№ 19793
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110114244 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 12 482, 52 лева,
представляваща заплатено от ищеца „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило на 21.02.2024 г. ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.03.2025 г., до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на
1 336, 89 лева за периода 30.05.2024 – 12.03.2025 г.
Ищецът твърди, че на 21.02.2024 г., около 13:00 ч. е реализирано ПТП по
пътя Доспат – Батак изцяло по вина на водача Я. Г., управлявал товарен
автомобил марка „ДАФ“, с рег. № Х 3681 ЕМ, застрахован при ответното
дружество „ЗАД ДЖЗ“ АД.
ПТП е реализирано между товарния автомобил и лека кола с марка „Тойота
Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС, управлявана от С. Д..
В резултат на ПТП е съставен Двустранен констативен протокол между
двамата водачи, в който е описан механизма на настъпване на събитието –
водачът на лекия автомобил с марка „Тойота Корола“ спира, за да пропусне
1
товарния автомобил на участък с тесен завой поради силно заснежена пътна
настилка, но въпреки това ремаркето на МПС „ДАФ“ навлиза в насрещното
платно, като остъргва и завърта другото МПС.
Ищецът твърди, че след като е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение, е заявил регересна претенция към ответника, който отказал да я
изпълни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са претендирани направените по
делото разноски.
Ответникът „ЗАД ДЖЗ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 твърди, че искът е
неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на
настъпване процесното ПТП, включително изключителната вина на водача на
товарния автомобил, като прави възражения за съпричиняване.
Ответникът оспорва изцяло данните, съдържащи се в предоставения от
ищеца двустранен констативен протокол, и твърди, че ангажираните от страна
на ищеца доказателствени средства не съдържат достатъчно данни, от които
да се заключи по категоричен начин, че механизмът на настъпване съвпада с
посочения от ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
Безспорен е фактът, че към датата на ПТП 21.02.2024 г. лек автомобил с
марка „Тойота Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС е имал сключена имуществена
застраховка „Каско+“ с номер на полицата № 440223213026832 и със срок на
действие 08.11.2023 – 07.11.2024 г. с ищеца „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД.
„ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е извършил плащане на застрахователно обезщетение
за ремонт на щета с № 44011512401344 по увредения лек автомобил с марка
„Тойота Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС на стойност 12 467,52 лева.
Към момента на настъпване ПТП, МПС с марка „ДАФ“, с рег. № Х 3419
КХ е било застраховано при ответника „ЗАД ДЖЗ“ АД по силата на
застрахователна полица със срок 01.03.2023 – 01.03.2024 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
2
отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
приема за установено следното:
В изготвената по делото САТЕ, вещото лице инж. Й. Й., изхождайки от
предоставения по делото Двустранен констативен протокол и материалите по
делото, е определил механизма на настъпване на ПТП от 21.02.2024 г.
Влекач „ДАФ“, с рег. № Х 3419 КХ, с прикачено към него полуремарке с
рег. № Х 3681 ЕМ, се е движил по Републикански път II-37 в посока Батак –
Доспат, където при ляв завой на пътя, водачът навлиза частично в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП със спрелия да го изчака срещу него лек
автомобил с марка „Тойота Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС. В следствие на
удара, лекият автомобил с марка „Тойота Корола“ се измества назад и се удря
в крайпътната снежна преспа от дясно.
Вещото лице инж. Й. Й., стига до извода, че щетите по МПС с марка
„Тойота Корола“, съгласно описа на застрахователното дружество и данните
от Двустранния констативен протокол, съвпадат и се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 21.02.2024 г. ПТП. Щетите са били по
преднен ляв калник, предна броня, маска, ляв фар, ляво огледало, предна лява
врата и джанта. Съдът възприема експертното мнение, според което щетите по
застрахования автомобил са получени в резултат от настъпилото ПТП.
Според изчисленията в изготвената САТЕ, сумата, необходима за
възстановяване целостта на лекия автомобил по средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд в сервизи, различни от официалния, към
датата на ПТП, се равнява на 12 071, 78 лева.
В тази стойност не са включени обичайните ликвидационни разноски,
които към онзи момент са били в диапазон между 15 – 25 лева.
В съдебната практика, така и Решение № 11813/2022 г., по гр. д. №
130142/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в, относно изчисляване стойността на
дължимото застрахователно обезщетение при имуществени застраховки е
възприето да се взема под внимание продължителността на експлоатацията на
МПС: „Ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума е тази, която е отразена в издадените
от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.“ .
Съдът следва да вземе предвид факта, че към датата на настъпване
3
застрахователното събитие, автомобилът „Тойота Корола“ е бил в
експлоатация 3 месеца и 12 дни, считано от датата на първоначалната
регистрация – 10.11.2023 г.
С оглед гореизложеното, СРС счита, че не е налице завишаване на
регресната претенция.
