на възникване на задължението - 20.06.2017г.
Оспорващият
твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода
на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки. В
тази насока сочи, че възприетият от административния орган подход при
определяне на „справедливи цени“, съставляващи статистически стойности,
извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, на килограм са абсолютно неприложими за настоящия казус, където
стоките са индивидуално определени и имат стойности на единица бройка. Счита,
че при покупка на стоки, на които цената е определена на единица бройка, същата
не може да се съпоставя със „справедливи цени“ на килограм, тъй като това е в
пълно противоречие на чл.70 и чл.74 от Митническия кодекс, респективно не може
да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа
стойност. Според жалбоподателя, административният орган не е изложил каквито и
да е мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки,
както и не е посочил доказателства за това, че т.нар. „справедливи цени“ касаят
„сходни стоки“. В жалбата е аргументирана и тезата за допуснато нарушение на
процедурата, изразяващо се в неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите
на чл.70-74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и Съвета за създаване на
Митнически кодекс на съюза и чл.127-141 от Регламент за изпълнение №2015/2447
на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент № 952/2013г. и определяне на митническа стойност по чл.74, §3 от МК, доколкото
митническите органи не са приложили последователно методите, посочени в чл.74,
§2. В случая имало данни за налични договорни стойности за идентични и сходни
стоки, но същите били преценени за необичайно ниски и отхвърлени. Твърди се
още, че атакуваният акт е немотивиран, понеже не става ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения ред, въпреки
представените от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на стоките. Въз
основа на изложеното в жалбата дружеството моли решението да бъде отменено
изцяло. В съдебното производство участва чрез представител по пълномощие адв.С.Ж.,
която в представени писмени бележки заявява, че поддържа жалбата и по
аргументи, аналогични на изложените в нея, отправя искане за отмяна на
оспорения акт. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна -
Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, представляван от
гл.юрисконсулт Л. С., счита оспорването за неоснователно по изложени в съдебно
заседание съображения, изведени от Митническия кодекс. Поддържа, че обжалваният
акт е издаден в съответствие с процедурата по чл.140 от Регламента за
изпълнение № 2015/2447 на ЕС и при спазване на разпоредбата на чл.74 от МК.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2017г., дружеството вносител „М.“ ООД *** декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г. 18 стоки, 991 колета, 9130,00 кг бруто общо, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, валута и обща фактурна стойност 8522.90 USD, при курс за митнически цели 1,74394 лв за 1 USD. Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение били приложени фактура и опаковачен лист № DR17052226/28.04.2017г., коносамент № 143784571031/25.04.2017г., фактура №
38833/20.06.2017г. за терминални разходи, фактура № **********/15.06.2017г. за терминални
разходи, фактура №1920/19.06.2017 г. за митническо представителство.
За стока №15 по
МД, описана както следва „РС=37 велосипед, 26“ 37 бр., поз.46-48“, класирана в
код по ТАРИК **********, допълнителен код по ТАРИК В999; 857.60 кг нето,
държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, фактурна стойност 851,00 USD, е
декларирана митническа стойност 1484.09 лева или 40,11 лева за брой, декларирана
стойност 1,73 лева за килограм.
Контрагент на вносителя от
китайска страна и изпращач на стоката бил Ynuo International Trade Co LIMITED,
град YIWU, Zherjiang.
При извършена последваща проверка, във връзка с получена информация от OLAF относно митническата стойност на
стока – велосипеди с произход Китай, чрез справка и сравнителен
анализ в база данни COMEXT на Евростат и в Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи „МИС3А“ за
внос на идентични или сходни на процесната стоки за период от четири години,
било установено, че справедливата цена за ЕС за стоки от този код по КН е 6,55 лв/кг,
респективно митническата
стойност на декларираните стоки по позиция с №15 (1,73 лв/кг) е по-ниска
спрямо посочената
справедлива цена (6,55 лв/кг).
Това обстоятелство
е счетено за основателно съмнение, че декларираната митническа стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума, поради което и на основание чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) №952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на МК на Съюза
(Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „М.“ ООД е изпратено писмо рег. № 32-79248/
11.03.2020г., с което е изискано да се
представят в 10-дневен срок документи,
необходими за установяване стойността на стоките и да се декларират писмено обстоятелства, като отношения с продавача,
условията по продажбата, плащания към доставчика и др. В същото писмо е указано
на вносителя, че при непредставяне на посочената информация, митническите
органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност. В
указания срок не са представени документи и сведения.
