РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501691 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. И. К., К. Н. К. и Т.
Н. К. против Решение № 260003/10.01.2022г. по гр.д. № 965/2020г. на РС- гр.Асеновград, с
което е допълнено решение № 112/14.03.2019 г. по гр.д. № 919/2016г. на същия съд, като
решението по чл. 250 от ГПК се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателките искове за заплащане на обезщетение за ползването на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.511.56.3.4. Във въззивната жалба се сочи, че
решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че макар от
събраните по делото гласни и писмени доказателства исковата претенция да е установена по
категоричен начин, РС не е преценил правилно събраните доказателства и е достигнал до
грешни изводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.
Въззивна жалба е подадена и от З. П., Д. Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. против
горепосоченото решение по чл. 250 от ГПК, в частта, с която са отхвърлени исковете им
против М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К. за заплащане на извършени подобрения в самостоятелен
обект с идентификатор 00702.511.56.3.2. Във въззивната жалба се сочи, че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказателства. Сочи се също така, че РС
неправилно е счел, че разноските за извършените подобрения в съсобствения имот следва да
се претендират солидарно от ответниците по насрещните искове. Излагат се подробни
доводи за това защо отговорността за подобренията е разделна. Коментирани са събраните
доказателства, като се обосновава извод, че отхвърлената искова претенция е изцяло
доказана по основание и размер.
От З. П., Д. Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. е подаден отговор на въззивната жалба от М.
И. К., К. Н. К. и Т. Н. К., с който се поддържа, че решението в обжалваната от тях част е
1
правилно и законосъобразно.
Отговор е подаден и от М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К., с който подадената от З. П., Д.
Х., Г. П., Д. С., В. С. и С. С. въззивна жалба се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 919/2016г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова
молба от Н. К. К. / чийто наследници са М. И. К., К. Н. К. и Т. Н. К./ и М. И. К. против З. Г.
П., Д. В. Х., Г. В. П., К. Г. С. и Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С.. С постановеното по делото
Решение № 112/14.03.2019г. е отхвърлен предявеният от Н. К. К. и М. И. К. иск за осъждане
на З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. да им заплатят солидарно обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от тях ¼ ид.ч. от СОС 00702.511.* ведно с 1/3 ид.ч. от
приземието, избата и съответните идеални части от общите части на сградата в размер на
2561,49 лева; Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С. да заплатят на ищците солидарно сумата от
2561,49лева- обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се част от СОС
00702.511.56.*; за осъждане З. Г. П., Д. С. С. и С. Д. С. да заплатят на ищците обещетение за
лишаването им от ползването на припадащата им се ¼ ид.ч. от СОС 00702.511.5*, ведно с
1/3 ид.ч. от приземието, избата и съответните ид ч от общите части на сградата, евентуално
за ползването на ¼ ид.ч. от цялата жилищна сграда от Василка ПопК. в размер от 1401,48
лева; за осъждане на З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. да заплатят на ищците за периода от
31.01.2015г. до 30.05.2016г. обезщетение за лишаване от ползването на обект 00702.511.*,
ведно с 1/3 ид.ч. от приземието, избата и съответните ид.ч. от общите части на сградата,
евентуално за ползването на припадащата им се ¼ ид.ч. от цялата жилищна сграда с
идентификатор 00702.511.* в размер от 1160 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на исковете. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. С. С., В. Д. С. и С. Д. С.
иск за осъждане на Н. К. К. и М. И. К. да заплатят извършени през периода 2012г.- 2013г.
подобрения в процесните обекти на стойност общо 4643,50 лева, представляваща ¼ от
разходите за подобренията, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение са подадени въззивна жалба
с вх.№ 5535/09.04.2019г. от жалбоподателите З. Г. П., Д. В. Х., Г. В. П., Д. С. С., В. Д. С., и
С. Д. С. и насрещна въззивна жалба с вх.№ 6670/03.05.2019г. от жалбоподателите Н. К. и М.
К., находящи се на предната корица на гр.д.№ 919/2016г. на Районен съд- гр.Асеновград.
Междувременно на 10.04.2019г. по делото е подадена молба от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П. за
допълване на Решение № 112/14.03.2019г., тъй като първоинстанционният съд пропуснал да
се произнесе по предявените от тях насрещни искове за заплащане на подобренията в
съсобствените на страните недвижими СОС с идентификатори 00702.511.* и 00702.511.* на
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. От ищците Н. К. и М. К. също е била подадена на 12.04.2019г.
молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение по причина на
това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковите им претенции, съгласно
депозирани по делото две уточняващи молби.
С Решение № 303/20.06.2019г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбите на
страните по чл.250 от ГПК поради това, че се е произнесъл по всички заявени от страните
претенции .
2
Против решението на първоинстанционният съд, постановено в производството по
чл.250 от ГПК, са подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни, като е образувано
в.гр.д.№ 1992/2019г. по описа на ОС-Пловдив. С решение № 310/05.03.2020г. въззивният
съд е обезсили обжалваното допълнително решение и е върнал делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав за произнасяне по същество на спора.
С оглед даденото указание за разглеждане на делото от друг състав на РС-
гр.Асеновград, е образувано гр.д.№ 965/2020г. по описа на същия съд. Постановено е
Решение № 260115/11.12.2020г, което е прогласено за нищожно с Решение от
260921/19.07.2021г. по възз.гр.д.№ 893/2021г. и делото е върнато на същия съд за
произнасяне по молба с вх.№5641/10.04.2019г., подадена от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П., и
молба с вх.№5771/12.04.2019г. , подадена от Н. К. и М. К. за допълване на Решение
№112/14.03.2019г. по гр.д.№ 919/2016г. на РС-Асеновград.
В мотивната част на обжалваното по настоящето дело Решение №
260003/10.01.2022г. е описана изложената по- горе фактология. Отразено е също така, че с
Решение № 112/14.03.2019г. исковите претенции са отхвърлени. Прието е, че са налице
предпоставките по чл.250 от ГПК за допълване на посоченото решение, без обаче да са
изложени мотиви за това какъв е предметът на основните и насрещните искове, по които
липсва произнасяне с решението, чието допълване се иска. Съответно- липсват и мотиви по
основателността на исковете в тази им част. Би могло евентуално да се приеме, че мотивите
към Решение № 112/14.03.2019г. са валидни и по отношение на предмета на молбите за
допълване на това решение, но не е изложена никаква обосновка в такъв смисъл. Липсва
съпоставка и анализ на предмета на отхвърлените с основното решение искове и тези по
молбите за допълването му, от които да става ясно, че фактическите и правни изводи по
отношение на първите важат по отношение и на останалите. Липсата на мотиви е основание
за обезсилване по обжалваното решение и връщане на делото за ново произнасяне по
молбите за допълване на Решение № 112/14.03.2019г.. Доколкото на практика решаващият
първоинстанционен съд не се е произнесъл по същество на спора, няма пречка делото да се
върне за произнасяне от същия състав на съда.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260003/10.01.2022г. по гр.д. № 965/2020г. на РС-
гр.Асеновград.
ВРЪЩА делото на същия състав на РС- гр.Асеновград за произнасяне по молба с вх.
№5641/10.04.2019г., подадена от З. Г. П., Д. В. Х. и Г. В. П., и молба с вх.
№5771/12.04.2019г., подадена от Н. К. и М. К. за допълване на Решение №112/14.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 919/2016г. по описа на РС-Асеновград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3