В заключението си по изготвената САТЕ вещото лице е отбелязало, че
настъпването на процесното ПТП е било технически предотвратимо за водача
на влекач „ДАФ“ с полуремарке, ако е следвал кривата на завоя, без да навлиза
в лентата за насрещно движение.
Водачът на лек автомобил с марка „Тойота Корола“ не е разполагал с
възможност да предотврати ПТП, тъй като към момента на удара се е намирал
в спряло състояние, вдясно на платното за движение.
Въз основа на гореизложеното и липсата на предоставени от ответника
доказателства за твърдяното от него, съдът приема, че не са налице данни за
съпричиняване от страна на водача.
Съгласно актуалната практика на ВКС, именно Решение № 106 от
11.07.2011 г., по т. д. № 60381/2016 г., ГК: „За да възникне отговорността на
застрахователя, е необходимо по отношение на застрахования да са налице
основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този
фактически състав на непозволеното увреждане са противоправно
поведение, вина и причИ. връзка между тях като вината се предполага, а
противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортно
произшествие и причИ.та връзка подлежат на доказване.“.
Относно изискуемите елементи на непозволено увреждане, съгласно чл.
45 от ЗЗД, съдът стига до извода, че на 21.02.2024 г. е осъществено
противоправно деяние от страна на водача на МПС с марка „ДАФ“, с рег. № Х
3419 КХ, с прикачено към него полуремарке с рег. № Х 3681 ЕМ.
Лицето чрез действията си – при ляв завой на пътя, водачът навлиза
частично в лентата за насрещно движение – е причинило ПТП и е нарушило
задължителното предписание за поведение на автомобилистите на пътя,
закрепено в императивната правна норма на чл. 44, ал. 1 от Правилника за
прилагане Закона за движение по пътищата: „При разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.“.
4
С оглед гореизложеното, СРС, приема, че ищецът е успял да докаже
фактите, разпределени в негова доказателствена тежест с Определение №
27303/24.06.2025 г. по чл. 146 от ГПК.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ:“С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.“. Вредите, нанесени на МПС
марка „Тойота Корола“ са в пряк и непосредствен резултат от настъпилото
ПТП, осъществено в срока на застрахователно покритие.
От събрания по делото доказателствен материал, включително
проведения разпит на свидетеля С. А. Д., следва, че по време на действие на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по който „ЗАД ДЖЗ“ АД е застраховател, е реализирано
застрахователно събитие – ПТП между лек автомобил с марка „Тойота
Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС и Влекач „ДАФ“, с рег. № Х 3419 КХ, с
прикачено към него полуремарке с рег. № Х 3681 ЕМ, при виновно
противоправно поведение на водача на втория автомобил, в резултат на което
първият е претърпял вреди.
С оглед на гореизложеното, ответникът неправомерно е отказал да
признае и изплати претендираната от „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД регресна претенция, в
следствие на което дължи и претендираната лихва за забава, считано от
30.05.2024 г. – деня на получаване на откза, до 12.03.2025 г. – деня на подаване
на исковата молба.
По разноските:
Като взе предвид изхода на спора и направените искания от
пълномощниците на страните за присъждане на сторените по делото разноски
с основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че при уважени в цялост искове по
чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД с цени 12 482, 52 лева и 1 336, 89 лева,
ответникът следва да заплати 2 995, 97 лева разноски.
От тях 552, 77 лева са държавна такса, 150 лева – депозит за свидетел и
300 лева – депозит за САТЕ и 1 993, 20 лева – адвокатско възнаграждение,.
В полза на ответника не се присъждат разноски.
5
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД „ЗАД
ДЖЗ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б:
сумата от 12 482, 52 (дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и два лв. И
петдесет и две ст.) лева, състояща се от: 15 лева направени обичайни
ликвидационни разноски и 12 467, 52 лева регресно вземане за
застрахователно обезщетение в следствие на ПТП от 21.02.2024 г., по пътя
Доспат – Батак между МПС с марка „Тойота Корола“, с рег. № СВ 2985 ХС и
МПС с марка „ДАФ“, с рег. № Х 3419 КХ, с прикачено към него полуремарке
с рег. № Х 3681 ЕМ, изцяло по вина на водача на втория автомобил Я. Г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 12.03.2025 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 336, 89 лева (хиляда триста
тридесет и шест лв. и осемдесет и девет ст.) лева, представляваща мораторна
лихва за периода 30.05.2024 – 12.03.2025 г.
ОСЪДЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗАД ДЖЗ“ АД да заплати на
„ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, в съответствие с уважената част от иска – 2 995, 97 (две
хиляди деветстотин деветдесет и пет лв. и деветдесет и седем ст.) лева,
представляващи направени по делото разноски: 1 993, 20 лева – адвокатско
възнаграждение, 552, 77 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за свидетел
и 300 лева – депозит за САТЕ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7