На 18.08.2020г. е
изготвено Становище с рег.индекс 32-240690/18.08.2020г. от Началник сектор „Митнически процедури“, отдел
„Митническа дейност“, относно определяне на
нова митническа стойност на процесната стока. В същото са изложени аргументи, че митническата
стойност на стоката не може да бъде определена чрез прилагане на разпоредбите
на чл.70 до чл.74, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.74, §3 от регламента, същата следва да се определи
посредством разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на
Споразумение за прилагане на член VII от
Общото споразументие за митата и търговията. Според митническия орган, предвид
липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са
необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в
съответствие с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и доколкото
цената на посочената стока от Китай към България е занижена повече от 3 пъти
спрямо средностатистическатга цена за ЕС (според анализа на данните от THESEUS), то митническата стойност за стоката – велосипед 26“,
внос от Китай по процесната митническа декларация, определена на основание
чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за
изпъление (ЕС) №2015/2447, е в размер на 75.95 лв/бр.
Със съобщение по реда чл.22,
§6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-242220/19.08.2020г., директорът на ТД „Северна морска“
уведомил дружеството-вносител,
че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на
задължение за декларирана стока №15 по ЕАД
MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г.,
като изложил мотиви и съображения, идентични с тези, съдържащи се в Становище
рег.индекс 32-240690/18.08.2020г. на началник сектор „Митнически процедури“,
отдел „Митническа дейност“. Посочено е, че митническата стойност за процесната
стока (велосипед 26“, 37 бр. внос от
Китай) е в размер на 75.95 лв/бр., като
на основание чл.54 от ЗДДС, вр.чл.77 от Регламент 952/2013г., вр.чл.109 от ДОПК
дружеството се уведомява за възникнало задължение за ДДС в размер на 433,62
лева.
Дружеството е
уведомено за започналото административно
производство, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30
дни от получаване на съобщението, съгласно чл.22,
§6 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В указания срок вносителят депозирал отговор рег. №
32-273724 от 18.09.2020г., с който изложил становище
относно неоснователността на мотивите на митническата администрация за
увеличаване на декларираната от него митническа стойност на стоките по посочената МД.
Въз основа на констатациите
по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата,
приобщени в административна преписка Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ издал Решение
с рег.№ 32-293903/08.10.2020г. към MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г., с което
е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с №15 по МД
MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г.; определена е митническа стойност на стока
№15 по МД MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г. в размер на 2810.15 лв (37 бр. х 75.95
лв./бр.), на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е разпоредено
да се коригира митническата декларация в частта ѝ относно код, стойности
и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС;
начислените и взети под отчет с ВПО № 7519/20062017 суми са мито (А00) – 517.03
лв; мито (А30) – 719.79 лв; ДДС (В00) – 3329. 14 лв, които са заплатени; посочени са дължими суми за досъбиране - ДДС
в размер на 433.62 лв., с дата на възникване на задължението - 20.06.2017г.
Административният
орган счел, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за
килограм е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки. Това съмнение се
потвърждавало и предвид непредставянето на договор, оферта, заявка, проформа
фактура, платежни документи, кореспонденция и други между китайското дружество
– контрагент и „М.“ ООД, за установяване на това, че декларираната стойност на
стоката представлява действително платената сума при продажбата им за износ за
Съюза. Предвид изложеното, директорът на ТД „Северна морска“ приел, че
митническата стойност на процесната стока не може да бъде определена съгласно
чл.70 от МКС, поради което следва да се определи като се приложат
последователно букви от а) до г) от §2 на чл.74 от МК, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност.
С оглед прилагане
на посочения ред е прието, че за приблизително същия период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за
„идентични стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение, което
изключвало приложението на хипотезата по чл.74, §2, б. „а“ от регламента.
При изследване
метода съгласно чл.74, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен
анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане
на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки,
според митническия огран, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности за сходни стоки от същия или друг вносител, които не са необичайно
ниски, поради което посоченият метод не може да бъде използван.
В мотивите на
решението се сочи, че и третият вторичен метод за определяне на митническата
стойност на процесните стоки не може да се използва предвид липсата на база за
сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за
идентични и сходни стоки, тъй като не можело да се установи идентичност или
сходност на стоките.
Като неприложим в
случая е счетен и четвъртият вторичен метод за определяне на митническата
стойност на стоките, разписан в чл.74, §2, буква „г“ от Регламент (ЕС)
952/2013, предвид липсата на данни за разходите и стойността на материалите,
преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи
за преработка на декларираните стоки.
В обобщение
директорът на ТД „Северна морска“ приел, че разпоредбите на чл.74, §2, букви от
а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне
на митническата стойност на процесната стока, поради което и предвид чл.74, §3
от Регламент (ЕС) 952/2013, същата следва да се определи чрез разумни способи,
съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
чл.VII от Общото споразумение за митата
и търговията и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на
наличнитеи събрани в хода на административното производство данни. В
заключителната част на решението е акцентирано на обстоятелството, че предвид
липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са
необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в
съответствие с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, като
митническата стойност за стоката – велосипеди – 7 бр., внос от Китай по
процесната митническа декларация, определена на основание чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпъление (ЕС)
№2015/2447, е в размер на 80,25 лв/бр.
Въз основа на
изложените мотиви директорът на ТД „Северна морска“ постановил Решение с рег.№
32-293903/08.10.2020г. към MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г., предмет на
оспорване в настоящото производство.
Цитираното решение
е връчено на „М.“ ООД на 12.10.2020г., видно от приложено известие за доставяне
– л.14 от делото.
Несъгласно със
същото, дружеството го оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба,
депозирана на 29.10.2020г. в деловодството на административния орган.
По делото е
приобщена цялата административната преписка по издаване на акта, както и извадки
от THESUS и МИС3А за внос на велосипеди от Китай с тарифен код **********.
По искане на
оспорващия е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение е видно, че реално платената цена по търговската фактура, предмет на
процесната митническа декларация, е осчетоводена като платена изцяло по банков
път в размер, съответстващ на сумата, посочена в митническите документи.
Процесните стоки са били заведени в счетоводна сметка №3041 „Стоки на склад“ по
партида 0120728 с единична доставна
стойност с ДДС – 79.14 лева. Дружеството е формирало цената на доставената
стока, като е сумирало всички разходи, свързани с доставката чрез счетоводна
сметка „Други преводи“, като е включило доставната цена на стоката, заплатените
мита по декларацията и терминални, транспортни и др. разходи. Въз основа на
представения от дружеството Дневник стоки продажба, изведен от складовата
програма „Глобал“ и с оглед наличностите към 01.06.2017г., вещото лице е
констатирало, че доставените с процесната МД велосипеди са продавани в
магазинната мрежа на физически лица на продажна цена с ДДС в размер на 103,00
лева за брой. Според вещото лице счетоводството на дружеството-жалбоподател е
водено редовно.
От приложените към
преписката доказателства се установява, че митническата декларация съдържа
всички реквизити по приложение 9, допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на
Комисията (ЕС) 2016/341, както и че същата е била придружена с изискуемите
документи (фактура и опаковачен лист № DR17052226/28.04.2017г., коносамент № 143784571031/25.04.2017г., фактура №
38833/20.06.2017г. за терминални разходи, фактура № **********/15.06.2017г. за
терминални разходи, фактура №1920/19.06.2017 г. за митническо представителство).
Изложената
фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по
делото доказателства.
При така
установените факти от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Решение с рег.№ 32-293903/08.10.2020г.
към MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г., с което е отказано да бъде приета митническа стойност на
декларирана стока с №15 по МД MRN 17BG002002H0075033 /20.06.2017г.; определена е
митническа стойност на стока №15 по МД MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г. в размер на 2810=15 лв (37 бр. х 75.95 лв./бр.), на основание чл.74, §3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е разпоредено да се коригира митническата
декларация в частта ѝ относно код, стойности и рекапитулация; да се вземе
под отчет начисления с решението размер на ДДС; начислените и взети под отчет с
ВПО № 7519/20062017 суми са мито (А00) – 517.03 лв; мито (А30) – 719.79 лв; ДДС
(В00) – 3329. 14 лв, които са заплатени;
посочени са дължими суми за досъбиране - ДДС в размер на 433.62 лв., с
дата на възникване на задължението - 20.06.2017г.
Жалбата е
допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване,
от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен
срок.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
При извършения
контрол за валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е
издадено от директора на ТД „Северна морска“ -компетентен административен
орган, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от 09 окомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент
(ЕС) № 952/2013 или
Митнически кодекс (МК), вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39
от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Атакуваният по
съдебен ред акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните
правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1
от ЗМ. Актът съдържа приложимата правна уредба и изложение на възприетите
относими за случая юридически факти.
Предвид горното
съдът приема, че атакуваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената
преценка за съответствие на Решение с рег.№ 32-293903/08.10.2020г. към MRN
17BG002002H0075033/20.06.2017г., с материалния закон, съдът намира следното:
По делото липса
спор по фактите. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите
органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140,
§2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент, във вр. чл.74, §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
Съгласно чл.140, ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително
информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от 11.03.2020г. В
случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл.140, ал.2 от регламента,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70, §1 от Регламент №
952/2013г. В тези хипотези следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
Регламент № 952/2013г., като в тежест на митническите органи е при условията на
приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на
внасяните стоки. Наличието на основателни съмнения по смисъла
на чл.140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай (в този смисъл Решение № 15962/25.11.2019г. на ВАС по АД № 8396/2019г.). В
настоящия казус ответникът не ангажира убедителни доказателства
за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа
стойност. Видно от приобщените доказателства, дружеството-вносител е
представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност
на процесната стока към ЕАД – фактура, която е придружаващият документ във
връзка с митническата стойност, съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение,
както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни
разходи и др. Липсва законово задължение за сключен договор с износителя, който
да бъде представен от вносителя. От страна на митническите органи не са били
събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока -
не е била направена проверка в счетоводството на дружеството, при която да се
установи има ли налични количества от внесените стоки, както и каква е тяхната
продажна цена. Видно от заключението на вещото лице, доставените стоки са били
заприходени в счетоводството на дружеството – вносител с единична доставна
стойност с ДДС в размер на 79.14 лева, получена като
към стойността по МД на стока №15 се
добави мито, ДДС и всички др. разходи.
Дружеството е извършило
продажба на доставените с процесната МД велосипеди след 10.08.2017г., като
същите са продавани в магазинната мрежа на физически лица на продажна цена с
ДДС в размер на 103,00 лева за брой. Предвид изложеното съдът намира за
необосновано становището на митническия орган досежно наличие на пречки
митническата стойност да бъде определена по реда на чл.70 от МКС, а именно
съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или
подлежащата на плащане цена.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост (в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС). Митническата
стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (Решение
№ 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по АД №7052).
В настоящия случай ответникът
е определил различна
митническа стойност на един вид стоки -
велосипеди по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за деклариране
на необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на данни за
средностатистическа стойност за ЕС за периода 2014-2016г. на внос на велосипеди на килограм и код по
Комбинираната номенклатура на ЕС 87120070. След направен анализ на данните, съдържащи се в Таблица
1 от решението, административният
орган е констатирал,
че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави
членки е 6,99 EUR/kg за 2014г.; 9,53 EUR/kg за 2015г. и 3,65 EUR/kg за 2016г., а средностатистическите стойности при внос в България са най-ниските
в Европейския съюз – 1,09 EUR/kg за 2014г.; 1,82 EUR/kg за 2015г. и 1,06 EUR/kg за 2016г. Изложените данни сочат, че в рамките на този тригодишен период е
налице значително намаляване размера на средностатистическата стойност за ЕС,
като за последната година стойността е близо три пъти по-ниска от предходната
година. Това обстоятелство по никакъв начин не е съобразено от административния
орган и същият не и изложил каквито и да е мотиви защо приема, че митническата
стойност на процесната стока, внесена в страната през 2017г. е необичайно
ниска, още повече, че декларираната митническа стойност на стоката – велосипеди
37бр., внос от Китай, в размер на 1,73 лв/кг, съпоставена със установените
средностатистическите стойности при внос в България, е в размер надвишаващ
стойностите за 2014г. и 2016г.
Наред с това, в процесния ЕАД, стоката е декларирана на
брой, а митническите органи при установяване на
средностатистическата стойност са приложили различна мерна единица – на килограм, съгласно Списък на допълнителните мерни
единици в Регламент за изпълнение
(ЕС) 2017/1925 на Комисията от
12 октомври 2017г. за изменение
на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно глава 87 от
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа мерната единица за стока
с код 8712 00 70 - велосипеди е p/st или
на бройки. От таблица №1 в решението, както и от допълнително представените справки от
MIS3A и THESUS, не може да бъде установено
как са преобразувани стойностите в
килограми и по какъв начин са отнесени към процесната декларирана в бройки
стока. Като основателно се преценява становището на оспорващото дружество
относно това, че при покупка на стоки, на които цената е определена на единица
бройка, същата не може да се съпоставя със „справедливи цени“ на килограм. Тези
правила са игнорирани от директора на ТД „Северна морска“, поради което
неговият отказ да приеме митническата стойност на декларираната стока с №15
по процесната МД се явява необоснован.
Дори и да се приеме, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от МК, съдът
намира, че
оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническата
стойност на стоките, предмет на внос - договорната стойност на стоката,
установена в чл.74, §1 от МК и субсидиарно приложимите
вторични методи за определянето ѝ по чл.74, §2 и §3 от МК.
Според правилото на чл.74,
§1 от Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, предвид
съмненията за реалността ѝ, тя се определя като се прилагат
последователно букви от „а“ до „г“ от §2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно
чл.74, §3 от Регламент № 952/2013г., приложен в настоящия казус, когато
митническата стойност не може да се определи по §2, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК. Съгласно
чл.7, ал.1 от Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за
митата и търговията, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да
бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове, митническата
стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи
на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни,
които са на разположение в страната вносител.
Предвидените критерии се
прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16
юни 2016г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455, т.27.
Разпоредбата на чл.141, ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда,
че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества,
коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. В чл.1, §2, т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията „идентични“ и
„сходни“ стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно – стоки, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в
същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В конкретния случай в
оспореното решение липсват както доказателства, така и аргументи изложената
последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил
констатация, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител еднакви във
всяко отношение, с
което е приел за неприложима хипотезата по чл.74, §2, б. „а“ от МК.
Относно втория метод по б. „б“ на §2 на чл.74 е посочил единствено, че в резултат
на проверката (в митническата информационна система за установяване на
стойности на идентични и сходни стоки), не са установени стойности на стоки със
сходни характеристики от същия или други вносители, които не са необичайно
ниски. Твърдението
за липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са
необичайно ниски, е изтъкнато от административния орган и при обосновка на
аргументи за приложението на резервния метод за определяне на митническа
стойност в съответствие с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Следователно при направения
анализ са намерени резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в
решението като митнически стойности, защото са приети за „необичано ниски“.
Съгласно чл.141, §1 и §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на
чл.74, §2, б. „а“ или б. „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя, а когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
При констатации в решението за установени
стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, остава неизяснен въпросът защо
административният орган е счел същите за неприложими, тъй като са „необичайно ниски“, като липсват и мотиви, поради
какво установените стойности са
приети за „необичайно ниски“. Съдът намира, че при липсата на подробна
мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал
основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с
материално-правните разпоредби на Кодекса.
При преценка на
приложимостта на третия и четвъртия метод по б. „в“
и „г“ на §2 от чл.74 от Регламент № 952/2013г., е съобразена липсата на база за
сравнение на единична цена на стоката, по която същата се продава на
митническата територия на Съюза в състоянието, в което е внесена, понеже не
може да се установи идентичност или сходност на стоките и липсват данни за
разходи, стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни
елементи, както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи.
В решението са цитирани правните разпоредби от кодекса, без да се изложат конкретни факти
за процесната стока
– физическа характеристика, качество, търговска марка, размер. При липсата на
яснота относно това какво точно представлява стоката, предмет на внос по МД,
възниква въпросът спрямо какво е извършвано сравнението за идентичност или
сходност. Ангажираните от ответната страна доказателства не дават задоволителен
отговор на този въпрос. Съдът
намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено,
че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по
чл.74, §2 от Регламент № 952/2013г. Липсата на мотиви
за неприложимостта на всички хипотези от чл.74,
§2 от Регламент № 952/2013г. е пречка за преминаване към възможността по чл.74, §3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл.74, §3 от Регламент № 952/2013г. представлява последна
възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това
основната и единствена предпоставка за прилагането ѝ е да са изчерпани всички други възможности. Тази
предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на
релевантните за нея факти. В тази насока съдът
съобрази съдебната практика на ВАС, обективирана в Решение № 9350 от 13.07.2020г. по АД № 14433/2019г., в
което разгледан сходен казус с внос на автомобил и съдът е намерил, че
митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод
за приложимост на последната възможност по чл.74,
§3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката.
При прилагане на хипотезата
на чл.74, §3 от Регламент № 952/2013г. за определяне
на митническата стойност на велосипедите по процесната митническа декларация,
административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. Съгласно
чл.144 от Регламента за изпълнение, уреждащ
т.нар „резервен метод“ при определяне на митническата стойност по чл.74, §3 от Регламент 952/2013г., може да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, §2 от Регламент 952/2013г., като така определената
стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това
митнически стойности. В настоящия случай, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“, на стр.6
от решението, административният орган е направил заключение, че митническата
стойност за стоката „велосипеди – 37 бр., внос от Китай“ по процесната
митницеска декларация следва да се определи на основание чл.74, §3 от Регламент
(ЕС) №952/2013, във връзка с чл.144, §2 от регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, в размер на 75.95 лв./брой и новопределената митническа стойност е в
общ размер на 2810.15 лв. Съдът
намира, че митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е определил
митническа стойност на въпросната стока в размер на 75.95 лв за брой. Тук е
мястото да се отбележи, че в обстоятелствената част на решението, както и в
останалите документи от административната преписка, ответникът се позовава на
справедлива цена на килограм за ЕС за стоки от този вид, като липсва описание
на процедура, методика, по която приетата „справедлива цена“, валидна за
стоката в ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой
от съответната стока. В
практиката си Съдът на ЕС последователно приема, че правото на
добра администрация,
представляващо общ принцип на правото на Съюза, изисква митническият
орган да мотивира всяко свое решение, включително избора на метод за определяне
на стойността. Това дава възможност на адресата на дадено решение да защити
правата си при възможно най-добрите условия и след като се запознае изцяло с
мотивите, да реши дали е целесъобразно да го обжалва. Излагането на мотиви е
необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за
законосъобразност на посочените решения. В случая митническите
органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за
прилагане и съответно не са обосновали определената от тях митническа
стойност на процесната стока. При прилагането на методите за определяне
на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена такава - чл.15, §1 от МК. На това принципно положение е основана и
процедурата по чл.140, §1 от Регламента за
изпълнение, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани. Съгласно предписанието на
чл.22, §7 от Регламент № 952/2013г. митническите
органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение
и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по
определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на
която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на
субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (Решение на ЕС от 20 декември 2017г., Hamamatsu
Photonics Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24). В този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи съобразяване при
прилагане на последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на
чл.74, §3 от Регламента, който препраща към тях. Тези правила не са съобразени от
митническия орган, който е определил митническа стойност на стоките в размер на
80,25 лв/бр., без да посочи въз основа на каква база е изчислена и която
стойност, видно от
заключението на експертизата почти съвпада със
стойността, на която стоките са продадени на територията на страната.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано
приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента
за изпълнение, вр. чл.74, §3 от Регламент №
952/2013г., поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесните стоки и е определил нова такава, Началникът
на Митница ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е постановил
незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за
която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното
решение подлежи на отмяна по съдебен ред в своята цялост.
По делото своевременно са
претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в
платена държавна такса от 50,00лв.; 240,00лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение; 300 лв. внесен депозит
за вещо лице или общо разноски в размер на 590,00лв.
Предвид изхода на правния спор съдът следва с решението си да възложи в тежест
на ответника деловодните разноски на дружеството жалбоподател.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.П.Д., Решение с рег.№ 32-293903/08.10.2020г. към
MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г., издадено от Директор на ТД „Северна
Морска“ при Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати на М.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.П.Д. направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 590,00 (петстотин и деветдесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: